Решение № 83 от 10.10.2025, Районен съд - Трявна

РЕШЕНИЕ

№ 83 гр. Трявна, 10.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТРЯВНА в публично заседание на десети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Вяра Петракиева - Велинова при участието на секретаря ДИЛЯНА П. ИВАНОВА като разгледа докладваното от Вяра Петракиева - Велинова Гражданско дело № 20254240100185 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по искова молба на Н. В. С. срещу „КРЕДИТО“ООД.

В исковата молба се твърди, че между страните е сключен договор за потребителски кредит №OL00090001/08.01.2024 г., с който ответникът (като кредитодател) се задължил да предостави на ищеца (като кредитополучател) кредит в размер на 100,00 лв. Съгласно договора, ГПР по кредита е в размер на 0%, а ГЛП в размер също на 0%. С договора било регламентирано и заплащането на такса експресно разглеждане в размер на 30,00 лв. До 23.02.2024 г. ищецът заплатил сумата от 145,69 лв. по сключения между страните договор. С нея той погасил сумата от 100,00 лв. – главница, 30,00 лв.

– такса за експресно разглеждане и 15,69 лв. – допълнителни начисления.

Твърди се в исковата молба, че договорът за кредит е нищожен, на основание чл.26 ал.1 ЗЗД вр. чл.22 ЗПК вр. чл.11 и чл.19 ал.4 ЗПК. При условията на евентуалност в исковата молба се твърди нищожност на клаузата за такса експресно разглеждане в договора за потребителски кредит, на основание чл.26 ал.1 пр.3 ЗЗД – поради противоречие с добрите нрави и поради неспазване на нормите на чл.143 ал.1 и чл.146 ал.1 ЗЗП. Претендира се в исковата молба: 1. Да се обяви сключения между страните договор за потребителски кредит №OL00090001/08.01.2024 г. за нищожен, а при 1 условията на евентуалност да се обяви за нищожна клаузата за такса експресно разглеждане в него; 2. Да се осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 45,69 лв., като недължимо платена по недействителен договор за потребителски кредит №OL00090001/08.01.2024 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, а при условията на евентуалност да се осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 30,00 лв., като недължимо платена такса за разглеждане на договор за потребителски кредит №OL00090001/08.01.2024 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Претендира се и заплащане на направените по делото разноски.

В срока по чл.131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор. В писмения отговор ответникът НЕ ОСПОРВА: сключването на посочения в исковата молба договор за потребителски кредит и при описаните в исковата молба условия; получаването на сумата от кредитополучателя. В писмения отговор ответникът ТВЪРДИ, че кредитът е изплатен изцяло, с просрочие на крайната дата на падежа. В писмения отговор ответникът ОСПОРВА предявения иск, като недопустим и неоснователен. Счита, че за ищеца липсва правен интерес от предявените искове, поради извършеното от него пълно плащане на задълженията по договора за потребителски кредит.

В открито съдебно заседание ищецът, чрез писмено становище на упълномощен адвокат Д. М., поддържа предявените искове и моли за уважаването им. Ответникът, чрез писмено становище на адв. П. Х. като процесуален представител, поддържа направените в писмения отговор оспорвания на предявените срещу него искове и счита, че следва да бъдат отхвърлени. Сочи, че ответникът не е дал повод за завеждане на делото, тъй като ищецът не го е уведомил, че счита процесните клаузи за нищожни и ответникът да е оспорил този факт, като се признава правото на ищеца да получи недължимо платеното, поради което прави искане за разноски по чл.78 ал.2 ГПК.

След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства съдът намира следното за установено от фактическа страна:

Между страните не е спорно, а и се установява от представените писмени доказателства, че на 08.01.2024 г. между „КРЕДИТО“ЕООД (като 2 кредитор) и Н. В. С. (като кредитополучател) е сключен договор за потребителски кредит №OL00090001, при следните уговорени параметри: размер на кредита – 100,00 лв.; лихвен процент – 0,00%, ГПР – 0,00%; такса експресно разглеждане – 30,00 лв.; брой погасителни вноски – 1, дата на падеж – 07.02.2024 г.; обща стойност на плащанията – 130,00 лв.; срок на кредита – 30 дни. Според договора, таксата за експресно разглеждане е индивидуално договорена и приета за разумна от страните такса за предоставяне на допълнителна, незадължителна услуга, по искане на кредитополучателя, за експресно разглеждане от кредитора на искането за отпускане на кредит, която гарантира експресна обработка на кандидатурата на кредитополучателя, в срок до 20 минути от постъпването му при кредитора, ако искането за кредит е постъпило в работен ден от 09.00 часа до 18.00 часа. Ако е постъпило след този срок, искането за кредит се разглежда с приоритет в първия следващ работен ден. Съгласно договорните уговорки, таксата за експресно разглеждане се дължи от кредитополучателя само в случаите, когато кредитът бъде одобрен и не се дължи от него, ако искането за отпускане на кредит бъде отхвърлено. Тази услуга е посочено, че не е задължително условия за получаване на кредит и не повишава шансовете на кредитополучателя да получи кредит.

Не е спорно между страните по делото е, че уговорената в договора сума като кредит в размер на 100,00 лв. е изплатена от кредитора на потребителя.

Между страните по делото не е спорно също, а и се установява от приложеното по делото „Постъпило плащане по кредит“, че в изпълнение на договорните задължения по горепосочения договор ищецът е изплатил сумата от 145,69 лв., от която: 100,00 лв. – главница, 30,00 лв. – такса за експресно разглеждане и 15,69 лв. – такси и лихви (15.00 лв. – такса просрочие, 0,62 лв. – лихва и 0,07 – остатък по сметка).

При гореустановеното от фактическа страна съдът намира от правна страна следното:

Предявен е иск с правно основание чл.26 ал.1 ЗЗД за обявяване нищожност на договор за потребителски кредит №OL00090001/08.01.2024 г.

При условията на евентуалност е предявен иск с правно основание чл.26 ал.1 ЗЗД за обявяване нищожност на клауза от същия договор.

Предявен е и иск с правно основание чл.55 ал.1 ЗЗД за сумата от 45,69 3 лв. – недължимо платени суми по недействителен договор за потребителски кредит №OL00090001/08.01.2024 г. и евентуален спрямо него също с правно основание чл.55 ал.1 ЗЗД за сумата от 30,00 лв. – недължимо платена такса за експресно разглеждане по договор за потребителски кредит

№OL00090001/08.01.2024.

Съдът счита предявените искове са допустими. Като страна по договора за потребителски кредит потребителят има интерес да установи нищожността на договора и да поиска връщане на даденото без основание по него.

Възражението на ответника за недопустимостта на исковете е неоснователно.

Относно предявения иск с правно основание чл.26 ал.1 пр.1 ЗЗД за прогласяване нищожност на договор за потребителски кредит №OL00090001/08.01.2024 г.

Сключеният между страните договор е за потребителски кредит, поради което неговата действителност следва да бъде съобразена с изискванията, както на специалния закон - Закона за потребителския кредит (ЗПК), така и с общите изисквания за валидност на договорите съгласно Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).

По силата на чл.22 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен, когато не са спазени изискванията на чл.11 ал.1 т.7-12 ЗПК.

Разпоредбата на чл.11 ал.1 т.10 ЗПК регламентира, че договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение №1 начин. Съгласно чл.19 ал.1 ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Легална дефиниция на „общ разход по кредита за потребителя“ се съдържа в §1 т.1 от ДР на ЗПК, а това са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на 4 кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия, като общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.

В договора за потребителски кредит №OL00090001/08.01.2024 г. е посочен ГПР от 0,00 %, но съдът счита, че този размер не отразява реалния такъв, тъй като не включва като разход таксата за експресно разглеждане на искането по договора. Съдът счита, че уговорената в договора такса за експресно разглеждане следва да се включи в размера на ГПР, тъй като представлява „общ разход по кредита за потребителя“ по смисъла на §1 т.1 от ДР на ЗПК. Основанията за това са следните: Съобразно сключения между страните договор, таксата за експресно разглеждане е допълнителна незадължителна услуга за експресно разглеждане на искането за кредит, която следователно може да не бъде избрана от кредитоискателя, като липсват данни за избора й от ищеца. Същевременно с това, дължимостта на таксата е включена в погасителния план на договора заедно с главницата и съставлява част от месечната погасителна вноска по него. Според императивната разпоредба на чл.10а ал.2 ГПК кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, което обосновава изводът, че таксата за експресно разглеждане представлява именно действие по усвояване на кредита, поради което уговарянето на такава такса е в противоречие с цитираната разпоредба на чл.10а ал.2 ГПК. Не на последно място, размерът на таксата за експресно разглеждане е 30% от предоставената като кредит сума (при кредит в размер на 100,00 лв. таксата за експресно разглеждане е 30,00 лв.). Всичко това показва, че целта на посочената договорна клауза за заплащане на такса за експресно разглеждане от кредитора на искането на кредитоискателя за получаване на кредит е да послужи като допълнително възнаграждение за кредитора. Това допълнително възнаграждение представлява по същество скрит косвен разход за кредитополучателя, който увеличава значително цената на кредита. Невключването й в ГПР води до несъответствие между посочения в договора ГПР и действителния такъв, определен съгласно чл.19 ал.1 ЗПК и 5 изразяващ общите разходи по кредита. Посочването в договора за кредит на ГПР, различен от действителния се приравнява по последица на липсващ ГПР в договора за кредит. Този извод следва и от т.55 на решение от 21.03.2024 г. по дело С-714/2022 г. на Съда на Европейския съюз, където е посочено, че с оглед на съществения характер на посочването на ГПР в договор за потребителски кредит, за да даде възможност на потребителите да се запознаят с правата и задълженията си, както и с оглед на изискването при изчисляването на този процент да се включат всички разходи по чл.3 б.ж от Директива 2008/48, следва да се приеме, че посочването на ГПР, който не отразява точно всички разходи, лишава потребителя от възможността да определи обхвата на своето задължение по същия начин, както непосочването на този процент. Според СЕС, санкция изразяваща се в лишаване на кредитора от правото му на лихви и разноски при посочване на ГПР, който не включва всички споменати разходи, отразява тежестта на такова нарушение и има възпиращ и пропорционален характер. По изложените съображения съдът намери, че поради неспазване на императивната разпоредба на чл.11 ал.1 т.10 ЗПК и на основание чл.22 ЗПК процесният договор за потребителски кредит е недействителен, поради което и на основание чл.26 ал.1 ЗЗД следва да се прогласи неговата нищожност.