Определение № 110 от 07.04.2023, Окръжен съд - Монтана

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 110 гр. М., 07.04.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – М. в закрито заседание на седми април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Милена Бранкова

Членове:

Аделина Троева

Аделина Тушева като разгледа докладваното от Милена Бранкова Въззивно частно наказателно дело № 20221600600191 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 243, ал. 7-8 от НПК.

С Определение на РС М., постановено на 15.07.2022 г. по ЧНД № 462/22 г., е потвърдено Постановление на Районна прокуртура М. от 29.04.2022 г., с което е прекратено наказателното производство по ДП № 226/2019 г. по описа на РУ на МВР М., водено за престъпление по чл. 206, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК на основание чл. 24, ал.1, т. 1 от НПК поради липса на престъпление.

В срок срещу горното Определение е постъпила жалба от повереника на Л. Л. и В. С.. В същата се поддържа, че определението и потвърденото с него прекратително прокурорско постановление са незаконосъобразни. Твърди се, че тяхната леля Л.К. се е възползвала от отсъствието им от съсобствен имот и е изнесла от двора съсобствени вещи, като се е разпоредила с тях в свой интерес без тяхно съгласие. Обосновават тезата си, че с горното си поведение К. е осъществила престъпни състави по чл. 206, ал. 2 и/или по чл. 323, ал. 1 от НК и молят да бъдат отменени обжалваното определение и потвърденото с него прокурорско постановления, а делото – бъде върнато за доразследване.

Окръжният съд, след като съобрази оплакванията в жалбата и провери обосноваността и законосъобразността на атакуваното Определение, намира следното:

Жалбата е допустиа, но разгледана по същество – е неоснователна.

Производството пред първоинстанционния съд е образувано за втори път по жалба за разглеждане по реда на чл 243, ал. 4-6 от НПК, след като веднъж досъдебното производство е било прекратено от прокурора за престъпление по чл. 206, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК поради липса на престъпление. Това първо по реда си прекратително постановление е било отменено и делото е било върнато за доразследване и за евентуални престъпни деяния по чл. 194 , чл. 216 и/или чл. 323, ал. 1 от НК. Последвало е процесното ново 1 прекратяване на досъдебното производство с изводите на прокурора да липсва каквото и да е престъпно деяние, а да е налице гражданско-правен спор във връзка с открито наследство. Първоинстанционният съд се е произнесал с обжалваното в настоящето производство Определение, като е счел изводите на прокурора за обосновани и законосъобразни.

След първоначалното връщане на делото за доразследване, не са установени обстоятелства, които да са от съществено значение за установяване елементите на състав на престъпление по НК, а само такива, които потвърждават изводите на прокурора за наличието на гражданскоправен спор.

При надлежно събрани доказателства от досъдебното производство се установява обобщено следната фактическа обстановка:

Свидетелите Л.К. и Л. Л., както и сестрата на последния – В. С. са наследници на Л.Й., б.ж. на гр. М. починал на 10.12.2015 г. Всеки един от тримата притежава различни части от недвижим имот в гр. М. на ул. „С.“ №**, представляващ дворно място с построени в него двуетажна къща, лятна кухня и магазин. Свидетелката Л. К. се грижела за баща си Л. Й. до смъртта му, а също и за майка си – починала два дни след Й.. Наред с това, изплатила и парично задължение на своя баща по водено срещу него изълнително дело.

Принудителното изпълнение по това изпълнително дело било насочено върху намиращи се в дворното място на горния имот два стари, снети от регистрация товарни камиони и др. отпадъчно желязо. След смъртта на общите наследодатели, отношенията между св. Л. К. и нейния племенник Л.

Л. се влошили. Сестрата на последния В. С. от години не живеела в България и дала пълномощно на своя брат да „движи“ правата й в страната. Лятната кухня, построена в горния имот от общия наследодател, се отклонявала от дадените строителни разрешения: изградени били в повече от разрешените квадратни метра, като към позволеното били изградени още баня и тоалетна, който обслужвали първия жилищен етаж, собственост на св. Л. К.. По силата на завещание и последвало дарение племенницата С. станала собственик на лятната кухня и пълномощникът й – нейния брат Л. Л. забранил на св. Л. К. да ползва банята и тоалетната от лятната кухня, обслужващи първия жилищен етаж от къщата, поискал от ВиК дружеството да спре водата. Това принудило св. К. да се изнесе на село и да заведе дела срещу племенниците си Л. и С. както относно ползването на тези санитарни помещения, така и за парични суми, които твърдяла, че й се дължат пропорционално за заплатения дълг на общия им наследодател и разноски по погребенията и траурните ритуали. Тези граждански спорове допълнително усложнили отношенията между наследниците по отношение на останалите от наследодателите движими вещи. Св. К. твърдяла, че племенникът й св. Л. Л. изнасял и се разпореждал с общи движими вещи, смятайки ги за наследствени само на него и на сестра му. Св. Л. обвинявал леля си – св. Л. К. в същото / че присвоява общи наследствени вещи/. На 31.05.2019 г. св. Л. К. сключила предварителен договор със св. Н.Д. за продажба на нейните идеални части от терена и първия жилищен етаж от сградата в него, а на 12.06.2019 г. бил сключен и окончателен договор за продажба. Имало уговорка продавачката 2 да предаде владението на имота в срок от 30 дни от сключване на окончателния договор. В общото дворно място имало куп неизползвани от години различни видове метали и двата стари камиона. С помощта на семейството си, за да разчисти продадения терен, св. Л. К. прекарала на село част от движимите вещи, които смятала за свои и които впоследствие били установени при проверка в хода на досъдебното производство. Камионите – марка „ХХХ“ и „ХХХ“ били със снети регистрации и отдавна бракувани и неизползваеми. За да ги махне от терена и разчисти мястото за новия собственик, св. Л. К. наела фирма „Д.“ ЕООД гр. Б. и нейни служители нарязали за скраб двата камиона и за получените 6 080 кг. отпадъчно желязо й изплатили сума от 1 203,84 лв. Не дала от тази сума на племенниците си, прихващайки я за изплатената от нея вместо тях част от дълга на общия им наследодател. Св. Л. Л. не бил в имота, но разбрал за рязането на камионите в общия двор и сигнализирал в Полицията. Били съставяни предупредителни протоколи по чл. 65 от ЗМВР срещу св. Л. К. и други присъствали на мястото лица, а по преписките по тези протоколи последната отразила, че освбождава имота от свои вещи. Когато купувачът на етажа й св. Н. Д. разбрал за противоречията между собствениците на отделните части от имота и че не може да ползва банята и тоалетната към етажа, който закупил, се обърнал към св.Л. Л.. Последният му поискал 20 000 лв., за да му разреши да ползва мокрите помещения. Св. Д. се обърнал и към Общината, но от там го объркали допълнително, уведомявайки го, че къщата в имота е неделима. При това купувачът се отказал от сделката и с нов нотариален акт „върнал“ купеното на св. Л. К..

При тези факти, прокурорът е приел да липсва престъпление по чл. 206, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК, тъй като липсва умисъл у св. Л. К. за извършване на подобно деяние и тъй като спорните движими вещи са се намирали в имота в гр. М., който е бил стопанисван от св. Л. Л. по силата на пълномощното от сестра му, а тяхната леля е живеела на село. Липсата на умисъл прокурорът аргументирал с необходимостта да бъде разчистен двора за новия му съсобственик, както и с преместването на друго място на собствените на свидетелката К. вещи, а също и с приетото от нея право да се разпореди със старите камиони, след като е платила задължението на баща си по изпълнителното дело, прпинудителното изпълнение по което е било насочено именно към тези спрени от движение МПС.

След първото връщане на делото, прокурорът е изложил и съображения защо приема да липсват престъпни деяния по чл. 216, чл. 194 и чл. 323 ал. 1 от НК, извеждайки генералния извод да се касае до гражданско-правни спорове във връзка с останалите от общия наследодател вещи.

Първостепенният съд се е съгласил изцяло с тези съображения.

Изводите както на прокурора, така и на първостепенният съд са законосъобразни. В това производство по реда на чл. 243, ал. 4 и сл. от НПК, съдът проверява обосноваността и законосъобразността на прокурорското постановление за прекратяване на делото. В случая правилно е прието, че Постановлението е обосновано. Изложеното в обстоятелствената му част по фактите напълно се установява от събраните надлежно в производството 3 доказателства. Изводите защо се приема да липсва престъпно деяние, са аргументирани съобразно изискванията на закона за всяко едно конкретно престъпно деяние, което е било предмет на обследване. В крайна сметка и материалния закон е бил приложен правилно. Липсва субективния елемент от което и да е престъпление, което прави поведението на св. Л. К. ненаказуемо.

Съображенията на въззивния съд се свеждат до следното:

Общият на спорещите страни наследодател се е разпоредил приживе със недвижимите си имоти, включително и тези, които е могло да се обособят като самостоятелни обекти в имота в гр. М.. Междувременно в този имот е построена и лятна кухня, която се е отклонила от проекта и е със застроена площ в повече от разрешеното. Построеното в повече е представлявало баня и тоалетна към първия жилищен етаж. Св. Л. К. се е грижела изцяло за възрастните си и болни родители, ползвали тази лятна кухня; изплатила е и задълженията на баща си по изпълнителното дело. Независимо от оспорването на последния факт от страна на нейния племенник, както и множеството имуществени спорове във връзка с останалите от общите наследодатели движими вещи, тя е действала със съзнанието, че като наследник, който се е грижел непосредствено до смъртта на наследодателя си, й се полага обикновената му покъщнина. Следвало е да освободи терена от трупани през годините, неясно и за страните от кого, движими вещи, за да предостави на новия собственик / св. Н. Д./ разчистена част от двора.

Прибрала е онези вещи от двора, които е смятала за свой собствени и ги е пренесла на ясно обезначено място – в дворовете на село, където и са установени, а не се е разпоредила с тях. По отношение на двата стари камиона, е приела, че разполага с възможността да ги продаде за скраб, за да си покрие част от разходите, които сама е направила по общите им наследодатели и които двамат й племенници са отказали да покрият. В съзнанието й не е имало представата за противозаконно разпореждане с общи вещи: - било защото част от тях е смятала за свои, било защото част от тях е смятала, че й принадлежат като обикновена покъщнина от наследодателите, било защото продавайки за скраб двата стари камиона, е направила прихващане с дължими й /според нея/ суми от страна на останалите съсобственици / племенниците й/. Това й поведение и сложилите се многогодишни лоши отношения между сънаследниците с разнообразни претенции и взаимни обвинения изключва знанието у св. Л. К. относно фактическите обстоятелства, които принадлежат към състава на което и да е от беседваните престъпления. Този факт, според разпоредбата на чл. 14, ал. 1 от НК, изключва умисъла за извършване на престъпно деяние, а липсата на умисъл – изключва престъпния характер на действията / чл. 9 от НК/. До този извод е достигнала прокуратурата, прекратявайки наказателното производство, както и проверяващия постановлението му първоинстанционен съд, макар и да не са го ясно и точно формулирали в актовете си. Че се касае до гражданско-правен спор във връзка с останали в наследство от общ наследодател движими вещи, говори и самото съдържание на въззивната жалба, в която се твърди да са извършени различни по вид престъпни деяния от едно и също поведение, но същите се мотивират с гражданско-правни, а не 4 с наказателно-правни аргументи.

По изложените съображения, съдът намира, че липсват законови основания за изменение или отмяна на обжалваното Определение, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определението на Районен съд гр. М. от 15.07.2022 г. по ЧНД № 462/22 г.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.