Определение № 1320 от 16.03.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1320 гр. Варна, 16.03.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария К. Терзийска

Членове:

Диана К. Стоянова

Елина Пл. Карагьозова като разгледа докладваното от Елина Пл. Карагьозова Въззивно гражданско дело № 20263100500512 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по постъпила въззивна жалба от „Хоум Ту Ю България“ АД, ЕИК 204600560, със седалище и адрес на управление: град Варна, Район Одесос, бул. „Владислав Варненчик“ № 81, ет.

8, срещу решение №4633/18.12.2025г., постановено по гр.д. № 3455/2025 г. на ВРС, с което е отхвърлен предявеният от въззивника срещу М. Д. Д., ЕГН **********, с адрес: град Варна, жк „Владислав Варненчик“ бл. 20, вх. 12, ет.

2, ап. 7, осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата от 4392 евро, представляваща дължимо на основание т. 5.1. възнаграждение за предоставени и приети консултантски услуги по т.т. II-IV от сключеното между страните Споразумение за предоставени консултантски услуги и посредничество за продажба на недвижим имот от 07.05.2024 г., в размер на 3,6 % с ДДС от посочената в т. V от същото споразумение цена от 122 000 евро, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска 19.03.2025 г. до окончателното изплащане на задължението.

В жалбата се твърди, че решението е неправилно и необосновано, тъй като първоинстанционният съд неправилно е квалифицирал Споразумението като чист договор за посредничество, игнорирайки неговия хибриден характер и наличието на отделен договор за консултантски услуги, обективиран в същото споразумение. Съдът е приел, че консултантските услуги по т. II-IV са част от общото задължение за съдействие по договора за посредничество, а не предмет на отделен договор за изработка. Това тълкуване противоречи на действителната обща воля на страните, изразена в наименованието на споразумението ("Споразумение за предоставени консултантски услуги и посредничество...") и в т. VI, където изрично е посочено, че за тези услуги не е заплащана сума, освен в случаите по т. 5.1. Съдът е тълкувал погрешно разпоредбата на чл. 20 ЗЗД, като е изходил от буквалния смисъл на съединителния съюз "и" в т. I от споразумението, за да заключи, че намерението на страните не е било насочено към сключване на договор за 1 изработка. Първоинстанционният съд е достигнал до правен извод, който на практика води до отричане на възмездния характер на положения интелектуален труд. Консултантската услуга, предоставена от „Хоум Ту Ю България" АД, е комплексна и не се изчерпва с изготвяне на пазарна оценка на даден имот, а включва в себе си целенасочен пазарен анализ, консултации от правно естество, касаещи необходимите документи за продажба на имот, както и търговски анализ и консултация за срокове за продажба и състоянието на пазара, цени, условия и срокове, при които се сключват сделки с идентични недвижими имоти в същия район. При безспорно установено по делото извършване на конкретни консултантски действия - анализ на пазарната стойност на имота, консултиране относно оптимална цена и стратегия за продажба, извършване на оглед и заснемане, както и предоставяне на професионални насоки относно реализацията на имота - съдът приема, че възнаграждение не се дължи. Регламентираният в чл. 258-269 ЗЗД договор за изработка е възмезден, като възнаграждение се дължи за приетата работа.

Липсата на възражения при фактическото приемане се приравняват на одобрение - признание, че изработеното съответства на договореното - чл.

264, ал. 3 ЗЗД. Първоинстанционният съд неправилно е смесил предмета на задължението с условието за настъпване на неговата изискуемост.

Консултантските услуги представляват самостоятелен предмет на облигационното правоотношение и са предоставени и приети към момента на сключване на споразумението. Последващото разпореждане с имота от страна на ответницата без посредничеството на ищеца не представлява елемент от фактическия състав на договора, а уговорено отлагателно условие за възникване на задължението за плащане, съгласно чл. 25 ЗЗД. Процесната клауза не представлява неустойка, нито санкция за неизпълнение, а договорена цена за реално предоставени консултантски услуги.

Възнаграждението не се дължи заради неизпълнение, а поради настъпване на уговорено условие, при което страните са предвидили заплащане на вече положен труд. Размерът на възнаграждението е предварително определяем, съответства на пазарната практика, поради което не противоречи нито на добрите нрави, нито на принципа на справедливостта по чл. 9 ЗЗД. Твърдят се и допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Поддържа се, че съдът не е оценил събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, съгласно чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, и е игнорирал свидетелските показания на П. Б., които потвърждават възлагането, предоставянето и приемането на консултантските услуги. Съдът е нарушил принципа на състезателност, като е приел за безспорно наличието на Споразумение за предоставени консултантски услуги и посредничество, но впоследствие е отрекъл съществуването на отделен договор за консултантски услуги, без да даде възможност на ищеца да представи допълнителни доказателства или аргументи относно тази променена правна квалификация. Изложеното се сочи и като аргумент за наличие на вътрешно противоречие в мотивите на съда.

Поддържат се доводи и за необоснованост на решението, с твърдения, че съдът не е обсъдил всички правни и фактически доводи, изложени от жалбоподателя в писмените бележки, относно действителността на клаузата на т. 5.1. от споразумението, включително аргументите за справедливостта на възнаграждението и приложимостта на чл. 145, ал. 2 ЗЗП. Цитира се съдебна практика.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от въззиваемата страна, в който се излагат доводи за правилност на обжалваното решение. Поддържа 2 се, че неправилно приложение на материалния закон е налице, когато съдът не е приложил материално правна норма, която е трябвало да бъде приложена, т.е. не е приложил относимия закон или е приложил закон, който не се отнася до конкретния казус (неправилна правна квалификация). В случая съжденията на съда в мотивите не водят до промяна в правната квалификация на иска или до неправилно приложение на материално правна норма, а представляват тълкувания относно смисъла на договорената клауза за консултантска услуга.

В съответствие с цитираното от въззивника Решение №502 по гр.д.

№222/2009г. на ВКС, IV ГО първоинстанционният съд е достигнал до извода, че изложените консултантски услуги не притежават самостоятелен характер и че волята на страните към момента на възлагането е била сключването на договор за посредничество. При посочен възмезден характер само за посредничеството не може да се направи категоричен извод за дължимост на отделна консултантска услуга не само поради липсата на уговорка за отделно заплащане на същата /при подписване на договора/, но и поради това, че предмет на договора е възлагане на конкретен имот за продажба. В подкрепа на тези изводи на съда са и свидетелските показания на св. Бонева, от които става ясно, че възмездният характер е обвързан само за посредничеството.

Дори и да се приеме противното, клаузата на т. 5.1 от споразумението е нищожна, тъй като е неравноправна и явно несправедлива по съображенията, изложени в отговора на исковата молба, които се поддържат. Твърди се, че не са налице сочените в жалбата процесуални нарушения, тъй като показанията на св. Бонева са ценени и коментирани от съда в мотивите на обжалваното решение, а наличието на други решения на ВРС по подобни казуси в различен смисъл не влече непременно неправилност на обжалваното решение, не само защото те не представляват задължителна съдебна практика, а и защото съдът по вътрешно убеждение и съобразно събраните в хода на процеса доказателства постановява своите решения. Поддържа се, че няма вътрешно противоречие в мотивите на съда, както се твърди от въззивника. При формиран извод, че консултантската услуга не е предмет на договора, съдът не е бил длъжен да разгледа аргументите дали така определеният размер на възнаграждението е справедлив. Поддържат се доводите, изложени в отговора на исковата молба, че размерът на възнаграждението за консултантска услуга следва да е такъв, че да е съпоставим със стойността на аналогични консултантски услуги в тази сфера /напр. размер възнаграждения на вещите лица по назначените от съда Съдебно - оценителни експертизи за определяне на пазарни цени на имот/. Размерът следва да се доближава до действителната цена на консултантския труд. Възнаграждението за консултантска услуга следва да е с предварително обявена твърда цена, а не следва да е процент от офертната цена, защото определяна по този начин може да стигне до ситуация, в която стойността на консултантската услуга да е дори по-висока от цената на посредническата услуга. Доколкото процесната клауза води до неоправдано високо възнаграждение, същата е нищожна като накърняващи добрите нрави.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от активно легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално допустима е и отговаря на останалите съдържателни изисквания на чл. 260 и чл. 261 ГПК.

Страните не се позовават на процесуални нарушения във връзка с доклада по делото, не се констатира и необходимост във въззивното производството да се предоставя възможност за предприемане на процесуални 3 действия от страните, поради релевирани нарушения съдопроизводствените правила; доказателствени искания не са направени.

Предвид допустимостта и редовността на въззивната жалба и на основание чл.267, ал.1 ГПК съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА за разглеждане, като допустима и редовна въззивна жалба от „Хоум Ту Ю България“ АД, ЕИК 204600560, със седалище и адрес на управление: град Варна, Район Одесос, бул. „Владислав Варненчик“ № 81, ет.

8, срещу решение №4633/18.12.2025г., постановено по гр.д. № 3455/2025 г. на ВРС.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 03.04.2026 г. от 13,00 часа, за която дата и час да се призоват страните с препис от настоящото определение, като на въззивника се връчи и препис от отговора на въззивната жалба.

ПРИКАНВА страните към спогодба и възможността да уредят доброволно отношенията си чрез медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора, като им указва, че при приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4