Определение № 3274 от 31.10.2023, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3274 гр. София, 31.10.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Зоя Атанасова

Членове:

Владимир Йорданов

Димитър Димитров като разгледа докладваното от Зоя Атанасова Частно касационно гражданско дело № 20238003103530 по описа за 2023 година

Производството по делото е по реда на чл.2 74, ал. 2 ГПК.

Образувано е по подадена частна жалба вх. № 6651/09.06.2023 г. от Т.

М. М., чрез адв. И. Т. срещу определение № 1194/18.05.2023 г. по ч.гр.дело № 1955/2023 г. на ВКС, IV г.о., с което е оставена без разглеждане частната жалба на Т. М. М. срещу определението, постановено в открито съдебно заседание от 24.03.2023 г. по в.гр.дело № 2076/2022 г. на Софийски апелативен съд, с което е даден ход по същество и делото е обявено за решаване и е прекратено производството по гр.дело № 1955/2023 г. на ВКС, IV г.о. В жалбата се поддържа неправилност на изводите на съда в обжалваното определение. Според жалбоподателката протоколното определение на САС, с което е даден ход по същество и делото е обявено за решаване прегражда по-нататъшното развитие на делото. Сочи, че с него е препятствана възможността за упражняване на процесуалните права на жалбоподателката да се яви лично пред съда и да даде отговори на зададени въпроси от насрещната страна по делото по реда на чл.176 ГПК, че е поставена в неравностойно положение в процеса, тъй като по действието на обжалвания акт е лишена от възможността да упражни единствения процесуален способ, чрез който може да избегне възникването на неблагоприятни правни последици по смисъла на чл.176,ал.3 ГПК и да изрази 1 становище пред съда. Поддържа се, че обжалваното протоколно определение на САС попада сред определението, посочени в т.5 от т.решение № 1/17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС и подлежи на обжалване с частна жалба. В жалбата са изложени доводи за невъзможността на жалбоподателката да се яви лично в съдебно заседание, за да даде обяснения за обстоятелствата по делото, за което е била задължена от първоинстанционния съд. Мотивирани са и доводи, че въззивният съд не е отстранил допуснати от първоинстанционния съд нарушения по приложение разпоредбата на чл.

176,ал.3 ГПК. Сочи за неправилни изводите на съда в обжалваното определение, че жалбата е недопустима, тъй като жалбоподателката разполага с други процесуални способи за защита по реда на чл.253 ГПК и чрез обжалване на постановеното съдебно решение на въззивната инстанция.

Искането е да се отмени определението на състава на ВКС и делото да върне на въззивния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Ответникът по частната жалба С. Д. С. в писмен отговор е изразил мотивирано становище за неоснователност на частната жалба.

Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното определение намира, че частната жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл.275, ал.1 ГПК, срещу определение, подлежащо на обжалване с частна жалба и е допустима.

С обжалваното определение на състав на ВКС е прието, че производството по делото е образувано по частна жалба на Т. М. М. срещу протоколно определение, постановено в открито съдебно заседание от 24.03.2023 г. по възз. гр. дело № 2076/2022 г. на Софийския апелативен съд (САС), с което е даден ход по същество и (след провеждане на устните състезания между страните) делото е обявено за решаване. Прието е, че частната жалба е процесуално недопустима, тъй като определението, с което САС е дал ход по същество и е обявил делото за решаване не е от категорията определения, изрично посочени в закона като подлежащи на обжалване, както и не е от категорията определения, преграждащи развитието на производството по делото. Съдът е приел, че обжалваното определение не е сред определенията, посочени в мотивите към т. 5 от тълкувателно решение № 1/17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС, за които са дадени разяснения, че са преграждащи развитието на производството по делото. Съдебният състав е 2 приел, че въззивният съд, след като е счел делото за изяснено от фактическа страна, е дал възможност на страните да проведат устните състезания помежду си, т.е. да изложат становищата си по материалноправния спор, след което е обявил, че ще се произнесе с решение. Прието е, че обжалваното определение не е преграждащо и не слага край на делото и съгласно разпоредбата на чл. 253 от ГПК то може да бъде отменено от САС, който го е постановил – както служебно, така и по искане на жалбоподателката. Според съда жалбоподателката може да защити процесуалните си права, които счита за накърнени (поради това, че не била дадена възможност да даде обяснения по реда на чл. 176 от ГПК, каквито са подробните оплаквания в частната жалба) и чрез подаването на касационна жалба срещу въззивното решение, след като то бъде постановено. При тези съображения е формиран извод, че подадената частна жалба, като процесуално недопустима, следва да се остави без разглеждане, а образуваното по нея частно гражданско производство делото, също като процесуално недопустимо, следва да се прекрати.

Настоящият съдебен състав намира, че частната жалба е неоснователна по следните съображения:

Производството по в.гр.дело № 2076/2022 г. на Софийски апелативен съд е образувано по подадена въззивна жалба от ответницата Т. М. М., чрез адв.И. Ч., адв.И. Т. и адв. А. Г. срещу решение № 260726/28.02.2022 г. по гр.дело № 5134/2017 г. на Софийски градски съд, с което е уважен предявен иск с правно основание чл.19,ал.3 ЗЗД от С. Д. С. срещу ответницата.

С определение, постановено в открито съдебно заседание, проведено на 24.03.2023 г. по в.гр.дело № 2076/2022 г. Софийски апелативен съд е дал ход на делото по същество и след провеждане на устните състезания е обявил делото за решаване.

Срещу това определение Т. М. М., чрез адв. И. Т. е подала частна жалба.

Определението на Софийски апелативен съд, с което е даден ход на делото по същество и делото е обявено за решаване не подлежи на обжалване с частна жалба, тъй като не прегражда развитието на делото, нито е от определенията, изрично предвидени в закона, които подлежат на обжалване.

Съгласно чл.274,ал.1,т.1 и т.2 ГПК на обжалване с частна жалба подлежат определенията, които преграждат по-нататъшното развитие на делото, както и в случаите, изрично посочени в закона. Обжалваното протоколно 3 определение на въззивния съд не е сред тези определения, какъвто е и извода на състава на съда в обжалваното определение.

В т.5 и мотивите към същата от т.решение № 1/17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС са посочени определенията, преграждащи развитието на производството по делото, подлежащи на касационно обжалване.

Обжалваното определение на Софийски апелативен съд не е сред тези определения. Същото е от категорията определения, които не слагат край на делото и съгласно чл.253 ГПК по искане на жалбоподателката или служебно от съда може да бъде изменено или отменено от същия съд вследствие на изменение на обстоятелствата, грешка или пропуск.

Жалбоподателката-ответник е изложила подробни доводи в частната жалба срещу обжалваното определение на САС за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила от въззивния съд, поради това, че неправилно според нея не й е дал възможност да даде обяснения по реда на чл.176 ГПК. Проверка за допуснати съществени процесуални нарушения от въззивния съд – в случая нарушение разпоредбите на чл.176 ГПК Върховният касационен съд извършва при подадена касационна жалба срещу въззивното решение, което следва да се постанови, но не и по подадената частна жалба срещу постановеното определение, с което въззивният съд е дал ход на делото по същество. Следователно подадената частна жалба от Т. М. срещу протоколно определение от 24.03.2023 г. по в.гр.дело № 2076/2022 г. на Софийски апелативен съд, с което е даден ход на делото по същество и след провеждане на устните състезания делото е обявено за решаване е недопустима и следва да се остави без разглеждане, а производството по делото следва да се прекрати. В същият смисъл са изводите на съдебния състав в обжалваното определение. Последното като правилно следва да се потвърди.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IV г.о

ОПРЕДЕЛИ:

Потвърждава определение № 1194/18.05.2023 г. по ч.гр.дело № 1955/2023 г. на Върховен касационен съд, Четвърто гражданско отделение.

4

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5