Решение № 268 от 24.10.2023, Районен съд - Сандански

РЕШЕНИЕ

№ 268 гр. Сандански, 24.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – САНДАНСКИ, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Катя Сукалинска при участието на секретаря Надежда Ж. Малинова Смиленска като разгледа докладваното от Катя Сукалинска Гражданско дело № 20221250101237 по описа за 2022 година

Производството по настоящото гр.д.№1237/2022г. по описа на Районен съдСандански е образувано по предявен иск с правно основание чл.422, ал.1 във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК във вр. с чл.286 от ТЗ във вр. с чл.318 от ТЗ от „***“ ООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр.София, п.к. 1592, ж.к. ***, бл.***, вх.***, ет.***, ап.***, представлявано от В. Кр. К.– управител, против „***“ ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр.Сандански, ул.“***“ №***, ет.***, представлявано от В. Н. М. – управител, за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 16 108.97 лв., представляваща неизплатената главница за продажна цена на доставени стоки по следните фактури: Фактура №***/23.09.2020г., Фактура №***/09.11.2020г., Фактура №***/09.11.2020г. и Кредитно известие №**********/17.11.2020г.,

Фактура

№***/27.01.2021г.,

Фактура

№**********/16.02.2021г.,

Фактура

№***/01.03.2021г.,

Фактура

№***/08.03.2021г., предмет на издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №***/27.06.2022г. по ч.гр.д.№***/2022г. по описа на Районен съд-Сандански, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното им изплащане, както и сторените по делото разноски.

В исковата молба се твърди, че между ищеца и ответника са установени трайни търговски отношения, при които ответникът-купувач заявява, а ищецът-продавач срещу възнаграждение му доставя и предава собствеността върху хигиенизиращи и дезинфектиращи артикули и други подобни по род стоки.

Сочи се, че в периода от 23.09.2020г. до 23.04.2021г. между страните били сключени 7 договора за покупко-продажба, по които ответникът-купувач бил 1 заявил, а ищецът-продавач му бил доставил заявените стоки, за които ответникът дължал плащане на уговорените продажни цени. Ответникът бил приел стоките без възражения, като за всяка отделна продажба ищецът издал фактура. Общата стойност на доставените стоки се равнявала на 18 237 лв.

В исковата молба се твърди, че на 15.06.2022г. ищецът подал заявление по чл.410 от ГПК пред Районен съд-Сандански, по което било образувано ч.гр.д.

№***/2022г. по описа на съда. Съдът уважил заявлението и издал Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за дължимите главници в общ размер от 18 237 лв. по процесните фактури.

Сочи се, че за периода от 01.08.2022г. до 17.11.2022г. ответникът направил няколко плащания, с които частично били погасени главниците по фактурите, като непогасеният остатък възлизал на общата сума от 16 108.97 лв., от които: по Фактура №***/23.09.2020г. на стойност 7400 лв. - неизплатен остатък от 6 188.95 лв.; по Фактура №***/09.11.2020г. на стойност 4 745.73 лв. – изцяло неплатена; по Фактура №***/09.11.2020г. и Кредитно известие №**********/17.11.2020г. на стойност 3 893.26 лв. – изцяло неплатена; по Фактура №***/27.01.2021г. на стойност 293.05 лв. - неизплатен остатък в размер на 52.67 лв.; по Фактура №**********/16.02.2021г. на стойност 1019.13 лв. – изцяло неплатена; по Фактура №***/01.03.2021г. на стойност 72 лв. – изцяло неплатена; по Фактура №***/08.03.2021г. на стойност 813.83 лв. неизплатен остатък в размер на 137.23 лв.

В отговора на исковата молба ответното дружество не оспорва, че през процесния период е бил в търговски отношения с ищеца. Твърди, че към настоящия момент всички задължения към ответника са погасени поради плащане, като общият размер на погасените суми възлизал на 18 165 лв.

Неплатена била единствено главницата по Фактура №***/01.03.2021г. на стойност 72 лв., тъй като ответното дружество оспорва да е получавал стоките, предмет на фактуратая. Твърди, че тази фактура не е осчетоводена при него.

С влязло в сила Определение №***/10.03.2023г. производството по настоящото дело е прекратено като недопустимо в частта относно предявения установителен иск по чл.415 от ГПК за сумата от 1 510.32 лв., представляваща общ размер на непогасените мораторни лихви по процесните фактури, поради което предмет на настоящото производство са единствено претендираните главници по същите.

В съдебно заседание за ищцовото дружество „***“ ООД се явява адв.Т. Г., който намира предявеният иск за основателен. В хода на съдебните прения и писмената защита поддържа, че към момента на образуване на заповедното производство и към момента на образуване на исковото производство, вземанията на кредитора не са били погасени. Погашенията били извършени в хода на процеса, като все още оставало неизплатено задължението в размер на 72 лв. по Фактура №***/01.03.2021г., което било оспорено от ответника.

Сочи, че по делото са представени доказателства, установяващи доставката на стоките по горепосочената оспорена фактура. Моли да се установи, че ответното дружество е дължало на ищеца сумата от 16 108.97 лв. за главници по процесните фактури и все още дължи оспореното вземане от 72 лв. по една от фактурите. Претендира разноски по представен списък по чл.80 от ГПК.

Прави възражение за прекомерност на претендирания от ответната страна адвокатски хонорар.

2

Ответникът „***“ ЕООД не изпраща свой представител в съдебно заседание. С писмена молба изразяват становище за неоснователност на исковата претенция поради погасяване чрез плащане на задълженията по фактурите, с изключение на задължението по Фактура №***/01.03.2021г. на стойност 72 лв., стоките по която не им били доставени. Оспорват дължимостта на разноски в производството. Правят възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна на основание чл.78, ал.5 от ГПК.

Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

По делото не се спори, че страните са били в трайни търговски отношения, по силата на които ответникът-купувач „***“ ЕООД заявява, а ищецътпродавач „***“ ООД срещу възнаграждение му доставя и предава собствеността върху хигиенизиращи и дезинфектиращи артикули и други подобни по род стоки.

Предмет на настоящото производство е предявен иск за заплащане на продажната цена по доставени стоки от ищеца на ответника, които като вид, количество и цена са отразени в издадени фактури, приложени към исковата молба.

Договорът за търговска продажба по смисъла на чл.318 от ТЗ е консенсуален и неформален договор, поради което сключването му предполага постигане на съгласие между продавача и купувача относно съществените елементи на продажбата, без да е необходимо обективиране на съгласието в писмена форма. Фактурата може да се приеме като доказателство, установяващо договор за продажба, тъй като законът не изисква специално сключен писмен договор за продажба на движими вещи, за каквито се касае в случая, но фактурата трябва да съдържа всички необходими елементи, квалифициращи договора за продажба като такъв – вид на закупена стока, стойност, начин на плащане, наименованията на страните, време и място на издаване. Разбира се само наличието на последното не е достатъчно, за да се приеме, че е налице основание за плащане, тъй като основанието ще възникне при изпълнението на договора – с извършване на доставката за продавача ще възникне правото да иска престиране на цената от страна на купувача.

По делото са представени 7 бр. фактури, издадени в периода от 23.09.2020г. до 08.03.2021г., за доставени от продавача „***“ ООД на купувача „***“ ЕООД стоки, описани по вид, артикулен номер, количество, единична цена, дължима сума, както следва:

-Фактура №***/23.09.2020г. на стойност 10 170.73 лв.

- Фактура №***/09.11.2020г. на стойност 4 745.73 лв.

-Фактура №***/09.11.2020г. на стойност 4 362.14 лв. Към тази фактура има издадено Кредитно известие №**********/17.11.2020г. на стойност минус 468.88 лв.

- Фактура №***27.01.2021г. на стойност 293.05 лв.

-Фактура №**********/16.02.2021г. на стойност 1019.13 лв.

- Фактура №***/01.03.2021г. на стойност 72 лв.

-Фактура №***/08.03.2021г. на стойност 813.83 лв.

На 15.06.2022г. ищецът е подал заявление по чл.410 от ГПК пред Районен 3 съд-Сандански, по което било образувано ч.гр.д.№***/2022г. по описа на съда. Съдът уважил заявлението и издал Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за дължимите главници по горепосочените фактури в общ размер от 18 237 лв., както следва: по Фактура №***/23.09.2020г. за главница от 7400 лв.; по Фактура №***/09.11.2020г. за главница от 4 745.73 лв.; по Фактура №***/09.11.2020г. и Кредитно известие №**********/17.11.2020г. за главница от 3 893.26 лв.; по Фактура №***/27.01.2022г. за главница от 293.05 лв.; по Фактура №**********/16.02.2021г. за главница от 1019.13 лв.; по Фактура №***/01.03.2021г. за главница от 72 лв.; по Фактура №***/08.03.2021г. за главница от 813.83 лв.

Ответното дружество възразило срещу издадената заповед за изпълнение, поради което ищецът е предявил установителен иск за част от вземанията си за главници по издадената заповед за изпълнение, поради частично плащане след издаването на заповедта, а именно – за сумата от 16 108.97 лв., представляваща непогасената част от главниците по фактурите.

Ответникът не оспорва дължимостта на сумите по посочените фактури, с изключение на Фактура №***/01.03.2021г. на стойност 72 лв.

Страните не спорят, а и се установява от представените извлечения по сметката на ответника с №***/07.07.2022г. и №***/08.07.2022г. /л.37 и л.38/, че след подаване на заявлението и издаване на заповедта за изпълнение – на 15.06.2022г., и преди връчването й /на 11.07.2022г./ ответникът е направил няколко плащания: на 07.07.2022г. - плащане в размер на 2 126.01 лв. по Фактура №***/27.01.2021г., Фактура №**********/16.02.2021г., Фактура №***/08.03.2021г., а на 08.07.2022г. – частично плащане в размер на 1 400 лв. по Фактура №***/23.09.2020г., които плащания били извършена по закрита от ищеца банкова сметка.

Всички фактури /с изключение на оспорената Фактура №***/01.03.2021г. на стойност 72 лв./ са отразени счетоводно при ответника като дължими и погасени в представената към отговора на исковата молба счетоводна справка за задължения и осъществени плащания. От справките, както и от приложените към исковата молба извлечения по сметка на ищеца и приложените към отговора на исковата молба извлечения по сметка на ответника, се установява, че в периода от 25.07.2022г. до 19.01.2023г. ответното дружество е извършило следните плащания по фактурите:

- по Фактура №**********/16.02.2021г. на 25.07.2022г. били платени 1019.13 лв.

- по Фактура №***/27.01.2021г. на стойност 293.05 лв. и по Фактура №***/08.03.2021г. на стойност 813.83 лв., на 01.08.2022г. били платени общо 1 106.88 лв.

- по Фактура №***/23.09.2020г. на стойност 7400 лв., били платени: на 08.08.2022г. – 400 лв., 09.08.2022г. – 300 лв., на 10.08.2022г. – 300 лв., на 17.08.2022г. – 300 лв., на 25.08.2022г. – 300 лв., на 29.08.2022г. – 300 лв., на 09.09.2022г. – 300 лв., на 21.09.2022г. – 300 лв., 12.10.2022г. – 300 лв., на 17.11.2022г. – 300 лв., на 19.12.2022г. – 300 лв., на 11.01.2023г. – 300 лв.;

- на 19.01.2023г. била платена сума от 12 338.99 лв. по Фактура №***/23.09.2020г. – остатък от 2000 лв., по Фактура №***/09.11.2020г. - 4 745.73 лв., по Фактура №***/09.11.2020г. – 4 745.73 лв. и по Фактура №***/08.09.2020г. – 1231.12 лв. /последната непроцесна по делото/.

Общият размер на погасените суми по процесните фактури възлиза на 18 4

165 лв. От претендирания в заповедното производство общ сбор на главниците по фактурите от 18 237 лв. не е извършено плащане единствено по Фактура №***/01.03.2021г. на стойност 72 лв., тъй като ответникът оспорва доставката на стоките по нея. От своя страна ищцовото дружество чрез процесуалния си представител адв.Т. Г. не оспорва, че чрез извършените погоре плащания в общ размер от 18 165 лв. са погасени претендираните главници по 6 от процесните фактури и признава, че към настоящия момент непогасена е единствено главницата по Фактура №***/01.03.2021г. в размер на 72 лв. В случая е налице твърдение за неизгоден за страната факт за погасяване на главнциите по посочените фактури посредством плащане, който съдът следва да съобрази. Процесуалният представител на ищцовото дружество развива доводи, че погасяването на главниците по фактурите в хода на процеса, не следва да води до отхвърляне на предявения иск относно тези вземания, след като същите са съществували към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и към момента на образуване на исковото производство.