Решение № 143 от 11.03.2024, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 143 гр. Русе, 11.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на девети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Венцислав Д. Василев при участието на секретаря Юлия К. Острева като разгледа докладваното от Венцислав Д. Василев Административно наказателно дело № 20234520201991 по описа за 2023 година

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от „Прокредит банк” ЕАД, представлявана от Р. В. Т. и К. В. М. до Русенския Районен съд против наказателно постановление № 18 - 2300077 от 27.09.2023 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда”, гр. Русе с която се иска същото да бъде отменено, като незаконосъобразно.

Жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Вместо него се явява процесуален представител,който поддържа жалбата.

Ответникът по жалбата,редовно призован, изпраща процесуален представител.

Русенската Районна прокуратура редовно призована ,не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Съдът след преценка на събраните доказателства,приема за установено от фактическа страна следното:

На 09.08.2023г. служители на ДИТ гр.Русе извършили проверка по спазване на трудовото законодателство от страна на наказаното дружество с обект на контрола офис на банката с адрес ул.”Борисова„ № 6 в гр.Русе. В хода на проверката било установено, че К.С.

К. е полагал труд в обекта на контрол без да има сключен трудов договор с работодателя си Прокредит Банк ЕАД. Същият полагал труд в на базата на договор за платен стаж № 207/19.06.2023г., приложен по делото на л.29, като той декларирал, че работи по финансови анализи на фирми. На основание чл.405 ал.1 от КТ проверяващите обявили съществуването 1 на трудово правоотношение, което като необжалвано влязло в сила.

На 05.09.2023г. св.Светла М. съставила против дружеството АУАН за констатираното нарушение,а въз основа на това АНО издал обжалваното наказателно постановление с което наложил на дружеството наказание „имуществена санкция” в размер на 2 000 лв. за нарушение по чл.414 ал.3 вр.чл. 62 ал.1 вр.чл.61 ал.1 от КТ.

Тази фактическа обстановка, съдът приема за установена от събраните в хода на настоящото производство доказателства.

Жалбата е подадена в предвидения за това процесуален срок, от легитимното за лице и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима.

Разгледана по същество е частично основателна.

Съдът констатира, че при съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са предпоставка за отмяна на НП само на това основание.

В АУАН, а впоследствие и в наказателното постановление, нарушението било описано пълно и ясно, като били посочени всички елементи от обективната страна на състава му, както и допълнителните относими към него обстоятелства. По този начин, била осигурена възможност на нарушителя да разбере за извършването на какво конкретно нарушение е ангажирана административно-наказателната му отговорност, респективно да организира пълноценно защитата си, което в крайна сметка той сторил в развилото се съдебно производство.

От събраните по делото доказателства безспорно се установява,че към момента на проверката Константин Стоянов Камбуров полага труд в полза на наказаното дружество, предвид сключения договор за платен стаж. От саморъчно попълнената декларация от него, на л.20 от делото, се установява, че същият е започнал да предоставя работната си сила на 20.06.2023г., като е полагал труд от 08,30 ч. до 17 ч., като в деня на проверката е започнал да полага труд също от 08,30 ч. Видно от сключения договор за платен стаж стажантът е длъжен (макар посочено, като съгласие) да спазва на практика основните задължения за работник/служител; на практика т.2 от този договор съдържа множество от елементите на чл.66 ал.1 от КТ. В този смисъл работодателят в лицето на наказаното дружество е извършило нарушение на разпоредбата на чл.414 ал.3 от КТ, като е допуснало на работа стажанта К.К., като между тях не е сключен писмен трудов договор преди постъпването на работа на стажанта.

От обективна страна дружеството е извършило нарушение на чл. 414 ал.3 от КТ съгласно ,която се налага санкция за нарушения на разпоредбите на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал.

2

1 или 3 и чл. 63, ал. 1 или 2 от с.к. В случая няма спор, че има нарушение както на разпоредбата на чл.61 ал.1 от КТ, а също и на чл.62 ал.1 от КТ, защото както бе посочено лицето е допуснато на работа преди да има сключен писмен трудов договор. Посоченият договор за платен стаж по своите характеристики се приближава максимално към трудов договор, тъй като както бе посочено съдържа множество от реквизитите на чл.63 ал.1 от КТ – уговорено е работно време, конкретно място на изпълнение на задълженията на стажанта, възнаграждение, спазване на правилата за вътрешния трудов ред, задължение за спазване на служебна тайна, избягване на конфликт на интереси, срок на предизвестие. Отделно от това по отношение на К.К. е проведен първоначален и периодичен инструктаж, приложени са и присъствени форми за месец юни и юли 2023г. от които е видно ,че той е спазвал установеното работно време за което е получавал и уговореното възнаграждение съобразно разплащателни ведомости за същите месеци. В този смисъл посоченото правоотношение възникнало между банката и стажанта не може да бъде определено като гражданскоправно, напр. договор за изработка по чл.58 и сл. от ЗЗД , респ. договор за поръчка по чл.280 и сл. от с.з. , а единствено имат характеристиките на трудово правоотношение. Това е така и защото няма посочване на конкретно определен резултат, наето лице не работи със собствени средства, а използва тези на работодателя си и е подчинен на създадения от него вътрешен трудов ред , с който изцяло се е съобразил. При това положение еднствения възможен договор ,който е следвало да бъде сключен между страните е бил трудовият договор, тъй като съгласно чл.1 ал.2 от КТ отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения, съответно единствената възможна форма е бил писменият договор.

Няма спор по делото, че банката е годен субект на нарушението по чл.414 ал.3 от КТ , тъй като тя има качеството на работодател по см. на § 1 т.1 от КТ, защото самостоятелно е наела на работа в качеството на стажант Константин Камбуров.

В жалбата и в съдебно заседание се правят множество съображения, които с неоснователни по следните съображения :

Няма допуснато съществено процесуално нарушение с факта, че АНО не е предложил сключване на споразумение за решаване на делото на дружеството на основание чл.58г ал.15 от ЗАНН. На първо място следва да се посочи, че това е само една възможност за АНО, подобно изрично нормативно задължение той няма, а още по-малко отправянето на подобно предложение (и съответно неприемането му) да се счита за абсолютна предпоставка за издаване на наказателно постановление, защото това изрично щеше да бъде посочено в закона. Нещо повече законодателят е предоставил възможност на обвиненото в извършване на административно нарушение лице само да отправи такова предложение в 14 – дневен срок от предявяване на АУАН по арг.чл.58г. ал.1 от ЗАНН , каквито доказателства по делото липсват, респ. дори не са налице подобни твърдения в жалбата или в съдебно заседание. В този смисъл неспазването на сроковете от които текат възможностите за сключване на споразумение в случая са напълно ирелевантни и то при положение, че изрично законът дава възможност изобщо да не се отправя предложение за такова по арг.чл.58г ал.15 от 3

ЗАНН.

Няма нарушение на разпоредбата на чл.42 ал.1 т.4 от ЗАНН, тъй като както бе посочено нарушението е посочено с всички съставомерни признаци от обективната му страна; в този смисъл в АУАН изрично е прието, че се касае за трудово правоотношение и в този смисъл очевидно актосъставителят е имал предвид ,че се полага труд, а не резултат, присъщ за гражданските договори.

Няма нарушение и на разпоредбата на чл.52 ал.4 от ЗАНН, най-малко тази разпоредба не въвежда изискване за АНО да обсъжда преди издаване на наказателното постановление въпросът за преценка на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, защото единственият меродавен начин по който това следва да бъде сторено е наказателното постановление.

Напълно ирелевантни са възраженията на защитата за нарушение на принципа на пропорционалност доколкото наказанието имуществена санкция в размер на 2 000 лв. е индивидуализирано в границите на предвиденото в закона ,а именно от 1 500 лв. до 15 000 лв. Не съществува възможност за съда да наложи наказание в размер от 1 050 лв., каквато би била санкцията при евентуално сключено споразумение на основание чл.58г ал.8 от ЗАНН.

Пречка за това се явява изричната разпоредба на чл.27 ал.1 пр. последно от ЗАНН, съответно липсата на разпоредба в ЗАНН, идентична с тази на чл. 55 от НК. Не е налице и възможност за преквалифициране на нарушението, като маловажно ,включително и в хипотезата на чл.28 от ЗАНН предвид изричната разпоредба на чл.415в ал.2 от КТ; в този смисъл е и ТР № 3 от 10.05.2011 г. на ВАС по по тълк. д. № 7/2010 г.

Няма нарушение и на разпоредбата на чл.57 ал.1 т.8 от ЗАНН, тъй като видно от наказателното постановление АНО е посочил, защо наложеното наказание не следва да бъде ориентирано към минимума, която преценка обаче не се споделя от съда. На първо място следва да се посочи, че не става ясно защо при положение, че изрично се приема, че е налице превес на отегчаващите отговорността обстоятелства наказанието не е ориентирано в средния размер от около 8000 лв. Съдът намира, че наложеното наказание следва да бъде ориентирано към минимума на санкцията от 1 500 лв., тъй като нарушението е извършено единствено при смекчаващи отговорността обстоятелства – наетото лице е получавало трудово възнаграждение и то чрез банкова сметка, заплащан е данък по чл.44а от ЗДДФЛ, работил е с работно време, установено за другите служители в банковия клон и са му проведени инструктажи.

При такъв изход на делото в полза на АНО следва да бъдат присъдени разноски.

Предвид обстоятелството, че делото не се отличава с висока фактическа и правна сложност, отчитайки размера на наложената санкция, обстоятелството, че е проведено само едно заседание, както и че наложеното наказание бива намалено, съдът намира, че в полза на АНО орган следва да бъде определено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП и чл.

27е, от Наредбата за заплащането на правната помощ юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв.

4

С оглед на изложеното и на основание чл.63 ал.2 т.4 вр.ал.7 пр.1 вр.чл.63д ал.4 от ЗАНН, съдът :

РЕШИ:

ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 18 - 2300077 от 27.09.2023 г. на Директора на „Инспекция по труда” гр. Русе, с което на „Прокредит банк” ЕАД, за нарушение по чл.414 ал.3 от КТ му е наложено наказание „имуществена санкция“ в размер на 2 000 лв. , като го намалява на 1 500 лв.

ОСЪЖДА „Прокредит банк” ЕАД да заплати на ИА “Главна инспекция по труда“ гр.София сумата от 80 лв.,представляваща разноски по делото.

Препис от решението да се изпрати на жалбоподателя и Директора на Дирекция „Инспекция по труда”, гр. Русе.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред Русенски Административен съд.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________

5