Решение № 817 от 17.06.2024, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 817 гр. Плевен, 17.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ася Тр. Ширкова при участието на секретаря ПЕТЯ СТ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от Ася Тр. Ширкова Гражданско дело № 20244430100883 по описа за 2024 година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявена е искова молба от „*** ЕИК ********, със седалище и адрес на управление гр.**** №25, офис сграда „***“ ет.2 офис 4 срещу П. М. М. с ЕГН ********** от гр.П*** №12. Ищцовото дружество твърди, че на 25.01.2021г е подписано Приложение №1/15.02.2021г. на основание чл.1.3 от сключения на 31.08.2018г. Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания на основание чл.99 ЗЗД между „**** с ЕИК ********* и „*** с ЕИК ********, по силата на което вземането произтичащо от договор за потребителски кредит с № 4000992436, сключен между „**** и ответника П.

М. М. е прехвърлено в полза на ищцовото дружество „*** ЕИК ******** с всички привилегии, обезпечения, принадлежности и лихви, което вземане е индивидуализирано в приложение №1 /15.02.2021г. към рамковия договор от 31.08.2018г.

Твърди, че съгласно чл.3.6 от рамковия договор за цесия, „*** ЕИК ******** в качеството на цесионер се е задължила от името на цедента и за своя сметка да изпраща уведомления за извършената цесия, за което има 1 изрично пълномощно от „****. В изпълнение на договорните задължения и изискванията на закона на ответника било изпратено по реда на чл.99 ал.3 ЗЗД уведомление за извършената цесия от страна на „**** Към настоящата искова молба ищецът прилага заверено копие от уведомлението за цесията и моли съда да я връчи на ответника с оглед съдебната практика в Решение №3/16.04.2014г. по т.д. №1711/2013г. на I т.о. и Решение №123/24.06.2009г. по т.д. №12/09г. на II т.о., съгласно които ако към исковата молба по иска на цесионера е приложено уведомление на цедента до длъжника за извършената цесия, същото уведомление, достигнало до длъжника с връчване на препис от исковата молба, съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл.99 ал.3 пр.1 ЗЗД, прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на основание чл.99 ал.4 ЗЗД и същото следва да бъде съобразено като факт от значение за спорното право.

Ищецът твърди, че процесното вземане произтича от сключен на 15.10.2018г. Договор за потребителски кредит №4000992436 между „**** и ответника П. М. М., съгласно който кредитора е предоставил на ответника кредит в размер на 2361,92 лева, и която сума ответникът се е задължил да върне ведно с уговорените лихви до 15.10.2020г. на равни месечни вноски като общо дължимата на банката сума е в размер на 2928,31 лева. Съгласно чл.9 от договора, за получената главница, ответникът дължи възнаградителна лихва в размер на 21,55 %, а в случай на просрочие, съгласно чл.9.4 - в размер на законната лихва, начислена върху просрочената главница за периода на просрочието. В чл.11.2 от договора в същия е инкорпориран погасителния план, съгласно който първата погасителна вноска е с падеж 15.11.2018г., последната – 15.10.2020г. Към момента на подаване на заявлението, ответникът не е погасил и дължи главница в размер на 2304,81 лева, договорна лихва в размер на 523,97 лева за периода 15.11.2018г. – 15.10.2020г. и обезщетение за забава в размер на 699,25 лева за периода 15.11.2018г. - 03.12.2020г. Твърди, че до подаване на исковата молба сумите не са погасени.

В заключение моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът му дължи посочените суми главница в размер на 2304,81 лева, договорна лихва в размер на 523,97 лева за периода 15.11.2018г.

– 15.10.2020г. и обезщетение за забава в размер на 699,25 лева за периода 2

15.11.2018г. - 03.12.2020г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението. Претендира разноски.

Ответникът не представя писмен отговор и не изразява становище по исковата молба.

По допустимостта на молбата: Видно от приетото като доказателство ч.гр.дело № 6854/2020г., ищецът е подал заявление по реда на чл.417 ГПК срещу ответника. С изп.лист заявителят образувал изп.дело и на длъжника била изпратена покана за доброволно изпълнение. Поканата за доброволно изпълнение е връчена чрез залепване на адреса, тъй като длъжникът не е открит. Съдът е спрял изпълнителното производство и указал на заявителя, че в едномесечен срок може да предяви установителен иск. Съобщението е получено от кредитора на 24.01.2024г. и в едномесечния срок – на 16.02.2024г., кредиторът е предявил установителни искове по реда на чл.422 ГПК.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното: Претенцията на ищеца намира своето правно основание в разпоредбата на чл.422 във вр. с чл.415 ал.1 от ГПК относно дължимостта на вземането по издадена в полза на ищеца заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 6854/2020г. по описа на Плевенския районен съд.

Предявените искове са допустими, тъй като във всички случаи, когато заповедта за изпълнение е издадена въз основа на предвиден в закона несъдебен акт (несъдебно изпълнително основание) и заповедта за изпълнение е връчена по реда на чл.47 ал.5 ГПК, заявителят (кредиторът) разполага с възможността да реализира правата си, предявявайки претенцията по чл.422 от ГПК.

В едномесечния срок ответницата не е представила писмен отговор и не е изразила становище по предявените искове. Копие от исковата молба заедно с доказателствата е връчено лично на ответницата. В отрязък от съобщението, с което са връчени книжата, ответницата е уведомена за разпоредбата на чл.41 ал.2 ГПК, за задължението в случай, че е призована веднъж на посочения адрес и го е сменила, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес, както и последиците от неизпълнението на това задължение.

За проведеното по делото съдебно заседание, призовката е изпратена на 3 същия адрес, откъдето е върната в цялост. Адресът е посетен три пъти в рамките на един календарен месец, като при посещенията, ответницата не е открита за връчване на призовката, нито е установено друго лице, на което да бъде връчена.

Както в съобщението, с което е изпратен препис от исковата молба, така и в призовката, ответницата е уведомена, че в случай, че не представи в срок писмен отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направила искане за разглеждане на делото в нейно отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу нея или да оттегли иска си. С оглед изпълнената процедура по връчването на книжата със съобщение, съдът е приел, че ответницата е редовно призован за съдебно заседание.

В проведеното на 14.06.2024г. ответницата не се е явила и не е подала молба за разглеждане на делото в нейно отсъствие.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира, че са налице предпоставките на чл.238 и сл. от ГПК за постановяване на неприсъствено решение, а именно:

-въпреки че на ответника са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването в съдебно заседание същият не е депозирал писмен отговор на исковата молба в определения от закона едномесечен преклузивен срок, нито се е явил в проведеното публично съдебно заседание.

-искът е вероятно основателен с оглед приложените по делото писмени доказателства. Представен е с исковата молба договор за потребителски кредит № 4000992436, сключен на 15.10.2018г., подписан от страните. Видно от приложения в него погасителен план, договорът е изтекъл на 15.10.2020г. с плащане на последната погасителна вноска. Договорът е подписан от страните и подписите не са оспорени от страните. С исковата молба е приложена фактура, подписана от страните, в която е отразено, че ответницата е получила закупената с договора за кредит стока. Представено е уведомително писмо, което е изпратено на ответницата на 25.11.2021г, след изтичане на срока на договора, но което няма данни да е узнато от ответницата. Тъй като ищецът не се позовава на предсрочна изискуемост, съдът приема, че приложеното уведомление е правноирелевантно по делото.

4

Представените писмени доказателства не са оспорени от страните. При така представените доказателства, съдът приема, че по делото се установиха посочените в исковата молба обстоятелства. В определението за насрочване, с което е разпределена доказателствената тежест, съдът е указал, че в тежест на ответника е да представи доказателства за извършени плащания на дължимите суми.

С оглед обстоятелството, че ответницата не е оспорила исковата молба и приложените с нея доказателства, съдът не е назначавал съдебносчетоводна експертиза.

С оглед на така събраните доказателства, съдът приема, че предявените искове са основателни и доказани и следва да бъдат уважени, като на основание чл.240 ЗЗД вр. чл.79 от ЗЗД по реда на чл.422 ГПК, следва да бъде признато за установено, че П. М. М. с ЕГН ********** от гр.П*** №12 дължи на „*** ЕИК ********, със седалище и адрес на управление гр.**** №25, офис сграда „***“ ет.2 офис 4 главница в размер на 2304,81 лева, договорна лихва в размер на 523,97 лева за периода 15.11.2018г. – 15.10.2020г. и обезщетение за забава в размер на 699,25 лева за периода 15.11.2018г. - 03.12.2020г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението до изплащане на сумата, които суми представляват дължими по договор за кредит главница и лихва и за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.дело №6854/2020г. по описа на РС Плевен.

При този изход на делото и на основание чл.78 ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените деловодни разноски в настоящето производство в размер на 170,55 лева, от които 70,55 лева държавна такса и 100 лева юрк.възнаграждение. За заповедното производство ответникът дължи и следва да бъде осъден да заплати сумата от 120,56 лева, от която 70,56 лева държавна такса и 50 лева юрк.възнаграждение.

По изложените съображения Плевенският районен съд

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.415 от ГПК, във вр. с чл.79 ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, че П. М. М. с ЕГН ********** от гр.П*** № 1 2 дължи на ищеца „*** ЕИК ********, със седалище и адрес на 5 управление гр.**** №25, офис сграда „***“ ет.2 офис 4 главница в размер на 2304,81 лева, договорна лихва в размер на 523,97 лева за периода 15.11.2018г.

– 15.10.2020г. и обезщетение за забава в размер на 699,25 лева за периода 15.11.2018г. - 03.12.2020г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 16.12.2020г. до изплащане на сумата, които суми представляват дължими по договор за кредит № 4000992436/15.10.2018г., главница и лихва и за които суми е издадена заповед за изпълнение № 261233/17.12.2020г. издадена по ч.гр.дело № 6854/2020г. по описа на РС Плевен.

ОСЪЖДА, на основание чл.78 ал.1 от ГПК П. М. М. с ЕГН ********** от гр.П*** №12 дължи на ищеца „*** ЕИК ********, със седалище и адрес на управление гр.**** №25, офис сграда „***“ ет.2 офис 4, разноски в исковото производство в размер на 170,55 лева и разноски по ч.гр.д. № 6854/2020г. на ПлРС в размер на 120,56 лв.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване съгласно разпоредбата на чл.239, ал.4 от ГПК.

Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________ 6