Решение № 22383 от 10.12.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 22383 гр. С., 10.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 176 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: БОРЯНА В. ПЕТРОВА при участието на секретаря ТЕОДОРА ГР. Т. като разгледа докладваното от БОРЯНА В. ПЕТРОВА Гражданско дело № 20241110129130 по описа за 2024 година

Предявени са обективно съединени положителни установителни искове по реда на чл.

422 ГПК с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от „ФИРМА” ЕАД срещу К. Г. К. и К. Г. К. с искане спрямо ответниците да бъде признато за установено, че дължат на ищеца разделно, при равни квоти, следните суми: 3 985,90 лева главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 23.02.2024 г. до окончателното изплащане, сумата от 537,78 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2022 г. до 08.02.2024 г., както и дялово разпределение в размер на 61,79 лева за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от 23.02.2024 г. до окончателното изплащане и сума в размер на 11,39 лева – лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.07.2021 г. до 08.02.2024 г., които суми касаят топлоснабден имот – апартамент № 6, находящ се в гр. С., ..., вх. А, ет. 3, аб. № *** и за които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 14.03.2024 г. по ч.гр.д. № 10932/2024 г. по описа на СРС, 176 състав. Претендира разноски.

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че е доставил за процесния период на ответниците топлинна енергия, като те не били заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който е доставена енергията.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответниците К. Г. К. и К. Г. К. са депозирали отговор на исковата молба, с който оспорват предявените искове. Не оспорват количеството потребена топлинна енергия и начисления от ищеца размер. Твърдят, че не живеят в процесния недвижим имот, респ. нямат качеството на потребители на топлинна енергия. Релевират 1 възражение за изтекла погасителна давност. Претендират разноски.

Третото лице помагач на страната на ищеца „ФИРМА“ ЕООД не оспорва исковете, като счита същите за основателни.

Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

По иска с правна квалификация чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 от ЗЕ:

Предявеният иск е за установяване съществуването на задължение за заплащане на дължимата цена по договор за продажба на топлинна енергия.

По иска по чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи, че по силата на облигационно отношение с ответниците, съществувало към процесния период, е престирал /доставил е топлинна енергия за отопление и/или подгряване на вода/ и за ответниците е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер.

В тежест на ответниците и при доказване на горните факти е да докажат положителния факт на погасяване на дълга.

Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – Е.С., присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Понятието потребител на топлинна енергия е дефинирано в разпоредбата на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ, съгласно която, в редакцията към процесния период, потребител, респективно задължено лице за заплащане цената на доставена ТЕ във връзка с чл. 155 ЗЕ, е собственик или ползвател на имот, който ползва топлинна енергия с топлоснабдител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване. Анализът на законовата уредба мотивира извода, че качеството потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на ЗЕ има собственикът на топлоснабдения имот, освен в случаите, когато върху имота има учредено ограничено вещно право на ползване, в който последен случай потребител по законова дефиниция е ползвателят. Същото следва както от изричното разглеждане в ЗЕ на хипотезата на учредено вещно право на ползване и нарочно определяне на титуляра на същото като ползвател на доставяната в имота топлинна енергия, така и от общата такава на задълженията на титуляра на вещното право на ползване по чл. 57 ЗС. В този смисъл и Решение № 11 от 29.01.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1319/2012 г., III г. о.

Съобразно тълкувателно решение № 2 от 25.05.2017 г. на ВКС по т.д. № 2/2016 г., ОСГК, с приемането на Закона за енергетиката законодателят регламентира доставката на топлинна енергия в сгради под режим на етажна собственост като услуга, която се ползва от самата етажна собственост. Макар последната да не е персонифицирана, за отношенията в енергетиката законодателят я разглежда като колективен субект, явяващ се самостоятелен потребител на услугата „доставка на централно отопление“. Поради особения правен субект - сграда в режим на Е.С., е въведено изискване решенията да се вземат с мнозинство, което за присъединяване и преустановяване следва да е квалифицирано. В решението е прието, че при доставката на централно отопление в сградите под режим на Е.С. искането за услугата се прави не от всеки отделен етажен собственик (той не би могъл да получи енергията без да ползва сградната инсталация като обща част), а от мнозинството етажни собственици, които по общо правило могат да вземат решения дали и как да бъдат използвани общите части. В отношенията в областта на енергетиката, законодателят приема, че потребител на услугата е цялата Е.С., затова титулярът на права върху отделни обекти може да откаже заплащането на доставено против волята му централно отопление в тези обекти, но не може да откаже заплащането на отдадената от сградната инсталация или от отоплителните уреди в общите части енергия при доставката на централно отопление в сградата.

С оглед на гореизложената нормативна уредба е видно, че възникването на 2 облигационно отношение, съответно и качеството клиент на топлинна енергия, е обусловено единствено от това кой е титуляр на правото на собственост или вещно право на ползване върху съответния топлоснабден имот, явяващ се част от сграда – Е.С., т.е. облигационното отношение между топлопреносното предприятие и титуляра на това право възниква с придобиването на правото на собственост или вещно право на ползване и се прекратява със загубването на същите.

По делото е приет нотариален акт за дарение на недвижим имот № ..., том ..., дело 96, № ... от 15.10.1996 г. на В. А. - I-ви Нотариус при Софийски районен съд, по силата на който С.Д.Д., ЕГН **********, е дарила на дъщеря си Д.Д.М., ЕГН **********, следния свой недвижим имот, а именно апартамент № 6, находящ се в гр. С., ..., вх. А, ет. 3, комплекс “....”, като дарителката С.Д. си е запазила пожизнено и безвъзмездно правото на ползване върху дарения имот.

По делото е приет нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 87, том I, рег. № ..., дело № 74 от 11.08.2014 г. на нотариус К.Б., вписан в регистъра на Нотариалната камара под № ..., с район на действие Софийски районен съд, от който се установява, че по силата и съгласно условията на договор за заем от 11.08.2014 г. заемодателят К. Г. К., ЕГН **********, е предоставил на заемополучателя Д.Д.Ч., ЕГН **********, безлихвен паричен заем в размер на 16 000 лв., като е посочено, че заемната сума ще бъде преведена от заемодателя на заемополучателя едва след подписване на нотариалния акт. Съгласно посочения нотариален акт от 11.08.2014 г. заемополучателят се задължава да върне предоставената му в заем парична сума в срок до 01.09.2014 г. по банкова сметка на заемодателя, като при неплащане в срок на задължението заемополучателят дължи на заемодателя неустойка за забава в размер на 1% на ден върху неплатената част от заема, но не повече от 4 000 лв. Посочено е, че ипотеката се сключва и при всички други условия на подписания между същите страни договор за заем от 11.08.2014 г., както и че за обезпечаване на всички вземания на заемодателя от заемополучателя за главница, неустойки и разноски, включително и разноските по събирането на всички вземания по т. 1 на нотариалния акт и договор за заем до окончателното изплащане на всички задължения, заемателят и ипотекарен длъжник Д.Д.Ч. учредява в полза на заемодателя К. Г. К. втора по ред договорна ипотека върху следния свой собствен недвижим имот, находящ се в гр. С., район “....” на С.О., а именно – апартамент № 6, ж.к. “....”, ..., вх. А, ет. 3. Съгласно т. 3 от нотариалния акт, при неизпълнение на заемополучателя за връщането на предоставената му в заем сума, ведно с уговорената неустойка в случай на забава, съгласно условията на нотариален акт и договор за заем от 11.08.2014 г., при възникване на случай на неизпълнение по смисъла на договора за заем, както и случаите на предсрочна изискуемост, предвидени в договора за заем и действащото законодателство, всички суми по заема стават незабавно изискуеми в пълен размер и заемодателят може да премине към принудително изпълнение върху ипотекирания недвижим имот. Видно от посочения нотариален акт за учредяване на договорна ипотека, сред документите, представени при неговото съставяне, фигурира и препис-извлечение от акт за смърт на С.Д.Д., издадено на 25.06.2014 г. от район “....” при С.О..

По делото е приет нотариален акт за продажба на недвижим имот № ..., том I, рег. № ..., дело № 89 от 23.09.2014 г. на нотариус К.Б., вписан в регистъра на Нотариалната камара под № ..., с район на действие Софийски районен съд, от който се установява, че на 23.09.2014 г. Д.Д.Ч. е продала на К. Г. К. следния свой собствен недвижим имот – апартамент № 6, находящ се в гр. С., район “....”, ..., вх. А, ет. 3, заедно с избено помещение № 12, за сумата 57 000 лв., която ще бъде платена в деня на изповядване на сделката, както следва: сума в размер на 14 000 лв. ще бъде платена и ще послужи за погасяване на заем, обезпечен с ипотека върху продавания недвижим имот, учредена с нотариален акт № 74, том I, рег. № ..., дело № 65/2014 г. на нотариус К.Б., сума в размер на 16 000 лв. ще бъде платена и ще послужи за погасяване на заем, обезпечен с ипотека върху продавания недвижим имот, 3 учредена с нотариален акт № 87, том I, рег. № ..., дело № 74/2014 г. на нотариус К.Б., а остатъкът от продажната цена в размер на 27 000 лв. ще бъде платена от купувача на продавача по банков път, в деня на и след подписването на нотариалния акт.

От приетия по делото нотариален акт за продажба на недвижим имот № 71, том VI, рег. № ..., дело № 693 от 02.08.2023 г. на нотариус И.Н., вписан в регистъра на Нотариалната камара под № 040, с район на действие Софийски районен съд, вписан в С.П. под акт № 80, т о м ..., дело № 41427, вх. рег. № .../02.08.2023 г., се установява, че на 02.08.2023 г. ответниците К. Г. К. и К. Г. К. са продали на К.К.Ж. и Г.Т.Ж. следния свой собствен недвижим имот, придобит по време на брака и представляващ съпружеска имуществена общност, а именно – апартамент № 6, находящ се в гр. С., С.О., район “....”, жилищен комплекс “....”, ..., вх. А, ет. 3. Сред представените при съставянето на акта документи е посочено и удостоверение за сключен граждански брак на продавачите - ответниците.

Представено е удостоверение с изх. № ..../02.12.2012 г., издадено от ГИС – С., в уверение на това, че стар адрес – ул. ...., блок 13, се отнася за жилищна сграда – многофамилна с пет входа, отразена с идентификатор .... в КККР, одобрени със заповед № РД-18-50 от 20.06.2016 г. на Изпълнителния директор на АГКК, попадаща в кв. 327 по плана на м. “....”, находяща се в пространството между ул. ..., ул. .... и ул. ...., район .... – С.О., е със следния настоящ адрес – ул. .... № 13 с вх. А, вх. Б, вх. В, вх. Г и вх. Д. Посочено е, че промяната на адреса е извършена със статия № 19, протокол № 8 от 27.06.1985 г. на Кирковски районен народен съвет – И.