Протокол № 312 от 19.09.2025, Районен съд - Пещера

ПРОТОКОЛ

№ 312 гр. Пещера, 19.09.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, III ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Милуш Р. Цветанов при участието на секретаря Евелина Н. Генинска

Сложи за разглеждане докладваното от Милуш Р. Цветанов Гражданско дело № 20255240100858 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 11:00 часа се явиха:

МОЛИТЕЛЯТ С. З. П., редовно призована, се явява лично.

ОТВЕТНИКЪТ А. Т. В., редовно призован, се явява лично.

Съдът докладва:

- Постъпила е служебно изискана Справка за съдимост на ответника рег.

№ 2500814005000356348 от 14.08.2025 г., издадена от Бюро „Съдимост“ при РС – Пещера.

- Постъпила е служебно изискана Справка за съдимост на молителката рег. № 250814005000356311 от 14.08.2025 г., издадена от Бюро „Съдимост“ при РС – Пещера.

- Постъпило писмо с вх.№ 4684/26.08.2025 г. от РУ – Пещера с изискана характеристична справка на ответника.

По хода на делото:

МОЛИТЕЛКАТА С. Х. – Да се даде ход на делото.

ОТВЕТНИКЪТ А. В. – Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото в днешно съдебно заседание, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

1

На основание чл.143, ал.1 от ГПК се премина към установяване на фактическата страна на спора.

МОЛИТЕЛКАТА С. Х. - Поддържам молба и всичко написано в нея.

Моля да се приемат приложените към нея доказателства. Прилагам и допълнителни такива, а именно - Етапна епикриза за периода 01.01.2025 г. – 02.09.2025 г.; Амбулаторен лист №25245609898Е/02.09.2025 г. на С. П.;

Болничен лист № Е2025 1625565/15.08.2025 г. на С. П.; Фактура № 0080002363/02.09.2025 г. и разпечатка от мобилна кореспонденция с ответника и моля да се приемат като доказателства. Водя допуснатите до разпит свидетели, които чакат пред залата. Нямам възражения по проектодоклада.

ОТВЕТНИКЪТ А. В. – Нямам възражения по доклада. Да се приемат представените доказателства.

Съдът като взе предвид липсата на възражение на страните срещу изготвения проект за доклад и на основание чл. 146, ал. 1 от ГПК, О П Р Е Д Е Л И:

ДОКЛАДВА делото, съобразно изготвения в закрито съдебно заседание проект за доклад, обективиран в Определение № 391 от 13.08.2025г., който да се счита за неразделна част от протокола от днешното съдебно заседание.

Съдът счита, че следва да се приемат като допустими, относими и необходими писмените доказателства представени от молителя по делото и служебно изисканите такива, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА като писмени доказателства приложените и изискани:

Декларация за извършено домашно насилие по чл. 9, ал.3 от ЗЗДН от С. Х. , Амболаторен лист №25245609898Е/02.09.2025 г. на С. П.; Болничен лист № Е2025 1625565/15.08.2025 г. на С. П.; Фактура № 0080002363/02.09.2025 г. и мобилна кореспонденция между молителката и ответника, Справка за съдимост на ответника рег. № 2500814005000356348 от 14.08.2025 г. и Справка за съдимост на молителката рег. № 250814005000356311 от 14.08.2025 г., Етапна епикриза за периода 01.01.2025 г. – 02.09.2025 г.;

2

Пристъпи се към разпит на водените от молителката свидетели:

В залата се въведе свидетелят В. В., провери се на самоличността както следва:

СВИД. В. А.ОВА В. – родена на 04.11.1962 г. в гр.Пещера, живуща в гр.Пловдив, ул. „Славееви гори“ № 36 , българка, българска гражданка, със средно образование, вдовица, неосъждана, ЕГН **********, леля на молителката.

Уведомена за правото му по чл. 166 ГПК. Желае да свидетелства.

Предупредена за отговорността по чл. 290 от НК. Обещава да говори истината.

На въпроси на съда:

СВИД.В. – Аз живея в Пловдив. Познавам и двете страни по делото.

Родини сме с молителката – нейната баба е моя леля. С въпросният господин А.ов се запознах на 16.07.2025г. в гр. Пещера, пред дома на леля ми (бабата на С.). Там бяхме със С. и тогава господинът й се обади по телефона. Той дойде пред дома на моята леля. Стефчето излезе и говори доста време с него. Тогава това се запознах с него. След това още половин час стояха на пейката. Аз си заминах на Пловдив. Мина се малко време. Стефчето ми се обади на 18-и юли да пием кафе, тъй като имаше служебна работа в гр.Пловдив. Докато пиехме кафе постоянно й се обаждаше въпросния господин по телефона и непрекъснато питаше къде е, какво прави, с кого е, дали има мъже с нея и т.н.

Бяхме половин час заедно и той звънеше поне 2-3 пъти през това време. На 24-и юли трябваше да отидем на екскурзия на Истанбул със С.. Майка й и баща й я докараха до Пловдив, защото от там тръгваше автобусът. Тръгнахме с автобуса и аз забелязах, че през цялото време тя пишеше и говореше с господина /сочи ответника/. Разбрах, че е той. Аз я питах с кого пише и тя каза, че А. се обажда, пише, изпраща гласови съобщения. Тогава тя явно много се притесни от това, което си говореха с него. Слезнахме на една бензиностанция за почивка и въпросния господин продължаваше да се обажда по делефона и я караше тя да му покаже автобуса отвън, да каже с кого е, да снима да види с кого е и кой още пътува с нас. След това продължихме.

Започнаха пак да се пращат съобщения от него – тя да слиза от автобуса. И тя много се притесни. Стигнахме на границата с Турция и там трябваше да слезнем малко. Въпросният господин беше отишъл преди нас на границата и 3 я чакаше там. Тя ми каза, че трябва да говорят и ме помоли да стоя по-близо до нея, защото се притеснява от него. Аз отидох по-близо до тях и подслушвах почти целия разговор – той й казваше да слиза, да си взима багажа и да тръгва с него. Всички минаха през паспортното и останахме ние последни. Тя не го послуша и последни влезнахме в автобуса, а той си тръгна, защото колата му беше от тези - под наем, и нямаше как да мине границата. Той изглеждаше нервен. През целия ни престой в Истанбул, когато имаше обхват Стефчето той звънеше на телефона й. Бяхме 4 дена в Истанбул и когато има обхват, когато сме в хотела, той постоянно звънеше. Питаше я къде ходи, с кого е и тя казваше, че е с мен. Притесняваше е затова, че тя не иска повече да дружи с него. Постоянно той я заплашваше, искаше да й държи сметка да не се вижда с някой друг, аз го чух. Аз й казах „Стефче, той да не ти е мъж да ти държи сметка“. След това - на 11.08.2025 г. Стефчето ми се обади и ми казва, че господинът е дошъл пред техния дом в гр. Пещера и стой отпред. Аз й казах да се обади на майка й и баща й. Тя се обадила и те са пристигнали. Аз хванах автобуса и дойдох в гр.Пещера. Нея я беше страх от него да излиза сама, наложи се да вземе болничен, плачеше, психически беше разстроена. Молеше ме, когато има работа служебна да ходя с нея. Тя му блокира всички телефони.

МОЛИТЕЛКАТА С. Х. – Нямам въпроси.

ОТВЕТНИКЪТ А. В. – Нямам въпроси.

Съдът приключи с разпита на свидетелката и същата напусна залата.

В залата се въведе втория допуснат свидетел.

Пристъпи се към снемане на самоличността и разпит на свидетеля.

СВИД. Д. Т. П. – родена на 08.10.1972г. в гр.Пещера, живее в гр.

Пещера, ул. „******“ № 3, със средно специално образование, българка, българска гражданка, омъжена, неосъждана, ЕГН **********, майка на молителката.

Уведомен за правото му по чл. 166 ГПК. Желае да свидетелства.

Предупредена за отговорността по чл. 290 от НК. Обещава да говори истината.

СВИД. П. – Лично познавам ответника от няколко месеца. Запознах се с него през август месец тази година. Той постоянно идваше пред къщи да я търси и дъщеря ми ме беше помолила като излизаше при него - да я извикам 4 след 10 минути- за да има повод да не стой при него. Аз не помня дати, но беше август месец. Иначе тя беше постоянно притеснена от присъствието на господина. Чак накрая дъщеря ми каза за какво става дума, когато се обади вече на баща си. Това стана на 11.08.2025 г. ние бяхме на работа и тя се обади на баща си и го помоли да дойде, тъй като господина /сочи ответника/ е пак пред къщи. Това беше втория и последен път в който съм го виждала. След това негово посещение С. ми разказа малко повече за връзката си с него и че я е удрял. Тогава ми стана ясно и си дадох сметка какво се е случвало – спомних си как май месец дъщеря ми имаше на устата рана, но тогава тя не ми казваше от какво е, обаче след като го видях последно – тя ми разказа, че е било именно от негови шамари. Преди това не знаех подробности, но то беше видимо, че С. беше все напрегната, той постоянно я държеше на телефона, тя постоянно даваше обяснения къде и с кого е и какво ще прави, и така. В един момент тя даже не ходеше на работа, той я притесняваше пред къщи, на кантората я търсеше, на ул. „Алеко Констатинов“ № 1а. Тя ми разказа как и на границата отишъл и искал да я сваля от автобуса, като е ходила на екскурзия в Истанбул.

МОЛИТЕЛКАТА С. Х. – Нямам въпроси.

ОТВЕТНИКЪТ А. В. – Нямам въпроси.

Съдът приключи с разпита на свидетелката и същата напусна залата.

В залата се въведе третия допуснат свидетел.

Пристъпи се към снемане на самоличността и разпит на свидетеля.

СВИД. З. С. П. – роден на 13.10.1970 г. в гр.Пещера, живее в гр. Пещера, ул. „******“ № 3, със средно специално образование, българин, български гражданин, неосъждан, ЕГН **********, баща на молителката.

Уведомен за правото му по чл. 166 ГПК. Желае да свидетелства.

Предупреден за отговорността по чл. 290 от НК. Обещава да говори истината.