Акт от 10.07.2023, Административен съд - Варна
- Съд
- Административен съд - Варна
- Дело
- 2214/2022
- Подписан
- 10.07.2023
Цитирани разпоредби
- чл.144 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.175 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.175 ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.248 · Граждански процесуален кодекс
- чл.183 ал.1 · Закон за данък върху добавената стойност
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1962
Варна, 10.07.2023 г.
Административният съд -
Варна - X тричленен състав, в закрито заседание в състав:
Председател:
КРАСИМИР
КИПРОВ
Членове:
РАЛИЦА А.
ВИОЛЕТА
КОЖУХАРОВА
Като разгледа докладваното от съдия ВИОЛЕТА КОЖУХАРОВА кнахд № 2214 / 2022 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производството е по реда на чл.175 от АПК.
Производството по делото е приключило с решение № 1605/ 02.12.2022 г, с което е отменено решение № 1062/ 02.08.2022г. по АНД №1719/ 2022г. по описа на Районен съд – Варна, , вместо което е отменено издаденото от директора на Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП – Варна НП № 627580-F635366/11.03.2022г. и наложената на Б.Д.В., ЕГН **********,***, глоба в размер на 1 000лв. на осн.чл.183 ал.1 от ЗДДС. С решението Национална агенция по приходите са осъдени да заплатят на адв.М.Д.Ц. ***, процесуален представител на Б.В., адвокатско възнаграждение в размер на 300 (триста) лева. С определение №236/25.01.2023г по делото в полза на адв. М.Ц. е присъдено възнаграждение в размер на още 300лв. за въззивната съдебна инстанция.
С молба с.д.№7416/16.05.2023г адв. М.Ц. е поискала поправка на очевидна фактическа грешка в определението по чл.248 от ГПК вр.чл.144 от АПК, изразяваща се в грешен субект, на когото са възложени разноските – НАП – София вместо ТД на НАП – Варна.
Със становището си ответният административен орган поддържа, че в случая действително е налице посочената от адв.Ц. неточност в определението, която следва да бъде отстранена.
За да се произнесе по така депозираната молба, настоящият съдебен състав констатира, че действително в решение № 1605/ 02.12.2022 и в определение № 236/25.01.2023г е посочил субект на задължението за заплащане на разноски по делото, различен от издателя на НП и страна в съдебното производство в двете му фази - директорът на Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП – Варна, вместо което за разноски е осъдена НАП - София. Последният субект обаче не е избран по грешка – съгласно чл.3 от Устройствения правилник на НАП именно Агенцията е юридическо лице на бюджетна издръжка - второстепенен разпоредител с бюджетни кредити към министъра на финансите. За разлика от нея шестте териториални дирекции, вкл. и ТД на НАП - Варна, не е юридическо лице, а само третостепенен разпоредител с бюджетни кредити към министъра на финансите съгл.чл.40 от УП на НАП. Поради изложеното и след като ТД на НАП - Варна не е юридическо лице със самостоятелен бюджет, разноските в настоящото производство следва да бъдат възложени на НАП - София, както е сторил с решението си по делото и с определението за допълването му настоящия касационен състав.
Предвид изложеното в конкретния казус липсва допусната очевидна фактическа грешка, чието поправяне се претендира по реда на чл.175 от АПК. Изложеното квалифицира молбата в този смисъл като неоснователна и налага оставянето й без уважение.
Предвид изложеното и на осн.чл.175 ал.1 от АПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като неоснователна молба с.д.№7416/16.05.2023г адв. М.Ц. е поискала поправка на очевидна фактическа грешка в определението по чл.248 от ГПК вр.чл.144 от АПК, изразяваща се в грешен субект, на когото са възложени разноските – НАП – София вместо ТД на НАП – Варна.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: