Разпореждане № 887 от 25.02.2026, Районен съд - Монтана

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 887 гр. Монтана, 25.02.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АНЕЛИЯ ЦЕКОВА като разгледа докладваното от АНЕЛИЯ ЦЕКОВА Частно гражданско дело № 20261630100275 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 410 и сл. ГПК.

И.Ф. ****, със седалище и адрес на управление гр.София,

Ж.К.ИВАНВАЗОВ, УЛ.БАЛША17, ет.1, ап.офис 1, е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу В. Т. С., **********, настоящадрес: ***********.

В настоящото производство съдът следи за наличие на положителните предпоставки по чл. 410 ГПК и наличие на пречки по чл. 411, ал. 2, т. 2 – т. 4, вкл. ГПК.

Нормата на чл. 411, ал. 2 ГПК вменява задължение на заповедния съд за извършване на проверка налице ли са основанията за отказ за издаване на заповед за изпълнение, а именно: 1. искането не отговаря на изискванията на чл. 410 и заявителят не отстрани допуснатите нередовности в тридневен срок от съобщението; 2. искането е в противоречие със закона или с добрите нрави;

3. искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това; 4. длъжникът няма постоянен адрес или седалище на територията на Република България; 5. длъжникът няма обичайно местопребиваване или място на дейност на територията на Република България.

В случая длъжникът има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1, вр. т. 12 от ДР на Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, поради което по отношение на представения договор за кредит са приложими правилата на Закон за потребителския кредит /ЗПК/ и разпоредбите на чл. 143 – 148 ЗЗП.

Съгласно приложимия закон и при анализ на представените доказателства 1 съдът намира, че по отношение на уговорената такса е налице нарушаване на императивни норми на ЗПК, като клаузите са в противоречие с добрите нрави, не отговарят на изискването за добросъвестност и водят до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца/доставчика и потребител.

Претендираните вземания се основават на твърдения за сключен договор за кредит. Размерът на ГПР при включени договорна лихва и такса ангажимент е 59.9%, като към момента на сключването таванът по данни от БНБ е 60.35%

Съдът намира, че нарушена разпоредбата на чл. 10а ал. 2 от ЗПК на длъжникът не се дължи заплащане на такси и комисионни. Дори да се приеме, че се касае за възнаграждение за уговорени допълнителни услуги между страните по договора по смисъла на чл. 10а ал. 1 от ЗПК , претендираната сума като дължима такса е нищожна. Цитираната разпоредба предвижда че видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони следва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит.

В случая тези суми не са част общото задължение по договора, не е включена като дължима такса в него, а се претендира.

Клаузата от договора, касаещи неопределени по размер и начин на плащане и предвиждаща задължение за длъжника за извършване на плащане, е недействителна, на основание чл. 146, ал. 1 от ЗЗП , тъй като представлява уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя.

Предвид направения по – горе извод за недължимост на такса следва да бъде отнесено в погашение на вноските за главница и лихва.

Предвид изложеното следва да се уважат само вземанията за главница.

Заявлението следва да е отхвърли относно останалите вземания.

По тези съображения, съдът

РАЗПОРЕДИ:

2

ОТХВЪРЛЯ Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.

410 ГПК от И.Ф. ****, със седалище и адрес на управление гр.София, ****, срещу В. Т. С., **********, настоящ адрес: ***********, както следва:

- Договорна лихва 37.05 EUR за периода от 05.09.2025 г. - 02.02.2026 г.

- Такса 568.89 EUR.

УКАЗВА на заявителя, че има възможност в едномесечен срок да предяви ОСЪДИТЕЛЕН иск за вземането си по отношение на отхвърлената част.

РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд - Монтана в едноседмичен срок от връчването му на заявителя.

Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________ 3