Решение № 754 от 23.05.2022, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 754 гр. Плевен, 23.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Зорница Д. Димитрова Банкова при участието на секретаря ПОЛЯ Б. ЦАНЕВА като разгледа докладваното от Зорница Д. Димитрова Банкова Гражданско дело № 20214430105051 по описа за 2021 година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Искове с правно основание чл.49 от ЗЗД , вр с чл.45 вр с чл.54 от ЗЗД.

Пред ПлРС е депозирана искова молба от Д.П. против РС-Троян и МП – София.Твърди се, че по силата на постановление за възлагане на недвижим имот от 29.04.15год. на ДСИ при Районен съд гр.Троян издадено по изп.д.

№153/2012год., което е вписано в СВ-Троян в дв.вх. рег. под №3375 на 09.09.15г. като акт №64 т.ХI, ищецът по тази искова молба придобил собствеността върху 1/2 ид.ч. от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с индификатор *** по кадастралната карта на ***, представляващ нива с площ на целия имот 1 128 кв.м., при съседи на имота с идентификатори: ***. В началото на 2016 год. ищецът по тази искова молба получава призовка по гр.д. №98/2016 год. на Районен съд гр.Троян и се оказва, че ООД "***" гр.Плевен, ЕИК *** е завело дело с иск с правно основание чл.124 от ГПК, като твърдението изложено в исковата молба е, че дружеството притежава правата на собственост и то върху целия описан по- горе недвижим имот. С цел защита на правата на собственост е ангажирал адвокатска защита, за която заплатил сумата от 530 1 лв. Посочва се, че с Решение №176 от 10.06.2016 год. Районен съд гр.Троян постанови, че изключителен собственик на спорния имот е ООД "***" гр.Плевен, като едновременно с това бил осъден Д.П. да заплати и сумата 580 лв. Разноски. С цел да не се пристъпи към принудителното им събиране те са били заплатени доброволно на дружеството, в чиято полза е присъдена, след влизане в сила на цитираното решение.От мотивите на влязлото в сила Решение става известно, че причината, поради която не успял настоящия ищец да защити правата си на собственик е факта, че в момента на издаване на Постановление за възлагане на имота предмет на публичната продажба, той е бил собственост на ООД "***", а не на длъжника по изп.д. №153/2012 год. - ***. От събраните по гр.д. №98/16 год. доказателства се установило, че с Договор за доброволна делба на съсобствени недвижими имоти - земеделска територия на 03.05.2004 год. целият имот е бил възложен на ***, който в последствие на 22.08.14год. го е продал на ищеца по цитираното дело.

Установил се и факта, че въпросната делба е била вписана единствено по партидата на придобилия имота - ***, но не и в партидата на длъжника - ***.

Твърденията в ИМ са, че вина за нарушението на чл.37 от Правилника за вписванията е на Р. Д. П. - съдия-изпълнител в РС-Троян, която по силата на Заповед № ЛС-И-974/19.04.04г. на Министерство на правосъдието оформена от заместник-министър *** на основание чл.158 ал.IV от ЗСВ в периода 19.04.-01.06.2004 год. е изпълнявала функциите на съдия по вписванията по силата на сключен трудов договор с Министерство на правосъдието.

А по отношение на служителят, уточнява, че към 03.05.2004 год. в Служба вписвания при РС гр.Троян е имало по щат и един деловодител по вписванията и това е ***, която има сключен трудов договор с работодател Районен съд - Троян, както и длъжностната характеристика към него, по силата на които е била длъжна да извършва конкретните “вписвания” по партидите на съсобствениците.

Моли да се постанови решение ,с което да се осъди ответниците-РСТроян и МП-София, при условията на солидарност да заплатят на ищеца сумата общо 1110лв. представляващи обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на бездействие на служители на ответниците, както следва сумата 530лв., заплатена по договор за правна 2 помощ№553/11.02.2016г. , ведно със законната лихва , считано от 11.02.2016г. и за сумата 580лв., платени като присъдени разноски по гр.д.

№98/2016г. на РС-Троян, ведно със законна лихва, считано от 13.07.2016г.

За ответника МП е депозиран отговор от представителя, като са направени възражения за недопустимост, неоснователност на исковата претенция и възражение за погасителна давност.Развити са подробни съображения, подкрепени и с доказателства.Направено е искане за привличане на трето лице –помагач: лицето, изпълняващо функциите на съдия по вписванията към момента, за който се твърди, че не е направено вписването на договора за доброволна делба по партидата, на лице, на което е следвало да се впише-2004г.

За ответника РС-Троян е депозиран отговор от представителя, като са направени възражения за недопустимост, неоснователност на исковата претенция и възражение за погасителна давност.Развити са подробни съображения , подкрепени и с доказателства.

Предявен е обратен иск по чл.54 вр. с чл.45 от ЗЗД за сумата 1100лв. срещу лицето изпълняващо функцията на съдия по вписванията, като е депозиран отговор в срока по чл.131 от ГПК, със също развити подробни съображения за неоснователност и настъпила погасителна давност.

Съдът, като прецени доказателствата по делото, взе предвид доводите и възраженията на страните, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл.49 от ЗЗД: „Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа.”Отговорността по този текст е безвиновна и възниква тогава, когато лицето, на което е възложена определена работа, е причинило непозволено увреждане при и по повод извършването на последната. Отговорността по чл. 49 от ЗЗД не е отговорност за лични действия, а гаранционно-обезпечителна. Тя е отговорност на възложителя на работа на друго лице. Възлагането на работата може да се осъществи, както от физическо лице, така и от ЮЛ. Възлагането на работата може да е по трудов или по граждански договор, или дори като услуга. Без значение за тази отговорност е дали работата е извършена срещу заплащане или безвъзмездно.Фактическият състав на чл.45 от ЗЗДнепозволеното увреждане включва следните елементи:противоправно 3 виновно деяние, вреда, причинна връзка между противоправното деяние и настъпилите вреди.Съгласно чл.45, ал.2 от ЗЗД вината се предполага до доказване на противното.

Не е спорно, че в рамките на производството по изпълнително дело 153/2012 г. на ДСИ при Районен съд гр. Троян с Постановление за възлагане от 29.04.2015 г. на ищеца му е възложена 1/2 идеална част от правото на собственост върху имот с идентификатор *** по кадастрална карта на с.

Дебнево, община Троян.В рамките на образувано пред Районен съд гр. Троян гр. д. № 98/2016г. по иск с правно основание чл. 124 ГПК от „***“ ООД, дружеството е признато за собственик на цитирания имот. В хода на производството по делото е било установено, че длъжникът по изп. д. № 153/2012г. *** не е собственик на възложения на г-н П. имот. С договор за доброволна делба на 03.05.2004г. процесният имот е поставен в дял на ***, който впоследствие на 22.08.2014г. го е продал на „***“ ООД. Цитираният договор за доброволна делба е бил вписан единствено по партидата на придобилия имота — ***, но не и по партидата на длъжника — ***. С решението Д.П. е осъден да заплати на дружеството сторените по делото съдебно-деловодни разноски в размер на 580 лева, които той заплатил доброволно на кредитора си на 13.07.2016г. Освен тези разходи, се претендират и заплатени в рамките на горецитираното дело за ползвана адвокатска защита- платен на 11.02.2016 г. адвокатски хонорар в размер на 530 лв.

Установено е, че съдия - изпълнител в РС – Троян към 03.0.05.2004г., когато е следвало да се извърши вписването на договора за доброволна делба, е била Р.П.- съдия- изпълнител, която по силата на възлагателна Заповед № ЛС-И-974/19.04.2004г. на заместник-министър *** е изпълнявала функциите на съдия по вписванията за периода 19.04.2004г. до 01.06.2004г.

Установено е, и че при РС — Троян е имало по щат и един деловодител по вписванията, със скючен сключен договор с работодател Районен съд — Троян.

Спорни по делото са въпросите дали кумулативно дедените елементи от състава на чл.49 от ЗЗД:възложител на конкретната работа, лицето на което е възложена, виновно поведение / действие или бездействие/ на същото при и повод изпълнение на тази работа, настъпването на вреди от това поведение, 4 техния размер.

На първо място съдът приема, че възражението за погасителна давност неоснователно, тъй като разходите са направени едва по дело №98/2016г. на РС-Троян и към датата на настоящата ИМ не е изтекла петгодишната давност.Делото за вреди е било заведено първоначално пред РС-Ловеч под№167/2020г., като при обжалване на решението на първоинстанционния съд, Плевенски окръжен съд по в.гр.д.№803/2020г. е установил, че районният съд не се произнесъл по евентуалният иск, тъй като е отхвърлил главния и е конституирал РС-Троян и дал срок за отговор.

На следващо място съдът приема, че следва да разгледа действащата нормативна уредба съм датата на бездействието за отбелязване на договора за доброволна делба и от кого е било това бездействие.Вярно е, че редакцията на чл.7 и 9 – от Правилника за вписванията към 03.05.2004г. посочва, че вписването на подлежащи за вписване актове, се извърша от съдия по вписванията по местонахождението на имота.Вярно, е че едва в по- късен момент е изменена нормативната уредба и е уточнено изрично, че вписването се извършва по разпореждане на съдия по вписванията.В случая е необходимо да се отбележат две обстоятелства: първото е, че е имало длъжност „нотариален книговодител“ към РС-Троян, което се доказва от досието на служителя, приложена по в.гр.д.№803/2020г. на ПОС.Правата и задълженията на същия са били уредени в Наредба№28 за функциите на служителите и помощните звена и канцелариите на районните съдилищачл.112 „..води и съхранява предвидените съгл. чл.33-41 от Правилника за вписванията нотариални книги и канцеларски дела и и извършва и други действия възложени му от нотариуса.В случая лицето, изпълняващо длъжността „съдия по вписванията“ е разпоредило с резолюция извършване на вписването, но действието не е било сторено от служителя.Макар и да няма връзка със спора, следва да се отбележи, че функциите на отделните съдия-съдия по вписвания, съдия-изпълнител и т.н., са коренно различни, така че е било необходимо при заместването да се вземе предвид и този факт.

Освен това съдът приема, че ищецът е могъл с поведението си да предотврати направените разходи по гр.д.№98/2016г. по описа на РСТроян.Преди завеждане на делото е ищецът е разбрал, че длъжникът по изп. производство не е бил собственик на имота- подадена е жалба от защитник на 5

*** срещу постановлението за възлагане, издадена в полза на настоящия ищец.-л.12 от гр.д.№98/2016г. на РС-Троян.Ищецът е имал възможност да ограничи щетите, като признае и предявеният иск и да установи, че не е станал причина за завеждане на делото.

В случая се претендират само разноските, направени по делото за спор за собственост на процесния имот и отстраняване на ищеца, но не и стойността на имота, за които съдът счита, че от една страна липсва вина на съдия по вписванията, от друга страна не е налице причинно-следствената връзка между бездействието на съдия-по вписванията, както и на служителяделоводител и направените разходи.В тази връзка приема аргументите на ответниците, че е могло да бъдат избегнати разходите, преди завеждане на иска по гр.д.№98/2016г.

По отношение на намаляване на адвокатското възнаграждение- предмет на спора като вреди, който е направено, следва да се отбележи, че възражението може да бъде направено по делото, по което са присъдени разноските, а не по настоящето.

При това положение, предвид липсата дори на един задължителен елемент от фактическия състав на увреждането по чл.49 и чл.45 от ЗЗД, предявените искове следва да се отхвърлят, като неоснователни и недоказани, а останалите възражения и доказателства не следва да се обсъждат.

Относно разноските, съдът приема, че предвид изхода на процеса, следва да се присъдят разноски в полза на МП на осн чл.78, ал.8 от ГПК, тъй като то е било защитавано от юрисконсулт и е претендирало такива.