Решение № 4616 от 17.12.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 4616 гр. Варна, 17.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Татяна Лефтерова при участието на секретаря Росица В. Трендафилова като разгледа докладваното от Татяна Лефтерова Гражданско дело № 20243110116378 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано въз основа искова молба от „Е. Пр. Пр. АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. В., бул. Вл. В. № *, В. Т. Г, с която против М. М. М., ЕГН **********, с адрес: с. Ст., общ. Б., ул. Св. Св. К. и М. № *, са предявени искове по реда на чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК, за установяване дължимостта на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №* г., издадена по ч.гр.д. №* г. по описа на ВРС, а именно: 1106,25 лв. – главница - дължима сума за незаплатена ел. енергия по фактури, издадени за периода от 18.12.2023 г. до 16.04.2024 г. за обекти с абонатни №* и * и адрес на потребление: с. Ст., общ. Б., ул. Св. Св. К. и М. № *, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 17.05.2024 г. до окончателното плащане на задължението, както и 41,01 лв., включваща лихва за забава, начислена за периода от 06.01.2024 г. до 16.05.2024 г. Претендират се сторените разноски в исковото и в заповедното производство.

Обстоятелства, от които произтичат претендираните от ищеца 1 права:

Въз основа заявление на ищеца по чл.410 ГПК, пред ВРС е образувано ч.гр.д № * г., по описа на съда. Издадена е заповед за изпълнение на парично задължение. Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал.5 ГПК, поради което на кредитора е указана възможността да предяви установителен иск в едномесечен срок. В изпълнение разпореждането на заповедния съд, заявителят представя искова молба, с която предявява иск за установяване на вземанията си по издадената заповед за изпълнение.

В исковата молба се сочи, че ответникът е собственик на обекти, с абонатни номера - * и * и адрес на потребление: с. Ст., общ. Б., ул. Св. Св. К. и М. № *, кл.№ *. През процесния период, ответникът е консумирал ел. енергия, на стойност 1106,25 лв., като вземанията на ищеца са обективирани във фактури издадени в периода от 18.12.2023 г. до 16.04.2024 г. След настъпване изискуемостта на задълженията, до датата на подаване на исковата молба, дължимите суми не са заплатени.

Ищцовото дружество излага правни доводи за дължимостта на исковите суми, като цитира нормите на чл.17, т.2, чл.26, ал.6 и чл.38 ОУПЕЕ.

В срока по чл.131 ГПК, ответникът, чрез особен представител, представя писмен отговор на исковата молба, с който въвежда възражение, с което оспорва твърдението, че през процесния период ответникът е ползвал лично услугите, предоставени от ищеца.

В проведено по делото открито съдебно заседание, страните, чрез процесуалните си представители, поддържат заявените писмени становища.

Варненският районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установено, от фактическа страна, следното:

Исковата молба е подадена след успешно проведено производство по чл.

410 ГПК. Въз основа на заявление на ищеца, е образувано ч.гр.д. № * г. по описа на ВРС и е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №* г., за следните суми: - 1106,25 лв. – главница - дължима сума за незаплатена ел. енергия по фактури, издадени за периода от 18.12.2023 г. до 16.04.2024 г. за обект с абонатен №* и * и адрес на потребление: с. Ст., общ.

2

Б., ул. Св. Св. К. и М. № *, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 17.05.2024 г. до окончателното плащане на задължението и 41,01 лв., включваща лихва за забава, начислена за периода от 06.01.2024 г. до 16.05.2024 г., както и сторените разноски в заповедното производство.

Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК, поради което и на основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК, на заявителя е указана възможността да предяви иск за установяване на вземанията си. Въз основа на искова молба от „Е. - Пр. Пр. АД, представена в законоустановения едномесечен срок, е образувано настоящото производство за установяване дължимостта на сумите по издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК.

Ищецът е собственик на поземлен имот, жилищна сграда и гараж, с адрес: с. Ст., общ. Б., ул. Св. Св. К. и М. № * – обстоятелство, което се установява от приобщения по делото нотариален акт №* на В. П. – нотариус рег. №* на НК, вписан в Служба по вписванията – Варна вх. № * г.

Със заявление за продажба на ел.енергия №* г., ответникът М. М. Д.

(сега с фамилно име М.) е отправил искане към ищеца за снабдяване с електроенергия на процесния недвижим имот с адрес: с. Ст., общ. Б., ул. Св.

Св. К. и М. № *, като е заявил, че е запознат с Общите условия за продажба на ел. енергия на „Ен. – Пр. Пр.“ АД, както и че е физическият ползвател на имота. С отделна декларация от същата дата, Д.В.Д. е декларирал, че е съгласен титуляр на партидата за имота да бъде съпругата му М. Д.

По делото са приобщени издадените от ищеца следните фактури № * г., за сумата от 285,70 лв., представляваща стойност на ел. енергия за периода от 07.11.2023 г. до 07.12.2023 г., с падеж – 05.01.2024 г.; №* г., за сумата от 383,63 лв., представляваща стойност на ел. енергия, доставена за периода от 08.12.2023 г. до 07.01.2024 г., с падеж – 05.02.2024 г.; №* г., за сумата от 418,81 лв., представляваща стойност на ел. енергия, доставена за периода от 08.01.2024 г. до 06.02.2024 г., с падеж – 05.03.2024 г.; №* г., за сумата от 8,72 лв., представляваща стойност на ел. енергия, доставена за периода от 07.02.2024 г. до 06.03.2024 г., с падеж – 05.04.2024 г. и №* г., за сумата от 9,17 лв., представляваща стойност на ел. енергия, доставена за периода от 07.03.2024 г. до 06.04.2024 г., с падеж – 07.05.2024 г. Издадена е фактура №* г., 3 за сумата от 0,22 лв., представляваща лихва за забава в изплащане на дължимата сума по фактура №* г., с падеж 05.12.2023 г., за периода от деня следващ, падежа – 16.11.2023 г. до 12.12.2023 г. Общата сума по издадените фактури е в размер на 1106,25 лева.

При така установените факти, съдът намира от правна страна следното:

Предявените искове намират правно основание в разпоредбите на чл.415, ал.1 вр. чл.422 ГПК, чл.318 ТЗ вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл. 91 и сл.

ЗЕ, при действие на Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Ен. – Пр. Пр.“ АД, одобрение от ДКЕВР /сега КЕВР/ с решение №* г. Налице е успешно проведено производство по чл. 410 ГПК. Издадената заповед за изпълнение на парично задължение е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК. Като процесуално допустими, съдът дължи произнасяне по основателността на исковете.

Съгласно разпределението на доказателствената тежест в процеса, предвидено в разпоредбата на чл.154 ГПК, по предявения положителен установителен иск, в тежест на ищеца е да установи, че през процесния период е налице валидно възникнало правоотношение между страните, елемент от съдържание, на което е задължението на ответника да престира определена или определяема парична сума на сочените от ищеца основания, при неизпълнението на това задължение. Така ищецът следва да установи: действащ сключен договор за доставка на ел. енергия, т.е. че ответникът е бил потребител на ел. енергия през процесния период; доставянето на електрическа енергия в имота на ответника и стойността на използваната в имота електрическа енергия, съответно по съставените фактури; настъпването на падежа на всяко парично задължение и размера на обезщетението за неговата забава за посочените периоди; обстоятелствата по изчисляване на претендираните суми. В тежест на ответника е да установи и докаже възраженията си против вземането.

Взаимоотношенията между страните следва да се регулират от разпоредбите на договора за търговска продажба - чл.318 ТЗ, при субсидиарно прилагане на разпоредбите на ЗЗД. Договорът за продажба е двустранен, възмезден, консенсуален. От него възникват права и задължения в тежест и 4 полза на всяка от страните, затова изпълнението на задължението на едната страна е функционално обусловено от изпълнението на задължението на другата страна. Съществуването на облигационно правоотношение между страните е уредено съгласно чл. 98а от Закона за енергетиката, където е указано, че крайният снабдител продава електрическа енергия при публично известни Общи условия, а публикуваните ОУ влизат в сила за потребителите, които купуват електрическа енергия от крайния снабдител, без изрично писмено приемане. Безспорно по делото е съдържанието и влизането в сила на Общи условия за продажба на електрическа енергия на „Ен.-Пр. Пр.” АД и Общи условия на договорите за достъп и пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на „Ен.С.” АД, валидни към посочения период. Съгласно §1, т.27г ДРЗЕ, „краен клиент“ е клиент, който купува електрическа енергия или природен газ за собствено ползване. Именно крайният клиент е страна по сделките с електрическа енергия, съгласно чл.92 ЗЕ, като същият е потребител на енергийни услуги по смисъла на §1, т.41б, б.

„а“ДРЗЕ.

Разпоредбата на чл.17, ал.2 от Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Ен.-Пр. Пр.“ АД /ОУ/, одобрени с решение №ОУ061/07.11.2007 г. на ДКЕВР, въздига в задължение на потребителя да заплаща стойността на използваната в имота електрическа енергия, в сроковете и по начина определени в ОУ. На основание чл.26, ал.1 ОУ, клиентът е задължен ежемесечно да заплаща на крайния снабдител – „Ен.-Пр. Пр.” АД, стойността на фактурираната електрическа енергия, като фактурата съдържа данните изчерпателно изброени в чл.18а ОУ.

Възражението, въведено от особения представител на ответника, че последният не е потребител на доставена до процесния имот, електрическа енергия, е неоснователно. Съгласно чл.4, ал.1 ОУ, потребител за битови нужди е физическо лице - собственик или ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната мрежа на „Ел. С.” АД, което ползва електрическа енергия за домакинството си, и е снабдявано и закупува същата от „Ен.-Пр. Пр.” АД. Към процесния период, ответникът сам е декларирал, че е ползвател на недвижимия имот, както и че поема правата и задълженията на клиент на дружеството – ищец, по отношение имота с адрес: с. Ст., общ. Б., ул.

Св. Св. К. и М. № *. Анализът на събраните по делото доказателства обосновава извод, че ответникът е потребител на електроенергия по смисъла 5 на §1, т.42 ДР на ЗЕ, за този обект, както и че страните по делото се намират във валидно облигационно правоотношение, по силата на което ответникът доставя, а ищецът заплаща доставената електроенергия - валиден договор за продажба и доставка на електрическа енергия.

Начисленото количество ел.енергия е отчетено от монтираното в СТИ в обекта на ответника. Не са въведени възражения по отношение метрологичната годност на електромера, поради което следва да се приеме, че преминалата през уреда ел. енергия е изцяло и правилно отчетена. При горните доводи, съдът намира за неоснователни възраженията на ответника, че до имота му не е доставено количеството ел. енергия, чиято стойност се претендира за плащане, както и че същото не е потребено от него.

Съгласно чл.16, ал.3 ОУ, потребителят има право да получава срещу заплащане, писмени справки за количеството използвана от него електрическа енергия до 36 месеца преди датата на искането. Отделно, при несъгласие с вписаното потребление в сметката за консумирана електрическа енергия, потребителят има право да подаде писмено възражение, като ищецът се задължава да извърши проверка по възражението /чл.20, ал.6 ОУ/. По делото не се представят доказателства, а и не се твърди потребителят да се е възползвал от своите права и при несъгласие с отразеното в издадените фактури, да е заявил своите възражения. Като не е сторил това, следва да се приеме, че ответникът е признал вземането на ищеца за доставена и потребена ел. енергия, в имота му, за процесния период.