Решение № 141 от 12.12.2025, Районен съд - Елин Пелин

РЕШЕНИЕ

№ 141 гр. Елин Пелин, 12.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЕЛИН ПЕЛИН, IV СЪСТАВ НАКАЗАТЕЛНИ

ДЕЛА, в публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петко Р. Георгиев при участието на секретаря Тодорка Евст. Георгиева като разгледа докладваното от Петко Р. Георгиев Административно наказателно дело № 20251820200128 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалбата на И. Д. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „Овча купел” 508, вх. В, ет. 1, ап. 64, срещу наказателно постановление № 9096/30.01.2024 г. на Началника на отдел „Контрол на републиканската пътна мрежа”, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол”, Агенция „Пътна инфраструктура”, с което е наложено административно наказание глоба от 2500 лева на основание чл. 53, ал. 1, т. 2, предл. 2 от Закона за пътищата /ЗП/ за нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а”, предл. 2 от Закона за пътищата (ЗП), вр. чл. 7, ал. 1, т. 5, б. „в“, чл. 8, ал. 1 и чл. 37, ал. 1, т. 1, предл. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.

В жалбата се сочи незаконосъобразност и неправилност на наказателното постановление, като се иска изцяло отмяната му. Твърди се, че съгласно чл. 15, ал. 3 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ собствениците на извънгабаритни и/или тежки ППС или лицата, които извършват превозите, са длъжни да подадат в Агенция „Пътна инфраструктура“ или в съответното областно пътно управление или община заявление за издаване на необходимото разрешително по образец. Съгласно чл. 26 ЗП именно върху тях тежи задължението да се снабдят със съответното разрешително, респективно да заплатят дължимата такса, а неизпълнението на това задължение е скрепено със санкцията по чл. 53 ЗП в различните хипотези

В съдебното заседание жалбоподателят чрез процесуалния си представител адв. Д. моли за отмяна на наказателното постановление. Сочи, че според ТР № 2 от 8.10.2025 г. по т. д. № 5/2023 г. на ВАС, нарушение по чл. 53, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата не може да се 1 извърши от водач в рамките на трудовата му ангажираност.

В съдебното заседание наказващият орган не се представлява. В писмено становище се излагат доводи за законосъобразност на наказателното постановление с оглед разпоредбите на чл. 7, ал. 1, т. 5, б. „в“, чл. 8, ал. 1 и чл. 37, ал. 1, т. 1, предл. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, като нарушението правилно е квалифицирано като такова по чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а”, предл. 2 от Закона за пътищата (ЗП), поради което е наложена санкция на основание чл. 53, ал. 1, т. 2, предл. 2 от Закона за пътищата /ЗП/. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, ако има такова.

РП Елин Пелин не изразява становище по жалбата.

Съдът след като служебно провери атакуваното наказателно постановление, доводите на страните и събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:

На 06.01.2025 г. свидетелите Е. Л. С. и А. М. А., служители на Агенция „Пътна инфраструктура”, спрели пътно превозно средство МПС с четири оси МАН с рег. № СВ3373РС, което превозвало фракция – трошен чакъл и било управлявано от жалбоподателя И. Д. Г..

Срещу жалбоподателя е бил съставен акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 0010405/ 06.01.2025 г. от Е. Л. С., главен инспектор дирекция Анализ на риска и оперативен контрол (АРОК) към Агенция „Пътна инфраструктура” за това, че на 06.01.2025 г. в 15:27 часа на път I-6, км 138 на отбивна площадка в посока гр. София – гр. Пирдоп, управлява и извършва превоз на товар (фракция) 0/31.5 мм с МПС с четири оси с две управляеми оси марка МАН с peг. № СВ3373РС, без разрешение за дейности в рамките на специалното ползване на пътищата съгласно изискванията на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 11 /2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, като необходимостта от Разрешително е доказана от направеното измерване с електронна мобилна везна модел DFW-KR № 118844 и ролетка № 1302/18/ за 5 м., като при измерено разстояние между осите 1.38 м, сумата от натоварването на ос на двойната ос на МПС е 33.315 т при максимално допустимо натоварване на оста 19 т, съгласно чл. 7, ал. 1, т. 5, буква „в“ от Наредбата, като превишаването е с 14.315 т, а ППС е тежко, с което е нарушил чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а”от Закона за пътищата (ЗП), вр. чл. 7, ал. 1, т. 5, б. „в“, чл. 8, ал. 1 и чл. 37, ал. 1, т. 1, предл. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.

На 06.01.2025 г. актът бил подписан от актосъставителя Е. Л. С., свидетеля при установяване на нарушението А. М. А., както и от жалбоподателя И. Д. Г., като последният получил препис от него и посочил „не“ в частта за обяснения и писмени възражения. В срока по чл.

44, ал. 1 ЗАНН не са направени писмени възражения.

Въз основа на АУАН срещу жалбоподателя е съставено наказателно постановление № 9096/30.01.2025 г. на Началника на отдел „Контрол на републиканската пътна мрежа”, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол”, Агенция „Пътна инфраструктура”, с 2 което е наложено административно наказание глоба от 2500 лева на основание чл. 53, ал. 1, т. 2, предл. 2 от Закона за пътищата /ЗП/ за нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а”, предл. 2 от Закона за пътищата (ЗП), вр. чл. 7, ал. 1, т. 5, б. „в“, чл. 8, ал. 1 и чл. 37, ал. 1, т. 1, предл. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС за това, че на 06.01.2025 г. в 15:27 часа на път I-6, км 138 на отбивна площадка в посока гр.

София – гр. Пирдоп, управлява и извършва превоз на товар (фракция) 0/31.5 мм с МПС с четири оси с две управляеми оси марка МАН с peг. № СВ3373РС, без разрешение за дейности в рамките на специалното ползване на пътищата съгласно изискванията на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 11 /2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, като необходимостта от Разрешително е доказана от направеното измерване с електронна мобилна везна модел DFW-KR № 118844 и ролетка № 1302/18/ за 5 м., като при измерено разстояние между осите 1.38 м, сумата от натоварването на ос на двойната ос на МПС е 33.315 т при максимално допустимо натоварване на оста 19 т, съгласно чл. 7, ал. 1, т. 5, буква „в“ от Наредбата, като превишаването е с 14.315 т, а ППС е тежко. Сочи се, че като е извършил превоз с тежко МПС по смисъла на чл. 3, т. 1 и т. 2 от Наредбата, водачът е създал потенциална опасност за движението по републиканския път, водеща до повреждане и преждевременно износване на пътната инфраструктура. Не е установено осъществяване на превоз в рамките на специалното ползване на пътищата, разрешено в случаите, когато е невъзможно или нецелесъобразно да се използва друг вид транспорт, или когато товарите не могат да бъдат разглобени на части и превозени в рамките на общественото ползване на пътищата. Не е установено наличие на „неделим товар“ по смисъла на § 1, т. 14 от ДР на Наредба № 11 от 03.07.2001 г“ който не може да се дели на две и повече части с оглед на неговото превозване, тъй като това деление би довело до излишни разходи или би породило риск от нанасяне на вреди, и който поради своите размери или маса не може да бъде превозван от моторно превозно средство, ремарке, автовлак или съчленено ППС, което да отговаря изцяло на изискванията на наредбата.

Приложени са кантарен билет от 06.01.2025 г., разписка от 06.01.2025 г., копие на СРМПС и експедиционна бележка № 33611031688, според която за клиент „МИ-СТРОЙ 22“ ЕООД на МПС е натоварена фракция 0/31.5 мм с посочено количество 33.640 т.

Представени са заповеди № РД-11-96/ 29.01.2025 и № РД-11-1138/ 15.10.2024 г. на председателя на УС на Агенция „Пътна инфраструктура” за компетентността на актосъставителя и наказващия орган.

Горепосочената фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от горепосочените писмените доказателствата, както показанията на свидетелите Е. Л. С. и А. М. А., като съдът кредитира изцяло показанията им, възприемайки ги като непротиворечиви, последователни и кореспондиращи с останалите доказателства по делото.

Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

По допустимостта на жалбата, съдът намира, че същата е допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 59 и сл. от ЗАНН срещу наказателно постановление, което подлежи на 3 обжалване. Наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на 28.03.2025 г. и е обжалвано на 11.04.2025 г.

Съдът намира, че в хода на административно-наказателната процедура не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. АУАН е съставен от оправомощено лице в присъствие на един свидетел и са спазени изискванията на чл. 42 ЗАНН. В акта е вписан един свидетел - по съставяне на акта, който беше разпитан устно и непосредствено пред съда и чийто показания съответстват на останалата събрана по делото доказателствена съвкупност. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган. Спазени са изискванията на чл. 57 и 58 от ЗАНН. Налице е припокриване на установените фактически обстоятелства между АУАН и НП, описано е нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, датата и мястото на извършването му.

Според чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а” от Закона за пътищата за дейности от специалното ползване на пътищата без разрешение се забраняват в обхвата на пътя и ограничителната строителна линия движението на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства. Наказват се с глоба от 1000 до 5000 лв., ако деянието не представлява престъпление, физическите лица, нарушили разпоредбите на чл. 25, чл. 26, ал. 1, т. 1, букви „в“ и „г“, т. 2, ал. 2 и ал. 5 и чл. 41 или които извършат или наредят да бъдат извършени движение на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства и товари без разрешение на собственика или администрацията, управляваща пътя (чл. 53, ал. 1, т. 2 ЗП). Според легалното определение, дадено в чл. 1, т. 5 от допълнителните разпоредби на ЗАП, „превозвач“ е всяко физическо или юридическо лице, регистрирано като търговец, което извършва обществен превоз на пътници и товари с помощта на превозни средства, предназначени за тази цел. Следователно, под „лицата, извършващи превоза“ следва да се разбират тези физически или юридически лица, които осъществяват транспортна дейност по занятие, регистрирани по съответния ред като такива.

Аргумент в подкрепа на този извод е и нормата на чл. 11, т. 3 и т. 4 от Наредба № 11/03.07.2001 година на МРРБ предвиждаща, че лицата, които извършват превозите, носят отговорност за движението и съпровождането на извънгабаритните ППС, като са длъжни да възлагат превозването на водачи, притежаващи свидетелство за управление на МПС от съответната категория, с трудов стаж като водач на товарен автомобил от категория „С“ не по-малък от пет години, както и да запознават водача с особените свойства на товара и със специфичните изисквания при превозването му, с които той е длъжен да се съобразява.

Посочената разпоредба ясно разграничава водача, извършващ фактическите действия по управление на извънгабаритно и/или тежко ППС, от „лицата, извършващи превоза“.

Изложеното обуславя заключението, че лицата, задължени да поискат разрешение за движението на извънгабаритни и/или тежки ППС от администрацията, управляваща пътя, са техните собственици или лицата, извършващи превоза, в качеството им на лицензирани превозвачи. Следователно субекти на нарушението по чл. 53, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 26, ал. 2, т. 1 б. „а“ от ЗП могат да бъдат физическите лица, които са собственици на извънгабаритни и/или тежки ППС, или превозвачи, регистрирани по съответния ред, както когато наредят превоза, така и когато са фактически извършители.

4

Според Тълкувателно постановление № 2 от 8.10.2025 г. на ОСС от НК на ВКС по т. д. № 5/2023 г., Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, водачът, който управлява извънгабаритно или тежко пътно превозно средство по пътищата, отворени за обществено ползване, без да е налице разрешение за това, извършва нарушение по чл. 177, ал. 3, т. 1 във връзка с чл. 139, ал. 1, т. 2 от Закона за движение по пътищата, когато не е собственик на пътното превозно средство или лицензиран превозвач, осъществяващ превоза, съответно не е наредил превоза.