Решение № 3300 от 14.07.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3300 гр. Пловдив, 14.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Людмила Людм. Митрева при участието на секретаря Цветина Ил. Косева - Червенкова като разгледа докладваното от Людмила Людм. Митрева Гражданско дело № 20225330117131 по описа за 2022 година

Производството по делото е по реда на чл.422, ал.1, във вр.с чл.415, ал.1 ГПК.

Образувано е по искова молба от „Агенция за събиране на вземания“ ЕAД срещу П.

А. Т., с която са предявени положителни установителни искове за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 2588.04 лева – главница, дължима по договор за потребителски кредит № ************** от ********* г., сключен с „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, вземанията по който са прехвърлени на „Агенция за събиране на вземания“ ЕAД с Приложение № * от ********* г. към Рамков договор за цесия от ********* г., 209.05 лева – договорна лихва за периода 20.02.2019 г. до 14.07.2020 г. и 766.18 лева обезщетение за забава върху непогасената главница за периода 21.02.2019 г. до 04.08.2022 г., ведно със законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 05.08.2022 г. до окончателното плащане, за които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 11480/2022 г. по описа на ПРС.

С исковата молба са изложени твърдения, че между ответника и „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД е сключен посоченият договор за потребителски кредит, по силата на който на ответника е предоставен кредит в размер на 6000 лева. Уговорена е застрахователна премия в размер на 810 лева. Уговорена е и договорна лихва в размер на 1917.48 лева. Общият размер на плащанията по кредита бил 8727.48 лева в срок до 20.04.2020 г. Поради не плащане в срок на задълженията на ответника е начислена законна лихва за забава върху главницата, като за периода 13.03.2020 г. до 14.07.2020 г. не е начислявано такова.

Твърди се, че вземанията по договора са прехвърлени от „БНП Париба Пърсънаъл Файненс“ ЕАД на ищеца „Агенция за събиране на вземания“, за което длъжникът бил уведомен.

Ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за вземанията по договора за кредит, като по ч.гр.д. № 11480/2022 г. по описа на ПРС е издадена заповед за изпълнение на парични задължения, срещу която длъжникът е подал 1 възражение в срок.

Претендират се разноски.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който оспорва иска. Счита, че е заплатил вземанията по договора.

Пловдивският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта:

Видно от приложеното ч. гр. д. № 11480/2022 г. по описа на ПРС, вземанията по настоящото производство, в разглежданата им в решението част, съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Заповедта е връчена на длъжника, който е подал в срок възражение срещу нея. Искът, по който е образуван настоящият процес, е предявен в едномесечния срок по чл. 415, ал.1 ГПК. Същият е допустим и подлежи на разглеждане по същество.

По същество:

Предявени са обективно кумулативно съединени положителни установителни искове по чл.422, във вр. с чл.415 ГПК, във вр. с чл.240, ал.1 ЗЗД, вр. с чл.9 ЗПК, във вр. с чл.99 ЗЗД и чл.86 ЗЗД

За да бъдат уважени така предявените искове ищецът следва да установи наличието на валидно сключен договор за заем, в това число предоставяне на заемната сума на заемателя, уговорка за заплащане на договорна възнаградителна лихва, размер и падеж на вземанията, размер на обезщетението за забава, сключване на договор за прехвърляне на вземането, уведомление до длъжника за прехвърлянето на вземането /от цедента или от цесионера при наличие на упълномощаване за това от цедента/, настъпване на предсрочна изискуемост на вземането. Ответникът носи насрещно доказване, а при установяване на горното от ищеца, че е платил в срок главницата, договорните лихви и застрахователни премии по договора за заем, както и възраженията си за недействителност на договора и клаузите от него.

С Определение от 17.03.2023 г. като безспорно между страните е отделено, че ответника и „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД са сключили договор за потребителски кредит № ************** от ********* г., по силата на който на ответника е предоставен кредит в размер на 6000 лева. Не се оспорва, че вземанията са прехвърлени на ищеца с договор за цесия.

От представения по делото договор за потребителски заем ************** от *********г. /л.9/ е видно, че между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД в качеството на заемодател и ответника П. А. Т., като заемател е възникнало заемно правоотношение, по силата на което кредиторът е предоставил заемна сума в размер на 6000 лева, която сума заемателят, съгласно последното изречение от договора, удостоверява, че е получил с подписването на договора, като в тази част договорът представлява разписка. Уговорен е между страните годишен лихвен процент по заема 18.44% и ГПР 21.78 %. В договора е уговорена и застраховка „Защита на плащанията“ в общ размер на 810 лева. Уговорена е и такса ангажимент в размер на 120 лева, част от главницата. Уговорено е, че кредитът ще се заплаща на 36 броя месечни вноски с първа вноска 20.05.2017 г. и последна вноска 20.04.2020 г. на стойност всяка вноска от 242.43 лева.

2

Съгласно трайно установената съдебна практика на ВКС /Решение № 23/07.07.2016 г. по т. дело № 3686/2014 г. на ВКС, Iт. о. и др/ се приема, че за неравноправния характер на клаузите в потребителския договор съдът следи служебно, в това число и дали договора противоречи на закона и на добрите нрави и следва да се произнесе независимо дали страните са навели такива възражения или не, като служебното начало следва да се приложи и при преценка дали клаузите на договора са нищожни - т. 1 и т. 3 от Тълкувателно решение 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Съдът намира, че договорът за кредит противоречи на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. Съгласно посочената разпоредба, в договора за потребителски кредит следва да е посочен Годишния процент на разходите и общо дължимата сума, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР.

В договора е посочен общият размер на всички плащания по договора в размер на 8727.48 лева /включващ, усвоена главница, кредитирани застраховки и договорна възнаградителна лихва/, както и годишния процент на разходите на заема 21.78 %.

В договора не са посочени, обаче, взетите предвид допускания при изчисляване на ГПР, какво включва същия и от какво зависи неговия размер, което води до неспазване на императивното изискване на посочената разпоредба.

Наред с това в ГПР не са включени вземанията за застраховка.

Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид /, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, а съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК "общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредита, включително застрахователни премии, в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита.

Такъв разход по кредита, който следва да бъде включен в ГПР, съдът приема, че са застрахователните премии. По своята същност застрахователните премии представляват разход, свързан с кредита, доколкото са уговорени с цел да се обезпечат вземанията на банката по процесния договор за кредит и следва да се включат в ГПР, ако са условие за получаване на кредита.

В договора за кредит не е регламентирана възможност кредитополучателят да се възползва, при желание от негова страна, от застраховките, предлагани от кредитора, които да не са условие за сключване на договора. Наред с това застраховката е сключена и в полза на кредитора, който представлява застрахователя по договора за застраховка, което допълнително обосновава извод, че тя е условие наложено от кредитора за сключване на договора, а не избрано свободно от потребителя.

С оглед изложеното като не са включени застрахователните премии в размера на ГПР е налице противоречие с чл.11, ал.1, т.10 ЗПК и договорът за кредит е недействителен на основание чл.22, вр. с чл.11, ал.1, т. 10 ЗПК. В този изричен смисъл е Определение № 50685 от 30.09.2022 г. по гр.д. № 578/2022, III ГО на ВКС.

Предвид констатираната недействителност на договора за кредит потребителят дължи само чистата стойност на кредита, съгласно разпоредбата на чл.23 ЗПК.

След като договорът за кредит е недействителен, липсва основание за дължимост на 3 застрахователните премии и заплащането им от банката на застрахователя. Наред с това, доколкото съобразно закона застрахователните премии се явяват разход по кредита, същите не са част от чистата стойност на кредита, макар и заплащането им да е кредитирано от ищеца.

Отделно от горното в разпоредбата на чл.10а, ал.1 ЗПК е предвидена възможност на кредитора да събира такси и комисионни за допълнителни услуги на потребителя във връзка с договора. Такава допълнителна услуга е застраховката. В случая, обаче кредиторът не събира застрахователните премии от потребителя, за да ги превежда на застрахователя, а е предвидил задължение за кредитополучателя да го кредитира като му отпуска кредит за застрахователните премии, като по този начин допълнително се оскъпява кредита, доколкото потребителя заплаща възнаградителна лихва и върху застрахователните премии.

В случая Застрахователен посредник е самият кредитор. Горното, съдът приема, че е в разрез с принципите за добросъвестност и справедливост в отношението между страните, доколкото води на извод, че със сключените застраховки не се цели кредитът да бъде реално обезпечен, а да се създаде допълнително възнаграждение за кредитора.

Ищецът признава, че по договора за кредит ищецът е заплатил възнаградителна лихва в размер на 1588.23 лева, доколкото по договора за кредит е уговорена възнаградителна лихва в общ размер на 1797.48 лева, а се претендира незаплатен остатък от 209.05 лева.

Предвид недействителността на договора за кредит не се дължи и застрахователната премия от 810 лева и 120 лева такса ангажимент. Посочените суми ще се приспаднат от дължимата главница. След извършените приспадания остатъка от чистата стойност на кредита, дължима от ответника е в размер на 69.81 лева /2588.04 – 1588.23 – 810 – 120/, до която сума искът за главница ще се уважи, а за горницата над уважения размер до пълния предявен такъв от 2588.04 лева искът като неоснователен ще се отхвърли.

Ответникът не доказа да е заплатил сума, покриваща целия усвоен кредит.

Поради недействителност на договора за кредит не се дължи възнаградителна лихва в размер на 209.05 лева и обезщетение за забава в размер на 766.18 лева.

Като законна последица от уважаване на иска за главница ще се уважи и претенцията за законна лихва върху същата от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК – 08.08.2022 г. до окончателното плащане.

По отговорността за разноските:

С оглед изхода на спора право на разноски се пораждат за двете страни.

Ищецът доказа разноски в исковото производство в размер на 71.27 лева – държавна такса. Претендира юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер на 100 лв., съобразно чл. 78, ал. 8 ГПК , във вр. с чл. 37 ЗПП във вр. с чл. 23, т. 2 НЗПП с оглед правната и фактическа сложност на делото и активното процесуално поведение на ищеца.

Общо направени разноски за ищеца в производството в размер на 171.27 лева. На основание чл.78, ал.1ГПК на ищеца ще се присъдят разноски в размер на 3.36 лева, съобразно уважената част от претенцията в исковото производство