Решение № 336 от 04.08.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 336 гр. Пловдив, 04.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX СЪСТАВ, в публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елена З. Калпачка при участието на секретаря Ваня Б. Казакова като разгледа докладваното от Елена З. Калпачка Търговско дело № 20225300900351 по описа за 2022 година

Предявени са искове с правно основание чл. 432 от КЗ и чл.429, ал.3 от КЗ.

Производството е образувано по иск на Р. Ч. Ч., ЕГН ********** от гр. А., с претенция за осъждане на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС” АД – гр.София, ЕИК 121130788, да му заплати сумата от 40 000 лв, ведно със законната лихва, начиная от 23.06.2021г, датата на уведомяването на застрахователя, до окончателното й плащане, представляваща обезщетение за претърпени от него вреди болки и страдания, настъпили като резултат от преживяно на 28.04.2021г в гр.Асеновград ПТП, причинено виновно от водача В. И. М., при управление на лек автомобил марка и модел „Пежо 306“, с peг. № ******, за което е налице валидна сключена застраховка с ответника.

Ищецът сочи, че на 28.04.2021г, около 17:40 ч. в гр.А, на ул. ****, водачът В. И.

М. на л. а. „Пежо 306“, с peг. № ****** го блъска на пешеходна пътека, на която ищецът се намирал като велосипедист. За произшествието твърди, че е бил съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 25/2021-1024-650 и било образувано ДП № 309/28.04.2021г по описа на РУ - Асеновград.

След удара ищецът бил транспортиран по спешност в УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД, гр. Пловдив с прогресираща болка на мястото на ударите в гръдния кош вляво и главата. Извършеният преглед установил серийни фрактури на ребра в ляво по средна аксиларна линия - от 3-то до 7-мо, вкл.; деформиран клиновидно в предна част Л1 прешлен на профилната проекциясуспектна фрактура на Л1; възможен неголям лявостранен плеврален излив и му била поставена окончателна диагноза: множество 1 счупвания на ребра, закрито. Проведени били консултативни прегледи и болнична терапия, като бил изписан на 05.05.2021 година. Дадени му били препоръки за хигиеннодиетичен режим и била назначена контролна рентгенография на гръден кош след месец. Ищецът твърди, че следствие удара преживял множество болки и страдания, които му създали силен дискомфорт и изпитвал силно затруднение при дишане, поради ударите в гръдния кош, това пречило и на съня му. Последното го принудило да ограничи социалните си контакти. При натоварване и минимална физическа активност болките се усилвали, което го напрягало и възпрепятствало осъществяването на обичайните му дейности, вкл. да се движи, ходи, изкачва стълби.

Силно неудобство му създавал фактът, че някой друг трябва да поема грижите за него във връзка с ежедневните му дейности. Също така имал силно главоболие, виело му се свят, причернявало му и все още продължавал да изпитва болки при физическо натоварване и при заемането на определени положения на тялото. Поради стреса от удара и възстановяването станал напрегнат, тревожен и раздразнителен, изпитвал страх от автомобили, станал силно неуверен и плах. Избягвал да общува с други хора, извън семейството, апетитът му намалял и чувствал силно безпокойство. Отключил психологическа травма, тревожност, депресивно състояние и напрегнатост, от които към момента не бил се възстановил.

Посочва, че на основание чл.380 от КЗ отправил към ответника писмена застрахователна претенция за изплащане на обезщетение, т.к. за л.а. „Пежо 306“ имало сключена с ответника валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, на автомобилистите, полица № BG/22/120001610959. Претенцията била отправена с молба вх. № 7972/23.06.2021г, но по нея застрахователят нито определил, нито изплатил застрахователно обезщетение, поради което предявява иска си, ведно със законна лихва от датата на уведомяването 23.06.2021г до окончателното изплащане.

С подадения по делото от ответника отговор заявява, че искът е допустим, но неоснователен и е оспорил всички твърдения в исковата молба, с изключение на факта, че е страна по сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ BG/22/120001610959 със срок на покритие 15.06.2020г - 14.06.2021г, за процесния лек автомобил.

Оспорва и описания в исковата молба механизъм на настъпване на ПТП, тъй като от приложените към исковата молба доказателства не може да се установи с категоричност кой от участниците в пътния инцидент е действал противоправно.

Поради това приема, че не е установено такова поведение от шофьора на л.а. „Пежо 306“ с per. № ******, още повече, че в графата „Обстоятелства и причини за ПТП“ на Констативния протокол било отразено „Изясняват се в хода на образуваното ДП“.

Според него предявеният размер за обезщетение за неимуществените вреди е прекомерен и не отговаря на критериите на чл. 52 от ЗЗД, като подробно мотивира, че 2 не следва да бъдат вземани предвид лимитите на отговорност на застрахователя при определяне на размера на обезщетението. Претендира разноски.

В подадената от ищеца допълнителна искова молба поддържа вече изложеното от него по делото становище. Счита възраженията на ответника за бланкетни, включително по отношение на механизма на ПТП. Оспорва становището на ответника, че размерът на обезщетението следва да е съобразен с размера на минималната работна заплата, какъвто критерий не бил заложен в чл. 492 от КЗ. Съгласява се, че понятието „справедливост“ не е абстрактно понятие, като съдебната практика е посочил обективните критерии, които определят съдържанието на това понятие, съгласно практиката на съда, счита ирелевантни съображенията за несъответствие на лимитите на застрахователния договор със социално-икономическата обстановка в страната.

В допълнителна молба преди съдебно заседание, с оглед дадената му възможност, ответникът сочи, че виновен за инцидента е ищецът, който рязко предприел завой наляво и пресичане на пътното платно с велосипеда в момента, в който лекият автомобил го заобикаля, при което е попаднал дълбоко в опасната зона на движение на автомобила, който се е движил с около 50 км.ч., като водачът на автомобила не е имал техническа възможност да установи автомобила преди мястото на удара. Евентуално прави възражения за съпричиняване от страна на ищеца, който не се е движил най-близо до дясната граница на платното, предприел внезапна маневра завой наляво без да се увери, че зад него не се движи МПС, в момент, в който това не е било безопасно, отнел е предимството на движещия се в платното лек автомобил.

В хода по същество ищецът, чрез процесуалния си представител, в писмена молба преди съдебно заседание претендира уважаване на иска като основателен и доказан.

Ответникът, чрез процесуалния си представител адв. Д., сочи, че не е доказано противоправно поведение на водача на лекия автомобил, застрахован при доверителя му, поради което и с оглед функционалната обусловеност на отговорността на застрахователя от наличието на деликт, моли да бъдат отхвърлени исковите претенции и присъдени разноски, съобразно представен списък.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

Установява се от приложения по делото Констативен протокол за ПТП с пострадали лица, че на 28.04.2021г, около 17:40 ч. в гр.Асеновград, на на ул. ****, между ищеца Р. Ч. Ч. и лек автомобил „Пежо 306“, с peг. № ******, управляван от В.

И. М., е настъпил удар, като конкретни обстоятелства и причини за възникване на инцидента не се сочат, посочено е, че се изясняват в хода на образуваното досъдебно производство.

3

От представените по делото удостоверения, преписи от материали по досъдебно производство № 309/2021 г. по описа на РУ- Асеновград, преписка № 4928/2021 г. по описа на РП-Пловдив, както и от изпратеното заверено копие на Постановление от 15.04.2024 г. на РП - Пловдив, с което е прекратено наказателното производство по досъдебно производство № 309/2021 г. по описа на РУ- Асеновград, се установява, че досъдебното производство е образувано за това, че на 28.04.2021 г. в гр. Асеновград, обл. Пловдив, при управление на МПС - лек автомобил марка „Пежо“ с peг. № ****** са нарушени правилата за движение и по непредпазливост е причинена средна телесна повреда на Р. Ч. Ч. - престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „би, вр. чл. 342, ал. 1 от НК. От приложеното постановление за прекратяване на досъдебно производство е видно, че РП е приела, че действително е възникнало ПТП при което на Р. Ч. е била причинена средна телесна повреда, изразяваща се в счупването на ребрата - от 3-то до 7-мо в ляво по средна мишнична линия, което е довело до трайно затрудняване движенията на снагата, но поради приетото, че произшествието е възникнало изцяло по вина на пострадалия, който е нарушил правилата за движение по пътищата, не са налице доказателства за извършено престъпление от общ характер от водача на МПС. Поради това и на осн. чл.24, ал.1, т.1 от НПК – деянието не е извършено или не съставлява престъпление, е прекратено наказателното производство по досъдебно производство № 309/2021 г. по описа на РУ-Асеновград при ОДМВР- Пловдив, прокурорска преписка № 4928/2021 г. по описа на Районна прокуратура-гр. Пловдив, водено за престъпление по чл. 343, ал.1, б. „б“, вр. чл. 342, ал. 1 от НК. Постановено е също, след влизане в сила на настоящото постановление, препис от него, ведно с делото да се изпратят на Началника на РУ-Асеновград при ОДМВР- Пловдив с оглед преценка за реализиране на административнонаказателната отговорност на Р. Ч. Ч. - гр. А., обл. П., ул. ***.

От приетите по делото медицински документи – епикриза от УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД Пловдив, медицинска документация – история на заболяване от УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД Пловдив, Втора клиника по хирургия, както и от приетата без възражения на страните СМЕ, чието заключение съдът изцяло възприема, като обосновано и компетентно, се установява, че при процесното ПТП ищецът е получил фрактура на ребра по лява, средна, аксиларна линия от Ш-то до VII-MO - закрито; контузия на главата; контузия на таза. Счупванията на ребрата са причинила на ищеца трайно ограничение на движенията на снагата, а контузията на главата и таза са предизвикали болки и страдания без разстройство на здравето. Ищецът е бил хоспитализиран в болнично заведение и е проведена консервативна терапия, покой и болкоуспокояващи, като обичайния период на възстановяване за получените травми е 50-60 дни при добро протичане на оздравителния процес, а причинената болка е била със силно изразен характер. Травмата е довела до болеви усещания, които са намалявали бавно с времето. Страданията, които е изтърпял са били силно изразени, 4 поради засягане на важни структури — глава и гръден кош и продължителното спазване на постелен и поведенчески режим. Дадено е заключение от вещото лице, че травматичните увреждания са настъпили напълно по начина описан от ищеца, като е налице има причинно-следствена връзка между извършените прегледи и изследвания след преживяното ПТП и получените травматични увреждания. Свидетелските показания на разпитаните по делото свидетели – Я.Ш. и Ю.Ш. - лице в съпружеско съжителство и син на ищеца, съдът обсъди, поради заинтересоваността им, с оглед разпоредбата на чл. 172 ГПК и всички събрани по делото доказателства, като ги кредитира в частта, в която съответстват с приетото експертно заключение и медицински документи и с оглед обстоятелството, че непосредствени впечатления от физическото, емоционално и психическо състояние на ищците след катастрофата имат най-близките им хора. Така от събраните свидетелски показания на разпитаните за претърпените болки и страдания от ищеца съдът установи, че същият е тъпял значителни болки и страдания след ПТП, придружени със затруднено дишане и ограничение на движението, като за период от три месеца наложили постелен режим и обслужване на ищеца от близките му, което повлияло отрицателно на психиката, самооценката му и качеството на съня му. Последици от травмите ищецът имал и към момента, доколкото изпитвал болки и не можел да вършел тежка физическа работа, а и отражението на травмите върху психиката му не било отшумяло.