Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Споразумение № 139 от 27.06.2023, Районен съд - Свиленград

Съд
Районен съд - Свиленград
Дело
Наказателно дело от общ характер 309/2023
Вид
Споразумение № 139
Подписан
27.06.2023
В сила
27.06.2023
Състав
Кремена Тодорова Стамболиева Байнова

Цитирани разпоредби

ПРОТОКОЛ

№ 139 гр. Свиленград, 27.06.2023 г.

РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Кремена Т. Стамболиева Байнова при участието на секретаря Ренета Н. И.ова и прокурора С. Ант. С.

Сложи за разглеждане докладваното от Кремена Т. Стамболиева Байнова Наказателно дело от общ характер № 20235620200309 по описа за 2023 година.

На именното повикване в 13:20 часа се явиха:

Производство по реда на глава ХХІХ от НПК.

Страна Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение Свиленград, редовно призовани, изпращат представител – Прокурор С. С..

Подсъдим Б. Е., редовно призован, се явява. За него се явява адв.Г.

Караджонова, с Пълномощно, приложено по Бързото производство (БП), редовно призована.

В залата присъства преводач Ф. М. С., редовно призована.

Адв.Караджонова – Заявявам, че подзащитният ми ще се ползва в настоящото производство от турски език.

Съдът като взе предвид, че подсъдимият Б. Е. не владее български език и предвид изричното изявление на защитника му, че желае да се ползва от турски език в настоящото производство, намира, че на същия следва да бъде назначен преводач, като поименно определя Ф. М. С., която да извърши устен превод от български на турски език и обратно, водим от което и на основание чл. 142, ал. 1 от НПК

О П Р ЕД Е Л И :

НАЗНАЧАВА на подсъдимия Б. Е. преводач Ф. М. С., която да извърши устен превод от български на турски език и обратно при възнаграждение в размер на 50 лв., платими от БС на Съда.

Да се издаде РКО.

Сне се самоличността на преводача.

1

Преводач Ф. М. С., родена на ************* година в село Паисиево, област Силистра, българка, българска гражданка, живуща в град ****************, област Хасково, със средно образование, омъжена, неосъждана, без родство, спорове и дела с подсъдимия и с другите участници в производството.

Преводачът Ф. М. С. – Владея писмено и говоримо турски език.

Преводачът Ф. М. С. предупредена за наказателната отговорност по чл. 290, ал. 2 от НК, който предвижда за даване на неверен превод пред Съд наказание „Лишаване от свобода” до 5 години.

Преводачът Ф. М. С. – Обещавам да направя верен превод.

На преводача Ф. М. С. се разясниха правата и задълженията й.

Преводачът Ф. М. С. – Ясни са ми правата и задълженията.

По хода на делото:

Прокурорът – Да се даде ход на делото.

Адв.Караджонова – Да се даде ход на делото.

Подсъдимият Б. Е. (чрез преводача) – Разбирам се добре с преводача. Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че не са на лице процесуални пречки за даване ход на делото, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

На основание чл. 272, ал. 1 от НПК, Съдът пристъпи към снемане самоличността на подсъдимия чрез преводача.

Подсъдим Б. Е. (****************), роден на **************** година в град Истанбул, Република Турция, турчин, турски гражданин, живущ в град ****************, Република Турция, с основно образование, женен, неосъждан.

На основание чл. 274, ал. 1 от НПК, се разясниха на страните правото им на отводи срещу състава на съда, прокурора, защитника, съдебния секретар и преводача.

Прокурорът – Нямам искания за отводи и възражения против състава на съда, защитника на подсъдимия, секретаря и преводача.

Адв.Караджонова – Нямам искания за отвод и възражения срещу състава на съда, прокурора, секретаря и преводача.

Подсъдимият Б. Е. (чрез преводача) - Не възразявам против състава на съда, прокурора, защитника, секретаря и преводача.

На основание чл. 274, ал. 2 от НПК, се разясниха на страните правата им, предвидени в НПК, както и правата на подсъдимия по чл. 55 от НПК, и в частност тези по чл. 55, ал. 4, вр.чл. 395а и по чл. 395в от НПК, а именно: да 2 получи писмен превод на съответния език на одобреното от Съда Споразумение за решаване на делото или да откаже получаването на писмен превод на посочения документ.

Подсъдимият Б. Е. (чрез преводача) - Ясни са ми правата.

Съдът докладва внесеното Споразумение.

Прокурорът – Представили сме Споразумение, което е подписано с упълномощения защитник на подсъдимия Б. Е., което поддържам и с което уреждаме всички въпроси по чл. 381, ал. 5 от НПК. Моля производството по делото да бъде прекратено с одобряване на представеното Споразумение.

Адв.Караджонова – Поддържам Споразумението, което е подписано с представител на Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение Свиленград. Моля производството по делото да бъде прекратено с одобряване на представеното Споразумение.

Подсъдимият Б. Е. (чрез преводача) – Поддържам Споразумението, което съм подписал. Моля производството по делото да бъде прекратено с одобряване на представеното Споразумение.

На основание чл. 382, ал. 4 от НПК, Съдът запитва подсъдимия Б. Е. разбира ли обвинението; признава ли се за виновен; разбира ли последиците от Споразумението; съгласен ли е с тях и доброволно ли е подписал Споразумението.

Подсъдимият Б. Е. (чрез преводача) - Разбирам обвинението. Признавам се за виновен. Разбирам последиците от Споразумението и съм съгласен с тях. Известно ми е, че одобреното Споразумение има характера на влязла в сила Присъда. Подписал съм Споразумението доброволно.

Съдът запитва страните предлагат ли промени в Споразумението.

Прокурорът – Не предлагам промени в Споразумението.

Адв.Караджонова – Не предлагам промени в Споразумението.

Подсъдимият Б. Е. (чрез преводача) – Не предлагам промени в Споразумението.

Съдът, след като взе предвид категоричното и безусловно съгласие относно съдържанието на окончателното Споразумение ОПРЕДЕЛИ:

ВПИСВА съдържанието на окончателното Споразумение в съдебния протокол, както следва:

Днес, на 27.06.2023 година в град Свиленград между подписаните С. С.

- Прокурор в Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение Свиленград и Г. Караджонова - Адвокат от Адвокатска колегия - Хасково, упълномощен защитник на турския гражданин Б. Е., роден на ********** година в град Истанбул, Република Турция - обвиняем по БП № 72/2023 година по описа на Териториална дирекция Митница Бургас, като констатирахме, че са налице условията, визирани в чл. 381 от НПК, 3 постигнахме помежду си Споразумение за решаване на делото, включващо съгласието по всички въпроси, посочени в по чл. 381, ал. 5 от НПК относно следното:

1 . Обвиняемият Б. Е., роден на ********** година в град Истанбул, Република Турция, турски гражданин, с турски произход, постоянен адрес: град ****************, Република Турция, с адрес за призоваване в Република България: град Свиленград, ул.,,Александър Стамболийски” № 9, област Хасково, шофьор в турско дружество „Стар” („STAR”), женен, с основно образование, неосъждан, с турски персонален № 44089405554, притежаващ Международен паспорт № U25843064, издаден на 18.01.2022 година от Република Турция, се признава за виновен в това, че на 13.06.2023 година на ГКПП „Капитан Андреево” - шосе, област Хасково, при излизане от Република България за Република Турция, не е изпълнил задължението си да декларира пред митническите органи писмено във Валутна митническа декларация парични средства - сумата от 76 000 (седемдесет и шест хиляди) евро с обща левова равностойност съгласно фиксирания валутен курс на БНБ към 13.06.2023 година, възлизаща на 148 643.08 лв. (сто четиридесет и осем хиляди шестстотин четиридесет и три лева и осем стотинки), пренасяни през границата на страната, която граница е външна граница на Европейския съюз, като е нарушил разпоредбите на

Валутен закон: чл. 11а, ал. 1 – „Пренасянето на парични средства в размер на 10 000 евро или повече или тяхната равностойност в левове или друга валута за или от трета страна подлежи на деклариране пред митническите органи.”; чл. 11а, ал. 5 - „Задължението за деклариране по ал. 1 се смята за неизпълнено при отказ за деклариране или ако декларираната информация е невярна или непълна.” и чл. 14г – „Министърът на финансите издава Наредбата по прилагането на чл. 10а, чл. 11, ал. 3 , чл. 11а, чл. 11б, чл. 14, ал. 3 , чл. 14а, чл. 14б и чл.14в.” и обнародван акт на Министерския съвет - Наредба № Н-1 от 01.02.2012 година за пренасянето през границата на страната на парични средства, благородни метали, скъпоценни камъни и изделия със и от тях и водене на митнически регистри по чл. 10а от Валутния закон, обн. ДВ, брой 10 от 03.02.2012 година: чл. 2, ал. 1 - „Пренасянето на парични средства в размер на 10 000 евро или повече или тяхната равностойност в левове или друга валута през границата на страната за или от трета страна подлежи на деклариране пред митническите органи по реда на чл. 9.”; чл. 8, ал. 3 - „В случаите, когато пренасяните през границата на страната парични средства, благородни метали, скъпоценни камъни и изделия със и от тях подлежат на деклариране, но лицето е преминало през зелен 4 коридор („нищо за деклариране”) или устно е заявило това при преминаване през митническо учреждение, в което не се ползват два коридора, се счита за невярно декларирана информация.”; чл. 9, ал. 1 - „Лицата задължително попълват и представят пред митническите органи Декларация за паричните средства по образец, утвърден от Министъра на финансите, в случаите на чл. 2, ал. 1, чл. 5 и чл. 7. Утвърденият от Министъра на финансите образец на Декларация се публикува на интернет страницата на Агенция „Митници”.” и чл. 9, ал. 2 - „Декларацията по ал. 1 се попълва и подава в три екземпляра, като първият екземпляр е предназначен за декларатора, а вторият и третият - за митническите органи.” и стойността на предмета на престъплението е в особено големи размери - престъпление по чл. 251, ал. 1 от НК.

За така извършеното престъпление чл. 251, ал. 1 от НК от обвиняемия Б.

Е., със снета по-горе самоличност на основание чл. 251, ал. 1, вр.чл. 54, ал. 1 от НК се налага наказание „Лишаване от свобода” за срок от 11 (единадесет) месеца.

На основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на така наложеното наказание „Лишаване от свобода” се отлага за срок от 3 (три) години.

2. От деянието, извършено от обвиняемия Б. Е. със снета по-горе самоличност, не са причинени съставомерни имуществени вреди, които подлежат на възстановяване и обезпечаване.