Разпореждане № 45261 от 07.04.2023, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 45261 гр. София, 07.04.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в закрито заседание на седми април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Частно гражданско дело № 20231110104798 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 411, ал. 2 ГПК.

Образувано е по заявление на **** за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Л. П. М., М. П. М., М. П. М. и Н. Н. В.. Съдът намира, че искането следва да се отхвърли по отношение на М. П. М. и М. П. М. (за техните по 1/6 части от процесните задължения) по следните мотиви:

Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 4 и 5 ГПК липсата на постоянен адрес или седалище на територията на Република България и липсата на обичайно местопребиваване или място на дейност на територията на Република България, са основание за отказ срещу този длъжник да бъде уважено заявление за издаване на заповед за изпълнение (независимо дали такава по чл. 410 ГПК или по чл. 417 ГПК).

Под "обичайно местопребиваване" по смисъла на правото на ЕС следва да се разбира, че това местопребиваване съответства на мястото, което изразява определена интеграция в социалната и семейната среда, като за тази цел трябва по-специално да се вземат предвид продължителността, редовността, условията и причините за престоя на територията на държава-членка, както и причините за преместването в тази държава, гражданството, мястото и условията за обучение в училище, лингвистичните познания, както и семейните и социални отношения, поддържани от лицето в посочената държава (Решение на Съда на ЕО, ІІІ-ти състав от 02.04.2009 г. по дело C-523/07 относно тълкуване н а чл. 8, § 1 от Регламент № 2201/2003 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност); няма основания на понятието "обичайно местопребиваване" да се придава различно значение в другите актове на общностното право от даденото от Съда на ЕО тълкуване, а при действието на чл. 48, ал. 7 КМЧП ("По смисъла на този кодекс под обичайно местопребиваване на физическо лице се разбира мястото, в което то се е установило преимуществено да живее, без това да е свързано с необходимост от регистрация или разрешение за пребиваване или установяване. За определянето на това място трябва да бъдат специално съобразени обстоятелства от личен или професионален 1 характер, които произтичат от трайни връзки на лицето с това място или от намерението му да създаде такива връзки.") това значение е приложимо и в българското право; от дадените с посоченото решение на Съда на ЕС насоки при определяне на обичайното местопребиваване на физическите лица и съгласно дефиницията на чл. 48, ал. 7 КМЧП следва, че то представлява изцяло фактическа връзка на едно лице с територията на съответната държава.

От представените по делото справки в НБДН се установява, че длъжниците са с настоящ адрес в Словакия от 18.05.2004 г. Съгласно разпоредбата на чл. 94 ЗГР настоящ адрес е адресът, на който лицето живее, ал. 2 всяко лице има само един настоящ адрес.

Според ал. 3 настоящият адрес на българските граждани, на които мястото на живеене е в чужбина, се отразява в регистъра на населението само с името на държавата, в която живеят.

Във връзка с изложеното се налага изводът, че във вътрешното ни право най-близо до обичайното местопребиваване се намира т. нар. "настоящ адрес". В случая от доказателства по делото следва да се направи извод, че длъжниците нямат обичайно местопребиваване в България, а живеят в Словакия, където имат и официално регистриран настоящ адрес, който е актуален към настоящия момент, което става ясно от справките по делото. Следва да се посочи, че разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 4 ГПК предполага длъжникът да има постоянен адрес на територията на Република България, а в случая липсва конкретно посочен такъв – в справката е отразен гр. София, но без други данни.

Следователно още на този етап се установява, че е налице основание за отказ от издаване на заповед за изпълнение срещу тези длъжници, което изрично е предвидено в закона чл. 411, ал. 2, т. 4 и 5 ГПК.

Не може да се изпълнява принудително срещу лице, което няма как да упражни правото си да възрази срещу вземането, тъй като не живее на територията на България и това се установява от представения по делото официален удостоверителен документ. Целта на заповедното производство е да се провери дали вземането е безспорно. Когато длъжникът няма обичайно местопребиваване в страната тази проверка не може да бъде извършена.

Поради това подаденото заявление в частта, с която се иска издаване на заповед по чл. 410 ГПК срещу М. П. М. и М. П. М. следва да се отхвърли като неоснователно.

По изложените мотиви Софийски районен съд

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № ****., подадено от ****, ЕИК ****, в частта, с която се иска издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу М. П. М., ЕГН ********** за сумите: 445,19 лв. - главница за топлинна енергия за периода 01.05.2019 г. – 30.04.2022 г., 56,15 лв. – обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2020 г. – 18.01.2023 г., 7,18 лв. – цена на услуга дялово разпределение на топлинна енергия за периода 01.12.2019 г. – 30.04.2022 г. и 1,25 лв. – обезщетение за забава върху главницата за цена на услуга дялово разпределение на топлинна енергия за периода 2

31.01.2020 г. – 18.01.2023 г., 10,20 лв. – държавна такса и 8,33 лв. – юрисконсултско възнаграждение и срещу М. П. М., ЕГН ********** за сумите: 445,19 лв., главница за топлинна енергия за периода 01.05.2019 г. – 30.04.2022 г., 56,15 лв. – обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2020 г. – 18.01.2023 г., 7,18 лв. – цена на услуга дялово разпределение на топлинна енергия за периода 01.12.2019 г. – 30.04.2022 г. и 1,25 лв. – обезщетение за забава върху главницата за цена на услуга дялово разпределение на топлинна енергия за периода 31.01.2020 г. – 18.01.2023 г., 10,20 лв. – държавна такса и 8,33 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

Разпореждането може да се обжалва с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването му на заявителя.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3