Решение № 458 от 04.12.2025, Районен съд - Гоце Делчев

РЕШЕНИЕ

№ 458 гр. Гоце Делчев, 04.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Михаела Г. Клечерова при участието на секретаря Цветомира Й. Къркъмова като разгледа докладваното от Михаела Г. Клечерова Гражданско дело № 20251220100768 по описа за 2025 година

Делото е образувано по искова молба, депозирана от Е. А. А., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Г. Д., ж.к. Ю.**, вх. ** ет. ** ап **, чрез пълномощника й адв. Д. В. М. от АК – П., срещу "В." Е. с ЕИК: *****, с която е предявен иск с правно основание чл.26 ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.22 от ЗПК, вр. с чл.11 и чл.19 ал.4 от ЗПК, и в условията на евентуалност иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, вр. с чл. 143, ал.1 и чл. 33 от ЗПК.

Иска се от съда при признае за установено, че Договор за кредит № ******** от *******г. е нищожен, поради неспазване на нормите на чл. 22 от ЗПК, а в условията на евентуалност, че „такса за бързо разглеждане“ по Споразумение за предоставяне на допълнителна услуга за бързо разглеждане на искане за кредит от дата *******г., е нищожна.

Твърди се в обстоятелствената част на исковата молба, че е ищцата е страна по Договор № ****/*****г. за предоставяне на потребителски кредит, сключен с „В," Е, с ЕИК:

********. Сочи се, че по силата на договора ищцата е получила кредит в размер на ******* лева, при ГПР от *** % и ГЛП от *** %, при срок на кредита 30 дни. Излагат се съображения за недействителност на целия договор, поради неспазване на специалните основания ЗПК, като се излагат подробни съображения за това. Сочи се, че договорът не е съобразен със специалните изисквания на чл. 22 от ЗПК, че същия е нищожен, поради неспазване на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, а оттам и на действителния размер на ГПР, чл. 11, ал. 1, т. 9 вр. чл. 22 от ЗПК. Твърди се също така, че договора за кредит е нищожен и поради неспазване на разпоредбата на чл. 19 ал.4 от ЗПК, а от там и на действителния размер на ГПР, чл.11 ал.1 т.10, вр. с чл.22 от ЗПК. Сочи се, че в договорът 1 трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителг:, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Излагат се твърдения и доводи, че годишният процент на разходите следва да включва всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва и се изчислява по специална формула и спазването на това изчисление, дава информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. Въпреки това се твърди, че в договора за потребителски кредит е посочена само абсолютна стойност на ГПР и липсва ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира същият/. Излага се, че съобразно разпоредите на ЗПК, годишният процент на разходите изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Тоест, в посочената величина /бидейки глобален израз на всичко дължимо по кредита/, следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. Твърди се, че доколкото е предвидена дължимостта на допълнителни такси, не става ясно, дали същото е включено в ГПР, изобщо нямало никаква информации, какво точно е включено в процента на ГПР, дали е само лихвата, дали е лихва и други разходи, който е следвало да бъдат подробно описани. В случая, в договора за кредит яснота досежно тези обстоятелства липсвало. Сочи се, че не става ясно какво се включва в общите разходи за потребителя, настоящи или бъдещи, доколкото е предвидена дължимост и на допълнителни такси. От изложеното не може да се направи еднозначен извод, че разходите са включени при формиране на ГПР, нито че същите са изключени. Излагат се подробни съображения за недействителността на целия договор.

В условията на евентуалност, счита че клаузата на клаузата „такса разглеждане" към ОУ на основание чл. 10а ал. 1 от ЗПК и чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, чл. 143, ал. 1 и чл. 146 от ЗЗП, Твърди се, че услугата „такса разглеждане", представлява услуга с възможност за улеснената процедура за получаване на парични средства. Т.е. тази услуга по своята по своята същност представлява дейност по усвояване на кредита и е в пряко нарушение на чл.10а от ЗПК. Сочи, че поради накърняването на принципа на „добри нрави" по смисъла на чл. 26, ал.1, пр.3 от ЗЗД се достига до значителна не еквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, до злепоставяне на интересите на ищцата с цел извличане на собствена изгода на кредитора. Излага доводи за нищожност на така уговорената допълнителна такса на основание чл.143 ал.1 от ЗЗП. Сочи, че посочените погоре клаузи са неразбираеми и не позволяват на потребителя да прецени икономическите последици от сключване на договора - чл.143 ал.2 т.19 ЗЗП. Развива подробни съображения и доводи за нищожността. По тези съображения моли да бъдат уважени предявените искови претенции. Представя писмени доказателства. Претендира разноски.

2

В срока по чл. 131 ГПК и по реда на чл. 211, ал. 1 ГПК ответникът „В." Е. е предявил срещу ищеца Е. А. (с насрещна искова молба) насрещен иск с правно основание чл. чл. 79 вр. чл. 240 от ЗЗД. Иска се ищеца (ответник по насрещния иск) да заплати на „В." Е. обща сума в размер на *** лева, представляващи главница по заема, ведно със законната лихва върху главницата от завеждането на исковата молба до окончателното й плащане.

Ответникът не оспорва, че сключил с ищцата Договор за кредит № *******/*******г., по силата на който й предоставил сумата от *** лв. Поддържа се, че съгласно Общите условия към договора ищцата се била възползвала от правото си и заявила получаването на допълнителна незадължителна услуга за бързо разглеждане на искането за отпускане на кредит, за която била начислена съответна такса. В общия случай и когато кредитоискателят не желаел използването на допълнителна услуга по приоритетно разглеждане на искането за отпускане на кредит, кредиторът предоставял отговор в рамките на до 7 календарни дни от момента на подаване на искането. В случая изрично заявената услуга за бързо разглеждане гарантирала обработка на искането и получаването на отговор в рамките на до 15 минути от изпращането му. Именно поради тази изначално ясна и за двете страни насрещна престация при и по повод на изрично заявената и предоставена допълнителна незадължителна услуга, ищцата била обвързана със заплащането й. Посочената такса не била свързана нито с усвояване, още по-малко с управление на кредита. Заявява, че няма претенции за получаване на предварително уговорената лихва и начислена такса „бързо разглеждане“.

На следващо място изразява становище по първоначално предявения иск.

Неоснователни били твърденията за нищожност поради нарушаване на чл. 26, ал. 1, предл 3 33Д и императивните изисквания на 33П. С оглед принципа на свобода на договаряне и по своя свободна воля, ищцата с подписване на искането за кредит и на самия договор за кредит била изявила ясно и недвусмислено съгласието си, че желае да ползва услугата за бързо разглеждане. Посочено е, че тъй като таксата за бързо разглеждане била допълнителна и незадължителна услуга, тя не следвало да се включва в ГПР. Твърди се, че на падежната дата, ищцата следвало да изплати задължението си в пълен размер, но и до настоящия момент по кредита не са постъпвали плащания. Излага доводи за законосъобразност на сключения договор, като изцяло оспорва твърденията на ищцата по първоначалния иск.

Изразява становище досежно претендираните разноски. По тези съображения моли да бъдат уважени насрещните искови претенции.

В срока по чл. 131 ГПК от Е. А., чрез нейния пълномощник, е подаден отговор на насрещния иск с вх. № ***/******г., с който същите се оспорват. Развиват се съображения в насока, че договора за кредит е нищожен и поради неспазване на действителния размер на ГПР, чл. 11, ал. 1, т. 10, вр. с чл. 22 от ЗПК, следва да се обяви за недействителен. Сочи, че в случая следва да бъде взета предвид и разпоредбата на чл. 22 ЗПК, която е приложима за процесното договорно правоотношение. Тази норма изрично посочва, че когато не са спазени изискванията на конкретни разпоредби от закона, то договорът за потребителски кредит е изцяло недействителен, като между изчерпателно изброените са и тези по чл.11, ал.1, т. 10 от ЗПК - за определяне на ГПР. Въз основа на това договор за потребителски 3 кредит следва да се прогласи за недействителен. Излагат се доводи в насока, че съгласно съдебната практика, вкл. на СЕС неправилното посочване на ГПР в договора поради невключване на част от задълженията по него, следва да има последиците на недобросъвестно действие на кредитора и да води до последиците, които има липсата на посочване на ГПР съгласно националното право – по българския закон това са нищожност и връщане само на главницата по кредита съгласно чл. 22 – 23 ЗПК. Моли исковата претенция да бъде отхвърлена. Сочи практика, че и да бъде уважени в настоящия случай не следва да бъдат присъждани разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

В случая по делото няма спор и съдът е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че между страните е сключен Договор за кредит № ******/********г. По силата на процесния договор ответното дружество предоставило на ищеца сумата от **** лв. при ГПР от 49,60 % при ГЛП от 4,97, при срок на кредита 30 дни. Установява се от представените писмени доказателства, че в договора е уговорена и такса за бързо разглеждане в размер на *** лв., като общата дължима сума по договора за кредит е в размер на ***** лв. Съгласно чл. 4 от общите условия към договора за кредит кредиторът предоставял възможност на кредитополучателя да заяви изрично бързо разглеждане на подаденото искане за отпускане на кредит. Услугата бързо разглеждане била допълнителна незадължителна услуга, която се предоставяла при изрично искане от страна на кредитополучателя и гарантирала обработка на искането и предоставяне на отговор до 15 минути от изпращането му. Когато искането постъпило извън работното време на кредитора, в неработен ден или на официален празник, се допускало забавяне в обработката извън посочените 15 минути, но при всички случаи се гарантирало приоритетно разглеждане и ускорена процедура за отговор в срок до 2 часа от началото на първия следващ работен ден.

За заявката на допълнителна незадължителна услуга за бързо разглеждане на искането за кредит кредитополучателят дължал такса за бързо разглеждане, която се изчислявала спрямо сумата на кредита и срока на договора.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

В разглежданата хипотеза сключеният между страните договор по своята правна характеристика и съдържание представлява договор за потребителски кредит, по отношение на който намират приложение разпоредбите на ЗПК. Съгласно чл. 10а, ал. 1 ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит. Целта на таксите и комисионите по смисъла на цитираната разпоредба е да се покрият административните разходи на кредитора при предоставяне на допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, но различни от основната услуга по предоставяне на кредит. Според разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, доколкото те са част от дейността му по 4 предоставяне на кредита. От приложените по делото общи условия по договора се установява, че процесната такса се дължи за експресно разглеждане на искането за отпускане на кредит и получаване на отговор по него в срок до 15 минути от изпращането му или за приоритетно разглеждане на искането и ускорена процедура за отговор в срок до 2 часа от началото на следващия работен ден, в случай че искането е постъпило извън работното време на кредитора, в неработен ден или официален празник. Таксата се дължи еднократно, но заплащането на таксата от потребителя е разсрочено, като сумата се начислява към вноските по кредита. Поради това съдът намира, че макар таксата да е уредена като дължима за т. нар. допълнителна, незадължителна услуга за бързо разглеждане на искането на потребителя за отпускане на кредит, предвид естеството на посоченото действие на кредитора, същото представлява част от основната му дейност по предоставяне на кредита.