Решение № 21 от 10.10.2022, Военно-апелативен съд

РЕШЕНИЕ

№ 21 гр. София, 10.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВОЕННО-АПЕЛАТИВЕН СЪД в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: полк. СВИЛЕН Р.

АЛЕКСАНДРОВ

Членове: полк. ПЕТЬО СЛ. ПЕТКОВ полк.ЮЛИЯН В. БАНКОВ при участието на секретаря ЕМИЛИЯ П. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от полк.ЮЛИЯН В. БАНКОВ Въззивно наказателно дело от общ характер № 20226000600042 по описа за 2022 година образувано по въззивна жалба от подсъдимия Я. И. Д. и допълнение към нея от защитника на подсъдимия Д. срещу присъда № 1/09.02.2022 г. по нохд № 199/2021 г. на Военен съд – София

С обжалваната присъда подсъдимият младши сержант от в.ф. ..... – С. Я.

И. Д., на длъжност младши шофьор в първа група „...“ от взвод „...“ в рота „...“, роден на ........ година, в град С. е признат за виновен в това, че в периода от 17.06.2020 година до 07.10.2020 година, в град С., при условията на продължавано престъпление, в качеството си длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т. 1 б. „б“ от НК – младши шофьор в първа група „...“ от взвод „...“, в рота „...“, присвоил чужди вещи - ...., собственост на военно формирование ..... - С., връчени в това му качество и поверени му да ги пази и управлява, както следва: в 12.49 часа на 17.06.2020 година, в град С., ул. ...... № 1 при Околовръстен път за С., търговски обект № 7157- бензиностанция „П.“, в качеството си на длъжностно лице, присвоил чужда вещ – 69 литра ...., връчени в това му качество да ги пази и управлява, като посредством 1 транскарта № ....., собственост на в.ф. ..... – С., издадена от „П.“ АД и предназначена за плащане при зареждане с гориво на войсковия автобус .......... с рег.№ ВА .........., заредил посоченото дизелово гориво, на стойност 106.95 лева, в туби в багажника на собствения си лек автомобил „.......“, модел „.........“, рег. № ............, сив на цвят и го заплатил с транскартата, в 15.38 часа на 15.09.2020 година, в град С., бул. Е. при мотел Б., търговски обект ....-бензиностанция П., в качеството си на длъжностно лице, присвоил чужда вещ – 108.98 литра ...., връчени в това му качество да ги пази и управлява, като посредством транскарта № ..............., собственост на в.ф. .....

– С., издадена от „П.“ АД и предназначена за плащане при зареждане с гориво на войсковия автобус ......... с рег. № ............, заредил посоченото дизелово гориво, на стойност 200.52 лева, в неустановен лек автомобил и туби и го заплатил с транскартата, в 19.08 часа на 17.09.2020 година, в град С., бул. Е. при мотел Б., търговски обект № ....-бензиностанция П., в качеството си на длъжностно лице, присвоил чужда вещ – 111.10 литра ...., връчени в това му качество да ги пази и управлява, като посредством транскарта № ..............., собственост на в.ф. ..... – С., издадена от „П.“ АД и предназначена за плащане при зареждане с гориво на войсковия автобус ......... с рег. № ............, заредил посоченото дизелово гориво, на стойност 201.09 лева, в неустановен лек автомобил и туби и го заплатил с транскартата, в 17.54 часа на 30.09.2020 година, в град С., бул. Е. при мотел Б., търговски обект № ....-бензиностанция П., в качеството си на длъжностно лице, присвоил чужда вещ – 138.98 литра ...., връчени в това му качество да ги пази и управлява, като посредством транскарта № ..............., собственост на в.ф. ..... – С., издадена от „П.“ АД и предназначена за плащане при зареждане с гориво на войсковия автобус ......... с рег. № ............, заредил посоченото дизелово гориво, на стойност 251.55 лева, в неустановен лек автомобил и туби и го заплатил с транскартата, в 19.26 часа на 07.10.2020 година, в град С., бул. Е. при мотел Б., търговски обект № ....-бензиностанция П., в качеството си на длъжностно лице, присвоил чужда вещ – 53.97 литра ...., връчени в това му качество да ги пази и управлява, като посредством транскарта № ..............., собственост на в.ф. ..... – С., издадена от „П.“ АД и предназначена за плащане при зареждане 2 с гориво на войсковия автобус ......... с рег. № ............, заредил посоченото дизелово гориво, на стойност 97.69 лева, в неустановен лек автомобил и го заплатил с транскартата, като присвоените вещи са ОБЩО на стойност 857.80 /осемстотин петдесет и седем лева и 80 ст./ лева, случаят е маловажен и присвоените вещи са заместени до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд, поради което на основание чл.205 ал.1 т.5 вр. чл. 204 б. „а“ вр. чл. 201 ал.

1 вр. чл. 26 ал. 1 от НК и при условията на чл.54 от НК е осъден на глоба от 300 /триста/ лева, като на основание чл.304 от НПК подсъдимият е признат за невинен и е оправдан в частта на обвинението да не е заместил присвоените вещи.

Подсъдимият младши сержант Я. И. Д., е признат за виновен и за това, че в периода от 15.09.2020 година до 07.10.2020 година, в град С., при условията на продължавано престъпление, в качеството си длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т. 1 б. „б“ от НК – младши шофьор в първа група „...“ от взвод „...“ в рота „...“, в кръга на службата си съставил официални документи, в които удостоверил неверни обстоятелства, с цел да бъдат използвани тези документи като доказателство за тези обстоятелства, а именно: на неустановена дата в периода от 15.09.2020 година до 30.09.2020 година, в месечната пътна книжка № ... на войсковия автобус ......... с рег. № ............, в пътния лист за 15.09.2020 година, удостоверил невярно обстоятелство – написал, че е извършил зареждане с гориво на този автобус на 15.09.2020 година без такова зареждане с гориво да е направено, на неустановена дата в периода от 17.09.2020 година до 30.09.2020 година, в месечната пътна книжка № ... на войсковия автобус ......... с рег. № ............, в пътния лист за 17.09.2020 година, удостоверил невярно обстоятелство – написал, че е извършил зареждане с гориво на този автобус на 17.09.2020 година без такова зареждане с гориво да е направено, на 30.09.2020 година, в месечната пътна книжка № ... на войсковия автобус ......... с рег. № ............, в пътния лист за 30.09.2020 година, удостоверил невярно обстоятелство – написал, че е извършил зареждане с гориво на този автобус на 30.09.2020 година без такова зареждане с гориво да е направено, на 07.10.2020 година, в месечна пътна книжка № ... на войсковия 3 автобус ......... с рег. № ............, в пътния лист за 07.10.2020 година, удостоверил невярно обстоятелство – написал, че е извършил зареждане с гориво на този автобус на 07.10.2020 година без такова зареждане да е направено, поради което и на основание по чл. 311 ал.1 вр. чл. 26 ал. 1 от НК и при условията на чл.54 от НК е осъден на 6 /шест/ месеца лишаване от свобода.

На основание чл.23 ал.1 от НК, тъй като подсъдимият е извършил две отделни престъпления, преди да е имало влязла в сила присъда за което и да е от тях и му се определи наказание за всяко престъпление отделно, съдът му е наложил едно общо наказание, а именно най-тежкото от тях от 6 /шест/ месеца лишаване от свобода.

На основание чл.23 ал.3 от НК е присъединено изцяло наказанието глоба от 300 /триста/ лева към най-тежкото наказание 6 /шест/ месеца лишаване от свобода.

На основание чл. 66 ал.1 от НК е отложено изтърпяването от подсъдимия на така наложеното му наказание с изпитателен срок от 3 /три/ години.

На основание чл.189 от НПК подсъдимият е осъден да заплати в полза на държавата, в бюджета на съдебната власт, по сметка на СВС съдебно-деловодните разноски в размер на 120 /сто и двадесет/ лева.

На основание чл.189 от НПК подсъдимият е осъден да заплати в полза на държавата, в бюджета по сметка на РС „ВП-С.“ съдебноделоводните разноски в досъдебното производство в размер на 1572.58 /хиляда петстотин и седемдесет и два и 58 ст./ лева.

В жалбата и допълнението към нея защитникът на подсъдимия адв. И.

А. от САК счита, че присъдата е неправилна и необоснована, тъй като от събраните по делото писмени и устни доказателства не се доказва по несъмнен начин, че подсъдимият Д. е извършил престъпленията, за които е осъден. В допълнението към жалбата се сочи, че присъдата е произнесена и при съществено нарушение на процесуалните правила. Изтъква се, че е налице липса на мотиви по отношение на двете деяния, за които е обвинен подсъдимия Д., тъй като съдът формално е приел, че по някакъв начин той е формирал излишъци. Липсва изведен механизъм от страна на първоинстанционния съд за изпълнителното деяние (присвояването на 4 горивото), а в мотивите се правят предположения. Налице е липса на мотиви и по отношение на деянието по чл. 311 от НК. Сочат се липса на доказателства, които да установят съпричастност на подсъдимия към деянието. Изтъква се, че за военното формирование няма установена щета и тъй като длъжностното присвояване винаги е резултатно престъпление, то след като щета няма, няма и присвояване. Прави се разбор на събраните доказателства, като се изтъкват тези, които са в полза на подсъдимия. В заключение се сочи, че в мотивите съдът не е посочил как на практика подсъдимият е създал излишъците от гориво, като се счита, че обвинението по чл. 311 от НПК е недоказано. Иска се отмяна на присъдата на Военен съд София и постановяване на нова такава, с която подсъдимият да бъде признат за невинен.

В съдебно заседание – адв. А. поддържа въззивната си жалба и допълнението към нея. Алтернативно иска отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Военен съд – София, тъй като: в присъдата на първоинстанционния съд липсват мотиви по отношение механизма на извършване на длъжностното присвояване, като се сочи, че в случая не са ангажирани никакви доказателства за установяване на такъв механизъм; изтъква се, че съдът не обяснява в мотивите си как подсъдимият Д. е създал този излишък; сочи се, че в мотивите на първоинстанционния акт няма отговор на нито едно от възраженията, които защитата е изтъкнала в пледоарията си пред съда, което представлява нарушение на процесуалните права на подсъдимия и ограничаване правото му на защита. Основното искане на защитата е въззивната инстанция да постанови нова присъда, с която да обяви подсъдимия за невинен като бъде оправдан по повдигнатите обвинения, а присъдата на Военен съд - София да бъде отменена.

Подсъдимият поддържа изцяло защитника си и моли да бъде оправдан.

В съдебно заседание представителят на прокуратурата заявява, че първоинстанционната присъда е обоснована, законосъобразна и справедлива и следва да бъде потвърдена. Сочи , че аргументите на защитата не кореспондират с фактите и обстоятелствата по делото. Изтъква , че не са налице предпоставките за изменение или отмяна на първоинстанционната присъда.

Военно-апелативният съд, като прецени всички събрани по досъдебното 5 производство и пред първоинстанционния съд доказателства, доводите и възраженията на страните и след като извърши цялостна проверка на обжалвания съдебен акт съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, установи, че присъдата е постановена при допуснати съществени отстраними процесуални нарушения по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 1, във връзка с ал. 1, т.

2 от НПК, които са довели до ограничаване процесуалните права на страните по делото.

Първоинстанционният съдебен акт страда от остър дефицит на мотиви.

В своята пледоария защитата на подсъдимия (съдебен протокол от 09.02.2022 г., л. 127 – 129) подробно е изложила аргументи защо същият следва да бъде признат за невинен и съответно оправдан по повдигнатите обвинения.

В своите мотиви първоинстанционният съд единствено е посочил, че е обсъдил защитната теза и не я е възприел, тъй като тя няма опора в доказателства по делото и в заключенията на вещите лица, които я опровергават. Посочено е още, че подсъдимият е създавал излишъци на гориво, които присвоявал и затова във военното формирование не са установени липси на гориво (стр. 20, долу, от мотивите на първоинстанционния съд). Това са отговорите на първоинстанционния съд на подробно изложените аргументи на защитата в съдебните прения.

Въззивната инстанция счита, че по същество първоинстанционният съд не е изложил конкретни мотиви защо не приема всеки един от аргументите на защитата за това, че подсъдимият следва да бъде оправдан по повдигнатите обвинения.