Решение № 191 от 16.11.2021, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 191 гр. ХАСКОВО, 16.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА

Членове:

ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ

КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА при участието на секретаря Р.М. К. като разгледа докладваното от КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА Въззивно гражданско дело № 20215600500476 по описа за 2021 година

Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“АД- гр.София срещу Решение №260235/28.04.2021г. на РС- Хасково, постановено по гр.д.№954/2020г. по описа на същия съд, с което „Застрахователно акционерно дружество Далл Богг: Живот и Здраве“ АД е осъдено да заплати на З. Д. Д., сумата от 5965,20лв., представляваща обезщетение по застраховка „Каско на МПС“ за щети, нанесени на застрахованото МПС марка „БМВ“, модел Х5, с рег.№***, настъпили в резултат на ПТП на 17.04.2020г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба- 29.05.2020г. до окончателното изплащане , както и направените по делото разноски в размер общо на 438,61лв.

Със същото решение „Застрахователно акционерно дружество Далл Богг: Живот и Здраве“ АД е осъдено да заплати на адв.К.Г. адвокатско възнаграждение, по реда на чл.38 от ЗА, в размер на 628,26лв.

Недоволен от така постановеното решение останал ответникът „Застрахователно акционерно дружество Далл Богг: Живот и Здраве“ АД, който чрез пълномощника си адв.Н.Л., го обжалва в законоустановения срок с оплаквания за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на процесуалния закон, както и за необоснованост и неправилност на постановения съдебен акт. На първо място твърди, че съдът е допуснал 1 съществени нарушения на процесуалния закон, като не е обсъдил част от събраните доказателства, поради което е възпрепятствал установяването на обективната истина по делото. От друга страна счита, че решението на съда е неправилно и необсновано, тъй като е постановено, без да са били анализирани направените от ответника възражения, свързани с неизпълнението от страна на ищцата на задължението й, произтичащо от Общите условия на процесния договор за застраховка, за уведомяване органите на МВР за настъпилото ПТП, с оглед извършването на проверка за употреба на алкохол. Твърди, че съдът е кредитирал единствено показанията на свидетелите, посочени от ищцата, които намира за предубедени и заинтересовани, предвид близките им отношения със страната. Счита, че съдът е следвало да обсъди съдържаща се информация в приетата по делото като писмено доказателство официална справка от ОДМВР- ***, касаеща липсата на подаден сигнал до компетентните органи за настъпилото ПТП. Твърди, че съдът не е обсъдил направеното от ответника оспорване заключението на вещото лице по приетата по делото САТЕ, свързано с част от установените щети по автомобила и връзката им с настъпилото ПТП. По така изложените съображения, моли въззивния съд да отмени изцяло обжалваното решение. В условията на евентуалност, моли да бъде отменено обжалваното решение, като бъде постановено друго, с което да бъде намалено определеното от съда обезщетение за имуществени вреди.

Обосновава искането си твърдения за настъпване на тотална щета на застрахованото при ответника МПС. Счита, че последното обуславя намаляването и на размера на присъденото обезщетение за забава по предявения акцесорен иск, доколкото началният момент за начисляването на законната лихва е свързан с представянето пред застрахователя на свидетелство за дерегистрация на процесния автомобил. Претендира за сторените разноски по делото и за двете съдебни инстанции.

В срока по чл.263 от ГПК е депозиран писмен отговор от процесуалния представител на въззиваемата- адв.К.Г., който излага доводи за правилност и законосъобразност на обжалваното решение. Счита, че вмененото с общите условия по договора за застраховка задължение за ищцата да уведоми органите на МВР, с оглед характера на конкретно настъпилото ПТП, противоречи на разпоредбата на чл.125 т.8 ЗДвП. В този смисъл намира отказа на застрахователя да заплати дължимото обезщетение за настъпилите имуществени вреди за неоснователен. Намира за правилен извършения от първоинстанционния съд анализ на събраните в хода на съдебното дирене гласни доказателства. Счита за неоснователно възражението на въззивника за настъпила тотална щета, доколкото размерът на установените от вещото лице имуществени вреди по процесния автомобил не съставлява 70% от неговата стойност към момента на настъпване на ПТП. Моли съда да отхвърли въззивната жалба и да потвърди Решението на РС- Хасково. Претендира за сторените пред въззивната инстанция разноски.

В съдебно производство страните поддържат процесуалните си позиции, заявени на фазата на размяна на книжа, като представят писмени становища. Страните не сочат нови доказателства. Въззивникът оспорва претендирания от процесуалния представител на въззиваемата страна адвокатски хонорар.

2

Хасковският окръжен съд, след преценка доводите на страните и обсъждане на събраните по делото доказателства, поотделно и взети в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

РС-Хасково е сезиран с осъдителен иск, подаден от З. Д. Д. с правно основание чл.498 във вр. с чл.405 ал.1 от КЗ срещу „Застрахователно акционерно дружество Далл Богг: Живот и Здраве“ АД, предявен като частичен за сумата от 100 лева от пълния размер от 9 215 лева, представляващи дължимо застрахователно обезщетение за имуществени вреди, причинени на лек автомобил марка „БМВ“, модел Х5, с рег.№***, вследствие на ПТП, настъпило на 17.04.2020г. в гр.***, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане. В открито съдебно заседание на първоинстанционния съд, проведено на 30.03.2021г., на основание чл.214 ГПК е допуснато изменение размера на предявения иск, като ищцовата претенция за заплащане на застрахователно обезщетение е заявена в размер на 5 965.20 лева.

Базирайки се на събраните в хода на съдебното дирене писмени и гласни доказателства, първоинстанционният съд приема за установено следното:

На 02.10.2019г. между страните бил сключен Договор за застраховка „Сухопътни превозни средства, без релсови превозни средства“ /Каско на МПС/ за лек автомобил марка „БМВ“, модел Х5, с рег.№***, обективиран в застрахователна полица***. На 17.04.2020г. в гр.*** ищцата претърпяла пътен инцидент, като прибирайки се късно вечерта от работа, изгубила управлението върху автомобила при предприета маневра завой наляво в ул.***, качила се на тротоара и се ударила в дърво. Местопроизшествието не било посетено от органите на МВР, доколкото от пътния инцидент нямало пострадали лица, нито увредени други автомобили. След ПТП- то автомобилът бил в състояние да се придвижва на собствен ход.

За настъпилото застрахователно събитие ищцата уведомила ответника по делото, във връзка с което била заведена претенция за изплащане на застрахователно обезщетение по щета № ***. Представител на застрахователя изготвил опис- заключение на увредените по автомобила части, в който били отразени повредените в резултат на ПТП-то елементи от превозното средство. Ремонтът на колата бил организиран от ищцата. От своя страна на 28.04.2020г. застрахователят постановил отказ да изплати застрахователно обезщетение, аргументиран с неизпълнение от страна на ищцата на т.57.3 от Общите условия по застраховка на „Сухопътни превозни средства/без релсови пътни средства/.

При така изложената фактическа обстановка, която настоящата съдебна инстанция намира за правилно установена на база приетите по делото доказателства, районният съд направил извод за неоснователност на постановения от страна на застрахователя отказ за заплащане на дължимото застрахователно обезщетение. Съдът аргументирал извода си с поведението на ищцата, която изпълнила задължението си, като сезирала застрахователя за настъпилото ПТП в предвидения за това срок. В тази насока били кредитирани и показанията на св.Т.Т., съдържащи твърдения за извършено от негова страна надлежно уведомяване по телефона на органите на МВР за настъпилия пътен инцидент.

3

С решението си първоинстанционният съд отхвърлил като неоснователно и възражението на ответника по делото за наличие на тотална щета на МПС в резултат на настъпилото ПТП, доколкото застрахователят не уведомил надлежно застрахованото лице за отказа си на това основание.

Настоящата въззивна инстанция намира така постановеното решение на първоинстанцинния съд за правилно по същество, но при различни от изложените правни съображения:

Основателността на исковата претенция е обусловена от кумулативното наличие на следните материалноправни предпоставки, а именно: валидно възникнало застрахователно правоотношение между страните по договор за застраховка "Каско на МПС" с предмет увредения автомобил; настъпване на застрахователно събитие в периода на покрития риск; причиняването на вредите по застрахования автомобил, както и причинно-следствената им връзка със застрахователното събитие. Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса, обективирани в разпоредбата на чл.154 ал.1 ГПК, в тежест на ищеца е да проведе пълно и главно доказване на тези факти. В негова тежест е да установи също и размера на претендираното застрахователно обезщетение. С оглед предприетата от ответника защита срещу предявения иск, той носи тежестта да установи фактите, на които основава своите възражения срещу основателността и /при условията на евентуалност/ срещу размера на претенцията.

От страните не се спори и правилно е прието за установено от първоинстанционния съд, че между тях е налице валидно възникнало застрахователно правоотношение по Договор за застраховка „Сухопътни превозни средства, без релсови превозни средства“ /Каско на МПС/ с предмет лек автомобил марка „БМВ“, модел Х5, с рег.№*** , обективиран в застрахователна полица ***, при застрахователна сума от 11 700 лв. и период на застрахователно покритие от 04.10.2019г. до 03.10.2020г.. Застрахователната премия по полицата е разсрочена на четири вноски, дължимите три от които са платени към момента на настъпване на ПТП.

Като безспорно, правилно е отделено също, че в периода на покрит риск- на 17.04.2020г., е констатирано застрахователно събитие- ПТП, с щети само за застрахования автомобил, за което ищцата е заявила Претенция за изплащане на обезщетение за щети по МПС на 21.04.2020г., т.е. в срока по т.57.5 от ОУ към договора за застраховка- в рамките на 5 работни дни от узнаването. Настъпилите вреди по застрахования автомобил са установени от представител на застрахователя след извършен оглед, във връзка с което на 21.04.2020г. е съставен опис- заключение по щета на МПС, в които са посочени 12 на брой увредени части. С писмо уведомление от Застрахователно акционерно дружество „ЗАД- Далл Богг:

Живот и Здраве“ АД изх.№1579/28.04.2020г., изпратено до ищцата във връзка със заявена претенция, е направен отказ за изплащане на обезщетение за имуществени вреди, основан на неизпълнение от страна на ищцата на т.57.3 от Общите условия по застраховка на „Сухопътни превозни средства/без релсови пътни средства/.

Правилно първата инстанция е приела за установено, на база свидетелските показания 4 по делото и заключението на вещото лице по изготвената в хода на съдебното дирене САТЕ, че посочените имуществени вреди са настъпили в резултат от реализирано от ищцата ПТП на 17.04.2020г. в гр.***, от което не са настъпили щети за други участници в движението.

Първоинстанционният съд е извършил пълен и коректен анализ на събраните по делото доказателства, поради което възраженията на ответника в тази насока, изложени във въззивната жалба, са неоснователни.

От гореизложеното следва, че предявеният иск е доказан по основание, тъй като е установен целият му фактически състав, включително е налице условието за заявен отказ от страна на застрахователя да заплати претендираното обезщетение, доколкото съгласно разпоредбата на чл.498 ал.3 КЗ, за допустимостта на съдебно предявената претенция е необходимо да бъде предварително проведената извънсъдебна процедура между застрахования и застрахователя. Не е спорно по делото, че такава е проведена, както и че застрахователят не е платил дължимото обезщетение в срока по чл.496 ГПК.