Определение № 1064 от 03.12.2025, Окръжен съд - Добрич

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1064 гр. гр. Добрич, 03.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на трети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Галина Д. Жечева

Членове:

Жечка Н. Маргенова Томова

Анна Великова като разгледа докладваното от Галина Д. Жечева Въззивно частно гражданско дело № 20243200500610 по описа за 2024 година за да се произнесе,съобрази следното:

Производството е по чл.248 ал.3 от ГПК и е образувано по частна жалба на „Файненшъл България“ ЕООД с ЕИК 202513690 със седалище и адрес на управление гр.София,бул.

“Джавахарлал

Неру“

№28,“Силвър

Център“,ет.2,офис 40-46 срещу определение №338/26.06.2024 г. по гр.д.

№222/2023 г. на Балчишкия районен съд,с което е оставена без уважение молбата на частния жалбоподател с рег.№2518/03.06.2024 г. за изменение на решение №38/09.05.2024 г. по цитираното дело в частта за разноските,представляващи адвокатски възнаграждения общо за сумата от 960 лева,като бъдат намалени присъдените в полза на ищцата Г. К. С. с ЕГН ********** от общо 960 лева /480 лева+480 лева/ до размера от 200 лева адвокатско възнаграждение.В жалбата са изложени подробни съображения за незаконосъобразност на атакуваното определение,като се претендира за неговата отмяна и за намаляване на присъденото на адвоката на насрещната страна възнаграждение до справедлив размер от общо 200 лева.

Насрещната страна по частната жалба адвокат Д. М. М. счита определението на първоинстанционния съд за правилно и настоява подадената срещу него неоснователна жалба да не бъде уважавана.

Частната жалба е редовна,подадена е в срока по чл.275 ал.1 от ГПК и е допустима.Разгледана по същество,същата е основателна.

С решение №38/09.05.2024 г. по гр.д.№222/2023 г. Балчишкият районен съд е признал за установено,че сключеният между Г. К. С. с ЕГН ********** и „Файненшъл България“ ЕООД с ЕИК 202513690 договор за предоставяне на поръчителство №4274184 е нищожен поради противоречие със закона на основание чл.26 ал.1 пр.1 от ЗЗД във вр. с чл.11 ал.1 т.10 и т.11 от ЗЗП и на основание чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД е осъдил „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ 1

ЕООД с ЕИК 202513690 да заплати на Г. К. С. с ЕГН ********** сумата в размер на 712,60 лева,недължимо платена като възнаграждение за гарант по нищожен договор за поръчителство №4274184,сключен между страните,ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда 20.04.2023 г. до окончателното изплащане на вземането.С решението „Файненшъл България“ ЕООД с ЕИК 202513690 е осъдено да заплати в полза на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“,вписано в регистър БУЛСТАТ под №177492004,ф.д. №24/2021 г. по описа на СГС, 24 състав, с адрес на упражняване на дейността в гр.София,бул. „Александър Стамболийски" №125-2 ет.5 оф.5.3,представлявано от Д. М. М. - управител,сумата 480 лева с ДДС,представляваща адвокатско възнаграждение за правна защита по иска по чл.26 от ЗЗД,и сумата 480 лева с ДДС,представляваща адвокатско възнаграждение за правна защита по иска по чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД.

В обжалваното определение за отказ за изменение на решението в частта за отговорността за разноски е посочено,че възнагражденията са определени и присъдени от съда съгласно разпоредбата на чл.7 ал.2 т.1 от Наредбата по чл.36 от Закона за адвокатурата,установяваща минималният размер на адвокатското възнаграждение да е 400 лева.Споделена е съдебната практика,съгласно която Директива №2006/112/ЕО на Съвета относно общата система на ДДС не изключва възможността за присъждане на ДДС върху адвокатско възнаграждение,нито прави разграничение дали адвокатското възнаграждение е определено при условията на свободно договаряне или при условията на осъществено безплатно представителство на материално затруднено лице,при уважаването на чиято претенция се присъжда в полза на адвоката възнаграждение по чл.38 ал.2 от ЗА за сметка на насрещната страна.За всяко от възнагражденията е включен и данък ДДС от 20 %,като по този начин адвокатското възнаграждение за всеки един от исковете е присъдено в размер от по 480 лева.

В качеството си на процесуален представител адвокат Д. М.,предоставящ безплатна помощ и съдействие по смисъла на чл.38 ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата,е осъществявал защитата на ищцата по два иска с посочени цени от 500 лева /установителен/ и от 712,60 лв /осъдителен-след изменение на първоначално предявения като частичен за 50 лева иск по чл.55 ал.1 от ЗЗД/.Упълномощеният от ищцата адвокат претендира присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл.38 ал.2 от ЗА,тъй като защитавал страната безплатно на основание чл.38 ал.1 т.2 от ЗА.В тази насока с молба от 17.11.2023 г. е представен договор за правна защита;представен е и списък на разноските,в който е посочен претендиран размер на адвокатското възнаграждение по всеки един от двата иска от по 480 лева с ДДС.

Когато резултатът по спора е в полза на страната,представлявана от адвокат безплатно,т.е. когато насрещната страна е осъдена за разноски,съдът определя възнаграждение на адвоката.По правилото на чл.38 ал.2 от ЗА адвокатското възнаграждение се дължи направо на адвоката и цели да възмезди положения от него труд съобразно постигнатия правен резултат,като 2 съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в Наредбата по чл. 36 ал.2 и осъжда другата страна да го заплати.По правилото на чл.7 ал.2 т.1 от НВАР за процесуално представителство,защита и съдействие по дела при интерес до 1 000 лева възнаграждението е 400 лева.Съгласно чл.2 ал.5 от НВАР за процесуално представителство,защита и съдействие по граждански дела възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените искове,за всеки един от тях поотделно,независимо от формата на съединяване на исковете.Съгласно решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС приетата от Висшия адвокатски съвет като съсловна организация НВАР не обвързва съда.Посочените в нея препоръчителни размери могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения и подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги,като от значение следва да са видът на спора,интересът,видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото.

Гр.д.№222/2023 г. на БРС е с продължителност на разглеждане от една година,считано от датата на образуването 20.04.2023 г. до датата на постановяване на съдебния акт по същество на спора 09.05.2024 г.Адвокат Д.

М. е встъпил в производството четири месеца след образуването му въз основа на подадена от ищцата молба рег. №3975/11.09.2023 г.,тъй като първоначалният й процесуален представител е бил лишен от адвокатски права.Защитата на ищцата от адвокат Д. М. е осъществявана без явяване в трите съдебни заседания по делото,съответно на 17.11.2023 г.-непроведено по причина необходимостта тя да потвърди действия,извършени от първоначалния й адвокат,на 01.02.2024 г.-отложено поради необходимостта от уточнение от нея на претенцията й и на 16.04.2024 г.,когато делото е било обявено за решаване.Защитата на ищцата от процесуалния й представител адвокат Д. М. е осъществявана само с подавани на електронната поща на съда писмени молби от дати 17.11.2023 г.,17.01.2024 г.,05.03.2024 г. и 10.04.2024 г.С тях съдът е бил известяван за невъзможността на адвоката да се яви в съдебно заседание,изразявано е становище по спора,уточнение на претенциите,заявено е увеличаване на осъдителния иск.Предявените и разгледани по делото два иска са в съотношение на преюдициалност и обусловеност; обстоятелствата, съставляващи основание на исковете и подлежащи на доказване от ищцата, почти напълно се припокриват;исковете защитават един и същ материален интерес,свеждащ се до осуетяване настъпването на негативните последици от нищожния договор.Исковете имат сходен предмет на доказване,произтичат от едно правоотношение и възникват от един и същ правопораждащ факт.Разликата е в търсената защита.Делото е едно от множество еднотипни дела с вече формирана устойчива съдебна практика,което го определя като такова с ниска правна сложност,т.е. количеството и сложността на извършената работа по делото не е голяма,респ. и времето,отделено за извършването й,не е много.На съда е служебно известно,че между същите страни са образувани въззивни частни граждански дела №№ 610, 612, 613, 3

615, 616, 617 и 618,всичките по описа за 2024 г. на ДОС,във връзка с отговорността за разноските по първоинстанционни дела на Районен съдБалчик,чийто предмет е идентичен:нищожност на сключените между страните договори за предоставяне на поръчителство и връщане на заплатените по тях възнаграждения за гарант,а представените договори за поръчителство са бланкови и с идентично съдържание на клаузите.Дейността на адвоката е с ниска правна сложност,но изисква времеви и организационен ресурс,макар и незначителен; възнаграждението, което му се определя,следва да съответства на професионалното положение на адвоката,на извършената от него работа,предприета очевидно уместно,с оглед изхода от споровете,но и при отчитане на посочената еднотипност на делата и осъществявана защита на представляваната страна по идентичен начин.

Към датата на приключване на устните състезания минималната работна заплата за страната е била в размер на 933 лева,а средната работна заплата в размер на 2 323 лева.Изчислена на база средна работна заплата,часовата ставка е в размер на 13.20 лева,при което общият размер на претендираното за адвоката възнаграждение кореспондира на 61 работни часа,т.е. 7.6 работни дни при 8 часов работен ден.Приемането за положен на такъв обем труд в случая е очевидно необосновано,а така също при съобразяване,че пред първоинстанционния съд е била заявена осъдителна претенция в размер на 712,60 лева,следва,че положителният финансов ефект от воденето на делото за процесуалния представител надвишава този за страната,която защитава.Възнаграждението по чл.38 ЗА не следва да надхвърля в такава значителна степен защитаваният интерес,тъй като ще се стигне до абсурдната ситуация,че институтът на исковата молба и завеждане на делото ще послужи като инструмент и средство за печалба при оспорване на малки интереси.

С оглед на горното трудът на адвоката следва да бъде възмезден с присъждане на възнаграждение по всеки един от исковете в размер от по 100 лева,т.е. общо 200 лева.Еднолично адвокатско дружество “Д. М.“ е регистрирано по Закона за данъка върху добавената стойност с ДДС № BG 177492004.Съгласно пар. 2а от Наредба №1/09.07.2004 год. за нерегистрираните по Закона за данъка върху добавената стойност адвокати размерът на възнагражденията по тази наредба е без включен в тях данък върху добавената стойност,а за регистрираните дължимият данък върху добавената стойност се начислява върху възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение,като се дължи съобразно разпоредбите на Закона за данъка върху добавената стойност.С решение от 23.10.2025 г. по дело С-744/23 год. на СЕС е дадено тълкуване на член 2 параграф 1 буква в) от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност в смисъл,че процесуалното представителство на страна от адвокат представлява възмездна доставка на услуги по смисъла на тази разпоредба,когато тази доставка е извършена безплатно,но законодателството на съответната държава членка

4 предвижда,че,ако насрещната страна бъде осъдена да заплати съдебните разноски,тя се осъжда и да заплати на адвоката възнаграждение в уреден от посоченото законодателство размер.Следователно към горепосочения размер на адвокатското възнаграждение следва да се включи и 20% ДДС,при което на адвоката да се присъди възнаграждение в общ размер от 240 лева.

По изложените съображения въззивният съд намира обжалваното определение за неправилно и следващо да бъде отменено,като спорът за разноските между страните се разреши съобразно изложеното.

Водим от горното,Добричкият окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение №338/26.06.2024 г. по гр.д.№222/2023 г. на Балчишкия районен съд,като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ на основание чл.248 ал.1 от ГПК решение №38/09.05.2024 г. по гр.д.№222/2023 г. на Балчишкия районен съд в частта,с която “Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК 202513690, със седалище и адрес на управление гр.София,бул. “Джавахарлал Неру“ №28,“Силвър Център“,ет.2,офис 40-46, е осъдено да заплати на основание чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата на Еднолично адвокатско дружество “Д. М.“,вписано в регистър Булстат под № 177492004, с адрес на упражняване на дейността гр.София,бул.“Александър Стамболийски“ №125-2,ет.5,офис 5.3,представлявано от Д. М. М.,сумата от 960 лева /480 лева + 480 лева/,представляваща адвокатски хонорар,като НАМАЛЯВА определеното на основание чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска помощ и съдействие на Г.

Разпечатката съдържа 31 от 38 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b68b71a9-06c3-4862-8bf2-c805018658a7