Определение № 177 от 04.04.2024, Окръжен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 177 гр. П., 04.04.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – П., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Албена Г. Палова

Венцислав Ст. Маратилов като разгледа докладваното от Минка П. Трънджиева Въззивно частно гражданско дело № 20245200500192 по описа за 2024 година Производството е по чл.274 и следващите във връзка с чл.248 ал.3 от Граждански процесуален кодекс .

С решение на Районен съд П. , постановено по гр.д.№ 2072 по описа на съда за 2023 година са осъдени З. А. З., с ЕГН ********** и Р. З. З., с ЕГН **********, двамата с адрес: с.Говедаре, обл.П., ул.“28-ма“ №3 да заплатят солидарно на В. Й. Г., с ЕГН **********, с адрес: гр.П., ул.“Т.Х.“ №1, на основание чл.45 от ЗЗД сумата в размер на 2500 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, в резултат от причинените му на 27.08.2020г. телесни увреждания - лека телесна повреда, изразяваща се в контузия на главата и контузия на ляв горен крайник, довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота /за които е налице влязло в сила Решение №40 от 19.01.2023г. по НОХД №1805/2022г. по описа на Районен съд-П. по чл.78а от НК/, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 27.08.2020г. до окончателното изплащане.

Осъдени са З. А. З., с ЕГН ********** и Р. З. З., с ЕГН **********, двамата с адрес: с.Говедаре, обл.П., ул.“28-ма“ №3 да заплатят солидарно на К. В. Г., с ЕГН **********, с адрес: гр.П., ул.“Т.Х.“ №1, , на основание чл.45 от ЗЗД сумата в размер на 2900 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, в резултат от причинените му на 27.08.2020г. телесни увреждания - леки телесни повреди, изразяващи се в контузия на главата с 1 мозъчно сътресение и счупване на носните костици , довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота /за които е налице влязло в сила Решение №40 от 19.01.2023г. по НОХД №1805/2022г. по описа на Районен съдП. по чл.78а от НК/, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 27.08.2020г. до окончателното изплащане.

Осъдени са З. А. З., с ЕГН ********** и Р. З. З., с ЕГН **********, двамата с адрес: с.Говедаре, обл.П., ул.“28-ма“ №3 да заплатят на пълномощника на ищците В. Й. Г. и К. В. Г. - адв.А. Г. Г., с ЕГН **********, с адрес на упражняване на дейността: гр.П., ул.“Б.М.“ №15, ет.3, ап.4, на основание чл.38 ал.2 от ЗА, във връзка с чл.38 ал.1, т.2 от ЗА адвокатско възнаграждение в размер общо на 1140 лева, определено на основание чл.36 ал.2 от ЗА, във връзка с чл.7 ал.2, т.2 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Осъдени са З. А. З., с ЕГН ********** и Р. З. З., с ЕГН **********, двамата с адрес: с.Говедаре, обл.П., ул.“28-ма“ №3 да заплатят в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Пазарджишкия районен съд държавна такса по делото в размер общо на 216,00 лева.

В срока по чл.248 от ГПК е постъпила молба от адв.Г..

Моли да бъде изменено решението в частта относно разноските, като вместо 1 140 лв. се присъдят 2 000 лв. Списък на разноските бил представен с исковата молба.

Предявени и уважени били два частични иска от двама ищци, първи по ред за всеки от ищците .Исковете били съответно за 2 500 лв. от общо 7 000 лв,предявен от първия ищец и за 2 900 лв. от общо 7 000 лв – за втория ищец.

При определяне на разноските съдът използвал за база само предявената част от исковете ,а следвало да бъде съобразен пълния размер.

Позовал се е на нормата на чл.7 ал.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения .

С определение от 12.02.2024 година , съдът е оставил молбата без уважение.

Постановявайки определението си , съдът е изложил подробни мотиви и се е позовал на съдебна практика.

Така постановеното определение е обжалвано в срок с частна жалба от адв.Г.

Съдебната практика , на която съдът се е позовал била неотносима.

Поради реализирано представителство по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА. правоотношението между представител (адвокат) и представляван било 2 специфично облигационно и разпоредбата чл. 2, ал. 7 от Наредба 1/2004 г., според която възнаграждението е възмездно, била неприложима. Тя обаче била приложима в правоотношението адвокат - „другата страна“ по смисъла на чл. 38, ал. 2 ЗА. Това правоотношение било възмездно и размерът на възнаграждението следвало да се определи по този ред, като това възнаграждение се явява минималното според Наредбата.

Неправилна била аналогията и с реда и начина на определяне на държавните такси. Адвокатската защита по първия частичен иск имала поголямо значение за страните и следвало да се оцени по-високо.

Моли определението на съда да бъде отменено и определени разноски.

В срок е постъпил писмен отговор от ответника ,който намира жалбата за неоснователна и споделя мотивите на първоинстанционния съд.

Съдът намира жалбата за допустима ,но неоснователна.

Действително представителството на двамата ищци от адв. Г. в първоинстанционното производство е осъществено при условията на чл.38 ал.2 от ЗА , което е посочено в представените пълномощни.

Предявените искове са с правно основание чл.45 от ЗЗД ,предявени са като частични. В производството намира приложение нормата на чл.300 от ГПК. Проведено е едно единствено съдебно заседание ,като не са събирани доказателства.

Съдът в мотивите си е посочил ,че исковете са предявени като частични ,но е приел ,че дължимото обезщетение за неимуществени вреди е в размер , идентичен с предявената частична претенция, без да става ясно ,че уважава претенцията като частична. Изрично посочване ,че исковете са уважени като частични няма и в диспозитива на решението.

Процесуалния представител на ищците е заявил претенция за присъждане на разноски в размер общо на 2000 лева, в какъвто смисъл е представил списък още с исковата молба, като искането му е съобразено с разпоредбата на чл.7 ал.2 т.2 във връзка с чл.2 ал.7 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Последния текст е ярък пример за противоречието на определени норми от този акт с общи принципи на правото и справедливостта.

Приложението на този текст води до натоварване на ответника два пъти с разноски за една и съща претенция. При първоначалното предявяване на иска като частичен – върху целия размер и при последващ частичен иск – отново върху заявения размер.

Принципът за дължимост на разноските е закрепен в нормативен акт от доста по-висока степен – ГПК .Разноски се дължат съразмерно с уважената част на иска.

По повод съображенията , изложени в частната жалба следва да се посочи, че в това производство съдът няма правомощия да определи какъв е 3

„най-високия пълен размер на целия иск“ ,но пък има правомощие да определи размера на дължимото на адвоката възнаграждение ,което да бъде възложено на другата страна /което не може да се приеме като правоотношение :адвокат – „друга страна“/,както в светлината на приетото в Решение на СЕС от 24.01.2024 година по дело C‑438/22,така и отказвайки да приложи чл.2 ал.7 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждение ,поради противоречието и с актове от по висока степен и отклонението и от принципите на възмездност и справедливост.

Допълнителен аргумент за това е и приетото в т.2 на Тълкувателно решение по т.д.№ 3/2016 година на ОСГТК.

Въззивният съд споделя изцяло и мотивите на първоинстанционния ,като счита ,че цитираната съдебна практика е напълно адекватна за хипотезата.

Поради изложеното , Пазарджишки окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №393 от 12.02.2024 година, постановено по гр.д.№ 2072 по описа на съда за 2023 , с което е оставена без уважение молбата на пълномощника на ищците - адв.А. Г. Г. с правно основание чл.248 от ГПК - за изменение на Решение №44 от 10.01.2024г., постановено по гр. дело №2072/2023г. по описа на Районен съд - П. в частта за разноските, като вместо 1140 лева да му бъдат присъдени 2000 лева за адвокатско възнаграждение.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4