Решение № 1 от 12.01.2021, Районен съд - Дряново

РЕШЕНИЕ

№1 гр. Дряново , 12.01.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДРЯНОВО в публично заседание на двадесет и четвърти ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:

Председател:

Секретар:

Емилия Дишева

Гергана Генева като разгледа докладваното от Емилия Дишева Административно наказателно дело № 20204220200143 по описа за 2020 година

., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по глава ІІІ, раздел V от ЗАНН - Обжалване на наказателните постановления. Образувано е по жалба от И. Х. К. от с. ***, ул. ***, чрез пълномощник адв. С.И. от ВТАК, съдебен адрес гр. ***, ул. ***, против наказателно постановление № 35-0000595/24.09.2020 г., издадено от Директора на Регионална дирекция „***“ – Плевен, с което за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП във вр. чл. 101, ал. 4 и приложение 5, Част I, т. 5.2.3., б. “д“ от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г., издадена от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, на основание чл.179, ал. 6, т. 2 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв.

В жалбата се твърди, че наказателното постановление е незаконосъобразно, неправилно и не отговаря на фактическото правно положение. Била нарушена и процедурата по установяване на нарушението и налагане на наказанието. Искането е обжалваното наказателно постановление да бъде отменено.

В съдебно заседание страните редовно призовани, не се явяват. В писмено становище процесуалният представител на жалбоподателя поддържа жалбата.

Претендират се разноски.

В писмено становище административнонаказващият орган иска съдът да остави 1 жалбата без последствие и да потвърди наказателното постановление. Направено е възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

При извършената служебна проверка съдът установи, че жалбата е подадена в законноустановения срок, поради което същата е допустима и следва да се разгледа по същество.

По делото се събраха писмени и гласни доказателства. От съвкупната им преценка съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна:

От фактическа страна:

На 17.08.2020 г. около 13.35 ч., на главен път I-5, км. 125 + 951, до Вагонен завод Дряново, св. М.Г., инспектор в РД „***“ – Плевен, съвместно с колегата си св. И.К., спрял за проверка жалбоподателя И. Х. К., като водач на товарен автомобил Волво *** с рег. № *** от кат. N3 и ремарке с рег. № *** от кат. 04, собственост на “***“ ЕООД, с който извършвал превоз на товари /скрап/ за собствена сметка със заповед № 86/17.08.20 г. и товарителница с № 0081983/17.08. 20 г. по маршрут гр. Габрово – гр. Г.

Оряховица.

Според показанията на св. Г. при проверката било установено, че външната гума на трета ос в дясно /бугето/ е видимо износена, без да е мерил грайфера, и леко разкъсана. Според св. И.К. гумата била разкъсана, като в мястото на разкъсването липсвали елементи от грайферите и гумата не била годна да служи по предназначение.

Св. М.Г., в присъствието на св. И.К., съставил против жалбоподателя И. Х. К. Акт за установяване на административно нарушение № 274673/17.08.2020 г. за това, че на 17.08.2020 г. около 13,35 ч., на главен път I-5, км. 125 + 951, до Вагонен завод Дряново, извършва превоз на товари /скрап/ за собствена сметка със заповед № 86/17.08.20 г. и товарителница с № 0081983/17.08. 20 г. с товарен автомобил Волво *** с рег. № *** от кат. N3 и ремарке с рег. № *** от кат. 04, собственост на “***“ ЕООД, по маршрут гр. Габрово – гр. Г. Оряховица, като в хода на проверката било установено, че водачът извършва превоза с МПС с износена гума Hankook 315/80R22.5 външна на трета ос в дясно /бугето/, което представлява значителна опасност - нарушение на чл.

139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП във вр. чл. 101, ал. 4 и Приложение 5, Част I, т. 5.2.3., б. “д“ от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. на МТИТС.

Въз основа на така съставения АУАН е издадено обжалваното наказателно постановление № 35-0000595/24.09.2020 г. на Директора на Регионална дирекция „***“ - Плевен, в което административнонаказващият орган е възприел изцяло констатациите на актосъставителя, поради което за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП във вр. чл. 101, ал. 4 и Приложение 5, Част I, т. 5.2.3., б. “д“ от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 2 г. на МТИТС и на основание чл. 179, ал. 6, т. 2 от ЗДвП, е наложил на жалбоподателя административно наказание глоба в размер на 200 лв.

Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени и гласни доказателства.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Съгласно чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат технически изправни. Съгласно чл. 101, ал. 4 от ЗДвП неизправностите и тяхната класификация се определят с Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства

/Наредбата/, издадена от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Съгласно чл. 37, ал. 1 от Наредбата неизправностите се категоризират в три групи в зависимост от въздействието им върху безопасността на превозното средство, въздействието им върху околната среда и риска, който пораждат за участниците в движението, както следва: незначителни неизправности, значителни неизправности и опасни неизправности. В приложение № 5 к ъ м чл. 31, ал. 1 от Наредбата се съдържа минимален списък на възможните неизправности и нивото на тяхната сериозност. В т. 5.2.3. са описани следните неизправности, касаещи гумите на ППС: г) Сериозна повреда или срязване на гума.

Кордата се вижда или е повредена; д) Индикаторът за износване на протектора на гума се вижда. Дълбочината на протектора на гума не е в съответствие с изискванията – дълбочината на протекторния рисунък на гумите на автомобилите и на мотоциклетите е по-малка от 1,6 mm. и ж) Гуми с регенериран протектор, които не са в съответствие с изискванията. Защитният слой на кордата е засегнат. Посочените неизправности могат да бъдат квалифицирани като значителни или опасни, в зависимост от нивото на тяхната сериозност.

Съгласно чл. 179, ал. 6 от ЗДвП, който управлява технически неизправно пътно превозно средство, се наказва с глоба от: 1. петдесет лева – при констатирани незначителни неизправности; 2. двеста лева – при констатирани значителни неизправности; 3. петстотин лева – при констатирани опасни неизправности.

В конкретния случай така установената и описана в АУАН и НП неизправност износена външна гума на трета ос в дясно /бугето/, квалифицирана като значителна опасност, не дава възможност на съда да прецени към коя от посочените групи спада същата. Внимателният анализ на лаконично описаната в АУАН и НП неизправност не може да се отнесе към някоя от цитираните хипотези, като за изясняване на това обстоятелство не допринасят и показанията на актосъставителя св. М.Г., който без да е 3 мерил дълбочината на протекторния рисунък на гумата, заявява, че е била износена и леко разкъсана, докато св. И.К. заявява, че става въпрос за разкъсана гума, каквато неизправност изобщо не е описана в АУАН и НП, като в мястото на разкъсването липсвали елементи от грайферите и гумата не била годна да служи по предназначение, което от своя страна противоречи на показанията на св. Г.. За да се направи преценка дали неизправността е била незначителна, значителна или опасна по смисъла на Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г., би следвало същата да е описана в подробности както в АУАН, така и в НП, което не е сторено. На следващо място в конкретния случай неизправността е квалифицирана като “значителна опасност“, какъвто термин липсва в закона, което е довело до смесване на “значителна неизправност“ и “опасна неизправност“, оттам до неяснота и до ограничаване правото на защита на жалбоподателя да разбере какво точно нарушение се твърди, че е извършил и срещу какви факти да организира защитата си. На последно място неяснотата относно вида на неизправността и степента на нейната сериозност, не дава възможност да се прецени дали правилно е приложена санкционната норма на чл. 179, ал. 6, т. 2 от ЗДвП, относима при констатирани “значителни неизправности“ или е следвало да бъде приложена нормата на чл. 179, ал. 6, т. 3 от ЗДвП, касаеща констатирани “опасни неизправности“.

Поради изложеното съдът приема, че при съставяне на АУАН и при издаване на НП са нарушени чл. 42, ал. 1, т. 4 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, тъй като липсва ясно описание на нарушението, касаещо констатираната неизправност и степента на нейната сериозност, което е абсолютно необходимо с оглед определянето на правилната санкционна норма.

С оглед изложеното е налице съществено нарушение на процесуалните правила, което води до незаконосъобразност на наказателното постановление и същото следва да бъде отменено само на това процесуално основание.

По разноските:

Съгласно чл. 63, ал. 3 ЗАНН в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. В писмено становище, депозирано преди съдебното заседание по делото, е направено изрично искане за присъждане на сторените по делото разноски. Към жалбата е представено адвокатско пълномощно и договор за правна защита и съдействие от 19.10.2020 г., от който е видно, че адв. С.И. от ВТАК е оказал безплатно адвокатска помощ и съдействие на жалбоподателя на основание чл. 38 от Закона за адвокатурата, като в този случай съдът следва да определи адвокатското възнаграждение в размер не по-нисък от предвидения в наредбата и да осъди другата страна да го заплати. С оглед изхода на делото и на основание чл. 18, ал. 2 вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 4

9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, Регионална дирекция „***“ – Плевен следва да бъде осъдена да заплати на адв. С.И. от ВТАК, служебен адрес гр. ***, ул. ***, минималното адвокатско възнаграждение в размер от 300 лв.

Водим от гореизложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 35-0000595/24.09.2020 г. на Директора на Регионална дирекция „***“ – Плевен, издадено против И. Х. К., с ЕГН **********, от с. ***, ул. ***, съдебен адрес гр. ***, ул. ***, с което за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП във вр. чл. 101, ал. 4 от ЗДвП и приложение 5, Част I, т. 5.2.3., б. “д“ от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г., издадена от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и на основание чл. 179, ал. 6, т. 2 от ЗДвП, му е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв., като НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА Регионална дирекция „***“ – Плевен ДА ЗАПЛАТИ на адвокат С.И. от ВТАК, служебен адрес гр. ***, ул. ***, СУМАТА от 300 (триста) лева представляваща адвокатско възнаграждение, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съдГаброво в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Дряново: _______________________

5