Решение № 114 от 10.06.2024, Районен съд - Петрич
- Съд
- Районен съд - Петрич
- Дело
- Административно наказателно дело 328/2024
- Вид
- Решение № 114
- Подписан
- 10.06.2024
- В сила
- 26.06.2024
- Състав
- Сузана Емилова Полизоева
Цитирани разпоредби
- чл.191, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.78а · Наказателен кодекс
- чл.78а, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл. 9, ал.2 · Наказателен кодекс
- чл.378, ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.378, ал.4, т.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 6 · Семеен кодекс
МОТИВИ към Решение №114 от 10.06.2024г. постановено по АНХД № 328/2024г. по описа на Районен съд – П..
Производството е образувано въз основа на постановление на РП-П., с което е повдигнато обвинение срещу лицето З. Н. С., роден на /дата на раждане/ в /населено място/, с постоянен и настоящ адрес в /населено място/, ЕГН **********, за престъпление по чл.191, ал.1 НК, за това, че, като пълнолетно лице (З. Н. С. е навършил 18 годишна възраст на 08.07.2022г.), без да е сключил граждански брак е заживял на съпружески начала с лице от женски пол, ненавършилата 16 годишна възраст - В.Д.К., ЕГН :**********, като прокурорът предлага лицето да бъде освободено от наказателна отговорност с налагане на административно наказание.
Участващият в делото прокурор поддържа повдигнатото обвинение, като изразява становище, че деянието на обвиняемия е доказано от обективна и субективна страна, че е съставомерно по текстовете, по които е повдигнато обвинението. Предлага на съда да освободи обвиняемия от наказателна отговорност и наложи на същия административно наказание Глоба в минимално предвидения от законодателя размер-1000 лева.
Обвиняемият се явява лично в съдебно заседание. Представлява се от редовно упълномощен защитник - адв.Я. от АК-Б., който не оспорва фактическата обстановка. Изразява становище, че престъплението е доказано по безспорен начин. Иска обвиняемият да му бъде наложено административно наказание Глоба в минимален размер.
По делото е приложено досъдебно производство №314ЗМ-529/2023г. по описа на РУ - П. на основание чл.378, ал.2 НПК. Адвокат Я. и подзащитният му изразиха становище, че не оспорват фактите изложени в постановлението на РП – Б., ТО – гр. П. и не държат на разпита на свидетелите, като и двете страни се съгласиха всички доказателства да се ползват непосредствено при постановяване на решението, без да се събират други такива.
Съдът, след като прецени доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност, установи за безспорно от фактическа страна следното:
Обвиняемият З. Н. С., е със средно образование и работи като строител в "С.Г." ЕООД, безработен, неосъждан и живее в собствена къща на два етажа със съпругата си и двете си деца в с.К., общ.П., ул."В.Т." №***. Именно това е съпругата при и повод която е и настоящото производство.та на родителите си в гр. П. на ул."З." №***. Роден е на /дата на раждане/ в /населено място/, а свидетелката В.Д.К., родена на ***г. е непълнолетна, като е навършила 14 годишна възраст на 19.09.2020 г.. От съвместното си живеене двамата имат две деца-Н. на 1г. и 9 месеца и С. на 1 месец-роден на 29.08.2023г..
В Дирекция социално подпомагане отдел „Закрила на детето“ в гр. П. е извършена проверка, с резултати отразени в социален доклад, които материали са докладвани на РП-Б., ТО-П. и е възложена на РУ-П.
1 предварителна проверка. При приключила проверка прокурор при РП-Б. е постановил постановление от 20.12.2023г., като е образувано ДП №314ЗМ529/2023г. по описа на РУ - П. . В хода на същото са проведени разпити на свидетелите Г. Б., В.К., А.М., Т.П., С.Л., изготвен е социален доклад. На 29.03.2024 г. в качеството на обвиняем за извършено престъпление по чл. 191, ал. 1 от НК е привлечен З. Н. С., като постановлението му е предявено на 04.04.2024 г., като на същата дата е проведен и разпит без присъствието на защитник.
Установена е следната фактическа обстановка :
Обвиняемият З. Н. С. и свидетелката В.Д.К. се познавали от доста време.
Първоначално двамата започнали да изпитват взаимни симпатии и да се харесват, но след известно време отношенията им се задълбочили, поради което обвиняемият, макар и да бил наясно с възрастта на К., а именно, че е непълнолетна/ненавършила 16 годишна/ през месец март 2021г. й предложил да заживеят на семейни начала в къщата на родители му в /населено място/.
Свидетелката К. приела. Не се възпротивили и родителите на двамата. На 01.03.2021г.. двамата заживели на семейни начала в къщата на родителите на обвиняемия в /населено място/ Към този момент обвиняемият бил непълнолетен (ненавършил 18години), а свидетелката К.. също била непълнолетна (навършила 14 годишна възраст, но ненавършила 16годишна).
Родителите на обвиняемия им предоставили самостоятелна двуетажна къща в с.К., ул."В.Т." №***. Заживели на семейни начала като семейство. В това се включвали всички признаци на семейно общуване - в едно домакинство, включително и полово общуване. Не след дълго К. родила две деца.
Съжителството им продължава и към настоящия момент.
В момента на заживяване на семейни начала /09.07.2022г./свидетелката К. била непълнолетна-навършила 14 годишна възраст, но ненавършила 16 годишна. Обвиняемият е навършил пълнолетие на 08.07.2022г. и заживяването на семейни начала като пълнолетно лице, следва се приеме от следващият ден-09.07.2022г-датата на която вече е бил пълнолетен.
От изложената фактическа обстановка и анализ на събраните по делото доказателства преценени по отделно и в тяхната съвкупност е видно, че с деянието си обвиняемия С. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.191 ал.1 от НК.
От обективна страна деянието се изразило в осъществено от обвиняемия С. от 09.07.2022г. в /населено място/, община П., като пълнолетно лице (З. Н.
С. е навършил 18 годишна възраст на 08.07.2022г), без да е сключил граждански брак е заживял на съпружески начала с лице от женски пол, ненавършилата 16 годишна възраст- В.Д.К..
Изпълнителното деяние е осъществено чрез фактическо заживяване на семейни начала без да има сключен граждански брак с лице от женски пол, ненавършило 16 годишна възраст.Обвиняемият е създал трайни отношения с 2
В.Д.К. характеризиращи се със съвместен живот в едно домакинство, включващи всички признаци на семейно общуване.Свидетелката К. е заживяла доброволно на съпружески начала с обвиняемия, без да бъде принуждавана по никакъв начин и така заживяването е осъществено със съдействащо поведение на пострадалата.
От субективна страна е налице пряк умисъл.Обвиняемият С. е пълнолетно и вменяемо лице.Съзнавал е общественоопасния характер на своето деяние, предвиждал е общественоопасните последици, но въпреки това е искал и целял тяхното настъпване. Обвиняемият С. е съзнавал, че е заживял на съпружески начала с ненавършилата 16 годишна възраст -свидетелката В.Д.К..
Пред разследващия орган обвиняемия С. разказва за случая като разпита е проведен в присъствието на защитник.
Престъплението се доказва от признанието на обвиняемия С., показанията на свидетелите Г. А. Б., В.Д.К.,А.Г.М., Т.А.П., С.И.Л. и социален доклад от Дирекция социално подпомагане, отдел «Закрила на детето».
Според съда в производството по безспорен начин бе установено и доказано извършването на престъпление по чл. 191, ал. 1 НК, т.е. изпълнителното деяние на престъплението се осъществило чрез заживяване на съпружески начала с непълнолетно лице от женски пол и в настоящия случай осъществяването му е установено по несъмнен начин от всички събрани по делото гласни доказателства.
Жертва на престъпление по чл. 191, ал. 1 НК може да бъде само физическо лице от женски пол, което не е навършило 16-годишна възраст.
Съгласно разпоредбите на СК брак може да сключи лице, което е навършило 18 годишна възраст, като от това правило е налице едно изключение,което позволява да бъде сключен граждански брак с лице, навършило 16 годишна възраст ако важни причини налагат това с разрешение на районния съдия по постоянния адрес на лицето. Предвид на посоченото не може да бъде сключен граждански брак с лице, което не е навършило 16 годишна възраст.
Изпълнителното деяние на престъплението по чл.191, ал.1 НК се осъществява само чрез действие и се изразява в установяване на фактическо съжителство между субекта на престъплението и жертвата, която не е навършила 16-годишна възраст. По своята същност това съжителство наподобява отношенията между мъж и жена, които възникват при сключването на граждански брак.
Втората особеност на престъплението от обективна страна е, че заживяването на съпружески начала с лице от женски пол, което не е навършило 16-годишна възраст се осъществява със съдействащо поведение от жертвата, като теорията и практиката приемат, че лицето от женски пол участва съвсем доброволно при установяването на тези отношения, произтичащи от заживяване на съпружески начала с лице от мъжки пол,което 3 е пълнолетно.
В настоящия казус подсъдимият осъществява изпълнителното деяние на престъплението по чл. 191, ал. 1 НК от неустановена дата и въпреки че знаел за нейната възраст, че е непълнолетна, през м.март 2021г. обвиняемият е предложил на свидетелката да заживеят заедно, т.е. съзнава свойството и значението на извършеното и може да ръководи постъпките си. И двамата обвиняемият и непълнолетната са демонстрирали официално връзката си в обществото. Те са общували и полово помежду си. Като в резултат от това си съжителство, което продължава и до момента те имат общи две деца, поради което деянието извършено от обвиняемия е съставомерно по текста на чл.
191, ал. 1 НК. Крайния момент на осъществяване на този престъпен състав е навършването на 16-годишна възраст на пострадалата, приемайки рождената й датата именно -***г., който към настоящия момент е настъпил, но към момента на предлагането на съвместното съжителство 2021г. е била на 15 години.
По своята същност престъплението по чл. 191, ал. 1 НК е формално престъпление на просто извършване. При него е достатъчно да бъдат установени изискуемите от разпоредбата фактически отношения -заживяване на съпружески начала, като законът не предвижда други последици.
Ненавършената 16 - годишна възраст на едно лице, законодателят приема за достатъчна обстоятелство за обосноваване на висока степен на обществена опасност и криминализиране на деяние като процесното, заради недостатъчната психическа и полова зрялост на такова лице, без да се изисква настъпването на други съставомерни последици от такова съпружеско заживяване. В този смисъл възраженията на защитата за липса на обществена опасност, поради липса на вредни последици от процесното деяние, което е и формално такова, съдът приема за неоснователни. На следващо място, действително на съдът са известни специалните обичаи на ромската общност и встъпването в брачни отношения преди навършване на пълнолетие, но доколкото хората от тази общност живеят в пределите на Р България, те са длъжни да се съобразят с наложените правила, ред и закони в тази държава, особено такива създадени за защита на деца и ненавършили пълнолетие лица.
В тази връзка, законодателят е приел с нормата на чл. 6 от СК, че в Р България брак може да сключи лице, навършило осемнадесет години и само по изключение, ако важни причини налагат това, брак може да сключи и лице, навършило шестнадесет години, с разрешение на районния съдия по постоянния адрес на лицето. До навършване на 16-годишна възраст законодателят приема, че едно лице не може да встъпва в брак и съответно да бъде в брачни /съпружески отношения/, заради недостатъчната негова психическа, физическа и емоционална зрялост на същото да встъпи и бъде в такива отношения. Ето защо, грижите на пълнолетният към ненавършилият 16 - години съпруг, също нямат никакво отношение към обществената опасност на такова деяние, нито пък могат да обосноват декримнализирането му заради занижена степен на обществена опасност и в този смисъл и тези 4 възражения на защитата, съдът намира за неоснователни. При тези обстоятелства съдът не споделя и възражението на защитата маловажност на случая и приложението на чл. 9, ал.2 от НК, тъй като процесното престъпление нито се отличава с малозначителност на обществените последици, нито пък може да се приеме, че не е обществено опасно в сравнение с други инкриминирани деяния от същият вид.
От субективна страна престъплението е извършено с пряк умисъл обвиняемият пълнолетно и вменяемо лице ясно е съзнавал обществоопасния характер на деянието и е искал и целял настъпването на престъпните последици. Последният е знаел добре, че заживява с лице, което не е навършило 16-годишна възраст, а именно, че пострадалата е на 15 години, тъй като свидетелката е споделила с него на колко години е в момента. Ето защо обвиняемият е съзнавал, че свидетелката не е навършила 16 годишна възраст, предвиждал е да заживеят на съпружески начала и е искал това да се случи, като двамата са го реализирали от началото на неустановена дата на лятото на 2021г.