Решение № 6385 от 24.10.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6385 гр. София, 24.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Нели М.а

Анна Кофинова при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Албена Александрова Въззивно гражданско дело № 20231100506188 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.

С решение № 3391 от 05.03.2023 г. СРС, 59 с-в, по гр.д.№ 15714/2022 г. е отхвърлил предявеният от А. М. А. против ЗК „Лев инс“ АД иск с правно основание чл.432 КЗ за сумата в размер на 1 669,47 лв., като погасен чрез плащане в хода на процеса с преводно нареждане от 05.04.2022 г.; прекратил е производството по делото по предявения от А. М. А. против ЗК „Лев инс“ АД иск с правно основание чл.432 КЗ за сумата в размер на 3 330,53 лв. на основание чл.232 КЗ поради оттегляне на иска; осъдил е ЗК „Лев инс“ АД да заплати на А. М. А. сумата в размер на 452,16 лв., представляваща мораторна лихва за периода 25.03.2019 г.-23.11.2021 г., сумата в размер на 5,10 лв., представляваща законната лихва върху заплатената сума в размер на 1 669,47 лв. за периода от датата на завеждане на исковата молба-25.03.2022 г. до деня, предхождащ датата на плащането-04.04.2022 г., както и сумата в размер на 307 лв.-разноски; отхвърлил е предявеният от А. М. А. против ЗК „Лев инс“ АД иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата в размер на 253,21 лв., представляваща мораторна лихва за периода 25.09.2017 г.-24.03.2019 г., като 1 неоснователен и недоказан.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ответника ЗК „Лев инс“ АД в частта, с която е уважен предявения срещу него иск с правно основание чл.86 ЗЗД за сумата от 452,16 лв. с оплаквания, че в посочената част решението е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и на процесуалните правила.Въззивникът твърди, че първоинстанционният съд неправилно е преценил събраните по делото доказателства и е достигнал до погрешни изводи.Излага оплаквания, че съдът не е обсъдил възражението му относно недължимостта на мораторната лихва.Твърди, че изисканите от ищеца документи за прекратяване на регистрацията на автомобила поради тотална щета са представени едва на 07.03.2022 г., като на 05.04.2022 г. е изплатено застрахователно обезщетение в размер на 1 669,47 лв.-в срока по чл.108, ал.1 КЗ.Моли съда да отмени решението в обжалваната от него част и да отхвърли иска по чл.86, ал.1 ЗЗД.Претендира разноски.

Ответникът по въззивната жалба- А. М. А. оспорва същата.Твърди, че по преписката са представени документите, легитимиращи го като собственик на увредения автомобил, както и констативен протокол, от който се установява виновният участник в произшествието, поради което съгласно чл.108, ал.3 вр. чл.496 КЗ застрахователят е бил длъжен в 3-месечен срок да изплати обезщетение или да откаже плащане с мотивирано становище.Излага твърдения, че условие за сваляне на МПС от отчет от органите на МВР е наличие на информация за взето решение на лицензиран застраховател за плащане на обезщетение при обявена тотална щета и че застрахователят е сторил това едва на 07.01.2020 г. и не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение.Моли съда да потвърди решението в обжалваната част.Претендира разноски.

Постъпила е и насрещна жалба от ищеца срещу решението на СРС в частта, с която е отхвърлен предявения от него иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за разликата над 452,16 лв. до 705,37 лв. върху главницата от 1 669,47 лв. за периода от 25.09.2017 г. /датата на претенцията/ до 23.11.2021 г. /датата, на която застрахователят е обявил тотална щета и е изискал прекратяване на регистрацията поради тотална щета/.Излага доводи, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че мораторна лихва може да се претендира само за период от три години назад, считано от датата на подаване на исковата молба и затова е приел за начало на периода 25.09.2019 г., а не 2017 г., без да е 2 направено възражение за погасителна давност.Поддържа, че кредиторът има право на лихва от момента на забавата и началният й момент не може да се изменя служебно от съда.Моли съда да отмени решението в посочената част и да уважи иска.Претендира разноски.Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК.

Ответникът по насрещната въззивна жалба оспорва същата по съображенията, изложени във въззивната му жалба срещу първоинстанционното решение и твърди, че с отговора на исковата молба е направил възражение за погасителна давност на претенцията за мораторна лихва, поради което съдът правилно е приел, че всички вземания за обезщетение за забава преди 25.03.2019 г. са погасени поради изтичане на на специалната 3-годишна погасителна давност.Моли съда да отмени решението в обжалваната от ищеца част.Претендира разноски.Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК.

Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Районният съд е бил сезиран с искове с правно основание чл.432, ал.1 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД.Ищецът- А. М. А. твърди, че на 25.03.2017 г. около 22,00 ч. в гр.София, на кръстовището на бул. „Тодор Александров“ с ул. „Одрин“ при управление на л.а. „Мерцедес Е 500“ с рег.№ **** по бул.

„Т.Александров“ с посока на движение от ул. „Константин Величков“ към ул.

„Опълченска“ водачът А. И.П. при управление със скорост повече от два пъти превишаваща разрешената в населени места, е причинил ПТП с л.а. „Смарт МЦ 01“ с рег.№ ****, управляван от ищеца, движещ се по бул. „Тодор Александров“ с посока на движение от ул. „Опълченска“ и извършващ маневра „ляв завой“ на кръстовището на бул. „Т.Алексанров“ с ул. „Одрин“ към бул. „Ал.Стамболийски“.За произшествието е съставен констативен протокол за ПТП с пострадали лица № К-176/25.03.2018 г.С влязло в сила решение № 490003/18.09.2018 г. на СРС, 129 с-в по нохд № 12745/2018 г. А.

И.П. е признат за виновен в това, че при описаното по-горе ПТП е нарушил правилата за движение по пътищата, предвидени в чл.21, ал.1 ЗДвП и по непредпазливост е причинил на А. М. А. черепно-мозъчна травма с контузия на мозъка и две големи разкъсно-контузни рани в тилната област на главата вдясно, осъществяващи медико-биологична характеристика разстройство на здравето временно опасно за живота-средна телесна повреда по смисъла на чл.129, ал.2 НК, което впоследствие се е усложнило и е довело до травматична енцефалопатия, осъществяваща медико-биологичните признаци на постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота-средна телесна повреда по смисъла на чл.129, ал.2 НК-престъпление по чл.343, ал.1, б. „б“, пр.2 вр. чл.342, ал.1, пр.3 НК.При удара между превозните средства са нанесени тежки 3 повреди на собствения му л.а. „Смарт МЦ 01“ с рег.№ ****.Твърди, че към момента на ПТП л.а. „Мерцедес Е 500“ с рег.№ **** е застрахован по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ при ответника по полица № BG/22/116003016536/25.11.2016 г.Твърди, че е депозирал претенция пред ответното дружество за изплащане на обезщетение за имуществени вреди в качеството му на собственик на процесния автомобил, за което е образувана преписка по щета № 0003-5000-17-305687.С писмо изх.№ 150/07.01.2020 г. застрахователят е обявил тотална щета по смисъла на чл.390, ал.2 КЗ и е указал на лицето да представи удостоверение за регистрация от КАТ и перфорирано свидетелство за регистрация на автомобила-част първа.На 12.10.2021 г. автомобилът е свален от регистрация, но от КАТ са отказали да издадат удостоверение.На 12.11.2021 г. и двете части в оригиналперфорирани, са представени на застрахователя с писмо с вх.№ 12711.Ответникът отново е отказал да изплати обезщетение, като е изискал от ищеца представяне на удостоверение от КАТ за дерегистрация, в което изрично да е отбелязано, че автомобилът е свален от отчет „поради тотална щета“.Ищецът е представил исканото удостоверение, но плащане на обезщетение по преписката не е извършено.Моли съда да осъди ответника да му заплати сумата от 5 000 лв.-обезщетение за имуществени вреди от увреждането на собствения му л.а. „Смарт МЦ 01“ с рег.№ ****; сумата от 520 лв., съставляваща мораторна лихва върху главницата от 5 000 лв. за периода от 25.11.2017 г.-изтичането на 3-месечния срок от завеждане на претенцията до датата на завеждане на иска със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска до окончателното плащане.

С отговора на исковата молба ответникът е оспорил исковете с твърдения, че изискуемите документи са били представени на 07.03.2022 г., като на 05.04.2022 г. е изплатено застрахователно обезщетение в размер на 1 669,47 лв., който размер напълно покрива действителния размер на вредите, които са в причинна връзка с процесното ПТП.Не оспорва наличието на застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ между него и виновния водач.

Видно от представения двустранен констативен протокол № 176 от 25.03.2017 г. на посочената дата около 22,00 ч. в гр.София в района на бул.

„Тодор Александров“ на кръстовището с ул. „Одрин“ е настъпило ПТП с участието на л.а. „Смарт МЦ 01“ с рег.№ **** с водач А. М. А. и л.а.

„Мерцедес Е 500“ с рег.№ ****, управляван от А. И.П..Посочено е, че ПТП е настъпило, като л.а. л.а. „Смарт МЦ 01“ с рег.№ **** се е движел по бул.

„Тодор Александров“ с посока на движение от ул. „Опълченска“ към ул.

„Иван Иванов“ и в района на кръстовището с ул. „Одрин“ е извършил маневра „ляв завой“ и е реализирал ПТП с движещия се направо по бул.

„Т.Алексанров“ бул. „Тодор Александров“ л.а. „Мерцедес Е 500“ с рег.№ ****.

С решение № 490003/18.09.2018 г. СРС, 129 с-в по нохд № 12745/2018 г., влязло в сила на 01.07.2019 г., А. И.П. е признат за виновен в това, че на 25.03.2017 г. около 22,00 ч. в гр.София, на кръстовището на бул. „Тодор 4

Александров“ с ул. „Одрин“ при управление на МПС-л.а. „Мерцедес Е 500“ с рег.№ **** по бул. „Тодор Александров“ с посока на движение от ул.

„Константин Величков“ към ул. „Опълченска“ е нарушил правилата за движение по пътищата, предвидени в чл.21, ал.1 ЗДвП и по непредпазливост е причинил на А. М. А. черепно-мозъчна травма с контузия на мозъка и две големи разкъсно-контузни рани в тилната област на главата вдясно, осъществяващи медико-биологична характеристика разстройство на здравето временно опасно за живота-средна телесна повреда по смисъла на чл.129, ал.2 НК, което впоследствие е причинило на пострадалия посттравматична енцефалопатия, осъществяваща медико-биологичната характеристика на постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота-средна телесна повреда по смисъла на чл.129, ал.2 НК-престъпление по чл.343, ал.1, б. „б“, пр.2 вр. чл.342, ал.1, пр.3 НК и на основание чл.78а, ал.1 НК вр. чл.378, ал.4, т.1 НК го е освободил от наказателна отговорност, като му е наложил административно наказание глоба в размер на 3 000 лв. и го е лишил от правото да управлява МПС за срок от една година.

Видно от образуваната при ответника преписка по щета № 0003-500017-30567, заведена на 25.09.2017 г., с писмо изх.№ 150/07.01.2020 г. ответното дружество е изискало от ищеца представяне на удостоверение от МВР за дерегистрация и перфорирано свидетелство за регистрация-част първа.

С писмо вх.№ 12711/12.11.2021 г. ищецът е представил на ЗК „Лев инс“ АД свидетелство за регистрация-част първа и втора на увредения автомобил.

С писма изх.№ 10529/23.11.2021 г. и изх.№ 260/13.01.2022 г. ответникът е изискал от ищеца представяне на удостоверение за прекратяване на регистрацията в което е отбелязано, че прекратяването е поради настъпила тотална щета съгласно чл.390, ал.1 КЗ.

Между страните не се спори, че исканото удостоверение е представено на застрахователя на 07.03.2022 г., както и че на 05.04.2022 г. ответникът е изплатил застрахователно обезщетение в размер на 1 669,47 лв.

С молба от 26.01.2023 г. ищецът е оттеглил иска за главница за сумата от 5 000 лв. и иска за законна лихва от датата на предявяване на иска до окончателното плащане доколкото е извършено плащане и е поискал изменение на иска за мораторна лихва върху главницата от 1 669,47 лв. за периода от 25.09.2020 г. до 23.11.2021 г. и за периода от 07.03.2022 г. до датата на плащане-05.04.2022 г., като го е увеличил със сумата от 185,37 лв. до 705,37 лв.