Определение № 415 от 17.03.2025, Окръжен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 415 гр. Велико Търново, 17.03.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ивелина Солакова

Членове:

Радка Цариградска

Силвия Йовчева като разгледа докладваното от Силвия Йовчева Въззивно частно гражданско дело № 20254100500227 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 95, вр. чл. 274 – чл. 279 ГПК.

Производството е образувано по частна жалба от С. К. против Определение № 310/05.02.2025 г. по гр.д. № 79/2025 г. по описа на Районен съд – Велико Търново. С обжалваното определение съдът е оставил без уважение молбата на С. К. за предоставяне на правна помощ чрез процесуално представителство по гр.д. № 79/2025 г. В жалбата се заема становище за неправилност на определението, като счита, че отказът да й бъде предоставена правна помощ накърнява правото й на защита. Посочва, че насрещната страна по делото се представлява от адвокат и в отговора на исковата молба се излагат доводи, за които тя не разполага с необходимите знания да оспори. Твърди, че не разполага с финансова възможност сама да осигури адвокатска защита, като е представила доказателства за това пред първоинстанционния съд. Моли обжалваното определение да бъде отменено, а молбата й да бъде уважена, като заявява желание да бъде представлявана от адв. Т. Пъшева.

Препис от жалбата е връчен на насрещната страна, която не заема становище за основателността на молбата.

Частната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна в исковото производство, в предвидения законов срок и против подлежащ на обжалване акт на съда - отказ да бъде предоставена правна помощ, който подлежи на обжалване съгласно чл. 274, ал. 1, т. 2, вр. с чл. 95, ал. 5 ГПК. В настоящото производство въззивната инстанция осъществява контрол за законосъобразност на подлежащите на обжалване актове, като служебно проверява всички правнорелевантни факти на основата на собствена преценка на доказателствата, без да е обвързана от изложените в частната жалба оплаквания /ТР № 6/15.01.2019 г. по тълк. дело № 6/2017 г. на ОСГТК/. Разгледана по същество, частната жалба е основателна по следните съображения:

Първоинстанционното производството е образувано по обективно съединени искове по чл. 144 и чл. 149 СК, предявени от С. К.. Правната помощ се предоставя на физически лица, в качеството им на страни по уредените от ГПК производства, ако те отговарят на критериите за предоставянето й. Целта на правната помощ е да бъде осигурен равен достъп до правосъдие на страните и то само в следните случаи - когато по закон се предвижда 1 задължителна адвокатска защита, или по преценка на съда. По преценка на съда правна помощ се предоставя, когато въз основа на представени доказателства от съответните компетентни органи, съдът прецени, че страната няма средства за заплащане на адвокатско възнаграждение и/или държавни такси. Съгласно разпоредбата на чл. 24, т. 1 и т. 2 ЗПП, правна помощ не се предоставя, когато предоставянето й не е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла на лицето, отправило молба за правна помощ (чл. 24, т. 1 ЗПП) и когато претенцията е очевидно неоснователна, необоснована или недопустима (чл. 24, т. 2 ЗПП).

Настоящият съдебен състав не споделя изводите на първоинстанционния съд, че предоставянето на правна помощ, изразяваща се в процесуално представителство по делото, не е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла на ищеца. Действително по делото са допуснати писмени доказателствени средства, а други са изискани служебно от първоинстанционния съд. Въпреки това, следва да се посочи, че тепърва по делото предстои да бъде обсъден доклада по чл. 140 ГПК, съответно да бъде взето становище по допуснатите/оставените без уважение доказателствени искания и евентуално да бъдат ангажирани други такива. Съдът намира, че във връзка с приложението на чл. 24, т. 1 ЗПП, следва да бъде взето предвид, че ответникът по делото се представлява от адвокат, видно от представен договор за правна защита и съдействате /л. 35/. С оглед етапа, на който се намира първоинстанционното производство, неговия предмет и предвид принципа за равенство между страните, не могат да бъдат споделени изводите в обжалваното определение, че допускането на правна помощ не е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла на ищеца.

В случая, от приложените по делото доказателства /декларация за семейно и материално положение и имотно състояние; разпореждане от ТП на НОИ за отпускане на наследствена пенсия, удостоверение от ТД на НАП и Уверения, издадени от „Тракийски университет“ - Стара Загора/ се установява, че молителят към момента реализира доходи единствено от получавана наследствена пенсия в размер на 435,43 лв. и стипендия в размер на 140 лв. Имущественото й състояние се състои от ½ ид. ч. от недвижим имот, находящ се в гр. Полски Тръмбеш. След преценка на посочените обстоятелства, установяващи ниския размер на доходите и имущественото състояние на молителя, от една страна, а от друга интересите на правосъдието, които изискват наличието на квалифицирана правна помощ при осъществяване на процесуално представителство, съдът намира, че на молителя следва да бъде предоставена правна помощ за процесуално представителство.

Изложените съображения обосновават незаконосъобразността на обжалваното определение, поради което същото следва да бъде отменено, като вместо него се постанови друго, с което на С. С. К. се предостави правна помощ за процесуално представителство в качеството й на ищец по обективно съединени искове по чл. 144 и чл. 149 СК.

След връщане на делото на районния съд, на основание чл. 25, ал. 4 ЗПП, препис от настоящето определение да се изпрати до Адвокатския съвет на Адвокатска колегия – Велико Търново за определяне на адвокат от Националния регистър за правна помощ, като се посочи, че ищецът е заявил изрично желание да се представлява от адв. Теодора Пъшева.

След изпълнение на процедурата по чл. 26, ал. 1 ЗПП, съдът следва да назначи определения адвокат на основание чл. 26, ал. 2 ЗПП.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 310/05.02.2025 г. по гр.д. № 79/2025 г. по описа на Районен съд – Велико Търново, вместо което постановява:

2

ПРЕДОСТАВЯ правна помощ под формата на процесуално представителство по гр.д. № 79/2025 г. по описа на Районен съд – Велико Търново на ищеца С. С. К., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. В. Търново, ул. „Васил Левски“ № 27, вх. В, ет. 2, ап. 3.

Указва на ищеца, че е длъжен да уведоми незабавно съда за промяна в обстоятелствата, на които се основава предоставянето на помощта. В противен случай, въз основа решение по чл. 8, т. 11 ЗПП следва да възстанови на НБПП направените разноски от момента на промяната.

ДА СЕ ИЗПРАТИ писмо до Адвокатския съвет на Адвокатска колегия – Велико Търново за определяне на адвокат от Националния регистър за правна помощ, като бъде приложено и копие от частната жалба, в която молителят е посочил, че иска да бъде представляван от адв. Теодора Пъшева.

УКАЗВА на Адвокатския съвет на Адвокатска колегия – Велико Търново, че следва да уведоми Районен съд – Велико Търново за определения адвокат, който да бъде назначен по гр.д. № 79/2025 г.

Връща делото на Районен съд – Велико Търново за продължаване на съдопроизводствените действия по определяне и назначаване на адвокат от НБПП.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3