Определение № 641 от 19.10.2026, Окръжен съд - Видин

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 641 гр. В., 19.10.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – В., I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АМП

Членове:

ВЙМ мл. съдия ДМН като разгледа докладваното от ВЙМ Въззивно частно гражданско дело № 20261300500540 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.274, ал.1 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на „АСВ“ ЕАД със седалище и адрес на управление в гр.София, чрез юрисконсулт И. Н., срещу Разпореждане № 2394 от 17.09.2026г. по ч.гр.д. № 1456/2026г. по описа на РС - К.

Излага се, че с обжалваното разпореждане РС- К. е отхвърлил изцяло заявлението за издаване на заповед за изпълнение като е приел, че не са изпълнени указанията на съда за отстраняване на нередовности на същото.

Сочи се, че е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение от жалбоподателя и е образувано ч.гр.д № 1456/26г. по описа на РС- К. , което съдът е оставил без движение и е указал на заявителя да представи доказателства за прехвърляне на вземането.

Нередовностите не са отстранени в срок, поради което с обжалваното определение съдът е оставил без уважение заявлението.

Поддържа се незаконосъобразност на акта, тъй като в чл.410, ал.3 ГПК изчерпателно са изброени фактите и обстоятелствата,за които съдът следи служебно и договорът за цесия не е измежду тях.Счита,че не следва да се тълкува разширително законовата разпоредба на чл.410,ал.3 ГПК,която предвижда при сключен договор с потребител същият да се приложи към заявлението заедно с всички негови приложения и изменения.Договорът за цесия не е изрично посочен, поради което незаконосъобразно се иска 1 представяне на доказателства за прехвърляне на вземането. Развиват се доводи, че договорът за цесия не е договор с потребител и поради това не попада в изброяването по чл.410, ал.3 от ГПК. Всички други обстоятелства са извън предмета на производството, и подлежат на установяване евентуално в производството по чл.422 ГПК.Целта на производството по чл.410 ГПК е да провери дали вземането е спорно, като е достатъчно заявителят да твърди, че вземането съществува.

Иска се отмяна на обжалвания акт и произнасяне по съществото на въпроса.

ВОС в настоящия си състав намира частната жалба за процесуално допустима. Съгласно чл.274, ал.1, т.1 и 2 вр. с чл.279 от ГПК, на обжалване с частна жалба подлежат два вида определения, респ. разпорежданията - тези, които преграждат по-нататъшното развитие на делото, и тези, които законът изрично посочва. Обжалваното разпореждане е от категорията на вторите, частната жалба е подадена в срок и от легитимирана страна.

По същество е неоснователна, поради следното:

Видно от ч.гр.д.№ 1446/26г. по описа на КРС, подадено е заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от „АСВ“ ЕАД със седалище и адрес на управление в гр.София против длъжника И. Т. Б. ЕГН:

**********, настоящ адрес **********, за сумите: 200,00 EUR (двеста евро), представляваща главница за периода от 20.03.2026 г. до 20.05.2026 г., ведно със законната лихва за период от 03.09.2026 г. до окончателното изплащане на вземането, 13,66 EUR (тринадесет евро и 66 цента), представляваща договорна лихва за периода от 20.03.2026 г. до 20.05.2026 г., 9,47 EUR (девет евро и 47 цента), представляваща мораторна лихва за периода от 21.03.2026 г. до 03.09.2026 г., 75,93 EUR (седемдесет и пет евро и 93 цента), представляваща такса. и за разноските в производството.

Посочено е от заявителя, че вземането произтича от договор за цесия,с което вземането е прехвърлено на заявителя. КРС е оставил заявлението без движение и е указано на заявителя в тридневен срок от връчване на разпореждането да представи доказателства за прехвърляне на 2 вземането.Същото е връчено на заявителя и не е изпълнено. С обжалваното определение е отхвърлено заявлението.

Съгласно разпоредбата на чл.410, ал.3 от ГПК когато вземането произтича от договор с потребител към заявлението се прилагат договорът, ако е в писмена форма, заедно с всички негови приложения и изменения , както и приложимите общи условия, ако има такива. Съгласно чл.8 ЗЗД договорът е съглашение между две или повече лица за да се създаде, уреди или унищожи една правна връзка между тях .Съгласно чл.21 от ЗЗД същият поражда действие между страните, а спрямо трети лица -само в предвидените от закона случаи.

С договора за цесия ,съгласно чл.99, ал.1 ЗЗД кредиторът прехвърля своето вземане към длъжника на нов кредитор, с което променя страна по договора, като действието на цесията има действие спрямо длъжника от деня, в който му е съобщено от цедента или цесионера.

Не може да се сподели разбирането, че договорът за цесия не се отнася до задължителните приложения към заявлението по чл.410 , ал.3 ГПК. Същата разпоредба е създадена именно с цел защита на потребителите и не следва да се тълкува стеснително. В случаите, в които вземането е прехвърлено, налице е промяна в една от страните по договора, сключен с потребител, като новия кредитор като заявител в производството по чл.410 ГПК, следва да установи наличието на правна връзка с длъжника, която би произтекла евентуално от придобИ.ето на вземането, което следва да се установи. Твърдението на жалбоподателя, че договорът за цесия няма връзка с потребителския договор е несъстоятелно предвид обстоятелството, че със сключването на същия и съобщаването му на длъжника, новия кредитор придобива вземането и правата по потребителския договор.

Правилно сочи жалбоподателят,че целта на заповедното производство е да провери дали вземането е спорно, но в случая заявителя изобщо не се легитимира като кредитор, тъй като не е страна по представения потребителски договор, а именно това е целта на разпоредбата на чл.410, ал.3 ГПК- да се установят страните по договора, както и правата и задълженията им. При липса на установяване на едната от страните по договора правилно РС- К. е отхвърлил заявлението.

На заявителя са дадени точни и ясни указания, които същият не е изпълнил.

3

С оглед изложеното съдът намира, че разпореждането на КРС като законосъобразно и правилно следва да бъде потвърдено,за което ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 2394 от 17.09.2026г. по ч.гр.д. № 1456/2026г. по описа на РС - К.

Определението не подлежи на обжалване .

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4