Решение № 3613 от 25.02.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 60534/2024
- Вид
- Решение № 3613
- Подписан
- 25.02.2026
- В сила
- 15.04.2026
- Състав
- ИНА МИЛЧЕВА ГЕНЖОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 124, ал. 1, пр. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 51 · Закон за задълженията и договорите
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1, пр. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 82, изр. 2 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 3613 гр. София, 25.02.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: ИНА М. ГЕНЖОВА при участието на секретаря ДИМИТРИНА Д. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от ИНА М. ГЕНЖОВА Гражданско дело № 20241110160534 по описа за 2024 година
Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.
Производството е образувано по искова молба, уточнена с последващи молби от 22.11.2024 г. и от 11.12.2024 г., подадена от И. С. И. срещу „...“ ЕООД, с която е предявен осъдителен иск по чл. 79, ал. 1, пр. 2 ЗЗД вр. чл. 82, изр. 2 ЗЗД, с който ищцата претендира осъждането на ответника за сумата от 6600 лв., представляваща обезщетение за неизпълнение на сключения помежду им договор за консултантски услуги и строителен надзор от 21.04.2023 г., формирана като сбор от сумата от 1600 лв., представляваща заплатено възнаграждение в полза на изпълнителя по договора и 5000 лв. – обезщетение за претърпени неимуществени вреди в периода от 21.04.2023 г. до 11.12.2024 г., вследствие от виновното неизпълнение на договорните задължения на изпълнителя, както и иск по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 124, ал. 1, пр. 1 ГПК за осъждане на ответника да върне на ищцата следните документи: 1/ Инвестиционен проект, изготвен от арх. Н. през месец март 2023 г.; 2/ Нотариален акт за обект с идентификатор ..; 3/ Разрешение за строеж № 43/04.12.2023 г., издадено от Столична община – район „Красно село“; 4/ Становище от „Софийска вода“ с изх. № 1867/20.04.2024 г.; 5/ Договор за присъединяване на клиенти към „Електроразпределителни мрежи Запад“ № ../22.04.2024 г.; 6/ Становище за условията и начина на присъединяване на клиенти към електрическата мрежа, издадено от 1
„Електроразпределителни мрежи Запад“ с № ../03.04.2024 г.; 7/ Сертификат за контрол № ...2024 г. от „..“ ЕООД.
Ищцата твърди, че на 21.04.2023 г. сключила с ответника договор за изготвяне на консултантски услуги и строителен надзор за строеж, представляващ „Преустройство и промяна на предназначението на ателие № 1 в жилищна сграда със смесено предназначение в имот с идентификатор ..“. Ищцата предоставила на ответника инвестиционен проект от месец март 2023 г. за преустройството на ателие с адрес: гр. София, .., като заплатила на дружеството сумата от 1600 лв., представляваща капаро за започване на изпълнението по договора. Излага доводи, че до настоящия момент ответникът не е изпълнил задълженията си по договора. В тази връзка, твърди че в периода от 21.04.2023 г. до 11.12.2024 г. е претърпяла неимуществени вреди, предвид изгубеното време, както и с оглед подигравателното и обидното отношение от страна на ответника във връзка с неизпълнението на договорните му задължения. Сочи, че ответникът е в забава от година и осем месеца, въпреки изплатеното в пълен размер възнаграждение по договора.
Ищцата твърди, че безотговорното отношение на ответника има за последица претърпени от нея негативни емоционални преживявания, свързани със загуба на концентрация и невъзможност да изпълнява пълноценно служебните си задължения. Счита, че ответникът следва да й възстанови стойността на изплатеното възнаграждение по договора в размер на 1600 лв., както и да й заплати обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди в размер на 5000 лв., съответно да й върне намиращите се у него документи.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба.
Излага доводи, че въз основа на процесния договор е поел задължението да изготви Доклад с оценка на съответствието на представените от ищцата инвестиционни проекти с основните изисквания към строежите, което задължение било изпълнено надлежно, съответно било издадено Разрешение за строеж № 43/04.12.2023 г., което е влязло в сила. Сочи, че съгласно Приложение № 1 към договора, за изготвянето на оценката за съответствие ищцата следвало да заплати сумата от 700 лв., а за упражняването на строителен надзор – 900 лв. Потвърждава, че към датата на сключване на договора ищцата е заплатила авансово сумата от 1600 лв. Излага доводи, че 2 ищцата не е представила необходимите документи, съгласно договора, което възпрепятствало заверяването на заповедната книга и започването на СМР.
Оспорва твърдението на ищцата относно претърпени от нея неимуществени вреди. Поддържа, че е изпълнил добросъвестно задълженията си по договора.
Твърди, че не възразява да възстанови на ищцата сумата от 900 лв., представляваща стойност на дължимото възнаграждение за строителен надзор, доколкото била налице невъзможност за изпълнение на задълженията му по договора.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Не е спорно между страните по делото и се установява от представения договор за извършване на оценка на съответствието със съществуващите изисквания към строежите за технически проект и възлагане упражняване на строителен надзор в строителството от 21.04.2023г. и Приложение № 1 към него и разписка за сумата от 1600 лева от същата дата, че на 21.04.2023 г. ищцата е сключила с ответното дружество договор за консултантски услуги и строителен надзор, както и че към датата на сключване на процесния договор е заплатила в полза на изпълнителя възнаграждение в размер на 1600 лв.
Представен е одобрен инвестиционен проект за преустройство и промяна на предназначението на ателие 1 в жилищна сграда със смесено предназначение в имот с идентификатор .., УПИ ХІV 598, кв. 86, м-т Лагера, район Красно село, Столична община, от който е видно, че същият е заверен от „...“ ЕООД. Приложено е по делото и разрешение за строеж №43/04.12.2023г., което е издадено въз основа на одобрените и съгласувани инвестиционни проекти.
Установява се от приложените на лист 66-84 от делото писмени доказателства, че са взети становище от „Софийска вода“ АД и „Електроразпределителна мрежа – Запад“ ЕАД за преустройство на обекта и присъединяване към мрежите им.
При така установените факти от значение за спора, съдът намира от правна страна следното:
Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл.82 във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.52 ЗЗД за присъждане на обезщетение за претърпени 3 неимуществени вреди вследствие на неизпълнение на договорно задължение.
Иск за присъждане на неимуществени вреди е допустим с оглед становището, прието в ТР №4/2012г. на ОСГТК на ВКС, а именно „При липсата на обща уредба на вредата от неизпълнението (или неточното изпълнение) на договорни задължения и наличието на общи правила за пределите на отговорността за обезщетение на имуществени вреди в чл. 82 ЗЗД и за начина на определяне на обезщетението за неимуществени вреди в чл. 52 ЗЗД, следва да се приеме, че и нарушаването на общата забрана да се вреди другиму, и нарушаването на договорно задължение може да причинят неимуществени вреди, които подлежат на обезщетяване. Когато неимуществените вреди са причинени от деликт, на обезщетяване подлежат всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането съгласно чл. 51 ЗЗД (деликтната отговорност е по-строга от договорната). Когато неимуществените вреди са причинени от неизпълнението (или неточното изпълнение) на договорни задължения, на обезщетяване подлежат вредите, доколкото те са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението, а при установена по делото недобросъвестност на длъжника (знание на фактите, обуславящи по-тежката му отговорност) – обезщетението е за всички преки и непосредствени неимуществени вреди.“.
С определението по чл. 140 ГПК съдът е указал доказателствената тежест на страните, като изрично е указал на ищцата, че в нейна тежест е да докаже по делото пълно и главно следните факти: 1/ наличието на облигационно отношение с ответника по сключен договор за консултантски услуги и строителен надзор от 21.04.2023 г., със съдържанието посочено в исковата молба; 2/ виновно неизпълнение на договорните задължения от страна на ответното дружество; 3/ претърпените имуществени и неимуществени вреди, които са пряко и непосредствено обусловени от недобросъвестното поведение на изпълнителя на възложената работа, съответно техния размер.
С оглед искането на ищеца за връщане на платената по договора сума, съдът приема, че е сезиран и с иск за прекратяване на договора и връщане на платеното по него по чл. 55, ал. 1, пред. 3 от ЗЗД. За релевантните обстоятелства към предмета на този иск са дадени указания и са събрани доказателства, поради което не е налице пречка съдът да го разгледа.
4
Ответникът е заявил готовност да възстанови на ищцата сумата от 900 лева, която е била дължима за осъществяване на строителен надзор, в която част договорът е останал неизпълнен. С оглед изложеното съдът намира, че между страните е постигнато съгласие за прекратяване на договора по отношение осъществяване на строителен надзор срещу възнаграждение в размер на 900 лева. От събраните по делото доказателства се установи, че ответникът е изпълнил задължението си да изготви оценка за съответствие и въз основа на нея е било издадено разрешение за строеж №43/04.12.2023г. Не се установи неизпълнението на задължението за осъществяване на строителен надзор да е било по вина на ответника, доколкото не се установи ищцата да е сключила договор със строител, който да осъществи строителството съобразно издаденото разрешение, и чиято дейност да контролира ответника. С оглед изложеното съдът приема, че в неизпълнената част договорът е прекратен поради съгласието на страните, изразено в исковата молба и отговора на искова молба, и на ищцата следва да бъде върната сумата от 900 лева, която е била уговорена като възнаграждение за осъществяване на строителен надзор.
На ищцата са дадени изрични указания, че не сочи доказателства за установяване на вредите, които твърди да е претърпяла вследствие от неизпълнение на договора и чието обезщетяване претендира в размер на 5000 лева. Не се установи виновно неизпълнение от страна на ответника, не се установи ищцата да е претърпяла вреди, нито в какво са се изразили, поради което исковата претенция в тази част е неоснователна.
Страните не са направили искане за присъждане на разноски.
По изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 55, ал. 1, пред. 3 от ЗЗД „...“ ЕООД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „.. I“ №.., да заплати на И. С.
И. , ЕГН **********, с адрес гр. София, ..., сумата от 900 лева/460,16 евро, представляваща платено възнаграждение по прекратен договор за извършване на оценка на съответствието със съществуващите изисквания към строежите за технически проект и възлагане упражняване на строителен надзор в 5 строителството от 21.04.2023г. за осъществяване на строителен надзор, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба 11.10.2024г. до окончателното изплащане на вземането.
ОТХВЪРЛЯ предявения от И. С. И., ЕГН **********, срещу „...“ ЕООД, ЕИК .., осъдителен иск с правна квалификация чл.82 във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.52 ЗЗД за присъждане на сумата от 5 000 лева/2556,46 евро, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие неизпълнение на договор за извършване на оценка на съответствието със съществуващите изисквания към строежите за технически проект и възлагане упражняване на строителен надзор в строителството от 21.04.2023г., като неоснователен.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 6