Решение № 269 от 07.08.2025, Районен съд - Разлог

РЕШЕНИЕ

№ 269 гр. Разлог, 07.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ, ІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Искра К. Трендафилова при участието на секретаря З. М. И.-Б., разгледа докладваното от Искра Трендафилова, Гр. дело № 20241240101385 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по ИМ, депозирана от Ф.А.Б., ЕГН*, адрес: г.Я., у.

„О.“№34, ч/з адв. П.П., САК, против „В.Б.“ЕООД, ЕИК*, с адрес: г.С., р-н „Л.“, у.„Д.Х.“№5254, представлявано от З.Р. – управител.

Твърди се в обстоятелствената част на ИМ, че м/у страните е сключен Договор за кредит №* от 25.02.2023 г. по силата на който е договорена главница от 900.00 лв. Срокът на кредита е 30 дни, при лихвен % за срока на кредита от 40.99% и ГПР от 49.6% По силата на договора кредитополучателят е задължен да заплати на кредитора такса за бързо разглеждане от 174.54 лв., уговорена в „Условия но кредита", ред 8- ми от договора за кредит. В чл.13.1 от Общите условия е уговорена и „такса за удължаване“, чийто размер е посочен в Тарифата за таксите и разходите за услуги, предоставяни от „В.Б.“ЕООД. В резултат на всичко това, за усвоена сума от 900.00 лв. и ползването й за период от около месец, от потребителя се изисква заплащането на сума от 1`104.86 лв. Предвид обстоятелството че сумата по процесния кредит е използвана от 25.02.2023 до 14.12.2023 или за период от 11 месеца, потребителят е заплатил на кредитора сума общо на 2`196.58 лв. Кредитополучателят е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл.9, ал.3 от ЗПК, и на кредитор съгласно чл.9, ал.4 от ЗПК. Така посоченият договор е нищожен на основание чл.22 от ЗПК, Във вр. с чл.26, ал.1 от ЗЗД, тъй като противоречи на законоустановените императивни правила, както и на основание чл.146, ал.1 от ЗЗП. В ИМ са изложени съображения за противоречие на договора за кредит с чл.10, ал.1 от ЗПК. Договорът е сключен в разрез с правилата за форма на договора за кредит, в същия липсват волеизявленията на страните, като същият не отговаря и на изискванията на ЗПФУР (ЗПФУР), Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ) и ЗПК (ЗПК). Договорът не е сключен нито на хартия, нито на „друг траен носител“ по смисъла на чл.10, ал.1 ЗПК, като в същия липсват както саморъчни, така и електронни подписи. На следващо място се сочи, че процесният договор за кредит е недействителен на основание чл.22 ЗПК, поради нарушаване на изискванията на чл.11, ал.1, т.9 и т.10 ЗПК, Във вр. с чл.19 ЗПК. В договора, кредиторът се е задоволил единствено с посочване като абсолютни стойности на лихвения % по заема и на ГПР. Липсва посочване на останалите компоненти от лихвения процент, записани в чл.11, ал.1, т.9 от ЗПК. В договора се посочват „стандартен лихвен %“ и „лихвен % за срока на 1 договора“, но не е посочен изискуемият по закон „годишен лихвен %“. Липсва ясно разписана методика на формиране на ГПР, в това число кои компоненти, точно са включени в него и как се формира посочения с договор размер, кои са допусканията, които са използвани при изчисляването. Съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК, годишният % на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи, изразени като годишен % от общия размер на предоставения кредит. В настоящия случай дължимата „такса за бързо разглеждане“ не е включена при изчисляването на годишния % на разходите. В тази връзка счита, че кредиторът е нарушил императивното правило на чл.19, ал.1 ЗПК, и незаконосъобразно не е включил таксата за бързо разглеждане в разм. на ГПР (въпреки че същата е включена в общи размер на кредита). При условие, че същата беше включена, действителният ГПР би възлизал на повече от 84%, а когато към разходите на кредита бъдат включени и заплатените такси за удължаване, размерът надвишава 1000%.

Ето защо счита, че е налице нарушение на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, водеща до нищожност на договора като цяло, тъй като търговецът е заблудил потребителя за действителния размер на ГПР, приложим в отношенията по договора. С тези си действия кредиторът е заобиколил изискванията на ЗПК, за точно посочване на финансовата тежест за длъжника. Отделно се сочи, че в договора е уговорен лихвен % за срока на договора от 40.99% и ГПР от 49.6%, Не става ясно какво представлява разликата м/у горните проценти и кои разходи покрива. Отделно от това са предвидените такси за бързо разглеждане и удължаване, които поставят потребителя в положение да не знае точно в какъв размер е оскъпяването му по кредита, което обуславя и пороците на договора по чл.11, ал.1, т.9 и 10 от ЗПК. Посочването в договора на размер на ГПР, който не е реално прилаганият в отношенията м/у страните представлява „заблуждаваща търговска практика“ по смисъла на чл.68д, ал.1, и ал.2, т.1 от ЗЗП, както и по смисъла на правото на ЕС. В този смисъл е цитирана практика на СЕС. На трето място, ищецът счита договора за нищожен и на друго основание, а именно тъй като клаузата за заплащане на договорна лихва накърнява „добрите нрави“. Изложени са съображения в насока, че противоречаща на добрите нрави е уговорка, предвиждаща възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва, а за обезпечени кредити - двукратния размер на законната лихва. В настоящия случай в договора е предвидена лихва от 40.97% годишно, който размер надхвърля повече от 3 пъти законната, което представлява нарушение на добрите нрави, като критерии за норми на поведение, установени в обществото. На четвърто място, се сочи, че клаузите, изискващи заплащане на „такса за бързо разглеждане“, уговорена в „Условия по кредита", ред 8-ми от договора за кредит, както и т.4.2, и т.4.5 от Общите условия към договора за кредит, както и клаузата, уговаряща заплащане на „такса за удължаване“ по чл.13.1 от Общите условия, противоречат на разпоредбите на чл.10а, ал.1, ал.2, ал.4 от ЗПК. В настоящия случай изисканата „такса за бързо разглеждане“ представлява именно такса, свързана с усвояването на кредита. Изисканата от кредитополучателя „такса за удължаване“ представлява именно посочената в закона „такса за управление на кредита“. Счита, че клаузите от договора, изискващи заплащането на посочените такси са нищожни на основание чл.21, ал.1 ЗПК. На пето място, се сочи, че клаузите, изискващи заплащане на „такса за бързо разглеждане“, уговорена в „Условия по кредита", ред 8-ми от договора за кредит, както и т.4.2, и т.4.5 от Общите условия към договора за кредит, както и клаузата, уговаряща заплащане на „такса за удължаване“ по чл.13.1 от Общите условия, са неравноправни, като нарушават изискванията на чл.143, ал.2, т.19 от ЗЗП и чл.147, ал.1 от ЗЗП. На шесто място, клаузите изискващи заплащане на „такса за бързо разглеждане“, уговорена в „Условия по кредита", ред 8-ми от договора за кредит, както и г. 4.2, и т.4.5 от Общите условия към договора за кредит, както и клаузата, уговаряща заплащане на „такса за удължаване“ но чл.13.1 от Общите условия, са нищожни и на основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД, като противоречаща на добрите нрави. На седмо място, клаузите, изискващи заплащане на „такса за бързо разглеждане“, уговорена в „Условия по кредита", ред 8-ми от договора за кредит, както и т.4.2, и т.4.5 от Общите 2 условия към договора за кредит, както и клаузата, уговаряща заплащане на „такса за удължаване“ по чл.13.1 от Общите условия, са нищожни и на основание чл.26, ал.1, пр.1 и пр.2 ЗЗД, като нарушаващи и заобикалящи изискването на чл.19, ал.4 от ЗПК. На осмо място, Договорът за потребит. кредит е нищожен и на основание чл.11, ал.1, т.20 от ЗПК.

Съгласно посочената разпоредба в договора за потребит. кредит следва да се съдържа приложимия лихвен % на ден при отказ от кредит, какъвто лихвен % не се съдържа в процесния договор. Изложени са съображения за неприложимост на чл.26, ал.4 от ЗЗД.

Иска се съдът да постанови решение, с което на основание чл.23 от ЗПК, във вр. чл.22 ЗПК, във вр. чл.55, ал.1, пр. 1 от ЗЗД, да осъди ответника „В.Б.“ЕООД, ЕИК*, с адрес: г.С., р-н „Л.“, у.„Д.Х.“№52-54, представлявано от З.Р. – управител да заплати на Ф.А.Б., ЕГН*, адрес: г.Я., у.„О.“№34, сумата от 1`296.58 лв., за недължимо платена сума Във вр. със сключения Договор за кредит №* от 25.02.2023 г., ведно със законната лихва в/у сумата, считано от датата на депозиране на ИМ в съда – 06.11.2024 г. до окончателното й изплащане.

Иска се да бъдат присъдени в полза на ищеца и сторените по делото разноски.

С разпореждане №2260 от 20.12.2024 г., съдът е приел за разглеждане и дал ход на ИМ, приемайки редовността на същата и допустимостта на предявените искове, като същевременно е изпратил на ответника препис от същата, ведно с приложените към нея писмени док-ва, давайки възможност за подаване на отговор по реда на чл.131, ал.2 от ГПК.

В определения от закона едномесечен срок е представен писмен отговор от ответника, с който предявения иск се оспорва като неоснователен. Сочи се, че процесния договор за кредит е сключен в съответствие с разпоредбите на ЗПК и ЗПФУР. Изложени са доводи относно начина на сключване на договора за кредит. Още в начален етап от процеса по кандидатстване и одобрение, а именно на етап посочени от кредитоискателя конкретни параметри, се предоставя Стандартен европейски формуляр (СЕФ). Това се случва в момента, в който Кредитоискателят е влязъл в личния си профил на сайта www.*.* и е избрал сумата и срока, за които кандидатства. След което е предоставен СЕФ на Кредитоискателя, който отговаря на всички изисквания относно информацията, която трябва да съдържа. Препис от договора в PDF формат също е бил изпратен на ел. адрес, посочен от Кредитоискателя - *@*.*, като по този начин кредиторът е изпълнил всички законовоустановени правила за валидно възникване на договорното правоотношение, а твърденията в ИМ за нарушения не комуникират с обективната действителност, още повече, че не става ясно защо ищцата няма възможност да представи Общите условия по Договора, с които на практика разполага и явно по нейна вина е в обективна невъзможност да ги открие, а ч/з способите на ГПК, се изисква Дружеството-ответник да бъде задължено да съдейства и да представи същите. На следващо място се сочи, че Кредиторът предоставя възможност на Кредитополучателя да заяви изрично допълнителна услуга Бързо разглеждане на подаденото Искане за отпускане на кредит/на допълнителна сума към отпуснатия кредит. Услугата Бързо разглеждане е допълнителна и незадължителна услуга, която се предоставя при изрично искане от страна на Кредитополучателя и гарантира обработка на Искането и предоставяне на отговор до 15 мин. от изпращането му. За заявката на допълнителната незадължителна услуга на Искането за кредит, Кредитополучателят дължи такса за Бързо разглеждане. Последната се изчислява спрямо сумата на Кредита и срока на Договора за кредит, съгласно Тарифа на Кредитора, налична на Началната страница на www.*.* . Съгласно допустимата възможност, уредена в т.4.1 от Общите условия г-жа Б. се е възползвала от правото си и е заявила получаването на допълнителна незадължителна услуга за Бързо разглеждане на искането за отпускане на кредит, за която е начислена горепосочената такса. Услугата е предоставена изцяло и без забавяне, веднага след постъпването на Искането за отпускане на кредит в системата на Дружеството.

Дължимата сума за тази допълнителна незадължителна услуга е посочена както на етап преддоговорна информация (обективирана в СЕФ), така и в Специалните условия на Договора за кредит. Именно поради тази изначално ясна и за двете страни насрещна 3 престация при и по повод на изрично заявената и предоставена допълнителна незадължителна услуга, ищцата е била обвързана със заплащането й. Допълнителната услуга за Бързо разглеждане не е задължително условие за получаване на заявената сума и не повишава шансовете на Кредитополучателя да получи Кредит Заявената и отпусната сума по Договор за кредит №*/25.02.2023 г. е преведена на Ф.А.Б. на 25.02.2023 г. по банкова сметка. Кредитополучателят е избрала този начин на получаване на заявената от нея сума. Отпуснатият от „В.Б.“ЕООД кредит не е на вноски, нито по-късно е създаван погасителен план за заплащане на задължението. Когато настъпи падежната дата по кредита, Кредитополучателят трябва да погаси своето задължение в цялост, а ако няма тази възможност, съгласно т.13.1 от Общите условия, има правото да се възползва от допълнителна незадължителна услуга, като поиска да бъде удължен Срокът за връщане на кредита, като в този случай се отсрочва настъпването на падежната дата, респективно настъпването на изискуемостта на цялото задължение и кредитът продължава да бъде в редовност. В случая, заявяването на Удължаването на Срока за връщане на кредита, е допълнителна незадължителна услуга, която се предоставя само по изрично искане на Кредитополучателя. Ф.Б.се е възползвала от правото си и няколко пъти е удължила срока за връщане на кредита. Всички параметри по Договора, с изключение на падежа, са останали непроменени и в сила. Във вр. с Анексите г-жа Б. е заплатила на Дружеството общата сума от 1`054,08 лева, която е била съотнесена като такса за удължаване падежа по кредита. На 14.12.2023 г. Ф.Б. е погасила задължението по Договора за кредит като е заплатила сумата от 1`142,50 лева, която е осчетоводена като пълно погасяване и разпределена по пера както следва: главница - 900.00 лева, договорна лихва - 30,32 лева и такса за заявена и използвана допълнителна услуга бързо разглеждане - 174,54 лева, наказателна лихва за просрочие 17,64 лева. С оглед гореизложеното, не е налице спор относно факта, че ищцата е погасила задължението си по Договора за кредит. Общата заплатена сума по кредита е от 2`196,58 лева. Счита тези факти за безспорни и ненуждаещи се от доказване в настоящото производство. Оспорват се изцяло твърденията на ищцата за нищожност на договора, като са изложени подробни съображения в тази насока.