Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 609 от 13.10.2020, Административен съд - Плевен

Съд
Административен съд - Плевен
Дело
Касационно административно наказателно дело 715/2020
Вид
Решение № 609
Подписан
13.10.2020
Състав
ЦВЕТЕЛИНА АЛЕКСАНДРОВА КЪНЕВА, ДАНИЕЛА ВАСИЛЕВА ДИЛОВА, СНЕЖИНА МОЙНОВА ИВАНОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.208 и сл. · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.221, ал.2, пр.2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 11 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63, ал.1, изр.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 11, ал.2 · Закон за статистика на вътрешнообщностната търговия със стоки
  • чл.17 ал.1 · Закон за статистика на вътрешнообщностната търговия със стоки
  • чл.17, ал.1 · Закон за статистиката
  • чл. 93, т.9 · Наказателен кодекс
  • чл.348 · Наказателно-процесуален кодекс

Р E Ш Е Н И Е

№ 609 гр.Плевен, 13.10.2020 год.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Административен съд - гр. Плевен, втори касационен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и девети септември, две хиляди и двадесета година, в състав:

Председател: Даниела Дилова

Членове:

Цветелина Кънева

Снежина

Иванова

При секретаря Цветанка Дачева и с участието на прокурора Нанка Рачева, като разгледа докладваното от съдия Кънева касационно административно-наказателно дело № 715 по описа за 2020 г. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С Решение № 359 от 13.07.2020 г., постановено по НАХД

№ 1157 по описа за 2020г., Районен съд – Плевен е потвърдил Наказателно постановление № 494534-F530406/12.02.2020 г. на Директор на ТД на НАП-Велико Търново, с което на „ВИА ИНТЕРКАР 2007“ ООД със седалище и адрес на управление гр.Плевен, на основание чл.17, ал.1 от Закон за статистика на вътрешнообщностната търговия със стоки /ЗСВТС/, е наложена имуществена санкция в размер на 600 /шестстотин/ лева, за нарушение на чл. 11, ал.2 от ЗСВТС.

Срещу решението е подадена касационна жалба от „ВИА

ИНТЕРКАР 2007“ ООД, в която се сочи, че съдебният акт е неправилен, тъй като са нарушени материалните разпоредби на закона. Счита се, че не е направена правилна преценка за приложимост на чл.28 от ЗАНН. Моли се за отмяна на решението и отмяна на наказателното постановление.

От ответника не е депозиран писмен отговор по касационната жалба.

В съдебно заседание касаторът не се представлява и не взема становище по съществото на спора.

В съдебно заседание ответникът – ТД на НАП – Велико

Търново, офис Плевен се представлява от юрисконсулт Г., който счита касационната жалба за неоснователна.

Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че касационната жалба е неоснователна, а решението на районния съд е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна, при удостоверена представителна власт и е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество, е основателна.

С обжалваното наказателно постановление е ангажирана административно-наказателната отговорност на дружеството за това, че на 21.11.2019г. след извършена проверка в информационната система на НАП е установено, че интрастат-операторът „ВИА ИНТЕРКАР 2007“ ООД не е подал месечна интрастат декларация за поток Изпращания за референтен период м.октомври 2019г. в законоустановения срок - до 20-то число на месеца, следващ първия референтен период – до 20.11.2019г. Интрастат-декларация за поток Изпращания за референтен период м. октомври 2019г. е подадена на 28.11.2019г. с вх.№178385, т.е. закъснение от 8 дни. Нарушението е квалифицирано по чл.11 ал.2 от ЗСВТС.

За да потвърди наказателното постановление районният съд е приел, че изложената в акта и НП фактическа обстановка се потвърждава по безспорен начин от всички събрани писмени и гласни доказателства. Посочил е, че дружеството не оспорва фактическата обстановка, но счита, че случаят е маловажен. Счел е, че е осъществен състава на нарушение по чл.11 ал.2 от ЗСВТС, тъй като дружеството е подало интрастат-декларацията с 8дни закъснение. Посочил е още, че в хода на административно-наказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процедурата, които да водят до отмяна на наказателното постановление. Счел е също, че нарушението не представлява маловажен случай, като правилно е определен и размерът на наложената санкция, която е към законовия минимум.

Настоящият касационен състав споделя изводите на районния съд за извършено от страна на дружеството нарушение по чл.11 ал.2 от ЗСВТС, което не е маловажно, но счита, че размерът на наложената санкция е неправилно определен, като не са отчетени всички смекчаващи обстоятелства. Съгласно чл.17 ал.1 от ЗСВТС, интрастат оператор, който не подаде Интрастат декларация, не я подаде в предвидените срокове или предостави неизчерпателни или неверни данни в Интрастат декларация, се наказва с глоба или с имуществена санкция в размер от 500 до 5000 лв. Видно от акта и НП нарушението е първо по ред и е отстранено веднага след уведомяването на дружеството от органите на НАП, като закъснението е само 8дни. Отстраняването на нарушението веднага след уведомяването не мотивира прилагане на чл.28 от ЗАНН, но е основание да се наложи санкция в размер на минималния по закон.

Ето защо решението на районния съд следва да бъде отменено, а наказателното постановление изменено по отношение на размера на наложената санкция.

За пълнота и във връзка с касационните възражения следва да се посочи, че легалната дефиниция на понятието "маловажен случай" се съдържа в чл.

93, т.9 от НК, чиито разпоредби, съгласно чл. 11 от ЗАНН, се прилагат субсидиарно по въпросите за отговорността. Според чл.

93, т.9 от НК, "маловажен случай" е този, при който извършеното деяние с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид.

Преценката за "маловажност" винаги следва да се прави на база фактическите данни по конкретния казус - вида на нарушението, начина на извършването му, вида и стойността на предмета му, на вредните последици, степента на обществена опасност и т.н., като се отчитат същността и целите на административно-наказателната отговорност. В случая, деянието не е резултатно и е достатъчно наличието на бездействие, за да възникне административно-наказателна отговорност за лицето, което не е подало декларацията в предвидения от закона срок. След като наказуемото деяние не предполага наличие на вредни последици, няма как тяхната липса или незначителност да обуслови приложението на чл.28 от ЗАНН.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2, пр.2 от АПК, съдът Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 359 от 13.07.2020 г., постановено по

НАХД № 1157 по описа за 2020г. на Районен съд – Плевен и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 494534-F530406/12.02.2020 г. на Директор на ТД на НАП-Велико Търново, с което на „ВИА ИНТЕРКАР 2007“ ООД със седалище и адрес на управление гр.Плевен, на основание чл.17, ал.1 от Закон за статистика на вътрешнообщностната търговия със стоки /ЗСВТС/, е наложена имуществена санкция в размер на 600 /шестстотин/ лева, за нарушение на чл. 11, ал.2 от ЗСВТС, като НАМАЛЯВА размерът на имуществената санкция на 500 /петстотин/ лева.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.