Решение № 234 от 08.05.2019, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ / 08.05. Година 2019 гр.

С.З.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

На 02.04. 2019 година

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО СИМИТЧИЕВ

И секретаря Стойка Иванова, като разгледа докладваното от съдията СИМИТЧИЕВ т.д. № 240 по описа за 2018 година, за да се произнесе, съобрази:

Производството е по реда на чл.365 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба от „Ф.“, с ЕИК ***, с адрес: гр.С.З.***против „В. и Т.“ ООД с ЕИК ********* с адрес: *** А; В.В.В. *** с ЕГН ********** и В.Г.Т. *** с ЕГН **********.

В исковата молба се твърди, че по силата на сключени 3 нотариално заверени контракта, а именно: Договор № 343 за гранулиран карбамид от 12.11.2015 г., Договор № 371 за гранулиран карбамид от 27.11.2015 г. и Договор №436 за гранулиран карбамид от 15.01.2016г., ищецът, в качеството на продавач, е поел ангажимент да достави съответното уговорено в отделните договори количество гра­нулиран карбамид на Купувача - „Н. А. **“ЕООД, със седалище и адрес на управление на дейността: с.Ветрен дол, община Септември, област П.** с ЕИК *********, като последният следвало да заплати дължимата се цена, възли­заща в общ размер по трите договора на 167 330.18 лева. Посочва се, че в изпълнение на постиг­натата договореност, доставката на заявеното за закупуване количество гранулиран карбамид по всеки един от контрактите е реализирана от ищцовата страна в рамките на уговорените срокове. Въпреки наличието на изпълнение от страна на ищеца, насрещната страна - Купувач не предприела практически действия по заплащане на дължимата се про­дажна цена в рамките на уговорените в отделните договори срокове.

Ищецът сочи, че се е възползвал от правната възможност, предоставена с разпоредбата на чл. 417 и сл. от ГПК, като въз основа на описаните 3 броя нотариално заверени договора поискал от компетентния съд издаване на Заповеди за незабавно изпълнение и Изпълнителни листи въз основа на документи по чл. 417, т. 3 от ГПК. Пред Районен съд гр. П.** били образувани 3 /три/ заповедни производства срещу неизрядния контрагент „Н. А. **“ ЕООД, на база на които ищецът се снабдил с 3 /три/ Изпълнителни листи, удостоверяващи подлежащото на изпълнение вземане, както следва:

По ч.гр.д. № 3191/2016 г. по описа на Районен съд гр. П. е издаден Изпълнителен лист № 2430 от 19.09.2016 г., съгласно който „Н. А.**“ ЕООД е осъдено да заплати главница в размер на 20 960,18 лв., мораторна лихва в размер на 209,60 лв., законна лихва върху главницата, считано от 15.09.2016 г., както и разноски в общ размер на 1073,40 лв.;

По ч.гр.д. № 3192/2016 г. по описа на Районен съд гр. П.** е издаден Изпълнителен лист № 2435 от 20.09.2016 г., съгласно който „Н.

Агро“ ЕООД е осъдено да заплати главница в размер на 20 910,00 лв., мораторна лихва в размер на 209,10 лв., ведно със законна лихва върху глав­ницата, считано от 16.09.2016 г., както и разноски в общ размер на 1062,40 лв. и По ч.гр.д. № 3193/2016 г. по описа на Районен съд гр. П.** е издаден Изпълнителен лист № 2429 от 19.09.2016 г., съгласно който „Н. А.**“ ЕООД е осъдено да заплати главница в размер на 125 460,00 лв., мораторна лихва в размер на 1254,60 лв., ведно със законна лихва върху главницата, считано от 15.09.2016 г., както и разноски в общ размер на 6 374,30 лева.

Предвид снабдяването с горните 3 изпълнителни титула и с цел удов­летворяване на съдебно присъденото вземане срещу „Н. А.**“ ЕООД, с молба от 26.09.2016 г., е образувано изп. дело № 20167650403000 по описа на ЧСИ Г.И.,*** действие, този на Окръжен съд гр. С.З..

В хода на воденото изпълнително дело и с оглед снабдяването с информация за предприемане на конкретни действия срещу неизрядния длъжник, е изискана от ТД на НАП гр. П. Справка за Дневниците за продажби на „Н. А. **“ ЕООД за периода от м. Януари 2016 г. до м. Август 2016 г. включително. От тази справка е установено, че през м. Юни 2016 г., длъжникът е реализирал търговски сделки на продажба на стоки /картофи/ с купувач по тях-ответникът в нас­тоящото производство „В. ***. На практика, видно от отразяванията в Дневника за продажби за м. Юни 2016 г., в полза на „Н. А.**“ ЕООД е възникнало взе­мане от третото лице - ответник в общ размер на 264 600 лева с вкл. ДДС.

Въз основа на събраната в хода на изпълнителното дело информация и с оглед възможността, предоставена по чл. 507 от ГПК, е наложен запор върху парични вземания на „Н. А.**“ ЕООД от третото задължено лице „В. и Т.“ ООД. Запорното съобщение е получено от това трето лице и ответник в настоящото производство на 17.10.2016 г., като в отговора си от 20.10.2016г., „В. и Т.“ ООД твърди, че няма парични задължения към „Н. А.**“ ЕООД към датата на налагане на запора.

В Им се поддържа, че в контекста на разпоред­бата на чл. 450, ал. 3 от ГПК във вр. с чл. 507, ал. 3 от ГПК, от датата на получаване на запорното съобщение /17.10.2016 г./, третото задължено лице и ответник в настоящо­то производство - „В. и Т.“ ООД придобило качеството на пазач по отношение на дължими се от него след тази дата суми на длъжника „Н.

А.**“ ЕООД.

С оглед факта на липса на каквито и да е финансови постъпления за погасяване на дълга по изп. дело № 20167650403000 по описа на ЧСИ Г.И. и изчерп­ване на възможните изпълнителни способи за удовлетворяване на вземането от „Н. А.**“ ЕООД, от ищцовата страна е изискана нова Справка от ТД на НАП гр. П. за Дневници за продажба на длъжника за периода от м.Декември 2016 г. до м. Април 2017 г. включително. От направената проверка за надлежно отразените вписвания в Дневника за м. Декември 2016 г. се установило, че „Н. А.**“ ЕООД отново е реализирало търговски сделки с ответната страна и то след датата на налагане на запора. По-конкретно се посочва, че само в рамките на посочения един календарен месец, длъжникът е издал по отношение на третото задължено лице „В. и Т." ООД 8 броя фактури за извършени продажби на стока /картофи/, вследствие на което е възникнало вземане в полза на „Н. А.**“ ЕООД на обща стойност от 63 229.60 /шестдесет и три хиляди двеста двадесет и девет и 0.60/ лева с вкл. ДДС, както следва:

- с фактура № ********** от

07.12.2016 г. „Н. А.**" ЕООД е продало на ответното дружество стока /картофи/ на стойност 8106,00 лева с вкл. ДДС;

- с фактура № ********** от

08.12.2016 г. „Н. А.**" ЕООД е продало на ответното дружество стока /картофи/ на стойност 7 498,40 лева с вкл. ДДС;

- с фактура № ********** от

09.12.2016 г. „Н. А.**" ЕООД е продало на ответното дружество стока /картофи/ на стойност 9 016,00 лева с вкл. ДДС;

- с фактура № ********** от

12.12.2016 г. „Н. А.**" ЕООД е продало на ответното дружество стока /картофи/ на стойност 6 876,80 лева с вкл. ДДС;

- с фактура № ********** от

13.12.2016 г. „Н. А.**" ЕООД е продало на ответното дружество стока /картофи/ на стойност 8 444,80 лева с вкл. ДДС;

- с фактура № ********** от

14.12.2016 г. „Н. А.**" ЕООД е продало на ответното дружество стока /картофи/ на стойност 8 008,00 лева с вкл. ДДС;

- с фактура № ********** от 15.12.2016 г. „Н. А.**" ЕООД е продало на ответното дружество стока /картофи/ на стойност 7 770,00 лева с вкл. ДДС и

- с фактура № ********** от

20.12.2016 г. „Н. А.**" ЕООД е продало на ответното дружество стока /картофи/ на стойност 7 509,60 лева с вкл. ДДС.

Предвид наличието на реализирани сделки за покупко-продажба, докумен­тирани с издадените от „Н. А.**" ЕООД първични счетоводни доку­менти /фактури/, отразени в Дневника за продажби на същия за м. Декември 2016 г., т.е. след датата на налагане на запора /17.10.2016 г./ и с оглед липсата на парични преводи по изп. дело, ищецът твърди, че за него е налице обосновано съмнение, че ответ­ното дружество „В. и Т." ООД не е изпълнило законовото си за­дължение, визирано в нормата на чл. 507, ал. 3 от ГПК да пази дължимите се на длъжника суми, възникнали в резултат на техни отношения след датата на налагане на запора, респективно да внесе дължимата се сума по банковата сметка на ЧСИ Г. И., съгласно изискването на разпоредбата на чл. 508, ал. 3 от ГПК.

Ищецът заявява, че с Уведомително писмо - покана с обр. разписка от 13.06.2017г., за пореден път е приканил ответното дружество да предприеме действия по изпълнение на законовото си задължение по чл. 507, ал. 3 от ГПК, като преведе по воденото срещу „Н. А.**“ ЕООД изп. дело дължимите се суми по наложения от

17.10.2016 г. запор. В рам­ките на предоставения 7-мо дневен срок от датата на получаване на горната покана, ответното дружество не предприело действия в тази посока.

Ищецът се позовава на чл. 452, ал.

3, предл. първо от ГПК, като посочва, че смисъла на разпоредбата е да защити взискателя в случаите, когато трети­те задължени лица, въпреки получаването на запорното съобщение, извършват пла­щане на длъжника, поради което и разпорежданията, осъществени след получаване на запорното съобщение са недействителни спрямо взискателя и той може да иска плащане от третото лице, въпреки извършеното от негова страна плащане в полза на длъжника. В крайна сметка, в случай на предприети такива действия, третото лице се санкционира за извършеното реално неизпълнение на свое законово задължение, ка­то се конституира като солидарен длъжник на първоначалния такъв, до размера на извършеното от него плащане след датата на налагане на запора.

Ищецът счита, че в настоящият случай, с оглед обективния факт, че описаните по-горе 8 броя фактури са издавани само през м. декември 2016 г., с незначителни интервали от време и в период от около 15 дни, противно на всякаква търговска и житейска ло­гика, би било длъжникът да извършва последващи доставки на съответната стока, без да получава за това дължимата му се цена и въпреки това да реализира тази дей­ност, до натрупването на парично задължение на „В. и Т.“ ООД в общ размер на 63 229,60 лева. Именно поради наличието на т.нар „трайни“ търговски от­ношения между двете търговски дружества - длъжникът „Н. А.**“ ЕООД и ответното дружество - „В. и Т.“ ООД, развили се след датата на нала­гане на запора от страна на ЧСИ Г. И., с надлежно връчване на запорното съоб­щение на ответника по настоящото дело, явяващ се трето задължено лице, ищецът определе­но счита, че е налице неизпълнение от страна на последното на ангажимента му да бъде пазач по смисъла на чл. 507 от ГПК. Посочва се, че за доказване на тезата за наличие на ефективно погасяване на паричното задължение на ответника към „Н. А.**" ЕООД служи и подадената от последния Молба за откриване на производство по несъстоятелност, по повод на която е образувано т.д. № 194/2018 год. по описа на Окръжен съд гр. П.**. Съгласно тази молба, /стр. 4-5/ към датата на нейното депозиране - 29.05.2018 г., длъжникът няма парично вземане от „В. и Т.“ ООД, което означава, че последното търговско дружество е осъществило ефективно погасяване на паричното си задължение по 8-те процесни фактури. Имен­но съгласно нормите на чл. 450, ал. 3 и чл. 507, ал. 3 от ГПК, запорът върху вземане на длъжника от трето лице се смята за наложен спрямо това лице /в случая ответното търговско дружество „В. и Т." ООД/ от датата на връчването на запорното съобщение, от която дата то има задължение на пазач и му се забранява да пре­дава дължимите от него суми на длъжника. Посочените норми са императивни и не дават възможност за отклонение от предвидените в тях правила.

С оглед възможността, предоставена съгласно текста на чл. 452, ал. 3, предл. първо от ГПК, в контекста на наличие на реално извършени от страна на ответното дружество плащания по описаните по-горе фактури, след датата на налагане на запора, ищецът сочи, че за него е налице правен интерес от завеждане на настоящата искова претенция. Посочва, че съгласно разпоредбата на чл. 452, ал. 3, предл. второ от ГПК, лицата от органите на управление на третото задължено лице, изпълнило свое парично задължение към длъжника въпреки наложения запор, отговарят солидарно с него за изпълнението на това задължение. Посочва, че именно предвид тази законова постановка, настоящата иско­ва претенция е насочена и срещу двамата управители и собственици на капитала на „В. и Т." ООД - В.В.В. и В.Г.Т. при условията на солидарност.

Въз основа на изложеното, ищецът прави искане да бъдат осъдени ответните солидарно отговорни страни - „В. и Т.“, В.В.В. и В.Г.Т., при условията на солидарност да му заплатят сумата от 63 229,60 /шестдесет и три хиляди двеста двадесет и девет 0.60/ лева, представляваща сумата от дължимата се главница по цитираните по-горе 8 броя фактури.