Решение № 526 от 23.01.2026, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 13144/2024
- Вид
- Решение № 526
- Подписан
- 23.01.2026
- В сила
- 23.01.2026
- Състав
- Албена Александрова, АННА РУМЕНОВА КОФИНОВА, Петър Иванов Минчев
Цитирани разпоредби
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 3, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 139, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 142, ал. 2 · Закон за енергетиката
- чл. 145, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 149, ал. 1, т. 3 · Закон за енергетиката
- чл. 110 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 59 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 59, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 84, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 25, ал. 1 · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 526 гр. София, 23.01.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Албена Александрова
Членове:
Петър Ив. Минчев
АННА Р. КОФИНОВА при участието на секретаря ПОЛИНА В. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от АННА Р. КОФИНОВА Въззивно гражданско дело № 20241100513144 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 16762/12.09.2024 г. по гр.д. № 33112/2022 г. по описа на Софийски районен съд, 52-ри състав, са отхвърлени предявените по реда на чл. 422 ГПК от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23, искове с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, против Областна администрация на област София, с адрес: гр. София, ул. “Алабин“ № 22, за следните суми:
2352.86 лева, представляваща главница за консумирана топлинна енергия за периода от 01.10.2018 г. до 30.04.2020 г.; 23.32 лева, представляваща главница за дялово разпределение за периода от 01.10.2016 г. до 29.02.2020 г., ведно със законната лихва върху главниците от деня на подаване на заявлението 25.11.2021 г. до окончателното изплащане; 545.33 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 01.12.2018 г. до 16.11.2021 г.; 5.69 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.12.2018 г. до 16.11.2021 г.
В срока по чл. 259, ал. 1 ГПК срещу първоинстанционното решение е постъпила въззивна жалба от ищеца „Топлофикация София“ ЕАД. В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на решението. Жалбоподателят счита, че изводът на първоинстанционния съд за недоказаност на обстоятелството, че ответникът е ползвал имота през исковия период и съответно е консумирал топлинна енергия, е неправилен. Поддържа, че 1 топлоснабденият имот е частна държавна собственост, като управлението върху него е предоставено на ответника. Излага, че представените от ответника фактури от „Софийска вода“ АД не установяват липсата на консумация на вода в имота, като обръща внимание, че само две от тях касаят процесния период. Счита, че фактурите от „ЧЕЗ Електро България“ АД са неотносими. Сочи, че прекъсването на топлоподаването към радиаторите в имота следва да бъде установено с писмени доказателства, каквито не са представени по делото. Намира за неоснователно възражението на ответника, че последният не е поискал да бъде доставяна топлинна енергия до имота. В тази връзка сочи, че имотът се намира в сграда в режим на етажна собственост, като е налице решение на общото събрание на етажната собственост, с което е избрано лице, което да извършва услугата по дялово разпределение на топлинна енергия в сградата и което е задължително за собствениците на отделните обекти в нея. Поддържа, че от писмените доказателства и заключението по приетата в първоинстанционното производство съдебно-техническа експертиза се установява, че сградата и процесният имот са топлоснабдени, както и че сумите за доставената топлинна енергия са начислени в съответствие с нормативната уредба. Счита, че в случая по иска с правна квалификация чл. 59 ЗЗД не е необходимо ищецът да установи, че ответникът е ползвал имота, а е достатъчно установяването на обстоятелството, че същият е негов собственик. По изложените съображения е отправено искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, с което исковете да бъдат уважени. Претендират се разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника в първоинстанционното производство Областната администрация на област София, с който същата се оспорва като неоснователна. Поддържа се, че в случая се касае за топлоснабден имот, който не е жилищен, поради което отношенията между страните е следвало да се уредят с договор за продажба на топлинна енергия за стопански нужди, какъвто не е бил сключен. Намира за доказано по делото, че е собственик на процесния имот и че като такъв се явява потребител на топлинна енергия за стопански нужди. Счита, че от заключенията по приетите по делото съдебно-техническа и съдебносчетоводна експертизи са установени количеството и стойността на доставената до имота топлинна енергия. Поддържа, че, за да бъде уважен искът по чл. 59 ЗЗД, следва да се установи, че ответникът е ползвал имота през исковия период и че е консумирал доставяната топлинна енергия, с което се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца, каквито обстоятелства счита, че не са били доказани по делото. Предвид това отправя искане за потвърждаване на първоинстанционното решение. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Третото лице-помагач на страната на ищеца „Техем сървисис“ ЕООД не заявява становище по жалбата.
Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба доводи за пороци на атакувания съдебен акт и становището на насрещната страна, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
2
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е валидно и допустимо в обжалваната част. Не е допуснато нарушение на императивни материалноправни норми.
В изпълнение на задълженията си да обсъди всички доводи и твърдения на страните и да изложи свои собствени мотиви по съществото на спора, въззивният съд намира следното:
Съдът е сезиран с предявени по реда на чл. 422 ГПК искове с правна квалификация чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
За уважаването на предявените искове ищецът трябва да установи по реда на пълното и главно доказване следните кумулативни материалноправни предпоставки: доставянето на ответника на топлинна енергия, както и предоставянето на услугата дялово разпределение от третото лице-помагач; обогатяването на ответника с доставеното количество топлинна енергия и със стойността на услугата за дялово разпределение; обедняването на ищеца с претендираните суми, наличието на връзка между обогатяването и обедняването, както и размера на сумите; изпадането на ответника в забава и размера на обезщетението за забава.
Съгласно чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда-етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение.
Топлинната енергия за отопление на сграда-етажна собственост се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл.
142, ал. 2 ЗЕ). Съгласно чл. 145, ал. 1 ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в сграда-етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти, като в случая етажните собственици на процесната сграда са възложили извършването на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода на „Техем сървисис“ ЕООД.
Съгласно чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за стопански нужди се извършва на основата на писмени договори при общи условия, сключени между топлопреносното предприятие и клиентите на топлинна енергия за небитови нужди. Съгласно § 1, т. 33а от ДР на ЗЕ "небитов клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди. Следователно, за да са налице отношения на покупко-продажба на топлоенергия за небитови нужди, е необходимо между страните да се сключи писмен договор.
От приетия в първоинстанционното производство акт за частна държавна собственост № 02535 от 24.01.2001 г. се установява, че процесният топлоснабден имот, а именно апартамент № 2, находящ се в гр. София, район „********, е собственост на държавата. Съгласно чл. 18, ал. 1 ЗДС, имоти 3 държавна собственост, които не са предоставени за управление по установения ред, се управляват от областния управител по местонахождението им. В случая няма спор по въпроса, че през исковия период процесният апартамент не е предоставен за ползване по посочения в ЗДС ред, поради което неговото управление се осъществява от областния управител на област София. Също така по делото няма твърдения, нито доказателства през процесния период топлоснабденият имот да е бил ползван от трето лице на облигационно основание.
Не се спори между страните, че имотът не се ползва за битови нужди, а и от доказателствата по делото не се установява противното, предвид което съдът приема, че доставяната до апартамента топлинна енергия е за стопански нужди и съответно ответникът се явява небитов клиент на топлинна енергия.
Не се спори по делото и относно обстоятелството, че между страните липсва сключен писмен договор за продажба на топлинна енергия за стопански нужди, какъвто се изисква съгласно чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ.
Количеството и стойността на потребената топлинна енергия се установява от заключенията по приетите в първоинстанционното производство съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертизи, които не са оспорени от страните. От експертните заключения се установява, че за процесния период от 01.10.2018 г. до 30.04.2020 г. в топлоснабдения имот е потребена топлинна енергия за отопление и битово горещо топлоснабдяване в размер на 2934,02 лв., от които сума в размер на 517,99 лв. подлежи на възстановяване съгласно изравнителните сметки, издадени от дружеството, извършващо дялово разпределение, т.е. стойността на действително потребената топлинна енергия за периода възлиза на 2416,03 лв.
Спорно между страните е правното значение на обстоятелството дали имотът е бил обитаван през процесния период. В отлика от първата съдебна инстанция въззивният съд намира, че е ирелевантно за основателността на предявения иск по чл. 59 ЗЗД дали ответникът е ползвал имота, доколкото по делото е безспорно установено между страните, че ответникът е собственик на процесния имот и че в него е била доставяна топлинна енергия, която ответникът е имал възможност да ползва. Съдът приема, че ответникът, като безспорен титуляр на правото на собственост по отношение на процесния имот, обективно е получавал в имота топлинна енергия, поради което е налице потребление на топлинна енергия, а като е спестил разходите за стойността на тази енергия, ответникът се е обогатил неоснователно. Претендираната сума за стойността на потребената топлинна енергия е в размер от 2352,86 лв., който е по-малък от установеният съгласно експертните заключения размер, предвид което искът за главница за топлинна енергия се явява изцяло основателен.
Неоснователно е релевираното от ответника възражение за настъпила погасителна давност на претенцията на ищеца. Предвид обстоятелството, че вземането на ищеца произтича от неоснователно обогатяване, на основание чл. 110 ЗЗД същото се погасява с изтичането на петгодишна давност, която започва да тече от деня на получаване на престацията. В този смисъл са 4 задължителните разяснения, дадени с ППВС № 1/28.05.1979 г., т. 7. В разглеждания случай най-старото вземане е за доставена топлинна енергия от м.10.2018 г., а заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение е депозирано на 25.11.2021 г., от когато се счита предявен искът за съществуване на вземането, съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК. Следователно вземането, предмет на настоящото производство, не е погасено по давност.
Неоснователна обаче се явява претенцията на ищеца за заплащане на начислените суми за дялово разпределение. Доколкото сумите се претендират поради неоснователно обогатяване, то Общите условия на ищеца, предвиждащи, че таксите за дялово разпределение се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение, не обвързват ответника. От друга страна - няма доказателства по делото ищецът да е заплатил тези суми на фирмата за дялово разпределение, поради което не може да се приеме нито, че ответникът се е обогатил със спестяване на такъв разход, нито, че ищецът е обеднял с направата или с дължимостта му. Поради това искът за сумата от 23,32 лв., представляваща стойността на услугата за извършване на услугата дялово разпределение, се явява неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
Разпечатката съдържа 32 от 63 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b68699a9-e13b-4630-9992-f729d5c863e4