Определение № 451 от 27.06.2025, Окръжен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 451 гр. Пазарджик, 27.06.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мариана Ил. Д.а

Членове:

Албена Г. Палова

Иванина Игн. Иванова като разгледа докладваното от Албена Г. Палова Въззивно частно гражданско дело № 20255200500488 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК. Въззивният съд е сезиран с частна въззивна жалба от И. С. И., К. Н. И., К. С. И., К. Х. Исмаив, Д. С. М., Ф. Н. О. и Р. Н.М., всички представлявани от адв. П. Х., АК Пазарджик, против определение № 330/05.05.2025 г., постановено по гр.д. № 280/2023 г., с което Велинградският районен съд е върнал исковата молба на ищците поради процесуалната й недопустимост. В мотивите на определението районният съд е приел, че правната квалификация на предявения иск е чл. 54, ал. 2 от ЗКИР, който представлявал спор относно грешка в кадастралната карта, при която част от имота на ищците била грешно заснета в очертанията на имота на ответниците. Заради наведените твърдения за грешка в кадастралната карта съдът е приел, че е сезиран с иск по чл. 54, ал. 2 от ЗКИР, а не с отрицателен установителен иск. Приел е, че искът за грешка или непълнота в КК не можел да бъде предявен като отрицателен, защото правото на собственост трябвало да се установи позитивно – кой е собственик на спорната част, а не кой не е собственик. В този смисъл била и практиката на ВКС. С молба от 28.01.2025 г. ищците посочили, че ако съдът не е съгласен с исканото от тях, то предявяват положителен установителен иск, но с последваща молба, заявили окончателното си искане с уточнен петитум, а именно: да се установи по отношение на ищците, че ответниците не са собственици на спорната част от имота. Районният съд е намерил, че няма основание за последващо оставяне без движение за уточняване на петитума, тъй като това „…би означавало принудително натрапване какво да бъде искането на ищците към съда“. Приел е, че поради разминаване между двете части на исковата молба – обстоятелствена част и петитум - производството по делото следва да бъде 1 прекратено.

Посочил е още, че дори и съдът да приеме, че не е сезиран с иск за грешка в КК, а с отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, то не бил заявен правно защитим интерес от неговото предявяване.

Ищците посочили единствено, че при този вид иск тежестта за доказване падала върху ответниците, но районният съд е приел, че процесуалното правило относно тежестта на доказване в процеса не може да се равнява на материалноправен интерес от предявяване на иск.

В частната си жалба ищците твърдят, че районният съд не се е съобразил със задължителната съдебна практика. Първият път районният съд оставил без движение исковата молба само за да бъдат посочени границите на спорния имот. С второто си разпореждане за без движение съдът недопустимо указал на ищците, че са предявили иск с правно основание чл.54, ал.2 от ЗКИР, който можел да бъде само положителен установителен иск, поради което с молба от 28.01.2025 г. процесуалният пълномощник на ищците заявил, че доверителите му нямат правен интерес от предявяването на такъв иск, тъй като границите да техния имот съвпадали с първоначалните регулационни граници на пацела, одобрени с плана от 1983 г. при действието на ЗТСУ и били трансформирани „екс леге“ в имотни съгл. §8 от ДР на ЗТСУ. Поради това и по други подробни съображения ищците са заявили, че не предявяват иск по чл.54, ал.2 от ЗКИР, а имат спор за собственост с ответниците и са предявили отрицателен установителен иск. Те предпочитали да се ползват от този вид защита, тъй като ищецът доказвал само фактите, от които произтичал правният му интерес, а ответникът доказвал фактите, от които произтича неговото право.

Позовава се и на т.5 от ТР № 8/2014 г. от 23.02.2016 г. на ОСГК на ВКС относно разяснението, че погрешното заснемане на един недмижим имот в КК не водело до промяна в правото на собственост, защото кадастралната карта няма вещнопрехвърлително действие. В цитираните в частната жалба т.4 и т.5 от ТР № 8/2014 г. от 23.02.2016 г. на ОСГК на ВКС съдът използвал родовото понятие „иск за собственост“, поради което приема, че това включва както положителния, така и отрицателния установителен иск за собственост, наред с ревандикационния осъдителен иск. Отново пояснява, че доверителите му нямат интерес да предявяват положителния установителен иск по чл.54, ал.2 от ЗКИР и алтернативно е посочил, че ищците имат правен интерес само от предявяването на положителен установителен иск за собственост по чл.124, ал.1 от ГПК и алтернативно поискал от съда да се произнесе по такъв иск.

Счита, че при това положение дори и да е имал право да прекрати производството по отрицателния установителен иск, съдът е трябвало да продължи да разглежда вече предявения положителен установителен иск за собственост.

2

Искането е обжалваното определение да бъде отменено, а делото да бъде върнато на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

В законния срок е постъпил писмен отговор от А. С. М., чрез неговия процесуален пълномощник адв.Д. Д. от АК Пазарджик с изложени подробни доводи за неоснователност на подадената частна жалба и искане прекратителното определение на районния съд да бъде потвърдено.

Окръжният съд след като се запозна с твърденията, посочени в частната жалба и писмения отговор, като обсъди и анализира събраните по делото доказателства, прие за установено следното:

В исковата си молба против ответниците А. С. М., Х. С. М. и Ф. М. М., всички с адрес гр. С., ул. „О.“ № 13 ищците И. С. И., К. Н. И., К. С. И., К. Х.

И., Д. С. М., Ф. Н. О. и Р. Н.М., всички представлявани от адв. П. Х., АК Пазарджик са твърдели, че са собственици на ПИ № 417 в кв. 35 по план на гр.

С., целият застроен и незастроен с площ от 665 кв. м., за който имот по действащия план на гр. С., одобрен със Заповед № 856 от 21.07.1983 г., е отреден УПИ I- 417. В границите на този техен имот в крайната западна част до 04.08.2004 г. било включено общинско дворно място с площ от 140 кв. м., представляващо част от общински имот с пл. № 1022 в кв. 35, което място закупили от Община Велинград като придаваемо по регулация към техния имот, а преди това имали учредено право на строеж.

От издадена им скица на имота установили, че има промени в кадастралния план за имот № 417, като твърдят, че без правно основание закупеното от тях място от 140 кв. м. е включено в границите на имот 312, за който имот ответниците твърдели, че бил техен. Установили, че площта на техния имот била намалена. Сочат, че ответниците оспорват собствеността им, като твърдят, че тази част от 140 кв. м. била част от собствения им имот с № 312 по плана на гр. С., действащ към 05.12.1978 г.

Искат от съда да признае, че ответниците не са собственици на процесния имот, а именно: общинско дворно място с площ от 140 кв. м., представлявщо част от общински имот с пл. № 1022 в кв. 35 по плана на гр. С., с описани граници.

С определение № 1087/23.05.2024 г. ВРС е указал на ищците да посочат граници на реалната част оо имота, за която са предявили иск, чрез очертаването му върху актуална скица и да впишан исковата молба.

С молба от 03.06.2024 г. ищците са представили скица и са посочили граници на спорната реална част, като са прецизирали петитума на предявения от тях отрицателен установителен иск за собственост – да се приеме за установено по отношение на ответниците, че последните не са собственици на реална част от дворно място с площ 140 кв.м., представляващо част от 3 общински имот с пл. № 1022 в кв. 35 по плана на гр.С. с посочени граници и исковата молба е била вписана.

С разпореждане № 1171/05.06.2024 г. ВРС е разпоредил препис от ИМ и допълнителната молба да се изпратят на ответниците, които имат право да подадат писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК.

На 18.07.2024 г. е депозиран писмен отговор на ИМ от ответниците.

С разпореждане от 20.01.2025 г. ВРС отново е оставил без движение исковата молба с указание ищците в едноседмичен срок от връчване на съобщение за настоящото разпореждане да отстранят допуснатите нередовности, уточнени в мотивите на настоящия акт, тъй като било налице противоречие между обстоятелствената част на исковата молба и нейния петитум. Според ВРС ищците твърдят, че е налице грешка в кадастралното отразяване на принадлежащото им право на собственост, но в същото време били предявили отрицателен установителен иск. Съдът е указал на ищците, че искът по чл. 54, ал. 2 от ЗКИР може да бъде единствено положителен установителен, но не и отрицателен и е посочил, че тъй като ищците били заявили, че имат нужда от правна защита с решение срещу нанасянето на имота в кадастралния план като собствен на ответниците, тази цел не можела да бъде постигната с предявяването на отрицателен установителен иск за собственост. Правният интерес в случая бил абсолютна процесуална предпоставка за възникване на правото на иск, която следвало да се докаже от ищците. Съдът е посочил, че ищците не твърдят, че имот с № 1022 по плана на гр. С. с площ от 140 кв. м. е самостоятелен обект на правото на собственост.

Указал им е, че следва да отчетат разликата между двата иска, а именно, че искът за установяване на грешка в кадастъра е спор относно пространствените граници на правото им на собственост, докато ОУИ е спор относно липса на право на собственост на страната на ответниците върху самостоятелно съществуващ обект на правото на собственост. С оглед на горното съдът е намерил, че исковата молба е нередовна и следва да бъде оставена без движение, като се укаже на ищците, че следва в едноседмичен срок от уведомяването, да отстранят констатираните противоречия между обстоятелствената част на исковата молба и нейния петитум.

С молба от 28.01.2025 г. ищиците са заявили, че нямат правен интерес от предявяването на иск с правно основание чл.54, ал.2 от ЗКИР, тъй като границите да техния имот съвпадали с първоначалните регулационни граници на парцела, одобрени с плана от 1983 г. при действието на ЗТСУ и били трансформирани „екс леге“ в имотни съгл. §8 от ДР на ЗТСУ. Поради това и по други подробни съображения ищците са заявили, че не предявяват иск по чл.54, ал.2 от ЗКИР, а имат спор за собственост с ответниците и са предявили отрицателен установителен иск. Те предпочитали да се ползват от този вид 4 защита, тъй като ищецът доказвал само фактите, от които произтичал правният му интерес, а ответникът доказвал фактите, от които произтича неговото право. Позовава се и на т.5 от ТР № 8/2014 г. от 23.02.2016 г. на ОСГК на ВКС относно разяснението, че погрешното заснемане на един недвижим имот в КК не водело до промяна в правото на собственост, защото кадастралната карта няма вещнопрехвърлително действие. В цитираните т.4 и т.5 от ТР № 8/2014 г. от 23.02.2016 г. на ОСГК на ВКС съдът използвал родовото понятие „иск за собственост“, поради което приема, че това включва както положителния, така и отрицателния установителен иск за собственост, наред с ревандикационния осъдителен иск. Отново пояснява, че доверителите му нямат интерес да предявяват положителния установителен иск по чл.54, ал.2 от ЗКИР и при условията на алтернативност е посочил, че ищците имат правен интерес само от предявяването на положителен установителен иск за собственост по чл.124, ал.1 от ГПК, поради което е поискал от съда да допусне изменение на петитума на исковата молба, като при условията на алтернативност приеме за установено, по отношение на ответниците, че ищците са собственици на спорната реална част от дворно място, представляващо част от общински имот с пл. № 1022 в кв. 35 по плана на гр.С..

С ново разпореждане № 692/14.04.2025 г. ВРС отново е оставил исковата молба без движение като е посочил, че по делото липсват обстоятелства, от които да стане ясно на какво основание ищците К. И.ов (името е неправилно посочено в съдебния акт), К. И., Ф. О. и Р. Н. М. твърдят, че са станали съсобственици в имота. В петитума при индивидуализация на частта от 140 кв. м. ищците сочели, че същата се намира при следните граници: от север, юг и изток – улица, а от запад – имотът на ищците, а в обстоятелствената част на исковата молба твърдели, че ищцовият имот се намира на изток от спорната част, поради което следва да отстранят това противоречие. Съдът е поискал от ищците да уточнят поредността на предявените придобивни основания, въз основа на които твърдят, че са станали собственици на имота: дали това е договор за покупко-продажба и алтернативно – придобиване на основание давностно владение, тъй като не можело да се придобие едновременно право на собственост на две различни придобивни основания.

Разпечатката съдържа 30 от 51 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b6861ce0-239e-4445-8db6-209c377e6a53