Решение № 112 от 29.05.2025, Окръжен съд - Ловеч

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 112 гр. Ловеч, 29.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ в закрито заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАГДАЛЕНА СТАНЧЕВСКА

Членове:

ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

ЗОРНИЦА А.А като разгледа докладваното от МАГДАЛЕНА СТАНЧЕВСКА Въззивно гражданско дело № 20254300500363 по описа за 2025 година Постъпила е въззивна жалба от КООПЕРАЦИЯ „ОБНОВА" с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:с. ***** представлявана от председателя Вл.П.К., чрез адв. А., с която моли да се отмени Постановлението от 15.04.2025 год. за спиране на изпълнително дело № 562/2025 год. на ЧСИ В. П., тъй като делото подлежи на прекратяване поради изплащане на задължението, както и да се редуцират начислените такси и разноски по справедливост до размер на 200. 00 лева за адвокатски хонорар за образуване на изпълнително дело и до такси към ЧСИ за образуване на изпълнително дело и връчване на покана за доброволно изпълнение.

Излага, че срещу представляваната от него кооперация е било образувано изпълнително дело № 562 от 2025 год. на ЧСИ В. П. във връзка с неизпълнение на задължение по издаден изпълнителен лист от 06.02.2023 год. по гр.д. № 86/2018 год. на PC – Троян.

Посочва, че в полза на взискателката е присъдено вземане както следва:

„Осъжда на основание чл. 200 и сл. от КТ, във вр. с чл. 51 от ЗЗД Кооперация Обнова с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: с. *****, представлявана от председателя Вл.П.К. да заплаща на Ат.В.Ат. с ЕГН **********, с адрес: с. *****, обл. Ловеч, Жилища на горско стопанство, ет. 1, 1 an. 1 по 19800 лв. /деветнадесет хиляди и осемстотин лева/ -имуществени вреди, съставляващи стойността на един брой индивидуална силиконова протеза за лявата й ръка, на всеки пет години за причинено увреждане, в резултат на трудова злополука, настъпила на 29.09.2015 год., считано от 18.03.2025 год. до 12.05.2068 год., когато ще навърши 78 години, или до настъпване на основание за изменение или прекратяване на плащането, ведно със законната лихва.

Излага, че основанията за спирането на изпълнителното дело са изрично и изчерпателно посочени в чл. 432 от ГПК, като в настоящия случай не може да се приложи нито една от хипотезите на чл. 432 от ГПК.

Сочи, че задължението към взискателя е напълно изпълнено и към днешна дата длъжникът не дължи нищо на взискателя. Излага, че дори и ЧСИ да приема, че на 18.03.2030 год. ще следва да се плати нова сума в размер на 19 800.00 лева, това е един бъдещ несигурен момент, като видно от самото Решение на съда и от Изпълнителния лист сумата ще бъде дължима до настъпване на основание за изменение или прекратяване на плащането.

Налага довод, че към 18.03.2030 год. - следващият падеж, ако са налице променя в обстоятелствата, то задължението може изобщо да не съществува.

Приема, че е незаконосъоразбразно да бъде водено изпълнително дело за едно бъдещо задължение, което е неизвестно дали към датата на падежа ще съществува. Към този момент задължението е платено, както и разноските към ЧСИ, като по тази причина на основание чл. 433, ал. 2 от ГПК производството следва да бъде приключено.

На следващо място, твърди, че при спирането на изпълнителното дело Кооперацията търпи големи вреди, тъй като наложените обезпечения се запазват. Кооперацията е вписана като длъжник в Централен регистър на длъжниците, срещу когото има образувано изпълнително дело и това създава недоверие в контрагентите на дружеството и банките, които работят с него, което е проблем в изключително голям мащаб. Дружеството подготвя документи за участие в европейски програми за външно финансиране на значителна стойност във връзка с реновиране на сградите и покупка на нови машини, като едно от изискванията е срещу дружеството да няма наложени възбрани и образувани изпълнителни дела. По програмите се представят удостоверения и декларации за тези обстоятелства. Самият факт на висящо 2 изпълнително дело и наложени възбрани на сградите е пречка за участие в програмите. Наложените обезпечения създават големи проблеми в работата на дружеството. МПС, които са собственост на Кооперацията са променлива величина, тъй като постоянно е необходимо закупуването на по-нови и помалко амортизирани МПС, а старите се продават, за да не се плащат излишни данъци, застраховки и други разноски за тях. Практически с налагането на запорите върху МПС Кооперацията не може да се разпорежда с тях и управлението на активите става изключително трудно. Усложнява се изключително много оперирането с банковите сметки на дружеството, тъй като всеки път, при всеки превод и извършване на банкова операция, банковите служители трябва да проверяват състоянието на наложения запор по спряно изпълнително дело, по което се очаква, че евентуално ако няма каквато и да било промяна до 18.03.2030 год. ще следва да се изпратят пари към ЧСИ и при положение, че не е платено доброволно до тогава или не е отпаднало основанието за плащане.

Защитата излага теза, че извършените изпълнителни действия и наложените запори и възбрани значително надхвърлят стойността на задължението, поради което същите са несъразмерни, което е нарушение на чл. 442а от ГПК. Съобразно чл. 442а, ал. 1 и 2 от ГПК „Наложените от съдебния изпълнител обезпечителни мерки и предприетите изпълнителни способи трябва да са съразмерни с размера на задължението, като отчитат всички данни и обстоятелства по делото, процесуалното поведение на длъжника и възможността вземането да остане неудовлетворено. По възражение на длъжника и при установяване на несъразмерност съдебният изпълнител вдига съответните обезпечителни мерки“. Изрично се прави възражение за несъразмерност на наложените от съдебния изпълнител обезпечителни мерки и предприетите изпълнителни способи, тъй като за задължение в размер на 19 800 лева са запорирани и възбранени активи на стойност над 10 000 000 лева.

Адв. А. посочва, че незаконосъобразно са начислени такси в огромни размери и прави възражение за прекомерност на разноските. Сочи се, че ЧСИ е начислил такси и разноски в размер на 1775.35 лева, от който 1 000. 00 лева адвокатско възнаграждение, поради което правя възражение по чл. 73а от ГПК, че същите превишават определените ограничения в тази връзка. Правя възражение за прекомерност съгласно чл. 78, ал. 5 от ГПК и моли бъде 3 редуциран до 200. 00 лева /за образуване на изпълнително дело/, като бъде съобразена практиката на СЕС и по-точно Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г . по дело С-438/22, която се явява задължителна практиката на съда. Според нея въведените ограничения за минимални адвокатски възнаграждения с НАРЕДБА № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения не обвързват решаващия орган/съд, а в случая съдебен изпълнител, при което определящо за размера на възнаграждението следва да бъде осъществената правна помощ - в случая, тя се свежда до изготвяне и депозиране на молба до съдебния изпълнител.

Приема, че още при имущественото проучване на длъжника би следвало съдебния изпълнител да е съобразил, че няма опасност сумата да не бъде заплатена и единственото, което е било необходимо е на длъжника, да му бъде надлежно връчена поканата за доброволно изпълнение, за да бъде уведомен за претенцията към него. Твърди, че практически с получаването на поканата за доброволно изпълнение е платено цялото задължение към взискателя.

По делото са постъпили мотиви от ЧСИ В. П., вписан под peг. № 879 на КЧСИ, с район на действие Окръжен съд – Ловеч, в които приема, че подадената въззивна жалба е неоснователна и моли да бъде оставена без уважение.

Излага, че предвид задължаването от страна на КООПЕРАЦИЯ „ОБНОВА" да изплати цялото изискуемо задължение в срока за доброволно изпълнение, изготвените запорни съобщения до ОД на МВР - Ловеч, сектор „Пътна полиция" с изх. № 15025/09.04.2025 г., до „Първа инвестиционна банка" АД с изх. № 15023/09.04.2025 г. и до „УниКредит Булбанк" АД с изх. № 15024/09.04.2025 г., не са изпратени, от което следва, че твърденията, които се излагат в жалбата, подадена от длъжника, за усложняване оперирането с банковите сметки на дружеството, и невъзможността за разпореждане с МПС, собственост на дружеството, са напълно неоснователни, а и длъжникът е наясно за така предприетото по негова молба бездействие от страна на ЧСИ.

ЧСИ посочва, че в изпълнителен лист № 260005/06.02.2023 г., издаден от Районен съд - Троян, Гражданска колегия, II състав, е обективирано задължение в размер на 19 800.00 лева, имуществени вреди, съставляващи стойността на един брой индивидуална силиконова протеза за лявата й ръка, което е дължимо на всеки пет години, считано от 18.03.2025 г. до 12.05.2068 г., 4 когато ще навърши 78 години, или до настъпване на основание за изменение или прекратяване на плащането. Приема се, че с оглед периодичността на задължението, не може изпълнителното производство да бъде приключено на основание чл. 433, ал. 2 ГПК, тъй като същото се явява изплатено, но само към днешна дата, а след пет годишен период от време задължението отново ще бъде изискуемо.

Приема за неоснователно твърденето в жалбата, че се създава притеснение относно недоверието на контрагентите на дружеството, че Кооперацията е вписана като длъжник в Централен регистър на длъжниците, тъй като статуса на делото е „спряно“, а не „висящо", освен това в Централен регистър на длъжниците се пазят данни за образувани и вече прекратени още шест изпълнителни дела на името на длъжника, както и обстоятелството, че по спряното изпълнително производство не могат да се предприемат изпълнителни действия за периода до настъпването на основание за възобновяването му.

ЧСИ счита за неоснователни изложените твърдения за несъразмерност на наложените обезпечителни мерки съгласно чл. 442а ГПК, тъй като банковите сметки, които длъжникът притежава не са запорирани, а освен това не е наложен запор и върху притежаваните МПС от длъжника. Сочи, че единствената предприета обезпечителна мярка е вписването на възбрана върху притежаваните недвижими имоти, обезпечаваща вземането на взискателя до следващото настъпване на падежа на задължението.

ЧСИ посочва, че относно наложената възбрана върху сградите, за които дружеството подготвя документи за участие в европейски програми за външно финансиране, длъжникът може да подаде молба за заличаване на наложената възбрана и след получено положително становище от взискателя, същата да бъде заличена.

ЧСИ излага становище за неоснователност на искането за редуциране на начислените такси и разноски по справедливост - до размер на 200. 00 лева за адвокатски хонорар за образуване на изпълнителното дело и такси към ЧСИ за образуване на изпълнителното дело и връчване на поканата. Позовава се на чл. 10, т.1 и т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съгласно които минималният размер на адвокатското възнаграждение за образуване на изпълнителното дело е 200 5 лева, а за водене на изпълнително дело и извършване на действия, с цел удовлетворяване на парични вземания е 1/2 от съответните възнаграждения, посочени в чл. 7, ал. 2 от Наредбата. Сочи, че в случая взискателят се представлява съвместно от двама адвокати, като същите са упълномощени да образуват изпълнителното дело, да осъществяват процесуално представителство и да получават събраните суми.

ЧСИ счита, че искането за редуциране на таксите, които са дължими към съдебния изпълнител, е неоснователно, тъй като съгласно чл. 79, ал. 1, т. 1 ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника. Посочва, че всички приети съдебни такси и разноски, както и следващата се пропорционална такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ са описани в изпратената покана за доброволно изпълнение, съгласно която длъжникът е погасил задължението си без да ги обжалва в срок.

Настоящата инстанция, като съобрази постъпилата въззивна жалба, становищата на страните и събраните по делото доказателства, приема за установена следната фактическа обстановка:

В кантората на ЧСИ В. П., с peг. № 879, с район на действие Окръжен съд Ловеч, на 08.05.2025 г. е постъпила молба с вх. № 48070/28.03.2025 г., подадена от Ат.В.Ат., с ЕГН **********, чрез адв. Й.Цв.Й., от АК гр. Велико Търново, с личен номер в Единния регистър на адвокатите 1100009550 и адв.