Определение № 52 от 07.02.2024, Окръжен съд - Смолян

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 52 гр. Смолян, 07.02.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петър Хр. Маргаритов

Членове:

Тоничка Д. Кисьова

Мария Ан. Славчева като разгледа докладваното от Мария Ан. Славчева Въззивно частно гражданско дело № 20245400500028 по описа за 2024 година

И за да се произнесе, взе предвид следното:

Смолянският окръжен съд е сезиран с въззивна частна жалба вх.

№211/11.01.2024година от Б. М. В., Д. М. В., Д. И. К., Н. К. Ст. и И. К. И., всички със съдебен адрес гр.С.,ул.“М.“№1а,вх.А,ап.23,Б.

М.

В., срещу определение

№864822.12.2023годин, постановено по гр.д.№847/2019година, в частта, с която е отменено протоколно определение по протокол № 836от съдебното заседание проведено на 28.11.2023 година, делото е върнато в стадия на съдебното дирене и оставени без разглеждане като процесуално недопустими на основание чл. 299 ал. 2 ГПК субективно съединените ревандикационни искове с правно основание чл. *** ЗС, предявени от Б. М. В., ЕГН **********, от гр. С., ул. „М.“ № 1А; Д. М. В., ЕГН **********, от гр. К., ул. „Ек. Й.“ № 19,вх. А, ап. 4; Д. И. К., ЕГН**********, от гр. К., ул. „От. П.“ № 5,вх. А, ет. 1, ап. 1; Н. К.

С., ЕГН **********, от гр. Ст. З., бул. „М. М. К.“, бл. 5, вх. В, ет. 5, ап. 13 и И. К. И., ЕГН **********, от гр. К., ул. „Ш.“ № 2, с които се иска да бъде осъдена Община Б., ЕИК *********, представлявана от кмета М. Д. Б., със седалище с. Б., ул. „Ст. Ст.“ № 3 да предаде на ищците владението върху 153 кв.м., включени в имот с идентификатор *****.***.*** по КККР на с. Б., област Смолян, одобрени със заповед № РД-18- 5 20/20.04.2010 г. на ИД на АГКК, означени със син цвят на скица № 1, представляваща неразделна част от решение № 554/18.11.2014 г. по гр.д. № 1310/2012 на РС – Смолян, идентични с оцветената в син цвят площ от 153 кв.м., представляваща част от имот с идентификатор *****.***.***, на комбинираната скица към заключението към допълнителната СТЕ по настоящото дело (лист 264 от делото) и прекратено производството по гр.д. № 847/2019 по описа на Районен съд – Смолян, както и са присъдени направените по делото разноски.

С въззивната жалба е направено оплакване, от което се прави извод за незаконосъобразност на атакуваното определение. Според частните жалбоподатели незаконосъобразно е прието от решаващия районен съд, че с исковата молба ищците са заявили, за осъществени мероприятия от Община Б. след влизане в сила решение №554/18.11.204 година постановено по гр.д.№1310/2012година по описа на Смолянския 1 районен съд, влязло в законна сила на 16.06.2015година, във връзка с взетото решение на общината в процесния имот да бъде осъществено мероприятие“покрИ.е на пазар“ и осъществяване проект за Обемно градоустройствено проучване( ОГП),на централната част на с.Б.,съгласно извадка за кадастрална карта от 24.08.2016година одобрена със заповед № РД-124/19.06.2016година на кмета на с.Б., скица - предложение за частично изменение на ПУП - ПЗ, кв. ***. УГ1И III, изготвена въз основа на заповед № РД-406/23.11.2016 г. на кмета на община Б. и проект за Обемно-градоустройствено проучване (ОГП) на централната част на с. Б., приет с решение № 205 от 02.05.2017 г. на ОбС - Б., който проект също предвижда върху същия имот да бъде осъществено мероприятието „покрИ.е и пазар“).

Считат жалбата за допустима, тъй като в исковата молба са изложени твърдения за факти, каквито не твърдени при първоначалната искова молба, т.е касае се за мероприятия извършени след влизане в сила цитираното по-горе решение на районен съд, или с исковата молба са изложени твърдения за новонастъпили обстоятелства след влизане в сила на Решение № 554 и поради това е допустима. Считат, че не е налице и хипотезата на чл. 299 ал. 2 ГПК. Според жалбоподателите не е налице пълна обективна и субективна идентичност между двете дела, като съгласно трайно установената съдебна практика и доктрина предметното (обективно) тъждество означава пълно покрИ.е между правото, предмет на СПН, и правото, предмет на второто дело, както с оглед на белезите, които индивидуализират това право (правопораждагц факт, съдържание и субекти - чл.221 ал. 1), така и с оглед на времето, за което се претендира, че правото, предмет на второто дело.

Според жалбоподателите новото установяване, което с новия иск се търси, се отнася до друг следващ период от живота на правото, а не до този предходен период, за който важи СПН.

(вж. Сталев, Ж„ „Българско гражданско процесуално право“, 7-мо издание, ИК „Сиела“, стр.

357, § 72. V, 5). Изразено е несъгласие с мотивите на порверявания районен съд, че всички мероприятия, които Община Б. е извършила в процесния имот, са извършени преди влизане сила на Решение № 554, тъй като в приетата в о.с.з на 26.10.2023 г. СТЕ вещото лице изрично заявява, че след направения оглед, геодезическо заснемане, справки в проекти и екзекутивни документации се установяват

СМР засягащи процесния имот - мостово съоръжение над р. Малка Арда, каменна облицовка на речното корито, ремонт на улицата и площадно пространство на мостово съоръжение над р. Малка Арда, нова каменна шапка която попада с 0.12 м. във въздушното пространство над процесния имот и в рамките на същия имот е с дължина 36 м. По отношение на мероприятието „ремонт на улица и площадно пространство на мостово съоръжение над р. Малка Арда вещото лице е посочило, че за него е издадено разрешение за строеж № 10/ 20.09.2017 г., което мероприятие е извършено след влизане в сила на Решение № 554 на. По отношение на мероприятието „мостово съоръжение над р. Малка Арда “ в о.с.з. на 26.10.2023 г. вещото лице изрично заявява, че процесния имот е засегнат и от изграждането на джоб-паркинг и тротоарно пространство, което мероприятие е реализирано въз основа на разрешение за строеж № 10/2 9 .10.2017 г. и разрешение за ползване CT-05-540/24.Q4.2019 г. От писмените доказателства представени във връзка с твърденията, че Община Б. извършва мероприятия и СМР в процесния имот след влизане в сила на Решение № 554 -скица-извадка от кадастралната карта от 24.08.2016 г., одобрена със заповед № РД-124/19.06.2016 г. на кмета на община Б., три броя скици-извадки от ЗРП (от опорен план, изменение на ЗП и ЗП), одобрени със заповед № РД 81/20.02.2017 г.,скица - предложение за частично изменение на ПУП - ПЗ, кв.***, УПИ ***, изготвена въз основа на заповед № РД-406/23.11.2016 г. на кмета на община Б., както и самата заповед, проект за Обемно-градоустройствено проучване (ОГП) на централната част на с. Б. (заедно с фрагмент от него), приет с Решение № 205 от 02.05.2017 г. на ОбС-Б., като и самото решение. Според жалбоподателите издаденото разрешение за строеж № 10/20.09.2Q 17 г. на гл. архитект на Община Б., с което се разрешава на възложителя Община Б. да изгради строеж „Благоустрояване централна част на с. Б., общ. Б., обл. Смолян - изграждане на площадно пространство, разрешение за 2 ползване CT-05-540/24.04.2Q19 г. на ДНСК за обект „Благоустрояване централна част на с.

Б., общ. Б., обл. Смолян изграждане на площадно пространство …. и II етап., в което изрично е отбелязано, че „се издава по искане с вх. № СТ-04/482/22.02.2019 г. на възложителя Община Б.“,становище от РИОСВ към МОСВ от 14.08.2017 г. и Становище на Басейнова дирекция „Изгочнобеломорски район“ - гр. Пловдив с изх. № ПУ-01-2/03.08.2017 г.за съгласуване на инвестиционно предложение „Благоустрояване централна част на с. Б., общ. Б., обл. Смолян “ с възложител Община Б..

В депозирания в срок писмен отговор на Община Б., чрез пълномощника адв.Б. К. се поддържа неоснователност на частната жалба и се предлага въззивният съд да потвърди атакуваното определение. Според въззиваемата страна с обжалваното определение районният съд законосъобразно е прекратил производството по делото, като е приел, че предявения от ищците иск за собственост срещу Община Б. се явява процесуално недопустим. В хода на производството се установи по безспорен начин, че с влезли в сила Решение № 1/13.02.2002г. по адм.д.№ 130/2001г. по описа на Окръжен съд-гр.Смолян и Решение № 554/18.11.2014г. по гр.д.№ 1310/2012г. по описа на Районен съд-гр.Смолян е признато, че ищците са собственици по силата на закона на основание реституция по ЗВСНОИ по ЗТСУ на процесиите 153 кв.м от имот с идентификатор *****.***.*** (публична държавна собственост, с начин на трайно ползване - водно течение, река) по КККР на с.Б., повдигнати в син цвят на комбинираната скица, изготвена към заключението по повторната СТЕ, която част в регулационно отношение попада в предвиждането „За покрИ.е“ - мостово съоръжение над река Малка Арда. Безспорно се установи от заключението по повторната СТЕ, че частта от поземлен имот с идентификатор *****.***.***, съвпадаща с част от процесната част от имота с площ от 136 кв.м., повдигната в син цвят и защрихована с червени линии, попада в речното корито на река Малка Арда, по реализирания проект „Укрепване и оформяне на коритото на река Малка Арда в чертите на с. Б.“ -1 етап, чието ползване е разрешено с Разрешение за ползване № СТ-12-92/08.02.2008г. на ДНСК. В Разрешение за ползване № СТ-05-540/24.04.2019г. има допусната грешка, като е посочено, че е разрешено ползването на двата етапа от проекта Благоустрояване централната част на с. Б.- изграждане на площадно пространство - I-ви и ІІри етап, независимо от предходното разрешение за ползване на етап I, тъй като видно от описателната част на Разрешение за ползване № СТ-05-540/24.04.2019г„ в него е посочено Разрешение за строеж № 10/20.09.2017г. допълнено със заповед № 1-10/21.09.2018г., които не засягат мостовото съоръжение и подпорната стена, в които попада процесията площ от 153 кв.м. Не е спорно по делото също така и обстоятелството, че частта от поземлен имот с идентификатор *****.***.***, съвпадаща с част от процесната част от имота с площ от 17 кв.м, повдигната в син цвят и защрихована със сиви линии, попада в изграденото мостово съоръжение - мост 2, чието строителство е реализирано от Община Б. във времето между 2001г. и 2006г. въз основа на Разрешение за строеж № 13/25.07.2001г. Този мост е посочен в Решение № 1/13.02.2002г. по адм.д.№ 130/2001г. по описа на Окръжен съд-гр.Смолян като западна граница на възстановения на ищците имот и следователно е съществувал към момента на настъпване на конститутивния ефект на правото на собственост по възстановителното решение. Извършеното в последствие оформяне на паркоместа върху моста и то във въздушното пространство над частта от процесния имот от 17 кв.м не променя този факт, още повече, че мостовото съоръжение в сегашния вид е изпълнено в периода между 2001 - 2006 г., също преди постановяване на решението по гр.д. № 1310/2012г. по описа на Районен съд-гр.Смолян. Проектът за Укрепване и оформяне на коритото на р.Малка Арда в чертите на с.Б. - 1 етап, допълнен с екзекутив от 04.01.2008г. е реализиран въз основа на Разрешение за строеж № 1/16.02.2006г., допълнено на 14.02.2007г. и 04.01.2008г. С този проект е извършено укрепване на левия бряг на реката по протежение на нейното течение, част от което попада в повдигнатата в синьо и защрихована с червени укрепване и оформяне на речното корито относно дънните прагове не засяга процесния 3 имот, а изпълненото оформяне на речното дъно с каменна облицовка е извършено въз основа на одобрения проект на 16.02.2006г. с последващо одобрение на 14.02.2007г. за обект „Укрепване и оформяне на коритото на река Малка Арда“ в чертите на с.Б. по разрешение за строеж № 1/16.02.2006г. Последващото изменение от 26.10.2010г. засяга етап II от проекта, определен от мост № 1 до мост № 2 - профил № 1 до профил № 9, но засяга изграждане на нови подпорни стени на десния бряг по посока на течението и оформяне на речното дъно с каменна облицовка, а не левия бряг на който е разположен имотът на ищците. Въз основа на тази безспорно установена фактическа обстановка решаващият съд е направил съответветстващ на закона правен извод, че при това положение не е налице настъпването на нови обстоятелства след влизане в сила на Решение № 554/18.11.2014г. по гр.д.№ 1310/2012г. на Районен съд-гр.Смолян, а проведените мероприятия и реализираните проекти, засягащи именно спорната част от имот с идентификатор *****.***.***, собственост на ищците са съществували към момента на постановяване на решението.