Решение № 117 от 02.02.2024, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 117 гр. Бургас, 02.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Вяра Ив. Камбурова

Членове:

Галя В. Белева

Димитър П. Стоянов при участието на секретаря Жана Авр. Кметска като разгледа докладв.Николовато от Галя В. Белева Въззивно гражданско дело № 20222100501146 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 81 о т 25.05.2022г. по гр. д. № 551/2 1 г. на РС- Поморие е отхвърлен иска на Ш. К., гражданин на Великобритания, роден на **********г., чрез адв.Шейков, против Етажната собственост на сграда с идентификатор *** по КККР на гр.Поморие, сграда „Е“ /“Ета“/, комплекс „Сънсет Ризорт“, с адрес гр.Поморие, ул. „Княз Б о р и с I“ №219, представлявано от управителя на етажната собственост „Поморие Мениджмънт 2“ ЕООД, чрез управителя В. Д., за отмяна на всички решения на ОСЕС, проведено на 24/25.06.2021г. Ищецът е осъден да заплати на ответната етажна собственост разноски по делото в размер на 1100 лв.

Против решението е постъпила въззивна жалба вх.№ 2191/14.06.2022г. по описа на РС- Поморие, подадена от адв. Шейков, в качеството му на пълномощник на ищеца Ш. К..

Същият е обжалвал решението изцяло, като е изложил оплаквания, че обжалваният съдебен акт е немотивиран, необоснован, неправилен и незаконосъобразен. На първо място се сочи, че съдът не се е произнесъл по възражението на страната за допуснато нарушение на чл.16, ал.2 от ЗУЕС- тъй като общото събрание не е взело решение събранието да бъде председателствано от „Поморие Мениджмънт 2“ ЕООД, нито от адв.Николова. Второ, сочи се, че съдът не се е произнесъл и по възражението по чл.16, ал.5 от ЗУЕС, е протоколът не съдържа данни за начина, по който са гласували лицата- „за“, „против“ или „въздържал се“, а единствено процента, с който са гласувани решенията на ОСЕС. Третото оплакване се свежда до неправилност на изводите на съда за наличието на кворум за вземането на 1 решения от ОС. Сочи се, че „Сънсет Къмършъл“ ЕООД е участвало в проведеното ОСЕС като носител на ид.ч. от общите части на сградата, в качеството си на собственик на множество самостоятелни обекти, които поради тяхната характеристика и несамостоятелно предназначение според въззивника представляват обслужващи и несамостоятелни обекти, т.е. общи по предназначението си части, поради което дружеството, посочено като техен собственик, не е могло да участва в събранието на самостоятелно основание. В тази връзка въззивникът счита, че ОСЕС е проведено при неизяснен/ неправилно изчислен процент на идеалните части от общите части на сградата, които са представени, съответно- процентът на мнозинството при вземане на решенията бил изчислен неправилно. Това нарушение според въззивника следвало да се гледа във връзка с нарушение на императивните разпоредби на методиката по чл.51, ал.1-6 от ЗУЕС. Направено е заключение, че обслужващите и несамостоятелните обекти, в които не живеят лица, не участват в разходите, по отношение на поддръжката на ЕС, от което следва, че те не следва да вземат участие при гласуването на разноските на ЕС. На следващо се място се сочи, че решението на РС противоречи на практиката на ВКС по въпроса, че определянето на размер на разходите за поддръжка и управление на общите части на сградата съгласно броя стаи на апартамент по методика, несъвместима с чл.51, ал.1- 6 ЗУЕС, а именно, че това е недопустимо, тъй като разпоредбата на чл.51, ал.1 ЗУЕС е императивна. Цитирана е съдебна практика. Изтъква се, че в решението по т.4 липсва конкретика относно точния размер на вноската за поддръжката, а е налице препращане към информация в табличен вид, в която вноската е изчислена чрез формула, която не е част от решението. Предвидените вноски не били на база реалния брой собственици, ползватели и обитатели, а според типа на апартаментите /А1, А2 и А3/. Така, според въззивника се цели заобикаляне на забраната за определяне на таксите по формула на база квадратен метър, но по същество се постигал идентичен ефект. Акцентира се, че определянето на единична цена на ползвател е принципно законно, но начинът, по който априори е определен броя на ползвателите на база големината на апартаментите, от което зависи авансовото плащане на таксата поддръжка, е незаконосъобразен. Сочи се, че ефектът е целен, тъй като мнозинството от решенията са взети от собствениците на търговските обекти, които според този начин на разпределяне на разходите имат по- нисък дял в поддръжката. Изтъква се още, че е налице неправилно преизчисление на представените дялове към идеалните части на собствениците от общите части на ЕС към 100%, поради което кворумът е формиран и отразен неправилно.

Моли, обжалваното решение да бъде отменено, а вместо него да се постанови ново, с което искът бъде уважен. Претендират се разноски, включително адвокатско възнаграждение.

В законоустановения срок е подаден отговор на въззивната жалба от въззиваемата Етажна собственост, представлявана от „Кондо мениджмънт“ ЕООД, чрез пълномощниците адв. Р. Н. и адв.Е. Г.. С него жалбата е оспорена като неоснователна.

Според въззиваемата страна, обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Съдът правилно и мотивирано обсъдил събраните по делото доказателства, изложените от страните доводи и стигнал до обосновани и законосъобразни правни изводи- че не се установяват 2 съществени нарушения при свикването и провеждането на ОСЕС, нито е налице нарушение на нормата на чл.51 от ЗУЕС. Намира за неоснователно оплакването за нарушение на чл.16, ал.2 ЗУЕС, като се сочи, че ОСЕС е следвало да бъде председателствано от управителя, който към онзи момент е бил „Поморие мениджмънт 2“ ЕООД, а същото е упълномощило за това адв.Николова. Неоснователно , според въззиваемата страна, е и оплакването за нарушение на чл.16, ал.5 ЗУЕС. По време на всяко от гласуванията председателят на събранието, заедно с протоколчика извършвали преброяване на гласовете „За“, „Против“ и „Въздържал се“, а съответните резултати били записвани за целите на изготвянето на протокола. Сочи се, че законът не съдържа изискване протоколът или друг документ да съдържа изброяване на етажните собственици, които са били съгласни с предложените решения, нито на тези, които са гласували против решенията. Затова отсъствието на подобно изброяване в протокола, или друг документ от ОСЕС не съставлява нарушение на чл.16, ал.5 от ЗУЕС. Изтъква се, че ищецът не ангажира доказателства, нито твърди, че решенията не са взети с мнозинство. По оплакването, че „Сънсет къмършъл“ ЕООД не е собственик на самостоятелни обекти и не следва да участва в ОСЕС, се сочи, че това дружество е придобило имотите чрез апорт, а собствеността му е видна от публичните вписвания в ТР и РЮЛНЦ. Въззивната страна намира, че предвид предмета на делото е релевантно само дали дружеството притежава идеални части от общите части на сградататака чл.17, ал.1 ЗУЕС, което се установява от документа за собственост. Цитирана е съдебна практика в тази насока. Затова намира за неоснователно възражението за неясен/ неправилно изчислен кворум при провеждане на ОСЕС. Сочи се още, че събранието е проведено при условията на чл.15, ал.1, ал.2 и ал.3 ЗУЕС, при спадащ кворум, като са взети с мнозинство повече от половината от представените идеални части от общите части на ЕС.

Изтъква се също, че за приемането на нито едно от решенията на ОСЕС не е необходимо квалифицирано мнозинство, тъй като същите не попадат в хипотезите на чл.17, ал.2, т.1-7 от ЗУЕС. Правилно районният съд приел, че не се установява преобразуването на идеалните части от общите части от квадратни метри в проценти /към 100 %/ да е неправилно изпълнено. Правилно съдът не кредитирал заключението на вещото лице, понеже изчисленията на последното били извършени на базата на чл.17, ал.4 ЗУЕС, който текст е напълно неприложим за случая, тъй като идеалните части от общите части на всеки от обектите били посочени в документите за собственост. Въззиваемата страна намира за неоснователно и оплакването за нарушение на разпоредбата на чл.51 от ЗУЕС, като сочи, че ЕСЕС е приело вноската за всеки собственик/ обитател в сграда Ета да бъде в размер на 685 лв., сума, приета в приходната част на бюджета. Посоченият в приходната част на бюджета фиксиран брой ползватели за всеки от типовете апартаменти, съобразно броя лица, които домуват / пребивават по едно и също време в имота, действително бил съобразен според практика в комплекса, но същият бил съобразен и с Правилника за вътрешния ред в сградата- раздел 2, чл.3, ал.23 и ал.24, според който при влизане в сградата всеки собственик, ползвател или обитател или член на неговото домакинство следвало да извърши регистрация на рецепция и да заяви колко човека влизат в съответния апартамент. Изтъква се, че в случай, че някой от имотите се обитава от по- малък брой ползватели, собственикът 3 може да заяви изрично това обстоятелство на управителя, за да се редуцира годишната му такса за поддръжка и управление. По отношение на обектите, които били свързани с достъп на външни лица за ЕС /ресторанти, магазини/, нормата на чл.51, ал.5 ЗУЕС предвиждала заплащането на разходи за управление и поддръжка от 3 до 5- кратния размер, определен с решение на ОСЕС, която разпоредба била съобразена при приемането на бюджета. Развити са пространни съображения, касаещи спецификата на функционалното предназначение на сградата и комплекса, за да се обоснове извод, че няма пречка мнозинството от етажните собственици да реши паричната вноска за поддръжка и управление на ЕС да се определи по начин, по който самото Общо събрание реши, така че да се получи равнопоставено и справедливо разпределяне на паричните вноски между етажните собственици по начин, че общите части на сградата да бъдат запазени и поддържани не само в добро състояние, но и да съответстват на луксозния облик на сградата и комплекса. Затова, според въззиваемата страна, не е налице твърдяното заобикаляне на разпоредбата на чл.51 от ЗУЕС. На следващо място се изтъква, че решенията са взети с мнозинство повече от 80% гласували положително, срещу 19 % гласували отрицателно, поради което дори да била допусната грешка с единица в петия знак след десетичната запетая, това нямало да се отрази на взетите решения.

Моли решението да бъде потвърдено, а на въззиваемата страна да се присъдят разноските по делото.

Въззивникът не участва лично или чрез представител в проведеното открито съдебно заседание. Пълномощникът му е представил писмено становище, с което поддържа въззивната жалба и моли същата да бъде уважена по съображенията, изложени в нея.

В съдебно заседание пълномощниците на въззиваемата страна оспорват въззивната жалба, поддържат отговора и молят обжалваното решение да бъде потвърдено.

По допустимостта на производството Бургаският окръжен съд приема следното:

Въззивната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в законоустановения срок, от надлежно упълномощен представител на страна, която има правен интерес да го обжалва. Жалбата отговаря на изискванията на чл.260 и 261 ГПК и е допустима. Ето защо делото следва да се разгледа по същество.

Ищецът Ш. К.- сега въззивник, представляван от адв.Шейков и Стойчев, е предявил иск с правно основание чл.40, ал.1 ЗУЕС против Етажната собственост на сграда Е (Ета) в комплекс „Сънсет Ризорт“ – Поморие, находяща се в сграда с идентификатор ***. 1 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Поморие – „Сънсет ризорт“, бл. Е, с адрес – гр. Поморие, ***, комплекс „Сънсет ризорт“, бл.Е, представлявано от Управителя „Поморие Мениджмънт 2“ ЕООД , з а отмяна на всички решения, приети на проведеното на 22.06.2021г. и 23.06.2021г. Общо събрание на ЕС на собствениците на сграда Б в комплекс „Сънсет ризорт“ – Поморие.

В исковата молба се сочи, че при провеждането на ОСЕС е допуснато нарушение на чл. 16, ал. 2 от ЗУЕС, тъй като събранието е било председателствано от адвокат Р. Н., упълномощена от Управителя на ЕС – „Поморие мениджмънт 2“ ЕООД. Допуснато било и нарушение на чл. 16, ал. 5 от ЗУЕС, понеже в протокола от проведеното Общо събрание бил 4 посочен само общия процент на гласувалите, но не и лицата и начина, по който са гласували. Сочи се, че „Сънсет Къмършъл“ ЕООД взело участие в събранието като собственик на множество обекти на собственост, които обаче не били самостоятелни обекти, поради което ищецът счита, че събранието е било проведено при неизяснен и неправилно изчислен кворум. Твърди се още, че възприетата методика, при която размера на разходите за поддръжка и управление на общите части на сградата е определен съгласно броя на стаите в съответния апартамент е несъвместима с разпоредбите на чл. 51 от ЗУЕС.