Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 12 от 24.03.2025, Районен съд - Трън

Съд
Районен съд - Трън
Дело
Гражданско дело 169/2024
Вид
Решение № 12
Подписан
24.03.2025
В сила
07.04.2026
Състав
ПЕТЪР СИМЕОНОВ ПЕТРОВ

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 12 гр. Трън, 24.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТРЪН, II - РИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПЕТЪР С. ПЕТРОВ при участието на секретаря ГЕРГАНА СП. АЧАНОВА като разгледа докладваното от ПЕТЪР С. ПЕТРОВ Гражданско дело № 20241740100169 по описа за 2024 година

Производството е по иск с правна квалификация чл. 422, във вр. с чл. 415 от ГПК.

Образувано е по искова молба от „БАНКА ДСК" АД, ЕИК 121830616, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Московска" № 19, чрез пълномощника си Р. В. Д. – старши юрисконсулт, със съдебен адрес: ***, против Р. Г. С., ЕГН **********, с адрес: с.С.и., общ. Трън, обл.Перник.

Процесуалният представител на дружеството-ищец твърди, че на 11.03.2015г. в гр.

Перник между „Сосиете Женерал Експресбанк" АД, ЕИК 813071350, с универсален правоприемник „Банка ДСК" АД и Р. Г. С., с ЕГН **********, с адрес за кореспонденция, посочен в договора: ***, в качеството му на кредитополучател е сключен Договор за кредит.

По силата на този Договор, банката е отпуснала на кредитополучателя кредит за текущо потребление в размер на 32 200 лева. Между страните е уговорено, че срокът за издължаване на кредита е 120 месеца, считано от датата на неговото усвояване/първо усвояване по кредита. Съгласно постигнатите договорки кредитът се олихвява с номинален фиксиран лихвен процент в размер на 7,99% на година за целия срок на договора, 0,0221% лихвен процент на ден. В случаите по чл. 8, ал.5 от Част II - номиналният лихвен процент по т. 8 се увеличава с 0,5 процентни пункта. Наказателните надбавки върху просрочени погасителни вноски са 6 пункта над номиналния лихвен процент по т.8 или общо лихвеният процент върху просрочени погасителни вноски е в размер на 13,99%. Върху цялата главница след настъпване на предсрочната изискуемост наказателната надбавка е 6 пункта над номиналния лихвен процент по т.8. На основание чл.8 от Част II във връзка с чл. 6 Част I от договора погасяването на кредита става чрез посочената в договора разплащателна сметка № 1521007385 с титуляр кредитополучателя Р. Г. С., чрез заплащане на месечни вноски по главница и лихва, съгласно изготвения погасителен план (Приложение № 1 към Договора) с 1 падежна дата за издължаването им - 30-то число от месеца, като погасяването на кредита се отчита по специално открита за целта заемна сметка с № 11/6127025073. Налице е валидно сключено облигационно отношение между банката в качеството на кредитор и Р. Г. С. като кредитополучател. По своята правна същност договорът за банков кредит е формален договор, попадащ под обхвата на разпоредбата на чл.430 от Търговския закон, с която се предвижда изрична писмена форма. Към настоящата искова молба прилагат подписан договор за кредит, в съдържанието на който са визирани необходимите за действителността на същия реквизити - ясно и точно са индивидуализирани страните по договора, посочен е размерът на предоставената сума; уговорена е дължимата договорна лихва, както и задълженията на страните - за банката да предостави, а за кредитополучателя да погасява в срок предоставеният кредит, съгласно изготвения и представляващ неразделна част от договора за кредит погасителен план, с месечни вноски по главница и лихва. Неразделна част от договора за потребителски кредит са Общите условия обективирани в Част II от договора за кредит, съгласно които са уговорени параметрите на кредитното правоотношение, а именно - редът и начинът на усвояване, на олихвяване санкциите при забава на плащанията, задълженията за страните. Съгласно чл.10 от Част II от договора за кредит, при неиздължаване (изцяло или частично) на месечен анюитет (или на лихви и застрахователни премии през частичен гратисен период) в предвидените в договора и погасителния план срокове, договорната лихва се увеличава с наказателната надбавка по т.9.1 от Част I. Наказателната лихва се начислява отделно извън анюитетните вноски и при плащане се погасява преди дължимите анюитетни вноски. Съгласно чл.10, ал.2 от Част II при допусната забава в плащанията на главница и/или на лихва над 90 дни Банката има право да обяви целият остатък от кредита за предсрочно изискуем, като на основание чл.12 от Част II от договора, при обявяване на предсрочна изискуемост действието на погасителния план се прекратява, като по кредита главницата се дължи ведно с лихва в размер на договорената лихва съгласно Част I, т. 8 и наказателна надбавка по т. 9.2. от Част I на договора. Банката е изпълнила задължението си по договора за кредит, като е предоставила на кредитополучателя сумата от 32 200 лева. На 11.03.2015г., сумата от кредита е усвоена по посочената в чл.6 от Част I от договора разплащателна сметка с титуляр Р. Г. С.. Кредитополучателят е допуснал забава в плащанията на дължимите от него суми за период от повече от 90 дни, в резултат от което са възникнали обективните предпоставки, предвидени в чл. 10, ал. 2 от Част II от Договора, за обявяване на предсрочна изискуемост. Предсрочната изискуемост на кредита е обявена на кредитополучателя Р. Г. С. на 16.11.2023г., като уведомлението му е връчено лично на посочената дата, видно от приложената като доказателство към настоящата искова молба обратна разписка.

Неоснователно и недоказано е твърдението в подаденото възражение по ЧГД № 229/2023г., на кредитополучателя Р. Г. С., че е погасил изцяло паричното си задължение чрез извършено от него доброволно плащане. Това твърдение не отговаря на обективната истина, и не е подкрепено с доказателства, тъй като за да се осъществи предсрочно погасяване на кредита е необходимо кредитополучателят да подаде до Банката писмено уведомление по образец с посочена дата за погасяване, съгласно чл. 9, ал.2, б.„в" от Част II към Договора за кредит 2

Експресо от 11.03.2015г. Такова уведомление в Банката не е постъпвало. Без такова уведомление от кредитополучателя банката - кредитор няма нито право, нито задължение да събере извънсъдебно от наличностите по неговите банкови сметки суми за пълно предсрочно погасяване на кредита. Действително на 02.03.2017г. по разплащателната сметка на Р. Г. С. с № 1521007385 е постъпила сума от 34 800 лева, с основание „предсрочно погасяване на кредит" (без да се уточнява за кой точно кредит става дума), но поради обстоятелството, че длъжникът не е уведомил кредитора с изрична молба по образец съгласно чл. 9, ал.2, б. „в" от Част II към Договора за кредит Експресо от 11.03.2015г., че желае да погаси предсрочно задължението си и то именно по този договор за кредит, сумата не е била усвоена от Банката за предсрочното погасяване на задължението, а е останала по сметката на кредитополучателя като наличност, която целенасочено е изтеглена от Р. Г. С. в периода 22.03.2017г. до 20.09.2017г. чрез серия от ежедневни тегления на суми (в някои случаи достигаши до 6 тегления на ден) от ATM на други банки. Съгласно чл. 8, ал. 2 от Част II от Договора за кредит длъжникът е дал съгласие банката да събира служебно дължимите суми по кредита на съответния падеж от разплащателната му сметка, но това съгласие дава право на кредитора да събира само падежирали вноски. Ако процесната сума беше събрана служебно от Банката без предвиденото в договора уведомление от кредитополучателя, с което изрично да изрази намерението си за предсрочно погасяване, банката би била в нарушение на горната клауза от договора. На основание чл. 8, ал. 2 от Част II от Договора за кредит, наличността по разплащателната сметка на Р. Г. С. за посочения период е послужила за погасяването на падеж на шест месечни вноски съгласно подписания от длъжника погасителен план, като тези плащания са отразени и в изготвеното и представено към заявлението по чл. 417 ГПК извлечение от счетоводни книги от 06.12.2023г.

Искането към съда е да постанови решение, с което да бъде установено със силата на присъдено нещо по отношение на Р. Г. С. с ЕГН **********, от село С.и., общ. Трън, съществуването на вземането на „Банка ДСК" АД - гр.София, с ЕИК 121830616, в качеството на универсален правоприемник на „Сосиете Женерал Експресбанк" АД, ЕИК 813071350, произтичащо от Договор кредит Експресо от 11.03.2015г., за което са издадени Заповед за изпълнение №120 от 12.12.2023г., и изпълнителен лист № 79 от 12.12.2023г. по ч.гр.д. № 229/2023 г. по описа на PC Трън за сумите: 20 018.05 лева - главница, дължима по Договор за кредит Експресо от 11.03.2015г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 11.12.2023г. до окончателното изплащане на вземането; 5 951.06 лева – договорна (възнаградителна) лихва за периода 29.02.2020г. - 15.11.2023г.; 1 358.16 лева - обезщетение за забава (лихвена надбавка за забава) за периода 29.02.2020г. - 15.11.2023г.; 145.90 лева законна лихва за периода от 16.11.2023г. до 06.12.2023г., както и ответникът да заплати на Банка ДСК АД сторените по ч.гр.д. № 229/2023г. по описа на Районен съд Трън разноски, от които 549.46 лв. за държавна такса и 50.00 лв. за юрисконсултско възнаграждение. Иска се и осъждането на ответника да заплати направените разноски в настоящото производство, вкл. и юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37 от ЗПП във връзка с чл.

25, ал. 2 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

3

Исковата молба с приложенията е връчена на ответника Р. Г. С. на 05.08.2024г. В срока по чл. 131 от ГПК на 04.09.2024г. е постъпил писмен отговор, в който ответникът чрез процесуалният си представител оспорва исковата молба по основание и размер. Твърдят, че вземането е погасено чрез плащане. На 02.03.2017г. между Р. Г. С. и "Централна кооперативна банка" АД е сключен договор за потребителски кредит № 91900КР-АА8508/02.03.2017г., в резултат на което банката е предоставила на кредитополучателя потребителски кредит в размер на 46800 лв. срещу задължението на последния да го върне в уговорените срокове съгл. приложения към договора погасителен план, ведно с дължимите се разноски и лихви. Съгласно условията на договора, кредита, който кредитополучателят е получил, ще бъде използван за задоволяване на негови и на семейството му нужди или за рефинансиране на получен от кредитополучателя друг кредит, и същият му е предоставен на датата на сключване на договора чрез превод на сумата по банковата му сметка в "ЦКБ" АД (с IBAN: *****************). С превод на сумата от 34800 лв. от банковата сметка на Р.

Г. С. в "Централна кооперативна банка" АД (с IBAN: *****************) в банковата му сметка в "Сосиете Женерал Експресбанк" АД (IBAN: *****************), по която е усвоен процесния кредит и по която същият ще се погасява (вж. Част И, чл. 2, ал. 1, изр. първо и Част II, чл. 8, ал. 1 във вр. с Част I, т. 6.от приложения към исковата молба договор) вземането, което се претендира от ищеца, е погасено чрез плащане. Плащането е осъществено на 02.03;2017г., въз основа на платежно нареждане с № 91900П-БГ-8355.10, при изрично посочено като основание за превода на сумата - "предсрочно погасяване на кредит".

Посоченото в исковата молба (на с. 4 от нея), че "действително на 02.03.2017г. по разплащателната сметка на Р. Г. С. с № 1521007385 е постъпила сума от 34800 лв., с основание "предсрочно погасяване на кредит", представлява изявление на ищеца, направено чрез процесуалния му представител ст. юрк. Р. Д.. То съдържа неизгодни за ищеца релевантни факти, предвид разпределението на доказателствената тежест в процеса и с оглед на това, че при безкасово плащане същото се смята за завършено с преминаване на сумата в патримониума на кредитора и с това фактическият състав на платежния процес при плащане по банков път завършва. Изявлението има характер на признание и от процесуална гледна точка се явява важно доказателствено средство, предвид, че съвпадението на фактическите твърдения на двете спорещи страни е указание за истинността на твърденията.

„Чл. 305 от ТЗ: "Когато плащането се извършва чрез задължаване и/или заверяване на сметка, то се смята за завършено със заверяване сметката на кредитора или чрез изплащане в наличност сумата на задължението на кредитора." Чл. 75, ал. 3 от ЗЗД: "Когато плащането става чрез задължаване и заверяване на банкова сметка, задължението се счита за погасено със заверяване сметката на кредитора." В подкрепа на направеното правопогасяващо възражение е и приложеното към отговора на исковата молба извлечение от движението по банковата сметка на Р. Г. С. в "Централна кооперативна банка" АД (с IBAN: