Решение № 68 от 25.04.2023, Районен съд - Ботевград
- Съд
- Районен съд - Ботевград
- Дело
- Гражданско дело 2200/2022
- Вид
- Решение № 68
- Подписан
- 25.04.2023
- В сила
- 21.12.2023
- Състав
- Катерина Въткова Ненова
Цитирани разпоредби
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 79 · Закон за задълженията и договорите
- Чл. 10а, ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл.10а, ал.4 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 68 гр. Б., 25.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б., IV-ТИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: К.В. Н. при участието на секретаря М. К. П. като разгледа докладваното от К.В. Н. Гражданско дело № 20221810102200 по описа за 2022 година
С исковата молба от „П. К. Б.“ ЕООД срещу И. М. В. са предявени обективно кумулативно съединени искове, съответно с правно основание чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415 ГПК вр. с чл. 79 ЗЗД – за признаване за установено по отношение на И. М. В., че същата дължи на „П. К. Б.“ ЕООД следните суми: 1.) 2449,14 лв. – главница по Договор за потребителски кредит № * от 18.10.2019 г.; 2.) 1278,79 лв. – договорно възнаграждение за периода от 15.12.2020 г. до 05.01.2022г.; 3.) 676,70 лв. – възнаграждение за закупена услуга „Фаст“; 4.) 1353,48 лв. – възнаграждение за закупена услуга „Флекси“; 5.) 356,94 лв. – лихва за забава за периода от 16.07.2020 г. до 05.01.2022 г.; 6.) 291,49 лв. – законна лихва за периода от 05.01.2022 г. до 28.07.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 29.07.2022 г. (датата на входиране на заявлението по чл. 410 ГПК) до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена Заповед № 892/01.08.2022 г. за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 1416/2022 г. по описа на РС – Б..
В исковата молба се сочи, че на 18.10.2019 г. е сключен Договор за потребителски кредит № * между страните по делото. Сумата по кредита възлизала в размер на 2800 лв., срокът на кредита бил 36 месеца, размерът на вноската – 135,30 лв., ГПР – 49,14 %, годишният лихвен процент – 41 %. Закупени били и допълнителни услуги – „Фаст“ в размер на 840 лв. и „Флекси“ в размер на 1680 лв., като размерът на вноската по тези допълнително закупени услуги възлизал на 70 лв. месечно.
Ответницата подписала договора за кредит, като приела общите условия към същия.
На 21.10.2019 г. ищцовото дружество превело част от договорената сума по кредита в 1 размер на 98,26 лв. по банкова сметка ответницата, а с останалата част от главницата по желание на ответницата били рефинансирани други две нейни задължения към ищеца. Неколкократно по искане на ответницата и чрез сключване на анекси погасителният й план бил променян. Погасени били 8 бр. пълни месечни вноски и една частична, след което длъжникът изпаднал в забава и настъпила предсрочна изискуемост на задълженията, за което до длъжника било изпратено уведомително писмо. По същество искането към съда е да признае за установено, че ответникът дължи на ищеца горепосочените суми. Претендират се и разноски в заповедното и исковото производство.
Ответникът в законоустановения срок не е депозирал отговор.
В откритото съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се представлява.
Същият взема становище по същество в предварително депозирана писмена молба.
Ответникът не се явява и не се представлява.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди относимите доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:
По делото са представени Договор за потребителски кредит № * от 18.10.2019 г., ведно с приложените към същия погасителен план, декларации, Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, Общи условия, Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити, Допълнителна преддоговорна информация, представляваща приложение към Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити, подписани от двете страни по делото. Съгласно клаузите на индивидуалния договор за потребителски кредит, отпуснатата сума е в размер на 2800 лв. и следва да се погаси за 36 месеца, годишният лихвен процент е 41,00 %, както и е уговорен лихвен процент на ден в размер на 0.11%. Видно от индивидуалния договор за потребителски кредит, ответницата е избрала с отпуснатата сума да рефинансира свои задължения в размер на 1754,91 лв. и 946,83 лв. Наред с това изрично е посочила, че желае да се възползва от допълнителните услуги „Fast” - за приоритетно разглеждане срещу сумата от 840 лв. и „Flexy” – за гъвкав погасителен план. Същите параметри на договора са уговорени и в приложения Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити.
В чл. 15 от Общите условия са уредени допълнителните услуги „Фаст“ и „Флекси“. За услугата „Фаст“ в чл. 15.1. е посочено, че представлява приоритетно разглеждане на искането за отпускане на кредит на съответния клиент преди тези на други клиенти, които не са избрали и заплатили тази допълнителна опция по договора, както и усвояване на кредита до 24 часа след подписване на сделката. За допълнителната услуга „Флекси“ в чл. 15.2. е разписано, че представлява възможност 2 за клиента да променя погасителния си план при изпълнение на някои специфични изисквания, регламентирани в чл. 15.2.1, чл. 15.2.2. и чл. 15.2.3. от ОУ.
От Анекси № 1/05.02.2020 г., № 2/19.05.2020 г., № 3/12.06.2020 г. и № 5/14.10.2020 г., ведно със съответния погасителен план към всеки, се установява, че ответницата неколкократно се е споразумявала с ищеца за отлагане плащането на дължимите погасителни вноски по процесния договор за кредит. С Анекс № 4/22.07.2020 г. между страните е постигната договореност за намаляване размера на месечната вноска по кредита.
Съгласно разпечатка (л. 35 от делото), на 21.10.2019 г. ищецът е превел по банков път на ответника сумата от 98,26 лв., а като основание за плащане е посочен номерът на процесния договор.
В Извлечение по сметка от 08.12.2022 г. към Договор за потребителски кредит № *, са посочени остатъчните вноски по договора според ищеца.
В Уведомително писмо от 06.01.2022 г. ответникът се известява, че кредиторът се възползва от правото си да обяви неиздължения остатък от кредита за предсрочно изискуем. По делото няма доказателства уведомителното писмо да е връчено на ответника и по този начин да е доведено до негово знание.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:
За да бъдат уважени исковите претенции, ищецът следва да проведе пълно и главно доказване на следните факти: 1.) наличие на договорно правоотношение между ответника и „П. К. Б.“ ЕООД; 2.) изпълнение от страна на „П. К. Б.“ ЕООД по договора, т. е., че е предоставил сумата по кредита; 3.) изпадане на длъжника в забава;
4.) настъпване на предсрочната изискуемост; 5.) период и размер на всяка от претендираните суми.
Между страните по делото е възникнало валидно правоотношение по силата на двустранно подписания индивидуален Договор за потребителски кредит № * от 18.10.2019 г.
По отношение усвояването на кредита, в договора изрично страните са уговорили, че по желание на ответницата, като допълнителна възможност и по програма „Настоящ клиент“ значителна част от отпуснатата сума от 2800 лв. ще послужи за рефинансиране на други задължения на ответницата, а именно задължения за 1754,91 лв. и 946,83 лв. Остатъчната сума от 98,26 лв. е преведена на ответницата по банков път. Доколкото липсва изрично оспорване на факта на усвояване на кредита, то ищецът е изпълнил задължението си за предоставяне на главницата по кредита. Наред с това, по последния са извършвани погашения, което от своя страна представлява 3 частично изпълнение и извънсъдебно признаване на дълга чрез конклудентни действия. Както се признава в исковата молба и съгласно извлечението по сметка към 08.12.2022 г., по процесния кредит ответницата е погасила 8 пълни анюитетни вноски и една непълна, като общо платената сума към 08.12.2022 г. възлиза на 1508,80 лв.
Следва да се отбележи, че в представената разпечатка на л. 35 от делото в графата „основание за превода“ не се сочи, че се касае за договор за кредит, нито пък се сочи дата на сключване на договора за кредит. Въпреки това при съвкупното разглеждане на писмените доказателства, предвид частичното изпълнение от страна на ответника и липсата на оспорване от негова страна на факта на предоставяне на кредита, съдът приема, че ищецът е изпълнил основното си задължение по договора, а именно процесната сума главница е предоставена, респ. кредитът е усвоен от ответника.
Ищецът претендира главница в размер на 2449,14 лв. от целия предоставен размер (2800 лв.), тъй като от главницата са погасени 350,86 лв., съгл. коментираното по – горе извлечение по сметка.
Ищецът се позовава на предсрочна изискуемост, но такава няма доказателства да е настъпила, тъй като приложените копие на пощенски плик и обратна разписка не носят никакво отбелязване за връчване. Поради изложеното, съдът приема, че уведомлението от ищеца за обявяване на предсрочната изискуемост не е достигнало до ответника. Въпреки това претенцията за главница е основателна до размера от 2388,72 лв., тъй като към датата на формиране на силата на пресъдено нещо (датата на приключване на съдебното дирене – 23.03.2023 г.) са падежирали почти всички вноски по последния Анекс № 5/14.10.2020 г., ведно с актуалния погасителен план.
Изключение правят единствено вноски № 42 и № 43. В този смисъл е ТР № 8 от 02.04.2019 г. по т. д. № 8/2017 г. на ОСГТК, ВКС, съгласно което е допустимо предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост да бъде уважен само за вноските с настъпил падеж, ако предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
Предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост може да бъде уважен за вноските с настъпил падеж към датата на формиране на силата на пресъдено нещо, въпреки, че предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
В заключение искът за главница следва да се уважи до размера от 2388,72 лв., а в останалата част до пълния предявен размер от 2449,14 лв. следва да се отхвърли като неоснователен.
Служебно, съдът следва да се произнесе по въпроса за нищожността на 4 клаузата в т. VI от договора, с която е уговорен годишен лихвен процент или възнаградителна лихва по договора в размер на 41,00 %, както и лихвен процент на ден в размер на 0,11%. Така уговореният размер на възнаградителната лихва противоречи на добрите нрави и в този смисъл клаузата се явява нищожна. Налице е накърняване на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл.3-то от ЗЗД, тъй като е нарушен принципът на добросъвестност в гражданските и търговски взаимоотношения, предотвратяващ несправедливо облагодетелстване на едната страна за сметка на другата. В конкретния случай, уговореният лихвен процент е 41,00%, и надхвърля трикратния размер на законната лихва, която е приета за твърдения период на действие на договора, поради което представлява нарушение на добрите нрави (в същия смисъл са Решение №4/2009г. по т.д. №395/2008г., Решение № 1270/2009г. по гр.д. №5093/2007г., Определение №877 по т.д. № 662/ 2012г. и др. на ВКС). Ето защо, искът за договорно възнаграждение следва да се отхвърли изцяло, поради нищожност на клаузата, от която произтича.
Наред с това, уговореното в т. VI от договора и чл. 15.1. и чл. 15.2. от ОУ заплащане на възнаграждение за допълнителни услуги – „Фаст“ в размер на 840 лв. и „Флекси“ в размер на 1680 лв. също е прекомерно и противоречащо на законовите изисквания. Предоставените за тази цена услуги не са изчерпателно изброени в договора за потребителски кредит, в каквото смисъл е изискването на императивните разпоредби на закона. Не е формирана цена за всяка от услугите поотделно, каквито са изискванията, заложени в разпоредбата на чл.10а, ал.4 от ЗПК: „Видът, размерът на действието, за което се събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит." Отделно от това, заплащането на това възнаграждение от потребителя е предварително, тоест същото е дължимо само за „възможността за предоставянето" на изброените услуги, като е без значение дали някоя от тези услуги ще бъде използвана по време на действието на сключения между страните договор. В договора в частта относно въпросните допълнителни услуги е уговорено, че задължението за услугите „Фаст“ и „Флекси“ е изначално включено в размера месечните погасителни вноски по кредита. За услугата „Фаст“ в чл. 15.1. от Общите условия е посочено, че представлява приоритетно разглеждане на искането за отпускане на кредит на съответния клиент преди тези на други клиенти, които не са избрали и заплатили тази допълнителна опция по договора, както и усвояване на кредита до 24 часа след подписване на сделката. Чл. 10а, ал. 2 от Закона за потребителския кредит обаче забранява заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. По подобен, противоречащ на закона начин, в чл. 15.2. от Общите условия е разписано, че услугата „Флекси“ представлява възможност за клиента да променя погасителния си план – възможност, която произтича директно от закона и от принципа за свобода на договарянето (в т.ч. и предоговарянето), която не е необходимо да се уговаря с изрични клаузи, а още по 5 малко да бъде възмездна, доколкото е иманентно присъща за предмета на дейност на кредитните институции. В заключение уговорките за заплащане на възнаграждение за допълнителни услуги – „Фаст“ и „Флекси“ също се явяват нищожни, като противоречащи на императивни правни норми – разпоредбите на чл.10, ал.2 предл. второ и чл.10а, ал.З и ал.4 от Закона за потребителския кредит/ЗПК/.
Разпечатката съдържа 33 от 53 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b68409e9-34a9-4af0-b845-b9b0156dbc16