Решение № 122 от 13.04.2026, Районен съд - Благоевград
- Съд
- Районен съд - Благоевград
- Дело
- Административно наказателно дело 1680/2025
- Вид
- Решение № 122
- Подписан
- 13.04.2026
- В сила
- 08.05.2026
- Състав
- Иванка Петрова Гоцева
Цитирани разпоредби
- чл. 42, т. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57, ал.1, т. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 58, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 116, ал.2 · Закон за гражданската регистрация
- чл. 99, ал. 1 · Закон за гражданската регистрация
РЕШЕНИЕ
№ 122 гр. Благоевград, 13.04.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Иванка П. Гоцева при участието на секретаря Миглена Ант. Каралийска като разгледа докладваното от Иванка П. Гоцева Административно наказателно дело № 20251210201680 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН .
Образувано е по жалба на К. С. С., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Б, пл. „Д К“ № срещу Наказателно постановление № 7852а-29 от 09.12.2024г., издадено от Началника на Второ РУ – Благоевград, с което на основание чл. 116, ал.2 от Закона за гражданската регистрация /ЗГР/ , на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 200 /двеста/ лева за нарушение по чл. 99, ал. 1 от ЗГР . Жалбоподателят твърди, че атакуваното наказателно постановление не му е връчено надлежно, поради което и жалбата се явява допустима като подадена в срок. По същество изтъква, че не е извършил вмененото му нарушение, тъй като живее на регистрирания си настоящ адрес. Моли съда да отмени обжалвания акт като неправилен.
Жалбоподателят, редовно призован, явява се лично в съдебно заседание.
Поддържа жалбата по наведените в нея доводи.
Административнонаказващият орган, редовно призован, не изпраща представител.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства намира, че жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице и в предвидения от закона срок, поради което е допустима. За да достигне до този извод съдът съобрази приобщената по делото докладна записка на мл.инсп. Е Н М при Второ РУ - Благоевград, от която се установява, че на 03.02.2025г. и на 07.02.2025г. полицейските служители мл.инсп. Е М и мл.инсп. Д Т са били на работа като автопатрул за времето от 18:00 часа до 06:00 часа и са посетили в 1 различно часово време регистрираните постоянен и настоящ адрес на жалбоподателя, за да му връчат издаденото срещу него наказателно постановление, предмет на настоящия съдебен контрол. На адресите след многократно почукване и повикване никой не е отворил. Отделно от това бил проведен разговор по телефона с жалбоподателя, но последният не пожелал да приеме постановлението. Съдът кредитира изложеното в докладната записка на полицейския служител Е М и намира за осъществен факта, че жалбоподателят не е бил намерен на регистрираните му адреси на 03.02.2025г. и на 07.02.2025г. Въпреки това съдът приема, че наказателното постановление не може да се счете за надлежно връчено по реда на чл. 58, ал.2 ЗАНН по следните съображения: Разпоредбата на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН съдържа правна фикция, като приравнява правните последици на личното връчване с тези на невръчване на НП. Тъй като фикционната норма е изключителна, нейното тълкуване е само ограничително. Следователно, за да е осъществен фактическият състав на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН е необходимо да са налице точно посочените в нормата предпоставки, включително и по отношение на предвиденото отбелязване върху НП. В случая в представеното надлежно заверено копие на процесното НП не съществува текст, според който на основание чл. 58, ал.2 от ЗАНН, постановлението да се счита за връчено на нарушителя, който не е намерен на посочения от него адрес, а новият му адрес е неизвестен. Липсва и дата на отбелязване на това обстоятелство, за да може да бъде приложена фикцията по чл. 58, ал. 2 от ЗАНН и наказателното постановление да се счита за връчено от деня на отбелязването. Ето защо следва да се приеме, че обжалването на процесното НП е извършено в срок и жалбата е допустима.
Разгледана по същество, същата е основателна по следните съображения:
От фактическа страна съдът приема за установено, че на 25.11.2024г. около 09:30 часа, в сградата на 02 РУ - Благоевград, находяща се в гр. Б, бул.
„Св. Д С“ № , при извършена проверка по преписка с УРИ 785200-3512/2024г. по описа на 02 РУ – Благоевград, пр.пр.№ 9190/2024г. по описа на РП – Благоевград, било установено, че жалбоподателят живеел в съпружеско съжителство с В. З. М. на адрес: гр. Б, ж.к. Е бл.№ , ет. ап. от две години, без да се е регистрирал на този адрес в законоустановения 30-дневен срок.
На жалбоподателя на 29.11.2024г. бил съставен АУАН № 7852а29/09.12.2024г., като в акта той посочил под формата на възражение, че фактът, че живее с В. М. не било причина да промени адресната си регистрация. Актът е подписан от нарушителя на 29.11.2024г. и на същата дата му е връчен екземпляр от него. Въз основа на така съставения АУАН, било издадено обжалваното наказателно постановление. Нарушението в АУАН и НП е квалифицирано по чл. 99, ал.1 от ЗГР, като на основание чл. 116, ал.2 от същия закон, на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева.
По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните гласни доказателствени средства, както и на писмените доказателства по делото.
В хода на съдебното следствие в качеството на свидетели са разпитани актосъставителят Е. А. К. и свидетелят по АУАН - Д. Б. Л. – полицейски инспектори във Второ РУ - Благоевград. От показанията на св. К. се 2 установяват обстоятелствата, че към датата на съставяне на АУАН е изпълнявал длъжността полицейски инспектор, отговорник на район ж.к. „Е“ в гр. Б. В тази връзка с резолюция на Началник група „Териториална полиция“ му е възложена работа по преписка, образувана за проверка на данни, съдържащи се в снето писмено обяснение от В. М. /дадено по друга преписка на 02 РУ – Благоевград/, за нарушение на разпоредбата на чл.99, ал.1 от ЗГР.
При извършената проверка св. К. е констатирал, че в обясненията на В. М., дадени по другата преписка, същата заявява, че от около 2 години живее на семейни начала с К. С. /жалбоподателя/, на адрес в гр. Б, ж.к. „Е“, бл. № .
Именно въз основа на изложеното от В. М. в писмените й обяснения свидетелят съставил процесния АУАН.
От показанията на св. Л. се установява, че е работил по прокурорска преписка вх.№ 9190 на РП – Благоевград, с наблюдаващ прокурор Ц Г, по която В. М. собственоръчно е написала в писмено обяснение, че живее с К. С. повече от 2 години на нейния адрес. След като проверил в АИС, полицейският служител установил, че С. е адресно регистриран на пл. „Д К“ № и на ул. „А“ №, съответно е нарушил чл.99, ал.1 от ЗГР, тъй като в срок от 30 дни не е променил настоящия си адрес. За установеното изготвил докладна записка до началника му, въз основа на която последният е възложил на св. К. да продължи работата. В тази връзка св. К. съставил АУАН за нарушение по ЗГР, а св. Л. бил свидетел по акта.
По делото е разпитана и св. В. З. М., която сочи, че с жалбоподателя С. са в интимна връзка от около 4 години, но отрича същият да живее при нея.
Твърди, че живее с децата си, а жалбоподателят единствено оставал да нощува при нея, и то в редки случаи. Признава, че е давала обяснения пред полицейски служител на 02 РУ - Благоевград, както и че може да е написала, че с жалбоподателя живеят заедно, но това направила от притеснение.
С оглед изложеното съдът намира, че по делото са налице две групи свидетелски показания. В първата са показанията на полицейските служители – свидетеля Л., пред когото св. М. непосредствено е заявила, че повече от две години живее на нейния адрес в ж.к. Е на семейни начала с жалбоподателя, както и на св. К., който потвърждава авторството и констатациите в АУАН. От друга страна е изложеното от свидетеля В. М., която се намира в интимни отношения с жалбоподателя от четири години. Двете групи свидетелски показания си противоречат помежду си по отношение на главния факт, предмет на доказване по делото, а именно дали жалбоподателят фактически е променил настоящия си адрес, като е заживял в жилището на св. М., без да заяви това в срок до 30 дни пред общинската администрация. Ето защо съдът съпостави гласните доказателствени източници с приетата по делото административнонаказателна преписка и кредитира изцяло показанията на свидетелите Е. К. /актосъставител/ и Д. Л. /свидетел по АУАН/ - полицейски служители, доколкото са достоверни, логични, последователни, непротиворечиви, безпристрастни и кореспондиращи с приложените в административната преписка писмени доказателства, надлежно приобщени към доказателствения материал. Съдът не приема с доверие така изложеното от св. М., тъй като интимната й връзка с жалбоподателя сочи на заинтересованост, а от друга страна и поради несъответствието му с приетите като достоверни източници – показанията на полицейските служители и с писмените доказателства, приложени към административнонаказателната преписка. Съдът намира и че е житейски нелогично изявлението й пред полицейските органи, че живее на семейни начала с жалбоподателя повече от 3 две години да се дължи на притеснение, доколкото такова съжителство нито е обществено укоримо, нито изходът на самата проверка е зависел от това изявление.
По делото не е спорно, че жалбоподателят е регистриран по постоянен адрес в гр. Б, пл. „Д К“ № , ет. и по настоящ адрес в гр. Б, ул. „А“ № , вх., ет., ап.. Компетентността на актосъставителя и на административнонаказващия орган не е оспорена от страните, а и се установява от приложената по делото заповед № 8121з-610/28.05.2015г. на Министъра на вътрешните работи.
При така установените факти съдът приема от правна страна, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно.
При извършената от съда служебна проверка на обжалваното наказателно постановление се установи, че в административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения. В тази връзка както процесното наказателно постановление, така и акта за установяване на административното нарушение, не отговарят на установените от закона реквизити по чл. 42, т. 3 и чл. 57, ал.1, т. 5 от ЗАНН и по-конкретно липсва посочена дата и място на извършване на нарушението. С НП е ангажирана административнонаказателната отговорност на К. С. за това, че „На 25.11.2024г. около 09:30 часа в сградата на Второ РУ – Благоевград, находяща се в гр. Б, бул. „Св. Д С № било установено, че лицето не е заявило промяна на настоящия си адрес в 30-дневен срок.“ В АУАН е посочено още и че „От извършена справка в АИС БДС е видно, че лицето е с настоящ адрес в гр. Б, ул. „А“ № , вх., ет. , ап., като актуалните данни от ГРАО са от 23.06.2023г.“.
Съгласно чл. 99, ал.1 от ЗГР всяко лице има задължението в рамките на 30 - дневен срок след промяната на настоящия си адрес, да заяви същата пред компетентния орган. Действително от показанията на полицейския служител Л. се установява, че жалбоподателят се е преместил да живее на адреса на св.
М. от около две години преди съставяне на АУАН, но това обстоятелство не е посочено в процесните АУАН и НП. В същите не фигурира конкретна дата на смяна на адреса и новият адрес, на който нарушителят се е преместил, въз основа на които да могат да се направят изводи кога е възникнало задължението по чл. 99, ал. 1 ЗГР , респ. кога е изтекъл срокът за реализиране на дължимото поведение от жалбоподателя. В конкретния случай административнонаказващият орган е отразил единствено датата на депозиране на ръкописните обяснения на св. М. пред св. Л. – 25.11.2024г., но това е датата, на която нарушението е било установено, а не датата на извършването му.
Поради всичко изложено съдът намира, че АУАН и НП не съответстват на императивните изисквания на чл. 42, т. 3 и чл. 57, ал.1, т.5 ЗАНН . Така допуснатите съществени процесуални нарушения лишават жалбоподателя от правото му да реализира ефективна защита срещу конкретните факти, въз основа на които е ангажирана административнонаказателната му отговорност.
Посочените пропуски не могат да бъдат отстранени по реда на чл. 53, ал.2 ЗАНН.
Въз основа на така посочените мотиви, наказателното постановление следва да бъде отменено като постановено при съществено нарушение на процесуалните правила. В този случай безпредметно се явява обсъждането на въпросите за неговата материалната законосъобразност и приложението на чл.
Разпечатката съдържа 32 от 44 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b6836ee3-8b16-40e3-a948-770896050d65