Решение № 15186 от 06.08.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15186 гр. София, 06.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА В. ХРИСТОВА като разгледа докладваното от ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ Гражданско дело № 20231110142039 по описа за 2023 година

Предявен е иск с правно основание чл. 79 Закон за платежните услуги и платежните системи /ЗПУПС/.

Ищцата Й. Д. А. твърди, че към 03.03.2023 г. е била в договорни взаимоотношения с ответника „Банка ДСК“ АД по силата на сключен между тях на 20.07.2016 г. Договор за откриване и обслужване на стандартна разплащателна сметка на физически лица.

Неразделна част от договора били Общи условия към договори за откриване и обслужване на разплащателни сметки на физически лица и за предоставяне на платежни услуги по тях /ОУ/. Към същата дата ищцата била титуляр на следната банкова сметка, открита при ответника: IBAN BG43STSA930000*****. На дата 03.03.2023 г. ищцата установила, при извършена справка по сметката й чрез приложение за електронно банкиране „ДСК Директ“, че от нея липсва сума в размер на 15 000 лв. В първия възможен работен ден, конкретно на 06.03.2023 г. ищцата посетила клон на банката и подала Жалба с вх. № 16-103028/06.03.2023 г., в която заявила, че не е извършвала превод към друго лице в посочените размери. По повод на подадена от нея жалба в 09 РУ-СДВР започнало разследване, а впоследствие било образувано Досъдебно производство № 15036/2023 г. по описа на 09 РУСДВР. От полученото от банката извлечение за движението по сметката й било установено, че преводът на сумата бил извършен на 27.02.2023 г. към лице с имена: Е. Р. Д., което било напълно непознато за ищцата. В свое Писмо с изх. № 16-10-03028/10.04.2023 г. банката уведомила ищцата, че преди извършването на платежната операция, тя променила четири цифрения ПИН код, необходим за потвърждаване на платежната операция, като за тази цел въвела последните четири цифри от номера на документа й за самоличност – лична карта.

При извършване на операцията клиентката получила във формата на кратко текстово съобщение /СМС/ код за временна валидност на телефонния й номер, с който била потвърдила оспорената платежна операция. Ищцата оспорва да е променяла ПИН код преди извършване на платежната операция, както и получаването на СМС за потвърждение.

Поддържа, че самият ответник, в цитираното писмо допускал да има неразрешено от нея нареждане, като се цитира пасаж от писмото, в което банката прави позоваване на чл. 75, т. 1 и т. 3 ЗПУПС. Ищцата поддържа, че не е нареждала цитираната платежна операция.

Позовава се на т. 18.3 от ОУ, за да обоснове спазването на срока за уведомлението до банката за създалата се ситуация. Поддържа, че банката не изпълнила добросъвестно платежната операция, тъй като било налице неспазване на процедурата, която е посочена в 1 чл. 70, ал. 3 ЗПУПС, а именно съгласието да бъде дадено по предварително установени правила, които в случая банката не разписала във взаимоотношенията си с клиентката.

Единствените правила били в т. 5.1 от ОУ, но те били за платежни услуги, наредени в поделение на банката. На 23.05.2023 г. клиентката подала втора Жалба с рег. № 16.1003028/4, в която поставила допълнителни въпроси към банката и конкретно как третото лице имало достъп до данните й по лична карта. В отговор на тази жалба банката повторила позицията си от първото си писмо, но ищцата твърди, че въпреки установяване автентичността на платежната операция, посредством нейното регистриране и осчетоводяване, то това не доказвало, че оспорената операция е разрешавана от клиентката.

Ищцата поддържа, че наличието на авторизационни съобщения за извършени платежни операции не било достатъчно, за да се приеме, че тя е автор. От информацията в отговорите не се доказвало клиентката да е допуснала груба небрежност при работата с електронното банкиране.

Въз основа на изложеното ищцата иска осъждането на ответника да й заплати сума в размер на 15 000 лв., представляваща стойността на неразрешена платежна операция от дата 27.02.2023 г., заедно със законната лихва върху нея от 27.07.2023 г. /датата на подаване исковата молба/ до окончателното плащане. Претендира разноски.

Ответникът „Банка ДСК“ АД оспорва иска по основание и размер. Потвърждава договорната обвързаност с ищцата към дата 27.02.2023 г. Сочи, че с нея било подписано и допълнително споразумение за достъп до електронните канали на банката с дата 19.08.2020 г. Счита, че по своята правна същност това споразумение имало силата на самостоятелен договор за достъп до електронните канали на банката. В това споразумение клиентката е заявила желание да извършва преводи към трети лица или по сметки в други банки, като за подписване използва комбинация от цифров сертификат, издаден от банката и защитен с четири цифрен ПИН код, известен само на клиента и еднократен СМС код. За установяване идентичността му е заявила пред банката получаване на СМС на ползван лично от нея мобилен телефонен номер с еднократен код, както и код за установяване идентичността му при ползване на електронните канали, както и код за инсталиране на сертификат и код за потвърждаване на всеки отделен паричен превод. Поддържа, че банката е извършила точно платежната операция, но след като същата е наредена от клиентката, което било удостоверено с процедурите, които страните приели за такава ситуация. Обръща внимание, че потребителският идентификационен код бил въведен правилно, като в противен случай, при три неуспешни въвеждания, следвало изпращане на автентикационен код чрез СМС.

Нареждането за платежната операция станало от клиентката чрез въвеждането на електронен подпис, представляващ комбинация от персонален цифров сертификат, издаден от банката, код, изпратен чрез СМС до клиентката, който бил еднократен и бил с временна валидност и въведен при потвърждаване на операцията, както и допълнителен четири цифрен ПИН код за потвърждаване на операцията, както и допълнителен ПИН код за сертификата, който се знае от потребителя. Сочи, че единствената особеност в случая била смяната на четири цифрения ПИН код. Поддържа, че, за да се окаже вярно твърдението на ищцата, че е извършена промяна от трети лице на четири цифрения банков код, то е следвало да бъдат извършени от третото лице следните договорени между страните стъпки: а/. достъпност до профила на клиентката в „ДСК Директ“ чрез въвеждането на потребителско име и парола; б/. да се премине през процеса за смяна на избрания от клиента ПИН код, за което били необходими: последните четири цифри от документа за самоличност; достъп до СИМ картата на мобилен телефонен номер, посочен и използван от клиентката, на който е код за потвърждаване за промяна на четири цифрения ПИН код и повторно въвеждане на код за потвърждение в системата на „ДСК Директ“ за промяна на ПИН кода. Поддържа, че на клиентката били изпратени на 27.02.2023 г. и получени на посочения от нея телефонен номер четири броя СМС, кодирани като „код за потвърждение на платежната операция“. Сочи се, че при изпълнение на оспорената процедура банката е установила по безспорен начин: автентичността на платежната операция, нейното точно регистриране и осчетоводяване и операцията не е била засегната от техническа повреда; банката е приложила процедура за задълбочено установяване на идентичността на 2 наредителя на операцията по смисъла на чл. 100 ЗПУПС. Използваните при нареждането паричен превод персонализирани средства за сигурност, отговарят на минимума от два от включените независими елементи съгласно чл. 100, ал. 4 ЗПУПС: за знание на четири цифрен ПИН код за личния сертификат на лицето и за притежание на СИМ карта с посочения телефонен номер. Счита, че наведените от ищцата твърдения за измамливи действия на трето лице, което се е извършило нареждането, освобождава от отговорност ответника. Счита, че искът следва да бъде отхвърлен. Претендира разноски.

С Определение № 8518/03.06.2024 г., постановено по ч. гр. дело № 20241100502982 по описа на Софийски градски съд, II-Г състав по делото е конституирано на страната на ответника „А1 България“ ЕАД в качеството му на трето лице-помагач.

С Определение № 35570/03.09.2023 г. по делото е конституиран Е. Р. Д. в качеството му на трето лице-помагач на страната на ответника.

От фактическа страна съдът установява следното:

На 20.07.2016 г. между „Банка ДСК“ АД и Й. Д. А. бил сключен Договор за откриване и обслужване на стандартна разплащателна сметка на физически лица /с неопределен срок – раздел XI, чл. 34.1/. Банката е приела да открие на клиентката следната разплащателна сметка: IBAN BG43STSA30000*****0 – чл. 2. В чл. 5.3 от раздел т. III банката е поела задължението да предостави на клиентката платежна услуга само въз основа на платежно нареждане, отправено към банката, с което се разпорежда изпълнението на платежната операция. В чл. 5.4 е посочено, че банката извършва платежни операции от сметката на титуляра само по негово нареждане или с предварителното му съгласие до размера и при условията, поставено от него, освен в случаите на принудително изпълнение по установения за това ред и в случаите на служебен коригиращ превод. Платежните нареждания се изпълняват само до размера на разполагаемата наличност по сметката или до размера на договорения кредит овърдрафт, ако има такъв с изключение на наличността по компоненти на сметката, наредени от титуляра чрез електронно банкиране, въз основа на отделен договор – чл. 5.6. В раздел IV, чл. 14.1 банката е поела задължението да не отказва изпълнението на платежната операция, освен в случаите на ограничения съгласно действащото законодателство, приложимите правила за изпълнение на съответната операция, договора за откриване и обслужване на сметката и тези Общи условия. В Раздел VII, чл. 18.1 е посочено, че титулярът е длъжен писмено да уведоми банката за неразрешени или неточно изпълнени платежни операции без неоснователно забавяне, след като е узнал за неточната или неразрешената операция. Смята се, че титулярът е узнал за неразрешената или неточно изпълнената операция най-късно с получаването на месечното уведомление, а при използването на технически средства за комуникация – в момента, предвиден в съответния договор, но не по-късно от 13 месеца от задължаване на сметката му. Правата и задълженията на страните по договора се уреждат от Общи условия за откриване и обслужване на разплащателни сметки на физически лица и за предоставяне на платежни услуги по тях – чл. 5 от договора.

По делото са представени и приети Общи условия за откриване и обслужване на разплащателни сметки на физически лица и за предоставяне на платежни услуги по тях в сила от 03.05.2016 г.

На 19.08.2020 г. между „Банка ДСК“ АД и Й. Д. А. е сключено допълнително споразумение за достъп до електронните канали на „Банка ДСК“ АД. В него страните са постигнали съгласие, че в съответствие с чл. 13, ал. 4 ЗЕДЕУУ подписът, поставен върху електронни документи чрез използването на комбинация от цифров сертификат и еднократен СМС код, изпратен чрез кратко текстово съобщение през мобилната мрежа и ПИН, респективно комбинацията от цифров сертификат и Тоукън технологията, е валиден между страните и същият се приравнява в техните взаимоотношения на саморъчен подпис.

Преводът по сметка на трети лица се извършвал с комбинация от цифров сертификат, издаден от банката и еднократен СМС код. Чрез СМС се изпращал код за инсталиране на сертификат и код за потвърждаване на превода /само за комбинация от цифров сертификат, издаден от банката и еднократен СМС код/; служебен ПИН код за Тоукън; еднократен СМС 3 код за потвърждаване на превод.

По делото се представени и приети Общи условия на „Банка ДСК“ АД за предоставяне на платежни услуги на физически лица в сила от 05.12.2022 г. В раздела за платежни услуги е посочено, че една от услугите, които банката предоставя е изпълнение на платежни операции с използването на инструменти за отдалечен достъп. Платежната операция може да бъде извършена от разстояние – чрез използването на инструмент за отдалечен достъп – чл. 34.1.2. В зависимост от избрания от Клиента ред за подаване на платежно нареждане/предоставяне на съгласие, то следва да бъде подадено към банката когато се подава чрез някой от електронните канали на банката – писмено в електронна форма (електронно платежно нареждане) с електронен подпис – чл. 34.2.2. Платежни нареждания могат да бъдат подавани чрез електронните канали в това число и когато са подадени чрез доставчик на платежни услуги по иницииране на плащане, в дни и часове и извън общото работно време – чл. 36.2. В чл. 62.1 е дадена дефиниция на инструменти за отдалечен достъп. Същите представляват персонализирани устройства и/или набор от процедури, които се използват многократно за идентификация на клиента и позволяват подаването на платежни нареждания и ползването на други услуги, предоставяни от банката, от разстояние. Един от начините за предоставяне на отдалечен достъп е Интернет банкиране (като, но не само: ДСК Директ, DSK Online, други, когато такива са осигурени от Банката) и мобилни приложения (като, но не само: ДСК Смарт, DSK Mobile, други, когато такива са осигурени от банката) – чл. 62.2.2. За идентифициране на клиента и/или установяване автентичността на наредените от него платежни операции от разстояние, банката може да изисква използването на едно или повече измежду посочените в ОУ средства, като: персонален идентификационен код /ПИН/ генериран от банката или определен от клиента секретен код, свързан с инструмента за отдалечен достъп до сметка, представляващ комбинация от цифри, който е известен само на клиента – чл. 62.3.1; потребителско име и парола (потребителски идентификатори) – уникални комбинации от букви, цифри и символи, предоставени от банката или определени от клиента, които клиентът използва, за да се идентифицира при ползването на интернет банкиране и мобилни приложения, и които са известни само на клиента – чл. 62.3.3.; персонален цифров сертификат – цифров сертификат, издаден от Банката за конкретен клиент – чл. 62.3.4; еднократен код – уникална комбинация от символи с временна валидност, изпратена от банката чрез текстово съобщение, вкл. през мобилната мрежа (SMS) на посочен от клиента мобилен номер – чл.