Решение № 18 от 24.03.2026, Апелативен съд - Бургас
- Съд
- Апелативен съд - Бургас
- Дело
- Въззивно наказателно дело от общ характер 285/2024
- Вид
- Решение № 18
- Подписан
- 24.03.2026
- Състав
- Светла Миткова Цолова, Петя Иванова Петрова Дакова, Светлин Иванов Иванов
Цитирани разпоредби
- чл.81, ал.2, т.1 · Закон за здравето
- чл. 6 · Закон за лечебните заведения
- чл.6, ал.1 · Закон за лечебните заведения
- чл. 11, ал.3 · Закон за нормативните актове
- чл.107 · Кодекс на труда
- чл. 123 · Наказателен кодекс
- чл. 123, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 2, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл. 102, т.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 13 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 14 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 145 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 147 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 153 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 246 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 246 ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.248 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.248 ал.5 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 282, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 304 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.314 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.318, ал.2 и ал.6 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.318, ал.2 и ал.6 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.319, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 320, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 320, ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 322 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 335, ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.338 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 339, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 348, ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 18 гр. Бургас, 24.03.20..
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на пети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Светла М. Цолова
Членове:
Петя Ив. Петрова Дакова
Светлин Ив. Иванов при участието на секретаря Е. П. Г. в присъствието на прокурора Й. Цв. Д. Т. като разгледа докладваното от Петя Ив. Петрова Дакова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20242000600285 по описа за 2024 година
С присъда №260001 от 28.11.2023г., постановена по НОХД №321/2020г., Окръжен съд-Ямбол е признал подсъдимата Т. Д. С., ЕГН:**********, за НЕВИНОВНА в това, че на 11.12.2018 г. в гр.Сливен, в отделение „Акушерство и гинекология“ при МБАЛ „Д-р Ив. Селимински“ АД - Сливен поради немарливо изпълнение на правно регламентирА. дейност упражняване на медицинска професия лекар със специалност акушергинеколог, представляваща източник на повишена опасност, е нарушила чл.6 ал.1 от Закона за лечебните заведения, § 1.19, б.“а“ и б.„в“ от Наредба №12/21.07.2014 г. за утвърждаване на медицински стандарт „Акушерство и гинекология“, както и глава XV, т. 1 и т. 1.6 от Наредба № 12/21.07.2014 г., като не е спазила всички правила при мониториране на раждането, неправилно и несвоевременно е диагностицирала родилката и е приложила метода на Кристелер по травматичен начин, довело до причиняване на черепно-мозъчна травма на плода на Г. Д. Ж., и причинила смъртта на този плод, поради което и на основание чл. 304 НПК я оправдал по предявеното й обвинение по чл. 123, ал. 1 НК.
1
С присъдата съдът е отхвърлил предявените от Г. Д. Ж. и П. Ж. Ж. срещу подсъдимата Т. Д. С. граждански искове за заплащане на суми от по 150 000 лева, представляващи обезщетение за причинени им неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането 11.12.2018 г., до окончателното изплащане.
ОС-Ямбол се е произнесъл и по веществените доказателства по делото 31 бр. парафинови блокчета и 31 бр. микроскопски препарати от извършена на 12.12.2018г. аутопсията на новородено бебе/дете № 1189 на Г. Ж.; резерви от извършена на 12.12.2018г. аутопсията на новородено бебе/дете № 1189 на Г. Ж. и допълнително изработени хистологични материали от резервите от аутопсията на новородено бебе/дете № 1189 на Г. Ж. /оставени на съхранение МБАЛ „Д-р Иван Селимински“ АД – Сливен/, постановявайки да се унищожат след влизане на присъдата в сила.
С присъдата съдът се е произнесъл и по направените по делото разноски.
Срещу присъдата в законоустановения срок са постъпили: протест от прокурор при ОП-Сливен, въззивна жалба на адвокат М. М. от БлАК – повереник на гражданския ищец и частен обвинител П. Ж. Ж., и въззивна жалба на адвокат П. А. от САК- повереник на гражданския ищец и частен обвинител Г. Д. Ж..
В протеста на прокурора се релевират доводи за неправилност на постановения съдебен акт поради допуснато нарушение на материалния закон.
Поддържа се, че при пълноценно изяснената посредством ангажираните доказателствени източници по делото и експертни заключения фактическа обстановка, съдът е достигнал до погрешни правни изводи относно обективната и субективна параметри на деянието, извършено от подс. Т. С..
На основата на собствен А.лиз на събраните по делото доказателства и поддържано твърдение, че в дейността си на лекар гинеколог подсъдимата е нарушила чл.6 ал.1 от Закона за лечебните заведения, § 1.19, б.“а“ и б.„в“ от Наредба №12/21.07.2014 г. за утвърждаване на медицински стандарт „Акушерство и гинекология“, както и глава XV, т. 1 и т. 1.6 от същата наредба, като не е диагностицирала комплексно и своевременно родилката Г. Ж., не е спазила всички правила при мониториране на раждането, приложила по травматичен начин метода на Кристелер, довело до причиняване на черепно2 мозъчна травма на плода на Ж., и до смъртта на този плод, прокурорът застъпва позиция, че тезата на обвинението за осъществено от подс.С. престъпление по чл. 123, ал.1 от НК е доказА. по несъмнен начин. Претендира отмяна на постановената оправдателна присъда и постановяване на нова такава, с която подс. С. да бъде призната за виновна и осъдена по предявеното й обвинение за извършено престъпление по чл.123, ал.1 от НК.
В допълнително писмено изложение, представено в срока по чл. 320 ал.4 от НПК от прокурора, се излагат пространни съображения в подкрепа на оплакването за неправилност на постановения съдебен акт, като акцентът е поставен върху заключенията на изготвените по делото първоначална и допълнителна комисийна СМЕ, които се сочи, че съдът неоснователно е отказал да кредитира, тълкувайки превратно отговорите на вещите лица по поставените им задачи и пропускайки да отчете тяхната висока професионална квалификация. Възразява се срещу възприетото от съда, че цитираните две експертизи не почиват на обективните данни от медицинските документи на родилката и аутопсията на трупа на плода, а представляват теоретични постановки и изводи на база настъпилия резултат, във връзка с което се подчертава, че експертите са основали заключението си на база изследване на всички налични по делото доказателства, сред които медицинската документация, показанията на свидетелите, извършения външен оглед и аутопсия върху трупа на плода и веществените доказателства парафинови блокчета и микроскопски препарати от аутопсията на плода.
Изтъква се, че в отговорите на релевантните за процеса въпроси и конкретно по въпроса дали родилката е била с релативно тесен таз спрямо размера на главата на плода, заключението на комисийната експертиза съвпада със заключението на изготвената по делото повторна СМЕ, която съдът е кредитирал, поради което и преценката на последния относно възможността на подсъдимата да предвиди вероятността от усложнения при раждането и да предприеме действия за завършването му по най-добрия начин за бебето и майката, е неправилна. С обсъждане на конкретно дадените от вещите лица отговори по експертните задания се аргументира доказателствена обезпеченост на обвинителната теза, че подсъдимата е действала в противоречие с добрата медицинска практика и утвърдените стандарти по акушерство и гинекология, допуснала грешка при мониторирането на родовия процес, като въпреки настъпилите отклонение от нормалния ход на раждането 3
- несъответствие между костния таз на родилката и бебешката глава, е завършила раждането по естествен път с използване на метода Кристилер, прилагайки го травматично, довело до черепно-мозъчна травма на плода с последвала смърт на този плод. Поддържа се искането за отмяна на оправдателната присъда и постановяване на осъдителна такава.
В жалбата на повереника на гражданския ищец и частен обвинител П.
Ж. – адв. М. М. е заявено бланкетно оплакване за неправилност на присъдата поради противоречието й със закона. Моли се за нейната отмяна и постановяване на нова осъдителна, с която подс. С. бъде призната за виновна по повдигнатото й обвинение по чл.123, ал.1 от НК, като на същата бъде наложено наказание около средния размер, предвиден в закона, и уважен предявеният граждански иск.
В жалбата, изходяща от повереника на гражданския ищец и частен обвинител Г. Ж. – адв. П. А. се подържа, че постановената от първоинстанционния съд оправдателна присъда е неправилна и незаконосъобразна. Направено е искане за отмяна на атакувания акт и постановяване на нова осъдителна присъда, с която подс. С. бъде призната за виновна по повдигнатото й обвинение по чл.123, ал.1 от НК, като и се наложи наказание около средния размер, предвиден в закона, и уважен предявеният граждански иск.
В срока и по реда на чл. 322 от НПК срещу подадените протест на прокурора и жалби от поверениците на частните обвинители са постъпили писмени възражения от защитниците на подс.С. - адвокат А. М. от САК, адвокат А. С. от АК-Сливен и Д. С.- конституиран на основание чл. 91, ал. 2 НПК, както и лично от подс.С., в които се излагат подробни съображения в насока тяхната неоснователност.
В отговор на доводите, развити в протеста, с които се оспорва правилността на постановената присъда, защитникът – адв. М. акцентира върху съдържанието на обвинителния акт, което сочи, че не отговаря на изискванията на процесуалния закон, тъй като в него липсва пълно и ясно изложение на фактите, обуславящи съставомерността на деянието и участието на подсъдимата в него. Твърди също, че цитираният в обвинението медицинският стандарт "Акушерство и гинекология", които се сочи, че подсъдимата не е спазила в лекарската си дейност, не е бил действащ към 4 инкриминирА.та дата, тъй като Наредба №12/21.07.2014 г. за утвърждаване на медицинския стандарт, е била отменена. Поради това и счита, че нормата на чл.6, ал.1 от ЗЛЗ, посочена от прокурора като обвързваща поведението на подсъдимата, като обективно неприложима, не би могла да запълни бланкета на чл. 123 от НК.
Намира, че съображенията на съда, с които е отказал да кредитира основната и допълнителната комисийни експертизи от ДП, почиват на обективен прочит на заключенията по тях и поради това се явяват правилни.
Твърди, че цитираните две експертни заключения са непоследователни, противоречиви и необосновани, като те не стъпват на конкретни данни по делото, а формулираните отговори по някой от въпросите не кореспондират с писмените и гласните доказателствени източници. В насока горното представя собствен А.лиз и изследване на застъпените становища на вещите лица, като подчертава, че сходство между основната и допълнителната комисийни експертизи и назначената от съда повторна експертиза може да се търси единствено в изводите за възникнала в хода на раждането диспропорция между главата на плода и таза на майката, които изводи обаче, направени от др Б. и д-р Г., сочи че не са споделени от д-р Х., установяващ се като единствения акушер-гинеколог в състава на повторната експертиза, подписал експертизата с „особено мнение“ по въпросите, засягащи неговата специалност. Обръща внимание на изразената при изслушване на повторната експертиза позиция на вещото лице д-р Б., че променя своето становище в насока изразеното такова от вещото лице д-р Х., тъй като самата тя няма специалност по акушерство и гинекология.
Депозираните жалби от частните обвинители и граждански ищци сочи, че са бланкетни, което поставя под въпрос съответствието им с изискванията на чл. 320, ал.1 от НПК. При преценка от съда, че са допустими, моли да бъдат оставени без уважение поради неоснователността им.
В писменото възражение срещу въззивния протест, изходящо от подсъдимата С. и защитника й Д. С., се поддържа, че прокурорът се е ограничил само в това да изброи законовите разпоредби, които счита за нарушени, без да посочи конкретни доказателства в тази насока. В нарочен план се оспорва всяко от твърденията на прокурора за допуснати от подсъдимата грешки при мониториране на родовия процес; за това, че не е 5 диагностицирала комплексно и своевременно родилката; че е направила неправилен избор на родоразширение чрез метода Кристелер и приложила същия травматично, довело до черепно-мозъчна травма на плода и до смъртта му. Твърди се проявена от прокурора предубеденост към подсъдимата още на етапа на воденото разследване в хода на ДП, предвид че същата не е била разпитА. първоначално като свидетел, а е пристъпено към привличането й в качеството на обвиняема, без да се вземат предвид резултатите от проверката на ИА „Медицински надзор“ към Министерство на здравеопазването. С подробни съображения и представен собствен А.лиз на изготвените по делото експертизи се аргументира позиция за недоказано виновно поведение на подсъдимата и правилност на постановената оправдателна присъда.
В писменото становище на защитника – адв. С., с което се оспорва протестът и въззивните жалби от гражданските ищци и частни обвинители, се излагат подробни съображения в насока тяхната неоснователност. Изтъква се правилност на избрания от съда процесуален подход да не кредитира заключенията на изготвените по делото първоначална и повторна комисийна експертизи, предвид немотивираност на същите, наличие на противоречия в изводите на вещите лица, както и невъзможност на експертите да дадат обоснован отговор на въпросите, поставените им от страните в съдебно заседание. Акцентира се върху обстоятелството, че повторната комисийна експертиза е подписА. с особено мнение от д-р Х., становището на когото относно причината за смъртта на бебето на Г. Ж. като убедително и аргументирано се подчертава, че е било възприето от остА.лите експерти при устната защита на заключението им в съдебното заседание. С пресъздаване в подробен план на изводите на вещите лица от повторната комисийна експертиза, застъпените такива от състава експерти, изготвили колективната СМЕ, и съпоставката им с наличните по делото медицински документи, свидетелстващи за резултатите от лабораторни изследвания на родилката Ж., се аргументира правилност на възприетия от съда извод, че установената фрактура на черепа на бебето не е резултат от действията на подс. С. по прилагане на метода Кристелер, съответно и че смъртта на бебето не е в причинна връзка с поведението на подс.С.. Застъпва се твърдение, че поведението на последната е съобразено изцяло с правилата на Закона за здравето, стандартите по АГ /каквито се сочи, че не е имало нормативно действащи към 11.12.2018г./, както и с Алгоритъма на раждане, действащ в 6