Решение № 540 от 21.04.2024, Районен съд - Русе

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 540 гр. Русе, 21.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Десислава Н. Великова при участието на секретаря Светла К. Георгиева като разгледа докладваното от Десислава Н. Великова Гражданско дело № 20234520104910 по описа за 2023 година

Предявени са искове с правно основание чл.422 от ГПК.

Ищецът „Еос Матрикс“ ЕООД твърди, че на 10.06.2017 г. бил сключен Договор за потребителски паричен кредит № 2761405 между „Уникредит Кйнсюмър Файненсинг“ ЕАД (с предишно наименование „Уникредит Кларима“ АД), И.К.МV – кредитополучател и М. П. М. – поръчител, по силата на който кредиторът предоставил на кредитополучателя паричен кредит в размер на 30 900 лева с договорен годишен лихвен процент в размер на 9.99 %. Кредитополучателят и поръчителят се задължили да погасят задължението на 120 месечни анюитетни вноски, с краен срок за погасяване – 01.06.2027 г. След усвояването на кредита, задължените лица погасили част от месечните си вноски, след което преустановили плащането си и останало непогасено задължение по кредита в размер на 29 145,12 лева, от които главница – 24 024,17 лева; договорна лихва – 4060,72 лева и лихва за забава – 1060,23 лева. Поради неплащане на две последователни погасителни вноски по кредита /главница и лихви/, кредитът станал предсрочно изискуем.

Длъжникът и поръчителят били уведомени с нарочно уведомление за предсрочна изискуемост на задължението на 10.06.2022 г.

1

На 15.03.2022 г. бил сключен Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) между „Уникредит Кйнсюмър Файненсинг“ ЕАД и ищеца, по силата на който задължението на И.К.М. като кредитополучател и на ответникът – поръчител, произтичащо от Договор за потребителски паричен кредит № 2761405/10.06.2017 г. било прехвърлено на ищеца. На основание чл.

99 от ЗЗД, ответникът бил уведомен, че считано от датата на получаване на Уведомлението за цесия, кредитор спрямо него ставал ищеца. „Уникредит Кйнсюмър Файненсинг“ ЕАД упълномощило ищеца да извършва уведомяване на длъжниците от негово името и за негова сметка.

Било подадено заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл.

410 от ГПК и било образувано ч. гр. дело № 3726/2022 г. по описа на РРС. С издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 1814/15.07.20223 г. било разпоредено на длъжника И.К.МV да заплати на кредитора сумата от 24 024,17 лева, представляваща главница, ведно със законната лихва за периода от 14.07.2022 г. до изплащане на вземането; сумата от 4060,72 лева, представляваща договорна лихва за периода от 01.09.2020 г. до 14.06.2022 г.;

1060,23 лева, представляваща лихва за забава за периода от 01.09.2020 г. до 13.07.2022 г., както и държавна такса в размер на 582,90 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 180 лева.

По ч. гр. дело № 3726/2022 г. по описа на РРС била издадена и Заповед за изпълнение на парично задължение № 1571/26.06.20223 г., с която било разпоредено на ответника М. П. М. да заплати на ищеца сумата от 24 024,17 лева, представляваща главница, ведно със законната лихва за периода от 14.07.2022 г. до изплащане на вземането; сумата от 4060,72 лева, представляваща договорна лихва за периода от 01.09.2020 г. до 14.06.2022 г.;

1060,23 лева, представляваща лихва за забава за периода от 01.09.2020 г. до 13.07.2022 г., както и държавна такса в размер на 582,90 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 180 лева, но ответник в срок е подал възражение, поради което предявили настоящия иск.

Искат да бъде постановено съдебно решение, с което да бъде признато за установено по отношение на ответникът, че последния дължи на ищеца сумата от 24 024,17 лева – главница; сумата от 4060,72 лева – договорна лихва за периода от 01.09.2020 г. до 14.06.2022 г.; 667,98 лева – лихва за забава за периода от 01.09.2020 г. до 13.07.2022 г., ведно със законната лихва 2 върху главницата, считано от 14.07.2022 г. до окончателното й изплащане.

В отговора на исковата молба ответникът М. П. М. счита предявените искове за неоснователни.

Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна и правна страна следното:

По заявление на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК 1814/15.07.20223 г. по гр. д. 3726/2022 г. по описа на РРС, с която било разпоредено на длъжника И.К.М. да заплати на кредитора сумата от 24 024,17 лева, представляваща главница, ведно със законната лихва за периода от 14.07.2022 г. до изплащане на вземането; сумата от 4060,72 лева, представляваща договорна лихва за периода от 01.09.2020 г. до 14.06.2022 г.; 1060,23 лева, представляваща лихва за забава за периода от 01.09.2020 г. до 13.07.2022 г., както и държавна такса в размер на 582,90 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 180 лева. Била издадена и Заповед за изпълнение на парично задължение № 1571/26.06.20223 г., с която било разпоредено на ответника М. П. М. да заплати на ищеца сумата от 24 024,17 лева, представляваща главница, ведно със законната лихва за периода от 14.07.2022 г. до изплащане на вземането; сумата от 4060,72 лева, представляваща договорна лихва за периода от 01.09.2020 г. до 14.06.2022 г.;

1060,23 лева, представляваща лихва за забава за периода от 01.09.2020 г. до 13.07.2022 г., както и държавна такса в размер на 582,90 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 180 лева, но ответник в срок е подал възражение, поради което предявили настоящия иск.

В срока по чл.414 от ГПК длъжникът М. П. М. възразил писмено срещу заповедта за изпълнение и съдът дал указания на ищеца да предяви иск за установяване на вземането си, който е предмет на настоящия правен спор.

Не е спорно, че на 10.06.2017 г. бил сключен Договор за потребителски паричен кредит № 2761405 между „Уникредит Кйнсюмър Файненсинг“ ЕАД (с предишно наименование „Уникредит Кларима“ АД), И.К.М. – кредитополучател и М. П. М. – поръчител, по силата на който кредиторът предоставил на кредитополучателя паричен кредит в размер на 30 900 лева с договорен годишен лихвен процент в размер на 9.99 %. Кредитополучателят и поръчителят се задължили да погасят задължението на 120 месечни анюитетни вноски, с краен срок за погасяване – 01.06.2027 г. След 3 усвояването на кредита, задължените лица погасили част от месечните си вноски, след което преустановили плащането си и останало непогасено задължение по кредита.

На 15.03.2022 г. „Уникредит Кънсюмър Файненсиг“ ЕАД прехвърлил вземанията си срещу И.К.М. и ответника чрез договор за продажба на вземане /цесия/ на „ЕОС Матрикс“ ЕООД. На основание чл. 99 от ЗЗД на посочения в договора за кредит настоящ адрес за кореспонденция чрез Български пощи били изпратени писмени съобщения за извършената цесия от пълномощника на цедента, с изявление, че считано от датата на получаване на Уведомлението за цесия, кредитор по отношение на паричното вземане бил „ЕОС Матрикс“ ЕООД. Писмото до ответника му било връчено лично на 14.06.2022 г.Освен уведомлението за цесия, с посочените пратки му са били изпратени и писмени известия – покани, с които му се предоставял 15-дневен срок за доброволно изпълнение на непогасеното задължение по договор за кредит и изявление, че при липса на доброволно изпълнение, цялото задължение става изцяло и незабавно дължимо.

„Уникредит Кънсюмър Файненсиг“ ЕАД упълномощил ищеца, да извършва от негово име уведомяване на длъжниците по смисъла на чл.99, ал.4 от ЗЗД, чиито договори били предмет на Договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 15.03.2022 г.

Според заключението на назначената по делото съдебно-икономическа експертиза, предоставения на кредитополучателя паричен кредит по процесния Договор бил усвоен в пълен размер от 30 900 лв. на 12. 06.2017 г.

Постъпила обща сума за погасяване на дълга била в размер на 18 822,15 лв.

Допусната била забава в плащанията от дата 02.11.2020 г. ГПР по процесния Договор за кредит бил12,82%. Той бил формиран при ГЛП в размер на 9,99%, такса за разглеждане на кредит в размер на 900 лв. и месечна застрахователна премия от 24,65лв.

Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Предявен е положителен установителен иск, в производството, по ко ето ищецът цели да установи, че ответникът му дължи парични суми по цедирано вземане по сключен договор за кредит въз основа на издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК. Предявеният иск е 4 процесуално допустим, тъй като е издадена заповед за изпълнение, срещу която длъжникът е подал възражение в законоустановения срок за недължимост на сумите.

Разгледан по същество, същият се явява частично основателен.

Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 4 ЗЗД прехвърлянето на вземането поражда действие между цедента и цесионера с постигането на съгласие между тях, а по отношение на третите лица и на длъжника от момента на съобщаването на цесията на длъжника от предишния кредитор.

По делото ищецът е ангажирал доказателства, от които се установява изпращане на уведомяването на длъжника за цесията, които ответникът лично е получил.

Във формираната с редица решения практика на ВКС (вж. Решение № 3 от 16.04.2014 г. на ВКС по т. д. № 1711/2013 г., I т. о., ТК, решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т. о., ТК, решение № 123 от 24.06.2009 г. на ВКС по т. д. № 12/2009 г., II т. о., ТК и др.), безпротиворечиво се приема, че уведомлението за цесията, изходящо от цедента, но приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника със същата, съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, предл. първо от ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на основание чл. 99, ал. 4 от ЗЗД. Уведомяването на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането следва да бъде съобразено като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска на основание чл. 235, ал. 3 от ГПК.

Като приложение към исковата молба, ищецът е представил и уведомително писмо за извършеното прехвърляне на вземанията, изходящо от цедента и адресирано до ответника в качеството му на длъжник.

Уведомлението, заедно с исковата молба и останалите писмени доказателства, се счита връчено на ответника, поради което следва да се приеме, че прехвърлянето на вземанията по сключения договор за потребителски кредит в полза на ищеца е произвело действие спрямо последния (в този смисъл Решение № 114 от 7.09.2016 г. на ВКС по т. д. № 362/2015 г., II т. о., ТК, Решение №198 от 18.01.2019г. по т.д. №193/2018г. на І т.о. на ВКС).

С оглед горното следва да се приеме, че по отношение на длъжника цесията е породила правно действие.

5

Към исковата молба са представени Договор за потребителски кредит № 2761405/10.06.2017 г. на първата страница от който няма подписи на страни.Такива фигурират в останалата част от документа, както и в Общи условия за отпускане на потребителски кредит в евро или лева от “Уникредит Кънсюмър Файненсиг“ ЕАД и Погасителен план, явяващи се неразделна част от контракта.Следва да се отбележи, че индивидуалните уговорки между страните се съдържат именно в документа “Договор за потребителски паричен кредит“, а липсата на положени подписи там съставлява нарушение на чл.11 ал.1 т.27 от ЗПК.

Според на чл.10 ал.1 от ЗПК договорът за кредит трябва да бъде сключен по ясен и разбираем начин, като всички негови елементи се представят в еднакъв по вид, формат и размер шрифт-не по-малък от 12.

Съдът следи служебно за нищожност на договори, сключени с потребители, като в тежест на кредитодателят е да докаже, че по отношение на насрещната страна са били спазени императивните изисквания на ЗЗП и ЗПК. За извършване на подобно визуално сравняване на два текста, очевидно различаващи се по размера на използваните в тях шрифтове, не са необходими специални знания по смисъла на чл. 195, ал. 1 от ГПК.

Разпознаването на вид и размер на шрифта на документ не изисква специални знания извън техническите такива, които притежава всеки магистрат с оглед характера на работата, която извършва. Сравняването на различни по размер шрифтове на текстове, пренесени на хартиен носител е лесно установимо посредством визуален анализ и за това не са необходими специални знания (Решение № 210/18.12.2018 год. по в.т.д. № 365/2018 по описа на РОС). В процесния случай е видимо и без назначаване на специалист със специални знания, че текстовете в договора, погасителния план и в ОУ не съответстват на изискванията на чл.10 ал.1 от ЗПК по отношение размера на шрифта, което по силата на чл.22 от ЗПК прави контракта недействителен.