Решение № 5732 от 09.09.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 5732 гр. София, 09.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта гоД. в следния състав:

Председател: Хрипсиме Мъгърдичян

Членове:

Василена Дранчовска

ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА Въззивно гражданско дело № 20231100507491 по описа за 2023 гоД.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение №20085162 от 27.03.2025 г., постановено по гр.д. №62804/2020 г. по описа на СРС първоинстанционният съд е отхвърлил предявения от Б. Г. Р., ЕГН:

**********, Б. П. Л., ЕГН: **********, Б. Д. Т., ЕГН: **********, Е. Л. А.,

ЕГН:**********, Р. П. А., ЕГН: **********, М. Ц. Т., ЕГН: **********, Д. Ц. П., ЕГН:

********** и М. А., ЕГН: ********** срещу Столична община иск с правно основание чл. 108 ЗС за признаване за установено в отношенията между страните, че ищците Б. Г. Р., Б. П. Л., Б. Д. Т., Е. Л. А., Р. П. А., М. Ц. Т., Д. Ц. П. и М. А. са собственици на реална част с площ от 48 кв.м. от поземлен имот при граници: от изток – поземлен имот с идентификатор ***, запад – поземлен имот с идентификатор ***, от север – южната граница на поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в гр. София, ул. „******** и за осъждане на Столична община да им предаде владението върху процесната реална част, както и е отхвърлил предявения от Б. Г. Р., ЕГН: **********, Б. П. Л., ЕГН: **********, Б. Д.

Т., ЕГН: **********, Е. Л. А., ЕГН:**********, Р. П. А., ЕГН: **********, М. Ц. Т.,

ЕГН: **********, Д. Ц. П., ЕГН: ********** и М. А., ЕГН: ********** срещу „Център за градска мобилност“ ЕАД, ЕИК: 202218735 иск с правно основание чл. 108 ЗС за признаване за установено в отношенията между страните, че ищците Б. Г. Р., Б.

П. Л., Б. Д. Т., Е. Л. А., Р. П. А., М. Ц. Т., Д. Ц. П. и М. А. са собственици на реална 1 част с площ от 48 кв.м. от поземлен имот при граници: от изток – поземлен имот с идентификатор ***, запад – поземлен имот с идентификатор

***, от север – южната граница на поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в гр. София, ул. „******** и за осъждане на „Център за градска мобилност“ ЕАД да им предаде владението върху процесната реална част.

Срещу така постановеното решение е депозирана въззивна жалба от ищците, с която постановеното решение се оспорва като неправилно поради постановяването му в нарушение на материалния закон и поради необоснованост на същото. Според въззивниците-ищци съдът неправилно е приложил материалния закон, като е приел, че има отчуждително действие относно процесната реална част, като не бил посочил кога, въз основа на кой закон е налице такова отчуждаване. Както е приело вещото лице по допуснатата в първата инстанция съдебно-техническа експертиза, въз основа на грешно заснемане в кадастъра не може да има отчуждаване. Вещото лице било посочило, че при ръчно заснемане на скица №16/37 г. процесните 49 кв.м. попадат в уличната регулация, както и по следващ кадастрален план – емисия 1956 г., при което реалната част от 49 кв.м. е приобщена към уличната регулация, а имотът е с нов пл.

№15 с размер от 309 кв.м., по ЦМ – 315,52 кв.м. Това погрешно заснемане в кадастъра не е свързано с конкретно, по ред, предвиден в закона, отчуждаване на процесната реална част за улица до 1992 г. и именно тази погрешно попълвана кадастрална карта била в основата на отреждането на тази реална част за улица за пръв път през 1992 гоД.. От представените по делото нотариални актове на ищците (от 1941 г. до 1960 г.) било видно, че сделките са извършвани с придружена скица при съставяне на нотариалните актове и имотът- дворно място, заснето в първия дворищнорегулационен план за м. “Центъра“, кв. 334, одобрен със заповед №567/07.03.1925 г. на главния директор на отделение „Благоустройство“ – Министерство на обществените сгради, пътищата и благоустройството и кадастралната основа по този регулационен план фигурира с площ от 369 кв.м. и 369,40 кв.м., включително през 1961 г. Излагат съображения относно приложимата в периода след 1925 г. нормативна уредба относно отчуждаването на имоти, отредени за мероприятия по улично-регулационния план.

Сочи, че по делото не били събрани доказателства за наличие на друг план, след първоначалния от 1925 гоД., който план да има непосредствено отчуждително действие за процесната реална част от имота. След изменението на ЗПИНМ през 1956 гоД. следвало да има обезщетяване, а такова нямало. В нотариален акт №111, т. III, дело 4443 от 20.02.1961 г., с който било учредено право на надстрояване на сградата, в която са разположени отделните обекти в сградата, било посочено, че е предоставена скица №98/15.12.1960 г. на техническия отдел при РНС и дворното място било посочено с площ 369,40 кв.м., съставляващо парцел VII-7 от кв. 334 по плана на гр.

София. По делото не били събрани доказателства да има отреждане на процесната реална част за улица преди 1992 г. съгласно предвидения за това ред по ЗПИНМ.

2

Предвид това изводът на съда, че с влязъл в сила кадастрален план от 1956 гоД. мероприятие – отреждане за улица е реализирано и процесната реална част е станала публична общинска собственост е в пълно противоречие с материалния закон. Първото отреждане за улица било със Заповед №РД-50-09-135/10.06.1992 г., одобрена при действието на ЗТСУ в сила от 01.06.1973 г., но съгласно чл. 63 ЗТСУ и при прилагане на правилата на чл. 102 ЗС (преди отмяната им през 1996 г.) се изисквало отчуждаване на дворното място и самият регулационен план няма такова действие. По делото било представено заявление за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри със скица-проект, но в това производство Столична община предявила свои претенции, че тази част е общинска собственост и със заповед №18-4338/21.05.2020 г. изменението било отказано поради наличието на спор за материално право.

От събраните по делото доказателства било видно, че нямало основание ответникът Столична община да владее процесната реална част от дворното място чрез втория ответник „Център за градска мобилност“ ЕАД. Самото завземане на имота било осъществено от началото на 2017 г., докогато етажната собственост ползвала тази реална част, която се явявала част от тротоара пред блока, което се установявало от показанията на св. Д., които първоинстанционният съд въобще не обсъдил и не взел предвид. Столична община неоснователно била приобщила спорната реална част като част от собствения си недвижим имот, като считала имота за свой, въпреки че при това отразяване на имота в кадастралните карти и кадастралните регистри била налице грешка, защото тази реална част никога не била отчуждавана по съответния ред.

Неоснователно съдът бил приел, че регулацията е приложена доколкото улицата е нанесена, има си наименование и мероприятието е осъществено. Неоснователно се позовал и на §8, ал. 7 ПР на ЗУТ за отчуждителното действие за обектите на публичната собственост, което не се прекратявало, но не бил посочил по силата на кой нормативен акт считал, че е налице такова отчуждително действие. По изложените съображения въззивниците молят съда да отмени атакуваното решение и да постанови друго, с което искът им да бъде уважен. Претендират разноски.

В срока по чл. 261 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от Столична община, с който същата се оспорва като неоснователна. НаМ., че решението на районния съд е мотивирано, правилно и законосъобразно, постановено при спазване на материалния закон и в съответствие със съдопроизводствените правила. По делото не били събрани доказателства за правото на собственост на ищците. По изложените съображения моли съда да потвърди атакуваното решение. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл. 263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба и от ответника „Център за градска мобилност“ ЕАД, с който се моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение. НаМ., че решението на районния съд е правилно и обосновано.

3

Следвало да се има предвид също така, че „Център за градска мобилност“ ЕАД не владеел имота, което било самостоятелно основание за отхвърляне на иска спрямо него. По изложените съображения моли съда да потвърди атакуваното решение.

Претендира разноски.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, наМ. за установено следното:

Предявени за разглеждане са искове с правно основание чл. 108 ЗС.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.

Относно правилността на атакуваното решение въззивният съд наМ. следното:

По предявения иск с правно основание чл. 108 ЗС в тежест на ищците е да докажат, че са собственици на процесната реална част от имот с идентификатор ***, както и че ответниците владеят посочената реална част.

В тежест на всеки от ответниците е да докаже наличието на основание за владение на имота.

От представените доказателства се установява, че по силата на договор за продажба от 21.01.1922 г. К.Т. е продал на Г. Р. собствен недвижим имот, находящ се в гр. София, ул. „******** и състоящ се от една масивна двуетажна къща, една малка паянтова едноетажна къща и една барака, заедно с двор, всичко застроено и незастроени пространство 369 кв.м.

Видно от записка за нотариален акт №116, том 1 от 27.01.1940г. Г. Р. е продал на М. Р.а половината от дворно място цялото с площ от 369 кв.м., находящо се в гр.София, на ул. „********, съставляващо парцел VII.

По силата на договор за продажба от 20.02.1961, обективиран в нотариален акт №111 от 20.02.1961, том III, дело №445/96г. Г. Р. и М. Р.а са продали на А.А и ТС.

14,52% идеални части от общите части на сградата и толкова идеални части от дворното място цялото с площ от 369,40 кв.м. заедно с правото да надстроят четвърти етаж /трети надпартерен етаж/; 2/ на М. Т. 13,46% идеални части от общите части на сградата и толкова от същото дворно място и правото за надстрояване на пети етаж /четвърти надпартерен етаж/ и на И.Х.П. 11,47% идеални части от общите части на сградата и толкова идеални части от дворното място и правото да надстрои шестия етаж /пети надпартерен етаж/.

По силата на договор за продажба от 02.04.1998г., обективиран в нотариален акт 4

№167, том X, дело №2516/98 М.Й. Р.а е продала на Б. Р. следния свой недвижим имот, а именно: апартамент №1, находящ се в гр. София, в жилищна сграда на ул.

„********, заедно с мазе и таванско помещение, заедно със 17,55% идеални части от общите части на сградата и от правото на собственост върху дворното място, съставляващо парцел VII-15. С оглед на което ищецът Б. Р. се легитиМ. като собственик на апартамент №1, находящ се в гр. София, в жилищна сграда на ул.

„******** и на 17,55% идеални части от общите части на сградата и от правото на собственост върху дворното място.

По силата на договор за продажба, обективиран в нотариален акт №176, дело №31791/97г. Г. Р. и Евдокия Р.а са продали на К. Л.а първи надпартерен етаж от жилищна сграда, находяща се в гр. София, ул. „********, заедно със съответното му мазе и таванско помещение, както и съответните 26,33% идеални части от дворното място. Видно от удостоверение за наследници К. Л.а е починала като е оставила за свои наследници по закон П. Л. и Б. Л.. Видно от удостоверение за наследници П. Л. е починал като е оставил за свой наследник по закон Б. Л.. С оглед на което ищецът Б.

П. Л. се легитиМ. като собственик по наследяване на първи надпартерен етаж от жилищна сграда, находяща се в гр.София, ул. „********, както и на 26,33% идеални части от дворното място, в което е построена сградата.

По силата на договор за продажба от 07.04.1999 г., обективиран в нотариален акт №12, том 1, рег. №1754, дело №74 от 1999 г. Н.Р., М.Б. и Ц.В. са продали на Б. Т. следния недвижим имот, а именно: апартамент, находящ се в гр. София, в жилищна сграда на ул. „********, на третия етаж /втори надпартерен етаж/, заедно с прилежащото му таванско помещение, заедно с избено помещение и заедно с 1/6 идеална част от общите части на сградата и от правото на собственост върху дворното място. С оглед на което ищецът Б. Т. се легитиМ. като собственик на следния недвижим имот, а именно:апартамент, находящ се в гр. София, в жилищна сграда на ул. „********, на третия етаж /втори надпартерен етаж/ и на 1/6 идеална част от дворното място.