Решение № 765 от 09.05.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 765 гр. Пловдив, 09.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Момчил Ал. Найденов при участието на секретаря Илияна Й. Йорданова като разгледа докладваното от Момчил Ал. Найденов Административно наказателно дело № 20235330201841 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление № 679901-F523787 от 06.12.2022г., издадено от И. В. В., на длъжност *** ТД НАП-Пловдив, с което на „Т.“ ЕООД, ЕИК: 201522576, с адрес – *** – ***, на основание чл.74, ал.1 от Закона за счетоводството е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 200 лв. (двеста лева), за нарушение на чл.38, ал.1, т.1 от Закона за счетоводството.

С жалбата се посочва, че наказателното постановление е незаконосъобразно, издадено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, в който смисъл взема становище по същество и предлага наказателното постановление да бъде отменено, както и да бъдат присъдени направени по делото разноски. Процесуалният представител на жалбоподателя – адвокат С. поддържа жалбата, отново предлага наказателното постановление да бъде отменено и да бъдат присъдени сторените разноски.

Ответната страна - ТД НАП – гр.Пловдив, чрез процесуалния си представител – юрисконсулт А. оспорва жалбата, взема становище, че 1 наказателното постановление е правилно и незаконосъобразно. Предлага същото да бъде потвърдено, както и да бъде присъдено възнаграждение за процесуално представителство.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в преклузивния срок по ал. 2 от този текст, като препис от наказателното постановление е връчен на жалбоподателя на 16.02.2023г., видно от приложената към същото разписка, а жалбата е изпратена до РС-Пловдив, чрез ТД НАП - Пловдив на 02.03.2023г., съгласно приложената товарителница с щрих код 24744918. Жалбата също така е подадена от легитимиран субект /срещу който е издадено атакуваното НП/, при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна съдът установи следното:

Дружеството – жалбоподател „Т.“ ЕООД, ЕИК: 201522576 било търговец по смисъла на Търговския закон и предприятие по смисъла на Закона за счетоводството. Същият търговец извършвал дейност през 2018г., като подало данни за действащи трудови договори на 2 броя лица.

Дружеството „Т.“ ЕООД, ЕИК: 201522576 не публикувало годишен финансов отчет на същото дружество за 2018г., като не го заявило за писване и представило за обявяване в Търговския регистър при Агенция по вписванията до 30 юни на следващата година, а именно – до 01.07.2019г.

/30.06.2019г. е неприсъствен ден/. При проверка било установено, че дружеството не подало годишна данъчна декларация по чл.92 от СКПО за 2018г. в ТД НАП – Пловдив.

За горното обстоятелство НАП била уведомена на 21.08.2019г. от Агенция по вписванията с писмо вх.№ 12-00-316/21.08.2019г. на ЦУ на НАП, която информация била получена в ТД НАП – Пловдив с писмо с вх.№ 04-011768/05.09.2019г..

2

С оглед на горното, на 08.11.2019г. свидетелят П. Т. Д. - К., в качеството и на *** ТД НАП - Пловдив, съставила АУАН № F 523787 срещу „Т.“ ЕООД за нарушение на чл.38, ал.1, т.1 от Закона за счетоводството, във вр. с чл.38, ал.1, т.1 от Закона за счетоводството. Последният АУАН бил съставен в отсъствието на представител на дружеството, след като изпратената покана за съставяне на АУАН не било получена и след като свидетелят Д. уведомила по телефона управителя на същото.

Въз основа на същия АУАН, на 06.12.2022г. било издадено обжалваното наказателно постановление.

Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитания в хода на съдебното следствие свидетел П. Т. Д. – К.. Същата помни случая, макар и не в подробности, като описва начина на извършване на проверката и сторените при последната констатации. Съдът намира същите показания за последователни, логични, непротиворечиви и съответстващи на събраната по делото доказателствена съвкупност, поради които ги кредитира изцяло. От същите се установява начина на констатиране извършеното нарушение, фактите по същото, както и процедурата по съставяне на акта.

Следва още да се съобрази, че неподаването на годишен финансов отчет на същото дружество за 2018г. по същество съставлява отрицателен факт, като жалбоподателят не твърди и не представя доказателства за подаване на такъв годишен финансов отчет за 2018г. в срок до 01.07.2019г..

Относно приложението на процесуалните правила: Съдът след запознаване с приложените по дело АУАН и НП намира, че макар издадени от компетентни органи, притежаващи нужните правомощия за тези действия, съгласно така представената Заповед № ЗМФ-644 от 28.08.2020г. на министъра на финансите – от която се установява материалната компетентност на административнонаказващия орган, а тази на актосъставителя следва от разпоредбата на чл.78, ал.1 от Закона за счетоводството, то се констатират съществени процесуални нарушения при осъществяване процедурата по съставените АУАН и съответно – издаване въз основа на последния на обжалваното наказателно постановление, които водят до опорочаване на административнонаказателното производство, както и ограничаване право на защита на жалбоподателя, предвид следното:

3

Съгласно разпоредбата на чл.34, ал.3 от ЗАНН – образуваното административнонаказателно производство се прекратява, ако не е издадено наказателно постановление в шестмесечен срок от съставянето на акта.

Съгласно Тълкувателно постановление 1/2015 на ВКС и ВАС сроковете по чл. 34 ЗАНН са давностни, като с тяхното изтичане държавата губи възможността да реализира правомощията си по административнонаказателното правоотношение, включително и да накаже дееца за извършеното нарушение.

В настоящият случай се констатира, че АУАН № F 523787 срещу „Т.“ ЕООД е съставен на 08.11.2019г., а наказателно постановление № 679901F523787 е издадено на 06.12.2022г. – или след предвидения в чл.34, ал.3 от ЗАНН шестмесечен срок.

В тази връзка още се констатира издадено по административната преписка Разпореждане за спиране на административнонаказателното производство № 509071-F523787/29.04.2020г., издадено от И. В. В., на длъжност *** ТД НАП-Пловдив.

Въпреки горното следва да се посочи, че давността за издаване на наказателно постановление се спира само ако самото спиране на административното производство е извършено валидно и законосъобразно.

При съобразяване с последното, в конкретния случай се установява, че Разпореждане за спиране на административнонаказателното производство № 509071-F523787/29.04.2020г. е издадено от некомпетентен за това действие орган, а именно – от И. В. В., на длъжност *** ТД НАП-Пловдив. Следва да се отбележи, че нормата на чл. 43, ал. 6 от ЗАНН не посочва кой е органът, който отбелязва в акта невъзможността да бъде намерен нарушителя, с което производството се спира. Въпреки това, при извършване на систематичното тълкуване на нормата на чл. 43, ал. 6 от ЗАНН, следва единствено възможния извод, че това е не наказващият орган, а актосъставителя, доколкото именно негово е правото и задължението да състави АУАН и да обезпечи действията по неговото връчване. На основание чл. 44, ал.3 ЗАНН - преписката се изпраща на наказващия орган на много по-късен етап, а именно – след извършено надлежно връчване на АУАН, а в случая спирането се e налагало именно поради невъзможност АУАН да се връчи, тоест на етап от производството, който все още се намира в компетентността на 4 актосъставителя. Въпреки това и съгласно вече посоченото – в процесния случай спирането е извършено не от актосъставителя, а от наказващия орган, което обуславя неговата формална незаконосъобразност.

Ето защо и при липса на законосъобразно (от компетентен орган) спиране на производството по реда на чл. 43, ал.6 ЗАНН, то се налага и заключението, че не е спряла да тече и давността по чл. 34, ал.3 ЗАНН за издаване на наказателното постановление. При това, издаването на наказателно постановление № 679901-F523787 повече от три години след съставяне на АУАН се явява незаконосъобразно и съставлява основание за отмяната на обжалваното наказателно постановление.

Единствено с оглед изчерпателност следва да се посочи, че по административната преписка се установяват данни за това, че дружеството „Т.“ ЕООД е разлизирало нарушението на чл.38, ал.1, т.1 от Закона за счетоводството (в ред. към ДВ бр.98 от 2018г., в сила от 01.01.2019г.), доколкото безспорно се установи, че не публикувало годишен финансов отчет на същото дружество за 2018г., като не го заявило за писване и представило за обявяване в Търговския регистър при Агенция по вписванията до 30 юни на следващата година, а именно – до 01.07.2019г. /30.06.2019г. е неприсъствен ден/.

Въпреки това и доколкото не е издадено наказателно постановление в срока по чл.34, ал.3 от ЗАНН, същото мотивира отмяната на обжалваното такова, съгласно вече изложеното.

С оглед изхода на спора, на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН, вр. чл.144 от АПК, вр. чл.78, ал.1 от ГПК, в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени извършените от него разноски в настоящото производство за заплатено възнаграждение за осъществяване на процесуално представителство от упълномощен от него адвокат в размер на 400 лева.

Следва да се посочи, че от страна на същия е направено своевременно искане за присъждане на разноските в настоящото производство, като е представен и оправдателен документ за тяхното извършване – договор за правна защита и съдействие от 01.03.2023г. /л.5 от делото/.

Същият размер на претендираното адвокатско възнаграждение се явява и минималния такъв, съгласно чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, 5 издадена от Висшия адвокатски съвет.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, вр. ал.2, т.1 от ЗАНН съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 679901-F523787 от 06.12.2022г., издадено от И. В. В., на длъжност *** ТД НАП-Пловдив, с което на „Т.“ ЕООД, ЕИК: 201522576, с адрес – *** – ***, на основание чл.74, ал.1 от Закона за счетоводството е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 200 лв. (двеста лева), за нарушение на чл.38, ал.1, т.1 от Закона за счетоводството.

ОСЪЖДА Национала агенция за приходите ДА ЗАПЛАТИ на „Т.“ ЕООД, ЕИК: 201522576 сумата в размер на 400 /четиристотин/ лева, представляваща извършени разноски в настоящото производство.

Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от получаване на съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено, пред Административен съд – гр.Пловдив, на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 6