Решение № 7475 от 23.04.2026, Софийски районен съд

Съд: Софийски районен съд
Дело: Гражданско дело 56401/2025
Вид: Решение № 7475
Подписан: 23.04.2026
Състав: АСПАРУХ ЕМИЛОВ ХРИСТОВ

Цитирани разпоредби

чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
чл. 25, ал. 1 и ал. 2 · Закон за движението по пътищата
чл. 25, ал. 1 и ал. 2 · Закон за движението по пътищата
чл.45, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
чл. 411, изр. 1, пр. 2 · Кодекс за застраховането

РЕШЕНИЕ

№ 7475 гр. София, 23.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ при участието на секретаря ПАОЛА ЦВ. РАЧОВСКА като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело № 20251110156401 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по подадена от ЗК „Л.И.“ АД, искова молба против „Д.О.З.“ ЕАД, с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искови претенции с правно основание чл. 411, изр. 1, пр. 2 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД с искане да се постанови решение, с което ответното дружество да бъде осъдено да заплати на ищеца сумата от 306.97евро – регресна претенция по изплатено от ищеца застрахователно обезщетение по щета № 0000-1261-23-000508, във връзка с щети по лек автомобил „Хюндай И20“ с ДК № СВ **** СС, ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателно изплащане на сумата и 95.46евро – мораторна лихва за периода 27.08.2023г. – 29.12.2025г.

Ищцовото дружество извежда съдебно предявените си права при твърдения, че на 19.04.2023г. около 14.30 часа в гр. София, на кръстовището на /адрес/ и /адрес/ е настъпило ПТП между лек автомобил „Хюндай И20“ с ДК № СВ **** СС, застрахован при ищеца по застраховка „Каско“ и лек автомобил „Шкода Октавия“ с ДК № СВ **** ТХ, застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“, при което водачът на застрахования при ответника автомобил е причинил виновно щети по МПС-то, застраховано при ищеца. Сочи се, че при ищеца е образувана преписка по щета № 0000-1261-23-000508, по която било определено и изплатено застрахователно обезщетение в размер на 306.97евро Твърди се, че до ответника е изпратена регресна покана за възстановяване на сумата, но с писмо от 27.07.2023г., е постъпил отказ.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор, с който ответното дружество не оспорва че към датата на настъпване на процесното ПТП лек автомобил „Хюндай И20“ с ДК № СВ **** СС е бил застрахован при ищеца по застраховка „Каско“, че лек автомобил „Шкода Октавия“ с ДК № СВ **** ТХ е бил застрахован при „Д.О.З.“ ЕАД, че между двата автомобила е настъпило ПТП, както и че във връзка с произшествието ищцовото дружество е изплатило застрахователно обезщетение в посочения размер.

Оспорва се механизма на произшествието, вината на водача на застрахования при ответника лек автомобил и размера на претендираното обезщетение.

Съдът, като съобрази становището на страните, материалите по делото и 1 закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искови претенции с правно основание чл. 411, изр. 1, пр. 2 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

По иска с правно основание чл. 411, изр. 1, пр. 2 КЗ.

В тежест на ищеца е да докаже пълно и главно, че е сключен договор за имуществено застраховане между него и водача на увредения автомобил, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято застраховка гражданска отговорност е сключена при ответника, е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди и е направил съответните ликвидационни разноски, както и че е поканил ответника да заплати изплатеното застрахователно обезщетение.

При установяване на горните обстоятелства в тежест на ответника е да докаже изплащане на претендираното от ищеца застрахователно обезщетение, както и твърдението, че ПТП-то е настъпило по изключителна вина на водача на застрахования при ищеца автомобил.

С доклада по делото, не оспорен от страните, за безспорни и ненуждаещи се от доказване са обявени следните обстоятелства: че към датата на настъпване на процесното ПТП лек автомобил „Хюндай И20“ с ДК № СВ **** СС е бил застрахован при ищеца по застраховка „Каско“, че лек автомобил „Шкода Октавия“ с ДК № СВ **** ТХ е бил застрахован при „Д.О.З.“ ЕАД по застраховка „Гражданска отговорност“, че между двата автомобила е настъпило ПТП, както и че във връзка с произшествието ищцовото дружество е изплатило застрахователно обезщетение в посочения размер, както и че ответникът е отказал да възстанови сумата.

Спорът по делото е концентриран върху това чия е вината за настъпване на процесното ПТП, а именно на водача на лекия автомобил, застрахован при ищеца или виновен за произшествието е водачът на лекия автомобил, застрахован при ответника.

Вината на водача се предполага по силата на оборима законова презумпция / чл.45, ал.2 ЗЗД/. В случая съдът намира, че презумпцията за вина е оборена, поради следните съображения:

От приобщените по делото писмени доказателства, показанията на разпитаните свидетели и заключението на вещото лице съдът изведе следния механизъм на настъпване на произшествието, а именно: на 19.04.2023г., около 14.30часа в гр. София, по /адрес/, успоредно, в две съседни пътни ленти, в една посока се движат лек автомобил „Хюндай И20“ с ДК № СВ **** СС, застрахован при ищеца по застраховка „Каско“ и лек автомобил „Шкода Октавия“ с ДК № СВ **** ТХ, застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“, като застрахованият при ищеца лек автомобил се движи в дясната пътна лента по посока на движението, а застрахования при ответника автомобил в лявата пътна лента. На кръстовището с /адрес/, поради ремонтни дейности в дясната пътна лента, в която се движи застрахования при ищеца лек автомобил, водачът предприема маневра за навлизане в съседната пътна лента, в която в същата посока се движи застрахования при ответника лек автомобил, при което реализира ПТП.

При така установения механизъм, съдът намира, че презумпцията за вина по чл.

45, ал. 2 ЗД е оборена, доколкото от събрания по делото доказателствен материал и заключението на вещото лице по СТЕ се установява, че причината за настъпване на процесното произшествие е поведението на водача на лекия автомобил, застрахован при ищеца, който е нарушил правилата за движение, регламентирани в чл. 25, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП

Съгласно материалноправната разпоредба на чл. 25, ал. 1 ЗДвП водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение.

В ал. 2 на цитираната разпоредба е законоустановено, че при извършване на маневра, която е свързана с навлизане изцяло или частично в съседна пътна лента, водачът е длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се движат по нея. Когато такава маневра трябва едновременно да извършат две пътни превозни средства от две съседни пътни ленти, с предимство е водачът на пътното превозно средство, което се намира в дясната пътна лента.

В случая, доколкото водачът на застрахования при ищеца автомобил се е движел в пътната лента, в която се е извършвал ремонт, при опит да навлезе в съседната пътна лента, в която се е движил застрахования при ответника автомобил, същият е бил длъжен да пропусне първо да премине „Шкода Октавия“ с ДК № СВ **** ТХ. Този извод намира опора и в мястото на увреждане на застрахованото при ищеца МПС, а именно щетите са в страничната част, респективно не може да се направи извод, че лек автомобил „Хюндай И20“ с ДК № СВ **** СС вече е бил навлязъл в съседната пътна лента и едва тогава е настъпило ПТП, доколкото тогава ударът би бил в задната част на автомобила. В случая, видно от заключението на вещото лице, увредена е цялата лява част, включително и предната броня, а доколкото е увредена и предната броя следва извода, че двете МПС-та са се движели успоредно и водачът на застрахования при ищеца автомобил е следвало да пропусне автомобила, застрахован при ответника, с оглед обстоятелството, че в лентата за движение на лек автомобил „Хюндай И20“ с ДК № СВ **** СС са се извършвали ремонтни дейности.

По изложените съображения, доколкото се установи, че не е налице един от кумулативно изискуемите се елементите на фактическия състав на деликта, а именно вина на водача на лекия автомобил, застрахован при ответното дружество, следва извода, че исковата претенция се явява неоснователна.

По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

С оглед извода за неоснователност на претенцията с правно основание чл. 411, изр. 1, пр. 2 КЗ, неоснователна, като обусловена, се явява и акцесорната претенция за мораторна лихва.

По разноските:

При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ответното дружество има право на разноски.

На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ищецът следва да заплати на ответника разноски в общ размер на 275.50 евро, от които 245.40 евро – адвокатско възнаграждение и 30.00 евро – депозит свидетел.

Водим от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК *********, срещу „Д.О.З.“ 3

ЕАД, ЕИК ********, искови претенции с правно основание чл. 411, изр. 1, пр. 2 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумите както следва: 306.97евро – регресна претенция по изплатено от ищеца застрахователно обезщетение по щета № 0000-1261-23-000508, във връзка с щети по лек автомобил „Хюндай И20“ с ДК № СВ **** СС от настъпило на 19.04.2023г. в гр. София на /адрес/, ПТП, и 95.46евро – мораторна лихва за периода 27.08.2023г. – 29.12.2025г., като неоснователни.

ОСЪЖДА ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК*********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, да заплати на „Д.О.З.“ ЕАД, ЕИК ********, сумата от 275.50 евро – разноски.

Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Софийски градски съд.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 7475 гр. София, 23.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА