Решение № 796 от 24.02.2025, Районен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 796 гр. Пловдив, 24.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Свилена Ст. Давчева при участието на секретаря Величка Хр. Грабчева като разгледа докладваното от Свилена Ст. Давчева Гражданско дело № 20245330104607 по описа за 2024 година

Съдът е сезиран с искова молба от С. Г. К., против ЗД БУЛ ИНС АД ЕИК 831830482, с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл.432 във вр. с чл. 477 от КЗ и чл.86 от ЗЗД, с които се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сума в размер на 5831.55 лева – главница, представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от възникналото застрахователно събитие имуществени вреди, в резултат на ПТП, настъпило на 27.08.2023 год., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 12.03.2024 г. до окончателното изплащане на сумите. /цената на иска е посочена съобразно допуснато изменение на исковата претенция с протоколно определение на съда, постановено в с.з. от 22.01.2025 год./

В исковата молба е посочено, че на 27.08.2023 год. в гр. Поморие паркираният автомобил на ищеца – С. А. ХЛ с рег. № ...е бил ударен от друго МПС, собственост на П. Г. А, за което в ответното дружество е сключена застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите с № BG/02/123001411372 със срок на валидност 14.05.2023 год. – 13.05.2024 год. В резултат на настъпилото ПТП на автомобила на ищеца или повредени преден 1 ляв калник, предна лява врата, задна лява врата, заден ляв калник, вертикална греда между вратите в ляво, ляв праг под вратите, хоризонтална греда на пода под предните врати, подът под предна лява седалка, подът под задна лява седалка, конзола за закрепване на предна лява седалка на пода. На 29.08.2023 год. ищецът е заявил застрахователна претенция № ********** за изплащане на застрахователно обезщетение за претърпените имуществени вреди по собствения му лек автомобил. Първоначално от ответника му била определена и изплатена сума от 1458.34 лева, а в последствие след подадено заявление за преразглеждане размера на щетите определеното му обезщетение било увеличено с 1107.11 лева. Сумата му била изплатена на 29.01.2024 год. След запитване обаче до официалния представител на С. ищецът установил, че разходите за ремонт ще му струват 11203.64 лева, поради което счита, че определеното му застрахователно обезщетение е значително по-малко от действителния размер на причинените имуществени вреди.

Претендира обезщетение, което следва да му се изплати в размер на 8638 лева, представляваща разликата между платеното му от застрахователя обезщетение и действително претърпените имуществени вреди. Моли исковата претенция да бъде уважена. Претендират се разноски.

В законоустановения едномесечен срок по чл.131 от ГПК е депозиран отговор на исковата молба. Не се оспорва наличието на застрахователно правоотношение по задължителна застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите по отношение на МПС БМВ 530Д с рег. № .... Не се оспорва и механизма на ПТП. Оспорва се претендирания иск по размер. Счита, че изплатеното на ищеца обезщетение в размер на 2565.45 лева покрива разходите за възстановяване на щетите на лекия автомобил на ищеца. Счита, че претендираната сума е на база извършено проучване само на база един автосервиз, където се работи на цени над среднопазарните и се влагат оригинални части при ремонта,. Сочи, че не е взето предвид, че автомобилът е в експлоатация повече от 10 години, не е бил в гаранция към датата на ПТП, поради което и обезщетението следва да бъде определено съобразно методиката за уреждане на претенции за обезщетение за вреди, причинени от МПС, приета с Наредба по чл. 504, ал.2, т.2 от КЗ. Оспорва се и преди настъпването на ПТП процесният автомобил да е бил в добро състояние и без щети, като счита, че претендираните щети се дължат предимно на амортизационни процеси. Иска се от съда да отхвърли предявените искови 2 претенции като неоснователни. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, счита за установено следното от фактическа страна:

С Определение № 9021 от 23.07.2024 г., постановено по делото, съдът е отделил като безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че по отношение на лек автомобил БМВ 530Д с рег. № ... е сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с ответника с № BG/02/123001411372 със срок на валидност 14.05.2023 год. – 13.05.2024 год., както и че във връзка с процесното ПТП, реализирано на 27.08.2023 г. в гр.

Поморие от ответника на ищеца е изплатена сума в размер на 2565.45 лева.

От представеното Свидетелство за регистрация на МПС – част II /л.5/, се установява, че лек автомобил марка и модел С. А. ХЛ с рег. № ..., е собственост на ищеца.

Видно от приобщените по делото Наказателно постановление № 230320-000515 от 11.09.2023 год., издадено от Началник РУ Поморие и Протокол по ПТП № 1666836 от 27.08.2023 год. /л.66, 67/ на П.Г. А, е наложено административно наказание „глоба“ за това, че на 27.08.2023 год. при управлението на л.а. БМВ 530 Д с рег. № ...., поради загуба на контрол над автомобила излязъл извън пътното платно и се блъснал в паркирания на паркинг лек автомобил С. А. с рег. № ..., като е причинил материални щети по двете МПС, с което е извършил нарушение на чл.20, ал.1 от ЗДвП.

В хода на съдебното дирене е изготвена и приета САТЕ, неоспорена от страните. Съобразно заключението на вещото лице, пазарната стойност на ремонта за възстановяване на повредите по л.а. „С. А.“ рег. № ....е 8397 лева. Средната пазарна стойност на л.а. „С. А.“ рег. №... към датата на събитието е била 10 051 лева. Възстановяването на автомобила е технически възможно, като стойността ремонта представлява 84% от стойността на автомобила преди повреждането му. При прекратяване на регистрацията на автомобила, той има стойност, като е невъзможно да се прогнозира каква би била цената на запазените части, тъй като първо трябва да се извърши разглобяване, след това оценка на годността на всяка една част и след това да се организира продажбата им. Не може да се прогнозира дори и след извършване на описаните дейности, за колко време тези части ще бъдат 3 продадени и каква би била цената за тяхното съхранение и продажба.

Стойността на повредения автомобил предаден за скрап е 580 лева Разликата между цената на автомобила преди повреждането му и цената на автомобила след повреждането му е 9471 лева, като това е стойността на причинените имуществени вреди. Цената на алтернативните части е същата или по- висока от цената посочена по-горе, която е съгласно лицензиран софтуер с посочени цени за оригинални части. Няма данни автомобила да е бил в гаранция.

Съдът дава вяра на заключението на вещото лице, доколкото същото се явява обосновано, изготвено с необходимите специални знание и подкрепено от останалия събран доказателствен материал. При така изясненото от фактическа страна, съдът счита следното по правните аспекти на спора:

Районен съд Пловдив е сезиран с иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ. Притезателното имуществено право на увреденото лице спрямо застрахователя на делинквента за получаване на обезщетение за претърпени от деянието вреди се субсумира под правната норма, установена в разпоредбата на чл. 432, ал. 1 КЗ във вр. с чл. 498, ал. 3 КЗ, която разпоредба установява възможност за предявяване на претенцията на увреденото лице пред съд, единствено ако след получаване на писмената застрахователна претенция на увреденото лице по чл. 380 КЗ застрахователят не е платил в срока по чл. 496, ал. 1 КЗ, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение.

С разпоредбата на чл. 498, ал. 3 КЗ е установено, че допустимостта на прекия иск на увреденото лице при настъпване на застрахователно събитие е обвързана от предявяване на претенция за плащане пред застрахователя по задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите и изтичане на тримесечен срок от искането за доброволно плащане. По този начин законодателят е въвел допълнителна процесуална предпоставка за възникване на право на иск на увреденото лице. Следователно съдът дължи проверка както на общите условия, от които зависи съществуването на правото на иск, така и на допълнителните /специални/ предпоставки - в конкретния случай, установените в разпоредбата на чл. 498, ал. 3 КЗ, а именно - отказ на застрахователя да заплати претендираното обезщетение. В случая в производството по делото е установено, че е отправено искане за заплащане на застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди, по което е 4 заплатена сумата от 1458.34 лева. С депозирано заявление от ищеца на 18.01.2024 год. от застрахователното дружество е поискано да бъде увеличена застрахователната сума, но искането не е уважено в цялост, като на ищеца е изплатена сума от 1107.11 лева. Предявената искова претенция е след изтичане на срока, установен в разпоредбата на чл. 496, ал. 1 КЗ срок, считано от уведомяване на застрахователното дружество за претенцията по реда на чл.

380 КЗ. Възникването на имуществената отговорност на застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение на увреденото лице, регламентирана в чл. 432, ал. 1 КЗ се обуславя от положителното установяване на следните материалноправни предпоставки (юридически факти): 1. делинквента виновно да е увредил ищеца, като му е причинил имуществени вреди, които са в пряка причинно-следствена връзка с противоправното деяние и 2. гражданската отговорност на делинквента да е застрахована по силата на валидно застрахователно правоотношение по договор за застраховка "Гражданска отговорност" между делинквента и ответника - застраховател.

Съгласно чл. 432, ал. 1 КЗ застрахователят носи отговорност за всички вреди, причинени от лицето, чиято отговорност е застраховал. Това са всички преки и непосредствени вреди от увреждането, за което водачът на автомобила, респ. на основание договора за застраховка, застрахователят, отговаря.

Следователно установи ли се извършването на противоправно и виновно действие от страна на водача, чиято гражданска отговорност е застрахована, застрахователят отговаря за всички вреди.

Между страните не се спори, че към датата на настъпване на процесното ПТП - 27.08.2023 год., по отношение на по отношение на лек автомобил БМВ 530Д с рег. № .... е сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с ответника с № BG/02/123001411372 със срок на валидност 14.05.2023 год. – 13.05.2024 год., както и че във връзка с процесното ПТП, реализирано на 27.08.2023 г. в гр. Поморие от ответника на ищеца е изплатена сума в общ размер на 2565.45 лева.

При така установените обстоятелства, съдът намира, че при движението си водачът на лекия автомобил БМВ 530Д с рег. № ...е нарушил правилата за движение по пътищата, установяващи нормите, които следва да бъдат съблюдавани от водачите на моторни превозни средства. Същият, видно от приложеното Наказателно постановление на Началник РУ Поморие /л.67/ в отклонение от правилото, установено в разпоредбата на чл. 20, ал.1 ЗДвП, 5 установяваща, че водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие, както и че са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението., е управлявал лекия автомобил по начин, който не е бил безопасен.

Следователно деянието на водача на автомобила БМВ 530Д е било противоправно, като последното съобразно установената в разпоредбата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД презумпция е било виновно, доколкото и последната не бе оборена в настоящото производство чрез обратно доказване от ответника.