Решение № 151 от 31.10.2022, Районен съд - Свиленград

РЕШЕНИЕ

№ 151 гр. Свиленград, 31.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Кремена Т. Стамболиева Байнова при участието на секретаря Цвета Ив. Данаилова като разгледа докладваното от Кремена Т. Стамболиева Байнова Административно наказателно дело № 20225620200625 по описа за 2022 година

, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.

С постъпилата Жалба от Я. М. Я. с ЕГН ******** от град ************, със съдебен адрес: град Свиленград, ул.„Димитър Благоев” № 4 б, област Хасково, чрез адвокат А. Г., се оспорва Електронен фиш (ЕФ) серия К № 5558299 на ОДМВР - Хасково, с който на жалбоподателя за извършено нарушение по чл. 21, ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП ) и на основание чл. 189, ал. 4 , вр.чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в размер 400 лв. С Жалбата са релевирани оплаквания за незаконосъобразно и неправилно издаване на ЕФ – при съществени процесуални нарушения и в противоречие с материалния закон, липсвали обективният и субективният елементи от нарушението и наложеното наказание било несправедливо, както и се сочи се, че жалбоподателят не бил извършил процесното нарушение. Претендират се разноски по делото. Представен е Списък на разноските.

1

В съдебната фаза, редовно призован, жалбоподателят Я., се явява. За него се явява адвокат Г. Г., преупълномощена от А. Г., която п ледира пред настоящия Съдебен състав за отмяна на обжалвания акт, тъй като нарушението било заснето в извъннаселено място, а наказанието било наложено за нарушение, извършено в населено място. С Писмена молбастановище адвокат А. Г. сочи доводите си за отмяна на обжалвания акт – видно от представената към преписката снимка на полицейския автомобил той се намирал на друго място, а не на мястото на нарушението, лекият автомобил бил заснет в извъннаселено място, била нарушена разпоредбата на чл. 8 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година за условията и реда за използване на АТСС за контрол на правилата за движение по пътищата (Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година), издадена от Министъра на вътрешните работи и липсвали твърдения в ЕФ относно посока на движение на автомобила и отчетения толеранс от 3 %.

В съдебната фаза се ангажира писмено доказателство.

Административнонаказващият орган (АНО) (въззиваемата страна) – ОДМВР - Хасково, редовно призовани, не изпращат представител.

В съдебната фаза се ангажират писмени доказателства.

Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Свиленград, редовно призовани по реда на надзора за законност, не изпраща т представител и не вземат становище.

Съгласно чл. 61 от ЗАНН ход на делото е даден, тъй като неприсъствието на редовно призована страна не е пречка за водене на делото.

Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени доказателства, установи следното от фактическа страна:

Н а 30.11.202 1 година в 12.34 часа в град Свиленград, на улица „Асен Златаров”, до дом № 6, област Хасково, с автоматизирано техническо средство или система (АТСС) (радар) № 656/14, представляващо мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение TFR 1-М е регистрирано и заснето движещото се в посока към центъра на града моторно превозно средство (МПС) марка „БМВ”, модел 535 И с държавен регистрационен номер Х 90 09 КР, със скорост 82 км/ч, при разрешена 2 такава 50 км/ч, съответно превишена стойност на скоростта 32 км/ч нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП . След обработване на информацията от заснемането, от ОДМВР - Хасково е издаден ЕФ серия К № 5558299 на името на жалбоподателя Я. в качеството му на собственик на превозното средство , видно от Справка за собствеността на автомобила към датата на деянието. ЕФ е изготвен по образец съгласно Заповед № 8121з-172 от 29.02.2016 година на Министъра на вътрешните работи, ведно с образец към нея, представляващ Приложение № 1 към т. 1.1 от посочената Заповед. В обстоятелствената част н а ЕФ са отразени данни за установената скорост и превишението й, респ. разрешената, като е приета и съответно вписана правната квалификация по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП за така констатирането нарушение, за което на основание чл. 189, ал. 4, вр.чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 400 лв. Фишът е връчен на лицето н а дата 22.08.2 0 2 2 година (, видно от Справката за нарушител, отметката, направена в приложения към Жалбата ЕФ и Придружителното писмо с вх.рег.№ 8657 от 26.09.2022 година) ( възражения относно начина и формата на връчване на ЕФ не се противопоставят в настоящото съдебно производство), като съгласно чл. 189, ал. 5 о т ЗДвП е даден 14-дневен срок да плати Глобата, или да предостави писмена Декларация с данни на лицето, извършило нарушението, респ. копие от Свидетелството му за управление на МПС. В указания срок, жалбоподателят не представя в ОДМВР - Хасково Декларация по чл. 188 от ЗДвП и не прави възражения в срока по чл. 189, ал. 6 от ЗДвП (7 дни).

За работата и използването на конкретното АТСС TFR 1-M на процесната дата - 30.11.2021 година, когато е установено нарушението на жалбоподателя, е изготвен Протокол съгласно изискванията на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година . Същият е приложен по делото и приет като доказателство. От съдържанието на Протокола се установяват данни за датата на използването на АТСС - 30.11.2021 година, времето (11.00 часа до 12.50 часа) и точното местонахождение на мястото за контрол , където е използвана системата – в град Свиленград, на улица „Асен Златаров” до дом № 6, област Хасково, за ограничението на скоростта в населено място - 50 км/ч разрешена скорост, режима на измерване - стационарен, както и броя на установените нарушения и други сведения, съгласно реквизитите на образеца.

ЕФ е съставен на основание снимков материал за заснетото нарушение по 3

ЗДвП, въз основа на направен запис от системата – налични са две снимка за конкретния клип, на ко ито е виден автомобила, извършващ нарушението в чертите на населеното място: град Свиленград. От същите се установява, че е заснет автомобил с държавен регистрационен номер Х 90 09 КР в процес на приближаване към мобилната система за видеоконтрол.

От представения Протокол № 4-53-21/05.05.2021 година, издаден от Лаборатория за проверка на полицейска техника се установява, че на посочената дата е извършена последваща проверка на мобилна система за видеоконтрол TFR 1-M № 656/14, според който съответства на одобрения тип.

В публичния Регистър на Българския институт по метрология (БИМ), който е общодостъпен в интернет-страницата на посочения институт, след извършена служебно от Съда справка, се установява, че мобилната система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение TFR 1-M е одобрен тип, вписан под № 4835 в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване, със срок на валидност до 24.02.2020 година.

Издаденото за одобряването му Удостоверение (, приложено в кориците на делото) е от датата 24.02.2010 година и е валидно до 24.02.2020 година.

След получаването на ЕФ жалбоподателят не се възползва от правото си на възражения по него по чл. 189, ал. 6 от ЗДвП, а го обжалва в срока по чл.

189, ал. 8 от ЗДвП пред съответния местно компетентен Съд – Районен съд Свиленград.

В кориците на делото е приложена и Справка за нарушител, видно от която жалбоподателят има наложени множество административни наказания „Глоба” с влезли в сила ЕФ и Наказателни постановления (НП) за нарушения на ЗДвП.

По делото са изслушани обясненията на жалбоподателя Я., който пред настоящия Съдебен състав заяви, че снимките, приложени в преписката са заснети извън град Свиленград, тъй като табелите за начало и край на града били разположени успоредно една на друго от двете страни на пътя.

Изложената фактическа обстановка, съответстваща изцяло и на констатациите, обективирани в ЕФ, се установява по категоричен начин от писмените доказателства. С правна преценка за достоверност, Съдът изцяло кредитира писмените доказателства, приложени в

Административнонаказателната преписка (АНП), приобщени по реда на чл.

4

283 от НПК, вр.чл. 84 от ЗАНН, които не се оспориха по тяхното съдържание от която и да е от страните в процеса, като цени същите при формиране на фактическите и правните си изводи. Същите се цениха изцяло по съдържанието си спрямо възпроизведените в тях факти, респ. автентични по признак – авторство. По своя доказателствен ефект и стойност, така обсъдените и оценени с кредит на доверие писмените доказателства са пряко относими към изпълнителното деяние на процесното нарушение и неговото авторство, времето и мястото на осъществяването му, като потвърждават фактическото му извършване от жалбоподателя Я., с оглед установения факт на управление на МПС – негова собственост, със скорост над разрешената, въведена с разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП .

Съдът кредитира частично с доверие обясненията, дадени от жалбоподателя в частта, касаеща факта, че табелите за начало и край на населеното място са разположени успоредно една на друга от двете страни на пътя; но не ги кредитира в останалата част, касаеща твърдението, че автомобилът е заснет извън границите на Свиленград, тъй като намира същите за предубедени и заинтересовани от изхода на делото, т.е. дадени с цел да се избегне носенето на административнонаказателната отговорност.

Отделно от това Съдът не ги кредитира, тъй като са в противоречие със събраните по делото доказателства, на които се дава вяра, тъй като на две от снимките на заснетия клип се вижда съвсем ясно, че автомобилът е заснет в чертите на града, тъй като е след табелата, обозначаваща края на населеното място и тъй като табелите за начало и край на града са разположени успоредно една на друга.

Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН, вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на страните, настоящият състав на Свиленградски районен съд, достигна до следните правни изводи:

Преценена по същество, Жалбата е неоснователна.

ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА

5

Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима – подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст, вр. чл. 189, ал. 8 от ЗДвП видно от датата на депозираното й в Регистратурата на Районен съд Свиленград, от надлежно легитимирано за това действие лице (срещу, което е издаден атакувания ЕФ) – процесуален представител с Пълномощно, приложено по делото, при наличие на правен интерес от обжалване и пред местно (по местоизвършване на твърдяното нарушение) и родово (по аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) компетентния Свиленградски Районен съд .

Ето защо същата е проявила своя суспензивен (спиращ изпълнението на ЕФ – аргумент от чл. 64, б. „б” от ЗАНН ) и девулативен (сезиращ Съда – чл. 59, ал.

1 от ЗАНН) ефект.

За пълнота на настоящото изложение следва да се посочи, че разпоредбата на чл. 79б, ал. 2 от ЗАНН е неприложима в случая, тъй като има изрична разпоредба в тази връзка - чл. 189, ал. 9 от ЗДвП, т.е. настоящият Съдебен състав намира, че нормата на чл. 79б от ЗАНН не е приложима по отношение на ЕФ, издаден по реда на ЗДвП, поради което и заплащането на намаления размер на Глобата по същия няма за последица влизането му в сила, респ. недопустимост на Жалбата против ЕФ.

ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ПРОЦЕСУАЛНИЯ ЗАКОН

Обжалваният ЕФ е законосъобразен от формална, процесуалноправна страна, като Съдът достигна до тези изводи след служебна проверка на съдържанието и материалите от приложената АНП.

Не са допуснати съществени процесуални нарушения по образуването и приключването на административнонаказателната процедура, които да водят до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя и да се основания за неговата незаконосъобразност и отмяна.

В настоящия случай административнонаказателната отговорност на жалбоподателя Я. Я. е ангажирана за нарушение на чл. 182, ал. 1, т. 4, вр.чл.