Решение № 10771 от 09.06.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 10771 гр. София, 09.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ при участието на секретаря ЕЛИЦА В. ДАНОВА като разгледа докладваното от ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело № 20251110101756 по описа за 2025 година

РЕШЕНИЕ

09.06.2025 г., гр. София

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, I I Г. О., 156-ти състав, в открито публично заседание на втори юни през две хиляди и двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВАСИЛ АЛЕКСАНДРОВ при секретаря Елица Данова, като разгледа докладваното от съдия Васил Александров гр. дело № 1756/2025 г. по описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.124 и сл. ГПК.

Подадена е искова молба от „ДОЗ“ ЕАД срещу ЗАД „ОЗ“ АД, като се твърди, че на 09.03.2023 г., около 09:50 ч. в гр. Варна на бул. „Васил Левски“ и ул. „Мадара“, водачът Г. К. при управление на лек автомобил „Фиат“, рег. № СМ **** ВА, бил нарушил правилата за движение, като отнел предимството и не пропуснал движещото се предимство МПС – лек автомобил „Пежо 307“, рег. В **** СА, управляван от Р. Д. Т., като бил настъпил удар и били нанесени вреди по лек автомобил „Пежо 307“, рег. В **** СА. Поддържа, че за инцидентът бил съставен констативен протокол от органите на ОД на МВР – гр. Варна, като за увреденото МПС към момента на ПТП-то бил сключен договор за застраховка „Каско“ обективиран в застрахователна полица № 440122031044751 с период на застрахователно събитие от 04.10.2022 г. до 03.10.2023 г. Навежда доводи, че с оглед инцидента е образувана застрахователна преписка (именувана „щета“) № 44010312301807, като на собственика на 1

МПС-то и на сервиза извършил ремонтите дойности в платежни нареждания от 23.03.2023 г. и 23.06.2023 г. били заплатени общо сумите от 2365,92 лева, от които били сторени ливидационни разходи в размер на 15,00 лева. Излага съображения, че към момента на ПТПто, гражданската отговорност на виновният водач е била покрит застрахователен риск при ответника по сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с период на застрахователно покритие от 20.02.2023 г. до 19.02.2024 г. Твърди, че с плащането на застрахователното обезщетение е встъпил в правата на увредения срещу делинквента и неговия застраховател. Поддържа, че е поканил ответника да възстанови дължимото регресно вземане, като на 21.08.2023 г., последният бил заплатил сумата от 1190,46 лева, като било останало незаплатено регресно вземане за сумата от 1175,46 лева. Иска ответника да бъде осъден да заплати претендираната сума, както и сторените деловодни разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба, като претенциите се оспорват. Твърди, че с извършеното плащане изцяло е изплатен размера на дължимото регресно вземане. Поддържа, че механизма на ПТП-то бил различен от твърдяния, като сочи, че е налице съпричиняване, а освен това не всички вреди били в пряка-причинно следствена връзка с ПТП-то. Навежда доводи, че искът е в завишен размер, като част от обезщетените вреди не е следвало да се заплащат, тъй като не представлявали покрит застрахователен риск. Иска отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

СРС, 156-ти състав е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 411 КЗ, във вр. чл. 45 ЗЗД.

В чл. 411 КЗ е уредено едно специално суброгационно право в отклонение от правилата по чл. 74 ЗЗД, тъй като застрахователят при настъпване на застрахователното събитие не изпълнява чуждо правно задължение, а изплащайки застрахователно обезщетение, изпълнява свое договорно задължение, вследствие на което по силата на чл.

411 КЗ встъпва в правата на увредения срещу причинителя на вредата или срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”, обезпечил деликтната отговорност на виновния за настъпването на процесното ПТП водач на МПС.

Предпоставките за възникване на регресното право на застрахователя по имуществено застраховане срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на причинителя на имуществени вреди (делинквента) изисква кумулативното осъществяване на следните предпоставки: 1) наличие на действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца по имуществена застраховка; 2) за увредения да е възникнало право на вземане на извъндоговорно основание срещу причинителя на вредата – арг. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, т.е. вредите да са причинени от делинквента чрез неговото виновно и противоправно поведение; 3) застрахователят по имущественото застраховане да е изплатил застрахователно обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата вещ и 4) към момента на настъпване на застрахователното събитие (ПТП) между делинквента и застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ да е съществувало действително правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност”.

Между страните не се спори, поради което и с доклада по делото на основание чл.

146, ал. 1, т. 3 ГПК е отделено за безспорно, че: 1) за автомобил “Пежо 307” с рег. № В **** СА била сключена застраховка „Каско“ с период на застрахователно покритие от 04.10.2022 г. до 03.10.2023 г., обективирана в застрахователна полица № 440122031044751, като автомобилът бил собственост на Теменужка Р.ова Т.а; 2) че между автомобил “Пежо 307” с рег. № В **** СА и автомобил „Фиат“, рег. № СМ **** ВА, е възникнало ПТП в гр. Варна на бул. “Васил Левски” и ул. “Мадара”, за което е изготвен протокол № 1864840/14.03.2023 г. от ОД МВР-Варна; 3) че при ищеца била образувана застрахователна преписка (именувана 2

„щета“) № 44010312301807, по която на Теменужка Р.ова Т.а били заплатени 45,69 лева с преводно нареждане от 23.03.2023 г., а на сервиза, извършил ремонта, били заплатени 2305,23 лева с преводно нареждане от 23.06.2023 г., като освен това били сторени обичайни ликвидационни разходи в размер на 15,00 лева; 4) че за автомобил „Фиат“, рег. № СМ **** ВА, е имало валидно сключена застраховка “Гражданска отговорност” към момента на настъпване на процесното ПТП 5) ответникът бил заплатил на ищеца сумата от 1190,46 лева с преводно нареждане от 21.08.2023 г.

Отделените като безспорни обстоятелства се подкрепят и от представените по делото писмени доказателствени средства, които съдът кредитира.

От Протокол за ПТП № 1864840/14.03.2023 г. се установява, че механизма на ПТП-то е следния: на 09.03.2023 г., около 09:50 ч. в гр. Варна, лек автомобил „Фиат Скудо“, рег. № СМ **** ВА се движи по ул. „Мадара“, и в района с кръстовището на бул. „Васил Левски“, при наличието на пътен знак Б2-„Стоп“, пропусни движещите се по пътя с предимство, водачът навлиза в кръстовището, където настъпва удар с движещият се в бус лентата, срещу знак Б3-път с предимство, лек автомобил „Пежо 307“, рег. № В **** СА.

Протоколът за ПТП по своята правна природа представлява официален свидетелстващ документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК, ползващ се с обвързваща съда материална доказателствена сила относно обективираните в него обстоятелства за датата, мястото, механизма на увреждането и причинените вреди на автомобилите. В този смисъл е и преобладаващата практика на ВКС, формирана по реда на чл. 290 ГПК – напр. Решение № 24 от 10.03.2011 г. на ВКС по т. д. № 444/2010 г., I т. о., ТК, в което се приема, че „Протоколът за Пътно-транспортно произшествие, съставен от длъжностно лице в кръга на служебните му задължения, съставлява официален документ по смисъла на чл.

179 ГПК (чл. 143 ГПК (отм.). Официалният свидетелстващ документ има материална доказателствена сила и установява, че фактите са се осъществили така, както е отразено в този документ...; Решение № 73 от 22.06.2012 г. на ВКС по т. д. № 423/2011 г., I т. о., ТК, в което се приема, че „Първият поставен въпрос е решен в противоречие със задължителна практика на ВКС. С Р № 24/10.03.2011 г. по т. д. № 444/2010 г. на I т. о. е прието, че протоколът за ПТП, съставен от длъжностно лице в кръга на служебните му задължения, съставлява официален документ по смисъла на чл. 179 ГПК. Официалният свидетелстващ документ има материална доказателствена сила и установява, че фактите са се осъществили така, както е отразено в този документ.“.

По делото са събраните гласни доказателствени средства чрез разпит на св. Г. Г. и св.

Р. Т..

При разпита на св. Г. се установява, че през 2023 г. в гр. Варна, било настъпило ПТП.

Самият той работел в „РБ“ като ексван търговец и зареждал обекти. На конкретното място бул. „Левски“ имало магазин – бивш „БР“ – за млечни стоки, който зареждал. След като го заредил, тръгнал да се включва към булеварда, който имал две ленти за движение в посока и бус лента. Свидетелства, че понякога в бус лентата слагали постери, които пречели на видимостта, поради което подал носа на автомобила, за да има по-добра видимост и един от движещата се лента, понеже било задръстване, един камион му дал път, той се огледал и не видял друга кола, като тръгнал да навлиза в движението. Уточнява, че по това време бил спрял и усетил удар с кола, която се движела в бус лентата. Сочи, че реално другият водач бил засечен от него, след което бил продължил движението около 30-40 метра. Изяснява, че засичането било странично. След това били извикали полиция, като първоначално полицията им казала, че и двамата са виновни и нищо нямали да им пишат, но след като отишъл при застрахователите, те го били върнали при полицията, като в районното управление и на двамата им били написали актове. Свидетелства, че на мястото откъдето той излизал имало знак „Стоп“. Установява, че и по двамата автомобила имало щети, като практически по неговия автомобил вредите били по предната част, тъй като автомобила 3

„Фиат Скудо“ бил товарен и имал по-дълга предница, като сочи вредите, които помни. Сочи, че другият водач се бил движел в тази лента и тъй като карал с несъобразена скорост, с оглед ситуацията, се бил чудел в кой да се блъсне и избрал неговия автомобил, след което започнал да се извинява.

От казаното от свидетеля Т. се установява, че на 09.03.2023 г. бил управлявал лек автомобил „Пежо“ в гр. Варна по бул. „Васил Левски“ в посока към Военноморското училище. Не помнел защо е навлязъл в аварийната лента, но смята, че причината е била голямо задръстване. Свидетелства, че на близка дистанция видял как микробус излиза от улица, бил набил спирачки, но било късно, тъй като имал малък интервал за действие и настъпило ПТП. След кратък шок с другия водач слезли и огледали щетите по автомобилите и видели дали имало пострадали, след което поговорили. Тъй като не знаел какво да прави се обадил на 112 и повикал пътна полиция, която посетила мястото и ги разпитала за случая.

След това с другия водач били съгласни да напишат двустранен протокол, но не могли да се разберат кой е виновен за ПТП. Сочи, че на самия него му се налагало да ходи в университета за практика и изпити, като майка му останала да разговаря с лицето. На покъсна дата отишли в КАТ, за да се установи кой е виновен, като той самият бил получил акт за шофиране в аварийната лента, а другият водач също имал акт, тъй като не спрял на знак „Стоп“. Свидетелства, че по неговия автомобил имало щети, който били 15-16 и били от дясната страна, като посочва част от тях, но изрично казва, че не може да опише всички.

Уточнява, че му били казали, че там където се движел било „бус лента“, а другите две ленти били за нормално движение. Помни, че имало голямо задръстване, като на мястото имало светофар, където той завивал надясно, което вероятно била и причината, за да се движи в тази лента, съответно и за да избегне трафика. Изяснява, че е бил санкциониран от КАТ, като бил съгласен с това, тъй като бил виновен, поради това, че шофирал в „бус лентата“. На мястото ограничението било 50 км./ч., което бил спазил.

Настоящата съдебна инстанция приема показанията на св. Г. и св. Т. за достоверни, тъй като, преценени по правилата на чл. 172 ГПК, са последователни, житейски и правно логични, като не се доказа свидетелите да са заинтересовани от изхода на правния спор, предмет на делото. Въпреки наличието на противоречия в някой детайли, това не може да доведе до извод за противоречивост, нелогичност и непоследователност на показанията.