Решение № 157 от 06.10.2026, Районен съд - Бяла
- Съд
- Районен съд - Бяла
- Дело
- Административно наказателно дело 210/2026
- Вид
- Решение № 157
- Подписан
- 06.10.2026
- Състав
- Ъшъл Лютфи Ириева
Цитирани разпоредби
- чл. 143, ал. 3 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 144 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.45, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.43, ал.4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63, ал.2, т.5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д, ал. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 37, ал. 1 · Закон за правната помощ
- чл.1, ал.2 · Кодекс на труда
- чл.402 · Кодекс на труда
- чл.415в, ал.2 · Кодекс на труда
- чл.416, ал.1 · Кодекс на труда
- чл.416, ал.5 · Кодекс на труда
- чл.61, ал.1 · Кодекс на труда
- чл.62, ал.1 · Кодекс на труда
РЕШЕНИЕ
№ 157 гр. Бяла, 06.10.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА, III НАК.СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Ъшъл Лютф. Ириева при участието на секретаря Д. Т. Т. като разгледа докладваното от Ъшъл Лютф. Ириева Административно наказателно дело № 20264510200210 по описа за 2026 година за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „А. Б.“ ЕООД с ЕИК ............., със седалище и адрес на управление гр. Б., ул. „А. К.“ №...., представлявано от управителя И.
О. Г. против Наказателно постановление № ................., издадено от Директор на дирекция „И. по т.“- гр.Р., с което на жалбоподателя е наложено административно наказание „Имуществена санкция” по чл.416, ал.5 вр. чл.414, ал.3, вр. чл.415в, ал.2 от Кодекса на труда, в размер на 1500 лева /равностойността на 766,94 евро/, за извършено нарушение по чл.62, ал.1, вр.чл.61, ал.1 вр. чл.1, ал.2 от КТ.
С жалбата се оспорват фактическите констатации в АУАН. Твърди се, че при съставяне на АУАН и издаване на НП са допуснати множество нарушения на процесуалния и материалния закон, бланкетно посочени. Искането е НП да бъде отменено, алтернативно да бъде прието, че се касае за маловажен случай на административно нарушение. Претендират се разноските в производството.
Наказващият орган – Директор на Дирекция “Инспекция по труда-Р., чрез процесуалния си представител, моли жалбата да бъде оставена без уважение, а НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Районна прокуратура-Р., ТО-Б., не е изпратила представител и не е взела становище по жалбата.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
На 26.03.2025г., св.Р. Р.-главен инспектор в ДИТ-Р., извършил проверка за 1 спазване на трудовото законодателство на „А. Б.“ ЕООД, в обект-склад за търговия на едро и дребно, находящ се в гр.Б.,ул.“К. Ф.“ №.... С призовка на основание чл.45, ал.1 от АПК, връчена на място, на работник в дружеството, били изискани писмени документи, които следвало да бъдат представени в ДИТ. В хода на проверката по документи, на 04.09.2025г., в ДИТ бил получен сигнал, че при жалбоподателя работят лица без трудов договор. Вследствие на това, на 11.09.2025г., съвместно със служители от ОДМВР-Р., св.Р. със свои колеги от ДИТ, извършил проверка по работни места в обекта на контрол.
Констатирано било, че работникът Г. А. А. полага труд в обекта на контрол, без да има сключен писмен трудов договор. Органите на ДИТ раздали на всички лица за попълване декларации по чл.402 от КТ, като такава попълнил и Г. А., в която отразил, че е започнал работа в 09,00часа през този ден. В саморъчно обяснение написал, че по време на проверката е подреждал палети и за това ще му бъдат платени 60лв. на ден. След попълване на документите, А. продължил работата си в обекта на контрол. По време на проверката св.Р. изискал представянето на трудовото досие на А., но такова не било представено, поради което го изискал и с изрично писмо. В посочения срок такова отново не било представено от работодателя. Впоследствие св.Р. изготвил протокол № ПР........ от 10.10.2025г. от извършената проверка по документи и по работни места. На работодателя били изпратени по пощата с препоръчано писмо с обратна разписка протокола от извършената проверка, както и покана да се яви на 28.10.2025г. за съставяне на АУАН във връзка с констатираното нарушение по чл.62, ал.1, вр.чл.61, ал.1 вр. чл.1, ал.2 от КТ по отношение на работника Г. А.. В поканата било указано, че при виновно неявяване, АУАН ще бъде съставен в отсъствие на жалбоподателя, на основание чл.43, ал.4 от ЗАНН. Документите били получени от дружеството на 14.10.2025г. АУАН № ............... за нарушение на чл.62, ал.1 вр. чл.61, ал.1 вр. чл.1, ал.2 от КТ бил съставен в отсъствие на нарушителя. Актът бил връчен по пощата на 07.11.2025г. Срещу така съставения АУАН не били депозирани писмени възражения. Въз основа на АУАН било издадено обжалваното НП, връчено на 17.02.2026г.
Изложената фактическа обстановка се установява от показанията на св.Р., АУАН, НП, покана, декларации, обяснения, както и от останалите писмени доказателства.
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от легитимирано лице, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
АУАН и НП са издадени от компетентни органи. АУАН е съставен от длъжностно лице по чл.416, ал.1 от Кодекса на труда, а обжалваното НП е издадено от оправомощено лице по чл.416, ал.5 от Кодекса на труда, каквото се явява директорът на Дирекция „Инспекция по труда“ - Р..
Съдът, при извършената служебна проверка констатира, че при съставяне на АУАН и издаването на обжалваното НП, не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са основание за отмяна на НП само на това основание. АУАН и НП съдържат всички необходими за тяхната редовност от формална страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Правилно е посочена нарушената правна норма, а така също и санкционната норма, налице е описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено.
Жалбоподателя е разбрал за какво нарушение е санкциониран още към момента на връчване на АУАН и е организирал защитата си в пълна степен, 2 поради което правото му на защита не е нарушено. Поради това съдът намира възраженията за допуснати съществени нарушения на процесуалния закон за неоснователни.
По силата на чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда (КТ) , отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения. Съществуването на трудовото правоотношение може да се установява с всички доказателствени средства. Съществуването на трудово правоотношение е правен извод, вследствие преценка на фактите, като не се поставя изискване за постигнато договаряне между възложителя и изпълнителя на труда по всички елементи на трудовото правоотношение.
Наличието на елементи на трудово правоотношение се доказват от събраните доказателства. На първо място от попълнената от работника Г. А. декларация по чл.402 от КТ и саморъчното му обяснение се установяват извършваната трудова дейност за дружеството в обект склад за търговия на едро и дребно, находящ се в гр.Б.,ул.“К. Ф.“ №...., на „А. Б.“ ЕООД. Лицето е осъществявало определени трудови функции, които по своето естество представляват престиране на работна сила. Констатациите при извършената проверка са удостоверени в съставения протокол за проверка, който представлява официален свидетелстващ документ и се ползва с материална доказателствена сила, която не е опровергана по убедителен начин в съдебното производство.
На следващо място полагането на труд в обекта на контрол от лицето се установява и от събраните гласни доказателства-показанията на св. Р., в които съдът няма основание да се съмнява, тъй като са обективни и безпристрастни.
В тях свидетелят твърди, че лично е възприел полагането на труд от работника в обекта на контрол, както и че същият след попълване на изисканите от ДИТ документи отново е продължил работния си процес по подреждането на стока.
Поради това, настоящият състав намира, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства се доказва по безспорен начин престирането на работна сила от работника А. в полза на дружеството жалбоподател, без сключен трудов договор. Отговорността на дружеството е обективна и безвиновна.
По посочените съображения съдът намира, че при ангажиране на административно-наказателната отговорност на дружеството не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и материалния закон е приложен правилно, което налага наказателното постановление да бъде потвърдено. С оглед императивната разпоредба на чл.415в, ал.2 от КТ, нарушенията на чл.62, ал.1 вр. с чл.61, ал.1 от КТ не са маловажни и чл.28 от ЗАНН не може да бъде приложен по отношения на тях.
С НП АНО правилно е индивидуализирал наказанието, като е наложил санкция от 1500лв, която е в минимален размер, тъй като липсват данни нарушителя да е наказван преди това за други нарушения на трудовото законодателство от същия вид. По тези съображения НП следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Съгласно чл. 63д от ЗАНН, в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Разпоредбата на чл. 63д, ал.
4 от ЗАНН предвижда, че в полза на учреждението или организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование. Според чл. 143, ал. 3 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването или подателят на жалбата оттегли жалбата, 3 страната, за която административният акт е благоприятен, има право на разноски. Като съобрази нормата на чл. 143, ал. 3 от АПК и изхода на спора, настоящия съдебен състав намира, че в полза на АНО следва да се присъди сумата от 130 лева юрисконсултско възнаграждение, съобразно фактическата и правна сложност на делото, определена по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ, субсидиарно приложими на основание чл. 144 от АПК и ТР № 3/13.05.2010 г. по т.д. № 5/2009 г. на ВАС. Липсват релевирани възражения относно размера на претендираното юрисконсултско възнаграждение от страна на жалбоподателя.
Предвид изложеното и на основание чл.63, ал.2, т.5 от ЗАНН, съдът РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № ...............г., издадено от Директор на дирекция „Инспекция по труда“- гр.Р., с което е наложено административно наказание „Имуществена санкция” по чл.416, ал.5 вр. чл.414, ал.3, вр. чл.415в, ал.2 от Кодекса на труда в размер на 1500 лева /равностойността на 766,94 евро/, за извършено нарушение по чл.62, ал.1, вр. чл.61, ал.1 вр. чл.1, ал.2 от КТ, на „А. Б.“ ЕООД с ЕИК ....., със седалище и адрес на управление гр. Б., ул. „А. К.“ №...., представлявано от управителя И.
О. Г..
ОСЪЖДА „А. Б.“ ЕООД с ЕИК ......, със седалище и адрес на управление гр. Б., ул. „А. К.“ №...., представлявано от управителя И. О. Г. да заплати юрисконсултско възнаграждение в размер на 130 лева /равностойността на 66,47евро/ на Дирекция „Инспекция по труда“ Р..
Решението подлежи на обжалване по реда на АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд – Р..
Съдия при Районен съд – Бяла: /п/_______________________ 4